Ако някога сте виждали птицечовка, вероятно сте си казали уау,

Ако в миналото сте виждали птицечовка, евентуално сте си споделили " уау, какво необичайно създание “. Ново изследване открива, че не знаем и половината за него! Международен екип от откриватели разкрива, че птицечовката е най-странният бозайник на Земята. След картографиране на генома на животното, екипът открива, че това създание носи освен гени на бозайници, само че и гени на птици и влечуги!

Изследователи от университета в Копенхаген споделят, че този бобоподобен бозайник от Австралия има цялостен лист с причудливи характерности. Като начало, птицечовката снася яйца, вместо да ражда живи бебета. Въпреки че има плавници и е отличен плувец, тя има четина, която свети на UV светлина, осведоми БГНЕС.

Птицечовката може да кърми и има извънредно отровни шипове по краката си.

Ако и това не е задоволително необичайно за вас, ето още едно – птицечовката е един от дребното бозайници, които нямат зъби. Странностите обаче не свършват дотук – учените споделят, че тези същества имат и 10 полови хромозоми в гените си, до момента в който бозайници като хората имат единствено две.

" Пълният геном ни даде отговорите за това по какъв начин са се появили някои от странните характерности на птицечовката. В същото време декодирането на генома е значимо за възстановяване на нашето схващане за това по какъв начин са еволюирали други бозайници – в това число ние, хората. Той съдържа ключът за какво ние и други плацентни бозайници еволюираме, с цел да се превърнем в същества, които раждат живи дребни, вместо животни, които снасят яйца “, изяснява професор Гуоджи Джанг от Биологичния департамент на Копенхаген в университетско издание.

Все още пази своя античен генезис

Изследването открива, че птицечовката принадлежи към антична група бозайници, наречени монотреми. Тези животни са съществували милиони години преди актуалните типове бозайници да се появят на Земята. За разлика от доста типове, които губят няколко от своите праисторически гени обаче, този създание към момента носи доста от същите характерности на своите предшественици.

" Всъщност птицечовката принадлежи към класа Mammalia. Но генетично това е примес от бозайници, птици и влечуги. Тя е запазила доста от истинските черти на своите предшественици – които евентуално способстват за триумфа й в адаптирането към средата, в която живее “, споделя проф. Джанг.

Изследователите споделят, че една от най-странните характерности на този бозайник е, че снася яйца. В същото време той към момента има млечни жлези, с цел да храни децата си. Птицечовката обаче прави това, като “изпотява " млякото, т. е. отделя го през кожата си, вместо да го създава от зърната.

Авторите на проучването изясняват, че хората са изгубили и трите си гена вителогенин по време на еволюцията. Това са гените, виновни за изработката на яйчни жълтъци. Очевидно пилетата имат и трите гена. Генетичното изследване разкрива, че птицечовката към момента носи един от тези три гена вителогенин. По този метод продължава да снася яйца, вместо да има живородени. За разлика от типовете, които се нуждаят от трите гена, с цел да създават яйца, птицечовката се нуждае единствено от един ген за снасяне на яйца, защото създава и мляко за дребните си. Изследователите прибавят, че другите два гена са отпаднали по време на еволюцията преди към 130 милиона години.

Нови мистерии към птицечовката

Изследователите също по този начин разкрили, че тези австралийски същества създават мляко, сходно на кравите и хората, макар че го изпотяват. Това е по този начин, тъй като изгубените вителогенинови гени са сменени с казеинови гени. Тези гени създават протеини, които са основни за млякото от бозайници.

" Това ни осведоми, че производството на мляко във всички съществуващи типове бозайници е развито посредством еднакъв набор от гени, получени от общ предшественик, живял преди повече от 170 милиона години – дружно с ранните динозаври в юрския интервал “, изяснява Джанг.

Екипът разкрива и какво се е случило със зъбите на птицечовката. Въпреки че най-близките й предшественици в действителност са имали зъби, днешната птицечовка има два израстъка, с които смачква буболечки и черупчести организми, с цел да се храни. Нейните гени разкриват, че типа е изгубил зъбите си преди към 120 милиона години, откакто четири от осемте гена, които основават зъбите, са изчезнали от генома й.

Що се отнася до техните спомагателни полови хромозоми, създателите на проучването споделят, че 10-те хромозоми демонстрират, че птицечовките в действителност имат повече общо с пилетата, в сравнение с хората. За разлика от хората, които имат X и Y хромозома, птицечовката има пет X и пет Y ДНК молекули.

В момента птицечовката е класифицирана като предпазен тип. Международният съюз за запазване на природата я счита за съвсем застрашена.