Ако не живеете в пещера и все още имате достъп

Ако не живеете в пещера и към момента имате достъп до публични осведомителни канали, то най-вероятно сте разбрали за стартирането на Руско-украинската война. Тук идва един от огромните проблеми, обшити гневно с най-различни конспирации и страхове. Самият Владимир Путин твърди, че НАТО е отговорно за старта на военната акция от 24 февруари, предходната година. Отново по негови думи ще открием, че Путин декларира, че разрастването на военната организация е и повода да забележим Русия да работи съществено.

Има единствено няколко казуса – Русия в предишното е дала своята благословия и разрешава на Украйна да се включи в НАТО. Едва ли има човек, който не е забелязал подмяната на обществените правила с демократични полезности в източния блок на режима. Тук идва и вторият проблем, откакто Путин се опасява от демокрацията и се тормози, че тъкмо тя може да го ритне от стола, каква тъкмо е ролята на НАТО в цялата история. Истината се крие в неговото вековно заричане – да „ денацифицира “ Украйна. С други думи, той просто декларира, че желае да отстрани демократичния режим и в него вижда опасност.

И до през днешния ден ще чуваме, че НАТО е отговорно за сегашния спор, който ще остане в историята, надяваме се, като един от най-глобалните след Втората Световна война.

И до през днешния ден ще открием, че има задоволително провокатори, които настояват, че неуспехът на мира в Украйна е дело на НАТО и неговата непрекъсната интервенция във външните работи на останалите страни. Не са малко и създателите, които се пробват да потвърдят тъкмо това и да изясняват, че Москва има правото да води война със своята съседка, откакто денацификацията продължава да се проваля, а опитите за 3-дневна война, се оказаха към този момент годишен проект за оцеляване на съветската войска. Впрочем не би трябвало да забравяме, че същата тази страна към този момент организира своята втора готовност и действително е подготвена да изпрати още към 200 хиляди души в мелачката.

Безкрайната мантра за разширението на НАТО се повтаря освен в Москва, само че и в Европа и Съединени американски щати. Автори на тези вековни думи са тъкмо тези фенове, които постоянно са таили сладки страсти към Руската федерация, само че в никакъв случай не са приели концепцията, че могат да живеят тъкмо там. Всички са безапелационни, че НАТО е отговорно за доближаването до съветската граница и активирането на от дълго време търсената причина за Путин да стартира нападателна война.

И самият развой не е почнал предходната година. Нека се върнем първо в далечната 2008 година и нашествието в Грузия, по-късно можем да продължим към Украйна през 2014 година и предходната година започва втори по-мащабен и тъкмо толкоз кървясъл епизод. Още тогава се твърдеше от другите канали на Путин, че в случай че НАТО отпадне като евентуално предложение за Украйна, бъдещите войни ще бъдат избегнати.

Звучи прелестно, само че дали в действителност е по този начин. Исторически видяно, това изявление на първия в Русия не може да носи такава стойност. Причината е, че НАТО постоянно се е считало за ултимативното зло и причина за напрежение сред запада и Русия. Истината обаче е, че разширението не е било константа, а още една променлива. Все отново да не забравяме, че Румъния и България също влязоха в НАТО, преди този момент и други някогашни руски страни одобриха концепцията да бъдат в пакт и да изоставен Варшавския контракт. През последните 30 години ще открием, че напрежението се покачва и понижава в разнообразни интервали на талази, тъкмо както и самото разширение на НАТО. Причината за напрежение се крие другаде – демократичните напъни на Евразия.

Това е доста по-лесен феномен за анализиране. Всеки път, когато една страна, считана в миналото за съдружник на Русия, публично одобри демокрацията и се изгуби следващата топла връзка с Путин, напрежението стартира да се покачва. Окупациите в Грузия и Украйна доведоха до форма на несъгласие за участие в НАТО, въпреки всичко има условие за кандидатстване и то е обвързано с концепцията, че една страна не може да кандидатства, до момента в който е окупирана от съветски сили. Нека не забравяме, че тъкмо това се случи с Крим и не можем да забележим по никакъв метод влизането на Украйна в НАТО, до момента в който приказваме за противников армии, а такива имаше още през цялото време. Въпреки това станахме очевидци на война от предходната година, която продължава и до през днешния ден. Тук обаче идва и идващият проблем, в случай че НАТО не е факторът, тогава какво е?

