Николай Василев: Ситуацията с | BGNES
Ако няма постоянно държавно управление, в случай че няма политическа воля за поврат в бюджетната политика на страната, злополуката е на хоризонта. България няма потребност от анонимен бюджет.
Предложеният от служебното държавно управление на Гълъб Донев план на Бюджет за 2023 година никога не е най-хубавият. Не може бюджет с недостиг над 6% в година, в която няма никакви основни рецесии отвън политическата, да бъде добър.
През последните две години неведнъж съм изразявал тезата, че сега в България отвън политическата обърканост няма други типове рецесии – съответно следните: 1. Няма война. 2. Няма естествено злополучие, въпреки че другаде на Балканите има. 3. Няма криза, има напредък. 4. Няма мигрантска вълна от югоизток, а може да има. 5. Няма пандемия, а може да има. 6. Няма настъпление на извънземни, към този момент.
Тези шест рецесии не съществуват, само че могат да ни се случат. Най-лошото е, че това може да стане,едновременно. даже през тази година. В години, в които няма такива проблеми, водим най-безотговорната, популистка и безредна бюджетна политика, която съперничи в целия преход само с тази по време на мандата на Жан Виденов (1995-1997 г.). Само при него е имало подобен недостиг и краят е необятно прочут. Не може в година, когато всички приходи са на исторически най-много, безработицата е ниска и няма гореспоменатите рецесии, да считаме, че е обикновено всяка година дефицитът да е с няколко милиарда по-голям от предходния. Това е лавина, която би трябвало да спре. Тя може да бъде прекъсната единствено с друг тип ръководство, с политическа воля и с вдишване на отговорност в името на бъдещето на българската нация.
Кога трябваше да бъде признат бюджетът?
Добре е, че служебното държавно управление не предложи бюджет в предизборна обстановка през есента. Ако беше го внесло, нямаше да има значение какъв е той. В Народното събрание щеше да се случи това, което неведнъж се повтори през последните две години. Всяка една от партиите нямаше да мисли за утрешния ден и за интереса на България, а да си прави няколкоседмични подправени сметки за бъдещи избори. Щеше за следващ път да стане като на селска женитба. Вероятно дефицитът щеше да нарасне с още 10 милиарда, което беше казано и от президента.
Не чакам никога този бюджет да бъде гласуван и даже прегледан. От известна позиция е позитивно, че служебното държавно управление изготви бюджет с такива шокиращи числа, с цел да послужи той като бомба за пробуждане на политическата класа. България се е запътила към бюджетната злополука.
Ако няма постоянно държавно управление, в случай че няма политическа воля за поврат във фискалната политика на страната, неуспехът е неминуем.
Някои политици към този момент споделиха, че без постоянно държавно управление няма да гласоподават никакъв бюджет. Досега съм чул това от ГЕРБ и „ ИТН “. Подкрепям такава позиция. Ако няма държавно управление, което да носи отговорност и да сърба попарата от своите дейности, няма смисъл от анонимен бюджет.
Параметрите на бюджета
Всичко ме тормози в този бюджет.
На първо място бюджетният недостиг. За последните 25 години, още преди да вляза в политиката, поредно съм бил последовател на уравновесените бюджети, както и на бюджетните остатъци в положителни години. След 1997 година по моите критерии неприятни години са единствено 2009 година поради международна рецесия и 2014 година с изненадващия банкрут на една банка. В нито една от другите години не считам, че имаше потребност да има недостиг, камо ли огромен. Всъщност такава рационална, консервативна и затова толкоз сполучлива бюджетна политика страната води от 1997 до 2008 година, както и през някои от идващите години чак до 2019 година
Това би било вярно и през днешния ден. Бюджетен недостиг от над 6% в година, в която няма гореспоменатите рецесии, значи, че в съответната страна има политически безпорядък, бюджетен волунтаризъм. Приличаме на вманиачен водач, който се е засилил по нанадолнището и натиска газта до дупка. В последната ми книга „ Next.bg “ заглавието на главата, в която се разказват тези дейности е „ Луди водачи и луди пасажери в самолета “.
На второ място съм обезпокоен от равнището на държавните разноски. Към този миг към момента не е ясно какъв брой % са те от бъдещия Брутният вътрешен продукт, само че при всички случаи става дума за най-високото равнище на разноските през целия български преход. Дори държавното управление на Виденов приблизително за мандата си харчеше към 35% от Брутният вътрешен продукт. Кабинетът на Сергей Станишев стартира с 39% и приключи с 36%, когато имаше положителни години за стопанската система. Нарочно давам образец с тези две леви държавни управления. Днес е много над 40%, което е ненужна и глупава политика.
