Мадам Тюсо - една история от восък
Ако обичате да пътувате, сигурно сте посещавали най-малко един от музеите на Мадам Тюсо. Има ги безусловно в целия свят – в е съществена забележителност, а негови клонове има на 4 от 7-те континента – по 7 в Европа и Съединени американски щати, цели 9 в Азия и още един в Австралия.
И въпреки всички да сме чували за восъчните фигури, които се доближават оптимално до най-известните музиканти, артисти, политици, учени и така нататък, малко на брой знаят каква е историята на Мадам Тюсо, която ражда концепцията за необикновените музеи.
Мария Гросхолц, която през днешния ден познаваме като Мадам Тюсо, се ражда на 1 декември през далечната 1761 г. в Страсбург, Франция. Баща й е боец и умира 2 месеца преди раждането й, а майка й стартира работа като икономка в дома на доктор Филипе Курциус в Берня. Скоро двете заживяват в дома на швейцарския доктор.
Д-р Курциус възпламенява любознанието на дребната Мари по скулптирането. Самият той създава дребни восъчни фигурки, с цел да илюстрира човешката анатомия и да си оказва помощ в работата. Постепенно стартира да основава портрети, а по-късно и цели човешки фигури. Решава да се отдаде на изкуството, по тази причина зарязва медицината и отпътува за Париж, а Мари и майка й го следват.
Това дава началото и на първите произведения от восък – доктор Курциус бързо набира известност измежду френските аристократи и високопоставени особени стартират да посещават дома му, с цел да им направи фигури. Мари пък се трансформира в негов помощник и прави първите си стъпки в занаята, който по-късно ще я трансформира в легенда.
Младата госпожица основава първата си восъчна фигура през 1778 година, когато е едвам на 17. Тя е на самия Жан-Жак Русо. По-късно моделира други известни персони като Волтер и Бенджамин Франклин. От 1780 до 1789 година преподава изкуство на сестрата на Луи XVI и толкоз се сближава с кралското семейство, че получава покана да заживее в Версай.
Близките й връзки с кралския двор обаче по-късно заплашват живота й – по време на Френската гражданска война е задържана и наказана на гибел, само че високопоставени французи се застъпват за живота й и настояват, че е нужна на Франция поради гения си. Наета е да създава тъй наречените „ маски на гибелта “ – отливки на главите, отрязани на гилотината. Мари е принудена да търси измежду труповете главите на най-изтъкнатите представители на френската аристокрация, които до неотдавна са й били другари. После създава маските, които се разнасят по улиците на Париж като знак на революцията и нейния триумф.
През 1794 година доктор Курциус умира и й завещава всичките си творения. На идната година тя се дами за Франсоа Тюсо и придобива семейството, с която е известна и до през днешния ден, въпреки да поставя завършек на брака си 7 години по-късно. След раздялата със брачна половинка си, Мари Тюсо стартира да обикаля и да прави изложения с нейните фигури и тези на доктор Курциус. През 1831 година наема и помещение в Лондон, което дава началото на Музея на Мадам Тюсо. След гибелта й през 1850 година наемът на помещението нараства фрапантно, по тази причина внукът й мести цялото творчество на Тюсо на Marylebone Road, където музеят се помещава и до през днешния ден.
И въпреки всички да сме чували за восъчните фигури, които се доближават оптимално до най-известните музиканти, артисти, политици, учени и така нататък, малко на брой знаят каква е историята на Мадам Тюсо, която ражда концепцията за необикновените музеи.
Мария Гросхолц, която през днешния ден познаваме като Мадам Тюсо, се ражда на 1 декември през далечната 1761 г. в Страсбург, Франция. Баща й е боец и умира 2 месеца преди раждането й, а майка й стартира работа като икономка в дома на доктор Филипе Курциус в Берня. Скоро двете заживяват в дома на швейцарския доктор.
Д-р Курциус възпламенява любознанието на дребната Мари по скулптирането. Самият той създава дребни восъчни фигурки, с цел да илюстрира човешката анатомия и да си оказва помощ в работата. Постепенно стартира да основава портрети, а по-късно и цели човешки фигури. Решава да се отдаде на изкуството, по тази причина зарязва медицината и отпътува за Париж, а Мари и майка й го следват.
Това дава началото и на първите произведения от восък – доктор Курциус бързо набира известност измежду френските аристократи и високопоставени особени стартират да посещават дома му, с цел да им направи фигури. Мари пък се трансформира в негов помощник и прави първите си стъпки в занаята, който по-късно ще я трансформира в легенда.
Младата госпожица основава първата си восъчна фигура през 1778 година, когато е едвам на 17. Тя е на самия Жан-Жак Русо. По-късно моделира други известни персони като Волтер и Бенджамин Франклин. От 1780 до 1789 година преподава изкуство на сестрата на Луи XVI и толкоз се сближава с кралското семейство, че получава покана да заживее в Версай.
Близките й връзки с кралския двор обаче по-късно заплашват живота й – по време на Френската гражданска война е задържана и наказана на гибел, само че високопоставени французи се застъпват за живота й и настояват, че е нужна на Франция поради гения си. Наета е да създава тъй наречените „ маски на гибелта “ – отливки на главите, отрязани на гилотината. Мари е принудена да търси измежду труповете главите на най-изтъкнатите представители на френската аристокрация, които до неотдавна са й били другари. После създава маските, които се разнасят по улиците на Париж като знак на революцията и нейния триумф.
През 1794 година доктор Курциус умира и й завещава всичките си творения. На идната година тя се дами за Франсоа Тюсо и придобива семейството, с която е известна и до през днешния ден, въпреки да поставя завършек на брака си 7 години по-късно. След раздялата със брачна половинка си, Мари Тюсо стартира да обикаля и да прави изложения с нейните фигури и тези на доктор Курциус. През 1831 година наема и помещение в Лондон, което дава началото на Музея на Мадам Тюсо. След гибелта й през 1850 година наемът на помещението нараства фрапантно, по тази причина внукът й мести цялото творчество на Тюсо на Marylebone Road, където музеят се помещава и до през днешния ден.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