Отговорът се крие във обстоятелството, че Руската федерация не желае да има каквато и да е форма на народна власт и страната би трябвало да се върне към надалеч по-послушната си форма от предишното. Замислете се и за повода за по този начин наречения Евромайдан? Тогавашният определен украински президент Янукович беше прекомерно решен да изпрати Украйна в прегръдките на Русия, вместо да приказва за Европейски съюз – нещо, за което умираха украинци, само че ние безгрижно сме подготвени да заявим, че е редно да се напусне. От друга страна не би трябвало да забравяме, че през днешния ден същият политик се намира в Русия и живее благодарение на политическо леговище. На 24 февруари предходната година имаше тирада от един час, в която се обясняваше ясната причина за нашествието.

Логично е, че най-високият съперник на автократния режим на Путин ще е демокрацията, а не НАТО, което непрекъснато се разказва като магическия черен лорд, преследващ непрекъснато мирните съветски поданици. Заплахите не могат да понижат, спрат или даже да изплашат евентуалните претенденти през идващите години. Впрочем би трябвало да бъдем сигурни, че Финландия не беше осъждана тежко за желанието си да се включи в НАТО.

Все отново ще открием, че там народна власт имаше и ще има след Путин, затова това не е била точка на интерес. Всеки път, когато свободна страна покрай Руската федерация стартира да приказва за избори, правото да избира своята лична посока, да кандидатира своите водачи и да разреши на мнозина да се насочат в вярната посока, разумно е да открием, че страната ще бъде незабавно готова за идната изненада. Приемете, че „ денацификацията “ е кодовата дума за „ анти-демокрация “.

Причината да се намираме в тази фаза и да продължаваме да следим повишаващо равнище на експанзия ще се сведе до следните два детайла:

1. Русия разполага с формулата за нуклеарното оръжие, предоставена от група американски идиоти, позволяващи изравняването на силите, а Путин, по образеца на Рейгън, бърза да играе фигурата на лудия деспот, който се тормози да натисне копчето по всяко едно време.

2. Втората причина е НАТО и фактът, че понякога, тъкмо тази дума ще кара множеството съветски водачи като Горбачов, Елцин, Путин и Медведев, да виждат евентуалната опасност. От 1949 година НАТО е отворил вратите си за нови членове и показва главните критерии. След 1991 година и обстоятелството, че Съюз на съветските социалистически републики съумя да победи запада единствено със занимателни лозунги, само че нищо друго, свободните страни побързаха да анексират своята територия и по-късно да заявят своята вярна работа. Съединени американски щати и останалите НАТО членове работят интензивно, с цел да не затворят вратата за никого, само че в това време не лимитират безусловно никого да партнира с Русия. В някои случаи ще открием, че връзките са сполучливи, а в други са трагични, само че няма напън от никого.

И в случай че сега НАТО е отговорно и за актуалната война, то тогава за какво през последните 30 години от края на Студената война, Кремъл има смесени усеща по отношение на присъединението на разнообразни страни в разнообразни случаи. Ако НАТО е главният проблем, то за какво Русия подписва контракт с НАТО през 1997 година и търси опити да се съюзи и да партнира с алианса. Преди да побързате да заявите, че това е следващата маневра на Горбачов, грешите, договорът е подписан от Борис Елцин.

Той самият счита, че ще има пълноправие сред Русия и НАТО, тъй като в този момент ще има съюзи и кооперация сред силите, разработките и още доста други. През 2000 година Владимир Путин ще гостува в Лондон и той самият ще съобщи, че Русия умерено може да се причисли в НАТО някой ден. Дори тогава се твърди, че страната може да бъде пълноправен сътрудник и да подсигурява мира като равностоен участник в един огромен съюз. Русия, най-малко по този начин споделя Путин, е част от европейската просвета и не би трябвало да бъде изолирана от Европа. Единственият проблем е, че е изолирана.

След 11 септември има още една позиция за стопляне на връзките. Буш и Путин се договарят, че ще кооперират своите сили, с цел да се борят против тероризма. По това време Путин се пробва да бъде съдружник, а не съперник на НАТО. Единственият случай, в който се поглежда към прословутата 5-та точка на НАТО е намесата в Афганистан, деяние, което самият Путин поддържа. Следват дипломатически совалки, съпроводени с военни помощи, в това число и асистиране на военните на Съединени американски щати за разпределянето на базите в Узбекистан и Кюргистан. Ако НАТО постоянно е бил проблем на Русия и въздействието му се счита за нездравословно, за какво още тогава няма помощи и по-скоро напрежение за слагането на военни сили в някогашни спътниците на Съюз на съветските социалистически републики?

През идната година още веднъж ще забележим по какъв начин същият човек приказва за разнообразни способи, само че една и съща цел – запазването на мира. В оня миг, когато Русия успее да изглади напълно връзките си, разширението не би трябвало да бъде проблем, най-малко това са думите на тогавашния президент.