На трето място не поддържам никакви хрумвания за повишение на директните налози, както и въвеждането на ексклузивен налог върху облагите. Обикновено в политиката еднократните нелепости стават непрекъснати. Пример са ставките на Данък добавена стойност от последните три години.
Данъците в България са наред и ние можем да се гордеем с данъчната ни политика от последните две десетилетия. През последните години доста пъти съм предложил при една по-спокойна обстановка да се понижат налог облага и налог общ приход от 10% на 9%. При косвените налози би трябвало да се отстранен всички понижени ставки за Данък добавена стойност, всичко да бъде една единна ставка. С едно-единствено изключение за интернационалния туризъм, където тя може да спадне до 5%.
„ Кучето е заровено “ в региона на разноските. Не мога да си спомня кое държавно управление през кое десетилетие направи някакви промени в бюджетната сфера. Нито един кабинет – длъжностен или постоянен – за последните години въобще не мисли в тази посока. Дори в този момент ще забележим по какъв начин някои политически сили ще се упражняват през идващите дни по какъв начин да се вършат още разноски върху недостига от 6,4%. Повече ще са предложенията за нови разноски, в сравнение с за тяхното редуциране. Това потвърждава още един път моята теза за „ луди водачи и луди пасажери в самолета “.
Оставам на мнение, че както през последните три години 2020, 2021 и 2022 година България можеше да има уравновесен бюджет, по този начин считам, че това важи и за идващите години.
Еврозоната
Водената от нас през последните 2 години фискална политика ни отдалечава от Еврозоната. Ако в този момент сами се откажем заради несръчност, България ще се свлече с няколко степени по-надолу в своя интернационален авторитет. И до момента страната ни е одобрявана за някаква външна страна с единия крайник отвън Европейския съюз и отвън западния свят. С сходно държание би трябвало да забравим редом и за Шенген и ще се превърнем в буферна зона във всякакво отношение през този век. Бих починал от позор от сходно развиване. /БГНЕС
-----------
Николай Василев, финансист. Той е някогашен вицепремиер и три пъти министър в държавните управления на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев в интервала от 2001 до 2009 година Неговият разбор е изработен особено за БГНЕС.
Предложеният от служебното държавно управление на Гълъб Донев план на Бюджет за 2023 година никога не е най-хубавият. Не може бюджет с недостиг над 6% в година, в която няма никакви основни рецесии отвън политическата, да бъде добър.
През последните две години неведнъж съм изразявал тезата, че сега в България отвън политическата обърканост няма други типове рецесии – съответно следните: 1. Няма война. 2. Няма естествено злополучие, въпреки че другаде на Балканите има. 3. Няма криза, има напредък. 4. Няма мигрантска вълна от югоизток, а може да има. 5. Няма пандемия, а може да има. 6. Няма настъпление на извънземни, към този момент.
Тези шест рецесии не съществуват, само че могат да ни се случат. Най-лошото е, че това може да стане,едновременно. даже през тази година. В години, в които няма такива проблеми, водим най-безотговорната, популистка и безредна бюджетна политика, която съперничи в целия преход само с тази по време на мандата на Жан Виденов (1995-1997 г.). Само при него е имало подобен недостиг и краят е необятно прочут. Не може в година, когато всички приходи са на исторически най-много, безработицата е ниска и няма гореспоменатите рецесии, да считаме, че е обикновено всяка година дефицитът да е с няколко милиарда по-голям от предходния. Това е лавина, която би трябвало да спре. Тя може да бъде прекъсната единствено с друг тип ръководство, с политическа воля и с вдишване на отговорност в името на бъдещето на българската нация.
Кога трябваше да бъде признат бюджетът?
Добре е, че служебното държавно управление не предложи бюджет в предизборна обстановка през есента. Ако беше го внесло, нямаше да има значение какъв е той. В Народното събрание щеше да се случи това, което неведнъж се повтори през последните две години. Всяка една от партиите нямаше да мисли за утрешния ден и за интереса на България, а да си прави няколкоседмични подправени сметки за бъдещи избори. Щеше за следващ път да стане като на селска женитба. Вероятно дефицитът щеше да нарасне с още 10 милиарда, което беше казано и от президента.
