Ако не можете да постигнете спокойствие, в процеса на помагане“

Ако не можете да постигнете успокоение, в процеса на „ помагане “ най-вероятно ще ви застигат всевъзможни типове страсти, и е малко евентуално да са позитивни. И тогава вместо релаксиращ диалог ще се случи нахлуване, а то провокира мигновена отбрана непременно (без значение кой е прав – тъй като егото не спи) и кръгът се затваря. Докато не избухне детонация …

Не преустановявам да се учудвам от това по какъв начин всичко е извънредно подредено в този свят. Всичко е на мястото си, всичко има значение. Ето, да вземем за пример, какъв брой добре работи някакъв незабележим механизъм, който събира двойки от противопоставен пол за по-нататъшен взаимен живот.

Добре познавам едно семейство. ТОЙ е непоколебим, даже малко тираничен, обича разпоредбите и реда, явен перфекционист. ТОЙ обича да разисква минусите на другите, да осъжда, да уличава, да разобличава. Винаги с положителни подбуди, несъмнено (макар че това никой не желае от него).

И На първо място прави това със своята брачна половинка. Тя към този момент е наясно със себе си, даже и от позиция на работата, която да прави. Но, значимото е, че ТЯ не може да търпи рецензия, никакъв даже и дребен намек за нейното несъвършенство. По мое мнение, подобен намек може да коства на фамилния бюджет не една счупена паница.

Ето по какъв начин се е получило: фенът да подлага на критика е срещнал човек, който на всяка порция от рецензии, дава отговор с удар. Това значи, че този негов неприятен табиет у него по подобен метод се блокира. А от другата страна: прекомерно уязвимата дама получава сътрудник в живота, който методично я вкарва в плен във връзка с чувствителността към мнението на другите. ТОЙ се учи да не съди, а ТЯ –  да не бъде уязвима. ТОЙ се отучва да бъде перфекционист, а ТЯ се учи да следва разпоредбите.

По мое мнение, това е добре. Законът за кармата работи непреклонно.

В една от своите книги на Екхарт Толе споделя „ … взаимоотношенията не са предопределени да ви създадат щастливи и да ви оказват помощ да се реализирате. Ако упорствате в търсене на избавление посредством връзка, ще бъде отчаян още веднъж и още веднъж. Но в случай че разберете, че връзката се дава за осъзнаване … тя в действителност ще ви даде избавление “.

Някой може да се засегне – но по какъв начин така- за какво да сътворявам една връзка и да не чакам да бъда благополучен в нея? Не очаквайте благополучие под формата на ползване – за потребностите на вашето его. В противоположен случай сътрудникът постоянно ще ви оказва помощ, и по-скоро – неумишлено (обикновено по доста противен начин), да се отървете от въздействието на егото. Така че щастието е нещо по-различно.

В такива обстановки, животът дава няколко, според мен, значими подсказки.

На първо място, сътрудникът нормално е прав (в действителност), даже и в случай че той не го схваща. Обикновено е мъчно да се признае, изключително при разгорещяване. Партньорът може да не е прав официално, което може също да докара до съществени проблеми (или да не се вземат решение текущите), само че това е обособен въпрос. Ако се върнем към образеца можем да кажем, тя е – права. Защото е неефикасно да се ровим в минусите на другите хора. А и той, като цяло, също е прав. Основният проблем на двамата е формата на изложение.

На второ място, с цел да се реализира прогрес в връзките, а и във всяка област на живота, вие би трябвало да започнете със себе си. И, като цяло, със себе си и да завършите. Съпругът би трябвало да спре рецензията, брачната половинка му – да преодолее своята накърнимост. Едва ли би било вярно да се работи по този начин: „ Нека първо стартира да се трансформира той, а след това ще забележим. “

По-нататък. Започвайки със себе си би трябвало да „ включите “ осъзнаването. Опитайте се да бъдете наясно с страстите си, които стоят зад това или това деяние, или зад тази или онази фраза. Това ще разреши да „ осветите “ друг тип неприятни трендове: желанието постоянно да бъдете прав, предпочитание да сте постоянно пред колегата, желанието да се манипулира колегата, и по този начин нататък. В случая реакцията на брачната половинка разрешава на мъжа да осъзнае навика си да подлага на критика. Така че можете просто да вслушате в това, което се случва и да не се съпротивлявате.

Друг намек. Ключът към развиване е приемането на всяка обстановка. С живота като цяло битката е безсмислена: в случай че желаете да критикувате – приемете за начало своята брачна половинка, на която вие, апропо, в миналото сте се се признавали в разнообразни типове висши усеща, приемете я с всичките и дефекти. Никой не е идеален.

Погледнете я нея: боли я от нечие мнение – научете се да приемате себе си с всичките си дефекти (не единствено сътрудникът не е идеален, само че и вие персонално – също). И по този начин нататък. Приемане на обстановката не би трябвало да се бърка с такова рисково нещо, като угнетяване на страстите.

Научете се да приемате обстановката, т.е. да постигате вътрешен мир, можете да се опитате да помогнете на колегата – да стане по-добър в някои аспекти. При изискване, че той желае!

Ако не можете да постигнете успокоение, в процеса на „ помагане “ най-вероятно ще ви застигат всевъзможни типове страсти, и е малко евентуално да са позитивни. И тогава вместо релаксиращ диалог ще се получи нахлуване, а то провокира отбрана непременно (без значение кой е прав – тъй като егото не спи) и кръгът се затваря. Докато не избухне детонация..

М.Ст.