През 2002 година има последна огромна вълна за разширение – Естония, Литва и Латвия – реакциите на Путин не могат даже да се виждат. Няма никакви закани за окупиране на територии и в трите страни. Същата година е запитан за мнение и дава отговор, че Русия не може и няма право да споделя на свободните хора какво да вършат, това е техен избор и никой не би трябвало да им се меси. През май 2002 година е запитан по отношение на желанията на НАТО и Украйна, а отговорът може да ви изненада:

„ Абсолютно сигурен съм, че Украйна не се опасява да поеме този развой и да одобри НАТО и целия западен алианс. Украйна има свои лични връзки с НАТО; съществува Украински-НАТО консул. В края на деня ще забележим едно решение, което ще пристигна от НАТО и Украйна. Това е отношението сред тези два колегата. “

Едно десетилетие по-късно ще забележим и речта на Медведев по отношение на НАТО и Украйна:

„ Периодът на разграничаване в връзките сред нас е към този момент завършен. Ние виждаме бъдещето с оптимизъм и ще работи за развиването на връзките сред Русия и НАТО във всички зони, до момента в който те самите прогресират, с цел да открием едно приключено партньорство. “

Оранжевата гражданска война – 2004 година

На същата колекция ще забележим, че Медведев приказва даже за кооперацията в по този начин наречената ракетна отбрана. Никой не се е оплаквал от НАТО като толкоз черна и невиждана опасност. От края на Студената война до нашествието в Украйна през 2014 година ще открием, че НАТО и Европа се разоръжават и понижават своето въздействие, вместо да го укрепват. Дори и след разширението на териториите и съдружниците, военната промишленост по-скоро понижава, в сравнение с да се покачва. По същото време ще открием, че Путин уголемява и модернизира своята войска. Балансът сред силите е в интерес на Москва за този интервал.

Твърдението, че НАТО е отговорно за актуалната война, просто не може да се счита за съответстващо, откакто главният агресор може да бъде видян съвсем незабавно. Има някаква друга причина и тя би трябвало да се преглежда малко по-далече.

Сериозната опасност и повишението на напрежението идва от серия демократични избори и известни митинги, родени в посткомунистическите страни от 2000 година насам. Самият Путин ги назовава „ цветни революции “. Путин счита, че съветският народен интерес е бил застрашен от Съединени американски щати. По-точно се приема обстоятелството, че Съединени американски щати поддържа множеството преврати. Те не са по никакъв начин малко: Сърбия през 2000 година, Грузия през 2003 година, Украйна през 2004 година, Арабската пролет през 2011 година, Русия през 2011-2012 година и Украйна през 2013-2014 година След всеки един от тях, Путин става доста по-враждебен към Съединени американски щати и непрекъснато приема всяко едно деяние за НАТО опасност.

Всичко стартира с Елцин и обстоятелството, че през 1997 година той няма нищо срещу разширението на границите. Готов е да пренебрегва тези дейности и да резервира връзките си със Съединени американски щати. През 1999 година се заобикаля в допълнение напрежение, откакто Русия също е поканена на договарянията. След свалянето на Слободан Милошевич, новият президент е Путин, само че той също не злоупотребява с гостоприемството, а просто резервира по-топлите връзки.

Розовата гражданска война в Грузия през 2003 година ще увеличи напрежението. Путин ще упреква Съединени американски щати за директното подкрепяне и основаването на демократични избори, които ще оказват помощ за изкачването на про-американски претендент – Путин го назовава марионетка. В този случай приказваме за президента Михаил Саакашвили. Веднага след въпросната гражданска война ще открием, че Путин е подготвен да подкопае новия режим и даже ще нападне през 2008 година и ще признае две нови територии – Абхазия и Южна Осетия. 2008 година ще е най-ниското равнище на връзки.

Следващата гражданска война е през 2004 година и носи името Оранжевата гражданска война. Преди да се стигне до нея, президентът Леонид Кучма резервира баланс сред изтока и запада, само че постоянно ще се стреми да поддържа по-топли връзки сред Киев и Москва. Това се трансформира със идващите избори, когато стотици хиляди излизат на улицата и най-после смъкват Кучма. Избран е Виктор Янукович, за който към този момент споделихме в горните редове, че е ученик на Путин, въпреки и тй да не печели изборите, до момента в който оранжевата коалиция се стопира на Виктор Юшченко за президент и министър-председател на име Юлия Тимошенко.

