Ако някой ден в училищата за политика изучават смяната на

...
Ако някой ден в училищата за политика изучават смяната на
Коментари Харесай

Когато часовникът спря: Кога ще се гласува кабинет

Ако някой ден в учебните заведения за политика учат промяната на властта в България през март 2024 година, евентуално ще я запомнят като ротацията на ултиматумите.

Вероятно ще виждат и по какъв начин оставката на премиера Николай Денков на 6 март е повратната точка, която внезапно смени тактиките на ГЕРБ и ПП-ДБ в договарянията.

По подигравка, с връщането на мандата пред Румен Радев, Мария Габриел сама спря часовника на конституционната процедура след серия от условия всичко да завърши до 24 часа.

До 6 март Бойко Борисов нямаше никакви планове да бърза.

Дотогава Кирил Петков беше индивидът, който нямаше самообладание договарянията да стартират публично, след продължителни разногласия през медиите.

Дори когато ПП-ДБ показаха своя план за меморандум на 20 февруари - ръководителят на ГЕРБ демонстративно отхвърли да го прочете, откакто Мария Габриел му показала " първите 10 реда ".

Седмица преди ротацията ГЕРБ си отпусна още 10 дни за подготовка на собствен план за съглашение с небосвод на ръководство до края на мандата (т.е. до 2027).

" Всеки ден закъснение е ден на неустановеност. Мария Габриел би трябвало да е идващият министър председател, само че 10 дни е прекомерно дълго ", споделяше Петков на 27 февруари.

Времето на Борисов обаче продължи да тече по-бавно от това на ПП-ДБ.

" Кое ми е по-важно - оставката на Ники или да изберем Урсула фон дер Лайен за претендент? ", попита той, когато реши да се яви на партиен конгрес на ЕНП в Букурещ, вместо в Народното събрание на 6 март.

Официален преговорен екип от страна на ГЕРБ се появи чак на 5 март, ден преди Николай Денков да си подаде оставката.

И в този миг, " политическото време форсира темпоритъма си ", както би споделил Ахмед Доган.

Преговорите започнаха на 9 март, а няколко дни по-късно Бойко Борисов към този момент сложи първия си ултиматум: " Или ще отидем при президента Румен Радев (на 18 март) с подготвена директория от договарянията, или непосредствено ще се знае, че отиваме на нови избори ".

На 17 март се случи прословутата късна конференция на Мария Габриел и екипа ѝ и пристигна още по-категоричен период: Ако до 12 ч. на идващия ден няма изясненост по настояванията на ГЕРБ, " разумното деяние " ще е да откаже мандата и да се задействат предварителни избори.

Разбира се, това не се случи, а Конституцията към този момент се включи с публично назад преброяване - Мария Габриел имаше време до 25 март, с цел да контракти и показа проектосъстав на нов Министерски съвет.

Вместо това екипът на ГЕРБ категорично разгласи, че няма да даде повече от 24 часа за договаряния с сътрудниците си.

" Седем дни е период, който не одобрявам ", бяха думите на Мария Габриел, която на идващия ден пое най-големия репутационен риск в политическата си кариера и показа лист с имена на 19 министри без единодушието на 11 от тях.

Четвъртият безусловен период на ГЕРБ пристигна от името на Бойко Борисов, който разгласи, че в случай че получи " едно огромно Извинявай ", ще отсрочи гласуването на (все по този начин несъгласувания) кабинет най-късно до 22 март.

Но и този опит не мина.

Основният закон е написан по този начин, че не предпоставя прецизен период, в който Народното събрание би трябвало да гласоподава проектокабинета.

Такъв период не се показва и в решението на Конституционния съд от 1992 година, което в детайли пояснява какви са пълномощията на всяка институция в тази обстановка.

В него се споделя, че претендентът за министър председател има право да промени имената на препоръчаните министри, преди да ги внесе за гласоподаване в Народното събрание.

Народните представители гласоподават първо за номинирания министър-председател, а по-късно за неговия екип.

Ако хипотетично Мария Габриел бъде определена за министър председател, а съставът на кабинета ѝ не получи доверие, нейният мандат ще се счита за провален. И Румен Радев ще би трябвало да го връчи на втората по величина парламентарна група ПП-ДБ.

Но не е привързан с съответен график. 7-дневният период стартира да тече от момента на приемането на мандата от вторите, а не от несполучливото гласоподаване на първите.

През 2005 година в рецесията към съставянето на кабинета " Станишев ", Национална движение „Симеон Втори" трябваше да получи втория мандат незабавно. Но макар сигналите, че Българска социалистическа партия няма да поддържа държавно управление с мандат на Симеон Сакскобургготски, единствено предварителните съвещания сред всички партии продължиха към 2 седмици.

През 2021 година Румен Радев беше упрекван, че е забавил връчването на втория мандат на Има Такъв Народ с 5 дни, откакто Даниел Митов (ГЕРБ) отхвърли да извърши първия.

През 2022 година даже връчването на първия мандат на Николай Габровски (ГЕРБ) се забави с повече от месец след провеждането на парламентарните избори, а третият мандат беше върнат от Българска социалистическа партия повече от 3 месеца след вота.

Бившият парламентарен арбитър Пламен Киров приказва за концепцията за " рационален период " в процедурата, който съгласно него е към 7 дни.

Сроковете са дефинирани, само че би трябвало да дават отговор на публичните упования - т.е. да оставят време за диалози, само че да не са безцелни и да не надвишават търпимостта към отлагането.
Източник: boulevardbulgaria.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР