Вие Нямате време!
Ако мислите, че имате време, значи смятате, че то е в невидима торба, до която постоянно имате достъп. Но това е неточност: нямате нито „ торба “, нито нейното наличие.
Нямате време!
Всъщност всеки миг може да е финален. И няма кой да ви подсигурява, че ще живеете по-дълго от този миг. Всяка секунда на тази красивата Земя не ви принадлежи, а е дарена от самия живот.
Да считате, че имате ресурс от време (година, месец, седмица, час …) значи да се утешавате. Това е метод да не се постанова да се изправяте пред плашещото осъзнаване за личната си смъртност.
Ако осъзнавахте неочакваната си прекаленост и не бяхте парализирани от боязън, вашето усещане щеше да се промени. Ще можете да бъдете напълно сега, да се концентрирате върху това, което вършиме сега. Ще разберете, че няма по-важни и по-малко значими неща, само че има неща, които вършиме пред лицето на неизбежната гибел.
Ще откриете изумителен абсурд: осъзнавайки, че нямате време, получавате като подарък толкоз, колкото е необходимо… за едно деяние. Ако имате шанс, ще имате опция да извършите идващото деяние и още едно… И за всяко ще има тъкмо толкоз време, колкото е належащо. Следователно ще спрете да бързате, само че няма да го отлагате за по-късно.
Нямате време!
Ако се сприятелите с осъзнаването за своята смъртност, ще разберете втората си неточност. Чувството за липса на време е доста тъкмо по своята същина, само че вие го тълкувате погрешно. Това са сигналите на вашия вътрешен компас, гласът на вашето сърце.
Струва ви се, че нямате време да свършите куп незабавни неща, когато в реалност, вършейки всички тези „ неотложни “ неща, не вършиме най-важното: не вървите по Пътя на сърцето.
От това боли душата!
Без да осъзнавате своята смъртност, ви се коства, че има време за това, което е в действителност значимо. Но не е по този начин. Помислете за това, животът ви може да се трансформира в безсмислено дружество, изпълнено с неща, които вие самите смятате за незначителни.
Само гибелта дава оня заряд на мотивация, с помощта на който е допустимо да се живее същински живот, а не да се отсрочва за по-късно.
„ Нямаш време, приятелю. Никой от нас няма време. Всички в действителност би трябвало да умрем.
Можете да извършите доста повече и доста по-добре. Правите единствено една неточност – смятате, че имате доста време на ваше разположение. “
Карлос Кастанеда „ Пътуване до Икстлан “
„ Има хора, които са доста деликатни и внимателни по отношение на естеството на дейностите си. Щастието им е в това, че работят с цялостното схващане, че нямат време.
Следователно във всичките им дейности има особена мощ, във всяко тяхно деяние има възприятие.
„ Действията имат мощ. Особено когато този, който ги прави, знае, че това е последната му борба. Има едно изключително всепоглъщащо благополучие в деяние с цялостното схващане, че това деяние може да бъде последното ви на Земята. Моят съвет към вас е да преосмислите живота си и да видите дейностите си в тази светлина. „
Карлос Кастанеда „ Пътуване до Икстлан “
Ето ги същинските въпроси:
Ще приемете ли гибелта си или ще продължите да живеете по този начин, като че ли тя няма да ви засегне?
Все още имате малко време или просто не разполагате с него?
Какво ще вършиме с живота си, знаейки, че може да свърши един всеки миг?
Автор А. Лесман