Оранжевата гражданска война е доста по-голяма опасност за Путин от предходните две. Първо ще открием, че тя е неочаквана и доста по-голяма, тук незабавно се включват тактиките и границите. Путин е изгубил страна, на която е залагал стратегически и идеологически доста.

За Руската федерация това ще е територия, която основава сфера на въздействие и продължава да бъде нужният щит на тогавашната Руска федерация. Путин даже постанова несъгласие за някои политически решения на своите съседи. От 2002 година до този миг ще открием, че сигналите са повече от ясни. Киев желае да избяга от мъртвешката хватка на Москва. През цялото време се твърди, че Украйна и Русия са един народ, който търси своя метод да се събере още веднъж, само че това е единствено съветската идеология. Украинската показва нещо доста по-различно.

Тук идва и идната опасност, в случай че хората, които се пазят и стачкуват, могат да се появят в Украйна, то какво пречи да се появят и в Русия? Няколко години тъкмо този феномен в действителност се случва. Серия от митинги в Москва и Санкт Петербург, както и други градове, публично ще стартират да се бунтуват против нагласените избори през 2011 година Това са най-големите митинги от 1991 година след рухването на Съюз на съветските социалистически републики. За първи път ще има директна опасност против президента и е явно, че съветският народ има силата и уменията непосредствено да оспорва хватката на властта. Популярните съветски протести избухнаха по същото време с Арабската пролет. Това връща незабавно Путин за следващ път в кабинета през 2012 година Следва следващият опит за народна власт в Близкия изток и до края на всички дипломатически връзки сред Русия и Съединени американски щати.

Поредната опасност не идва от НАТО, а от демократичните избори в Украйна през 2013-2014 година След като Путин не атакува през 2004 година ще реши да го направи през идната година. Янукович не съумява да извърши задачата на Путин и най-после е изпъден. За повторно ще отчетем загубата на Русия и опита на Украйна да избяга от въздействието. Този път се задейства военната теория и незабавно стартира да се вади най-черната неистина – наличието на нацистите в Украйна. Руските сили завладяват Крим и блокират правото на Украйна да се включи в НАТО. Путин изпраща пари, оръжие и съоръжение за сепаратистите в Източна Украйна, с цел да се продължи войната в Донбас, която ще бъде цели 8 години. Веднага след нашествието ще има рецензии от Путин и познайте към кого ще са ориентирани – НАТО.

Следва цяла серия от офанзиви против новото държавно управление и опитите на Украйна да бъде съвременна, демократична страна, която не може и не желае да бъде васал на Кремъл, само че това по този начин и не може да се случи. След цели 8 години в напън, страната продължава да не се предава и да се пробва да бъде по-серииозна и нападателна съпротива. Вместо да има разделяне, страната се обедени етнически, езически и религиозно. Зеленски стана един от най-подкрепяните президенти, което не се е случвало в никакъв случай преди този момент в Украйна.

През 2022 година към този момент беше явно, че Украйна ще извърши своята задача, затова идва време за война. Путин ще твърди, че стопира разширението на НАТО, по-късно ще стартира да приказва за нацисти. Просто няма място за очакване и Путин в никакъв случай не дава късмет, с цел да види в каква посока ще се насочи тази война. Вместо да завоюва единствено уединяване на Украйна, опитът на Кремъл за въздействие докара до европейски и международни наказания, до затваряне на всички порти и до занемаряване на тогавашните връзки, такива, каквито сме ги виждали да съществуват преди този момент.

Тук идва и идващият проблем, Русия не харесва НАТО, а още по-страшното е, че в този момент като че ли към този момент се плаши. Причините? След като приказваме за години в инвестиция и обилно основаване на нови оръжия, същите просто изчезнаха. Никой не видя съществуването на супер оръжието, за което всички приказваха.

Дори могъщите ракети „ Сармат “ не се появиха на небосклона. Ако някой се съмняваше, че Русия няма да понася вреди на своята лична територия, в този момент за първи път се трансформира в обект на дронни офанзиви, които въпреки това демонстрираха, че отбраните са тъкмо толкоз илюзорни, колкото и самата войска. Интересен детайл е, че това ще е патова обстановка за съветския първи. Той не може да разреши на неговите жители да одобряват обстоятелството, че имат силата да смъкват непокорните анти-демократи в Кремъл. Не може да одобри и обстоятелството, че Украйна ще победи, какъв е потребният ход? Нищо не върви по верният метод и към този момент продължава цяла година.

Не стана за 3 дни, не стана за 3 месеца, жертвите се усилват, глобите не престават да работят, а на фона на всичко това ще открием, че армията не е това, което беше.