Не чакам никога този бюджет да бъде гласуван и даже прегледан. От известна позиция е позитивно, че служебното държавно управление изготви бюджет с такива шокиращи числа, с цел да послужи той като бомба за пробуждане на политическата класа. България се е запътила към бюджетната злополука.
Ако няма постоянно държавно управление, в случай че няма политическа воля за поврат във фискалната политика на страната, неуспехът е неминуем.
Някои политици към този момент споделиха, че без постоянно държавно управление няма да гласоподават никакъв бюджет. Досега съм чул това от ГЕРБ и „ ИТН “. Подкрепям такава позиция. Ако няма държавно управление, което да носи отговорност и да сърба попарата от своите дейности, няма смисъл от анонимен бюджет.
Параметрите на бюджета
Всичко ме тормози в този бюджет.
На първо място бюджетният недостиг. За последните 25 години, още преди да вляза в политиката, поредно съм бил последовател на уравновесените бюджети, както и на бюджетните остатъци в положителни години. След 1997 година по моите критерии неприятни години са единствено 2009 година поради международна рецесия и 2014 година с изненадващия банкрут на една банка. В нито една от другите години не считам, че имаше потребност да има недостиг, камо ли огромен. Всъщност такава рационална, консервативна и затова толкоз сполучлива бюджетна политика страната води от 1997 до 2008 година, както и през някои от идващите години чак до 2019 година
Това би било вярно и през днешния ден. Бюджетен недостиг от над 6% в година, в която няма гореспоменатите рецесии, значи, че в съответната страна има политически безпорядък, бюджетен волунтаризъм. Приличаме на вманиачен водач, който се е засилил по нанадолнището и натиска газта до дупка. В последната ми книга „ Next.bg “ заглавието на главата, в която се разказват тези дейности е „ Луди водачи и луди пасажери в самолета “.
На второ място съм обезпокоен от равнището на държавните разноски. Към този миг към момента не е ясно какъв брой % са те от бъдещия Брутният вътрешен продукт, само че при всички случаи става дума за най-високото равнище на разноските през целия български преход. Дори държавното управление на Виденов приблизително за мандата си харчеше към 35% от Брутният вътрешен продукт. Кабинетът на Сергей Станишев стартира с 39% и приключи с 36%, когато имаше положителни години за стопанската система. Нарочно давам образец с тези две леви държавни управления. Днес е много над 40%, което е ненужна и глупава политика.
На трето място не поддържам никакви хрумвания за повишение на директните налози, както и въвеждането на ексклузивен налог върху облагите. Обикновено в политиката еднократните нелепости стават непрекъснати. Пример са ставките на Данък добавена стойност от последните три години.
Данъците в България са наред и ние можем да се гордеем с данъчната ни политика от последните две десетилетия. През последните години доста пъти съм предложил при една по-спокойна обстановка да се понижат налог облага и налог общ приход от 10% на 9%. При косвените налози би трябвало да се отстранен всички понижени ставки за Данък добавена стойност, всичко да бъде една единна ставка. С едно-единствено изключение за интернационалния туризъм, където тя може да спадне до 5%.
„ Кучето е заровено “ в региона на разноските. Не мога да си спомня кое държавно управление през кое десетилетие направи някакви промени в бюджетната сфера. Нито един кабинет – длъжностен или постоянен – за последните години въобще не мисли в тази посока. Дори в този момент ще забележим по какъв начин някои политически сили ще се упражняват през идващите дни по какъв начин да се вършат още разноски върху недостига от 6,4%. Повече ще са предложенията за нови разноски, в сравнение с за тяхното редуциране. Това потвърждава още един път моята теза за „ луди водачи и луди пасажери в самолета “.
Оставам на мнение, че както през последните три години 2020, 2021 и 2022 година България можеше да има уравновесен бюджет, по този начин считам, че това важи и за идващите години.
Еврозоната
Водената от нас през последните 2 години фискална политика ни отдалечава от Еврозоната. Ако в този момент сами се откажем заради несръчност, България ще се свлече с няколко степени по-надолу в своя интернационален авторитет. И до момента страната ни е одобрявана за някаква външна страна с единия крайник отвън Европейския съюз и отвън западния свят. С сходно държание би трябвало да забравим редом и за Шенген и ще се превърнем в буферна зона във всякакво отношение през този век. Бих починал от позор от сходно развиване. /БГНЕС
-----------
Николай Василев, финансист. Той е някогашен вицепремиер и три пъти министър в държавните управления на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев в интервала от 2001 до 2009 година Неговият разбор е изработен особено за БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