56% искат кабинет, дори с цената на компромиси, при нов вот резултатът ще е същият
Ако изборите бяха в този момент, по-скоро нямаше да има основна разлика с резултатите от отминалите неотдавна избори. ГЕРБ биха получили 25,5% от гласовете, " Продължаваме промяната " - 20,8%, Движение за права и свободи - 13,1%, " Възраждане " - 10,5%, Българска социалистическа партия - 9,4%, " Демократична България " - 8%. " Български напредък " е към бариерата с 4,5%, а под нея остава " ИТН " с 3,1%. " Изправи се, България " и Вътрешна македонска революционна организация са към един %, надлежно с 1,3% и 0,9%.
По традиция, в следизборни обстановки картината на публичното мнение резервира инерцията от самите избори с минимални отклонения, а от време на време - и с продължаваща инерция нагоре или надолу за обединенията, които са отбелязали прелестно или неприятно впечатляващ за своята ниша резултат. Явно обаче и в месеца след изборите, не са произтекли особени разбърквания на силите. Такива обаче могат да произтекат, в случай че в действителност се стигне до избори - вижда се, че в последните няколко изборни талази от време на време има бързи мобилизации в една или друга посока, които биха се откроили още повече на фона на хипотетично ниско гласуване.
Моментната картина е от самостоятелната представителна ежемесечна изследователска стратегия на " Галъп интернешънъл болкан ". Изследването е извършено " лице в лице " с таблети сред 29 октомври и 6 ноември измежду 809 пълнолетни българи.
Снимка: Галъп
В едни нови избори надали може да се чака висока интензивност . 38% са тези, които споделят, че биха дали своят вот твърдо. 3,7% от тези, които твърдо имат намерение да гласоподават, споделят, че биха дали своят вот с " Не поддържам никого ". Явно известността на тази алтернатива се откроява след относително високия неин дял в последните избори.
Бяха заложени и три пробни въпроса - техните данни не трябва да се четат като закрепени публични настройки, а по-скоро като ориентировъчна картина на публичните инстинкти, доколкото става дума за бъдещи или хипотетични обстановки. Бяха тествани желанията в актуалната обстановка: да се сформира държавно управление, даже с взаимни отстъпки, или да се проведат нови парламентарни избори. Беше тествано и отношението към концепцията да се вкара форма на президентска република. За следващ път бяха тествани и настройките към въвеждането на еврото у нас.
56% от запитаните избират опцията " Предпочитам да се сформира държавно управление, даже с взаимни отстъпки ", пред 26,7%, които избират " Предпочитам да се проведат нови парламентарни избори ". Останалите не могат да отговорят.
Снимка: Галъп
Снимка: Галъп
Правителство избират болшинства от близо 80% от последователите на ГЕРБ, над 60% от тези на Движение за права и свободи, близо 60% от поддръжниците на Политическа партия, над половината от тези на Българска социалистическа партия. И при Демократична България искащите държавно управление не са важен дял, въпреки като цяло дяловете " държавно управление " и " избори " да не демонстрират огромна разлика. Голямото изключение е " Възраждане " - където болшинство от близо 60% са за нови избори. Разбира се, натрупванията по електорати в една социологическа извадка не са толкоз огромни (особено при по-малките партии), че да се вършат финални заключения, само че данните в общи линии потвърждават към този момент следени трендове - които бяха уловени и в екзит пол.
В България би трябвало да се вкара форма на президентска република, по-скоро се съгласяват 24,5% от запитаните, само че 47,5% са по-скоро несъгласни. Като цяло, концепцията очевидно не разсънва публично вдъхновение. Това удостоверява и предходни данни на организацията. Следва да се означи, че запознатостта с детайлите по тази тематика не е висока. Цели 28% не могат да преценяват.
Измежду главните електорати доминира несъгласието с концепцията, а сериозното изключение е този на Българска социалистическа партия, където почти равни дялове са " за " и " срещу ". Разбира се, отражение в тази тематика оказва и отношението измежду другите електорати към настоящия президент Румен Радев.
Снимка: Галъп
По традиция, вероятността за въвеждане на еврото извиква известна социална паника . 55,9% у нас са несъгласни, че България би трябвало да вкара еврото, а 28,1% са съгласни. 16% не могат да преценяват. Този вид настройки у нас са общоприети от години и не съставляват изненада.
Любопитното е, че електоратът, който е в най-голяма степен " за ", е този на ГЕРБ, до момента в който всички останали, даже този на Политическа партия демонстрират по-скоро принуда. При " Възраждане " и изключително Българска социалистическа партия тя клони към единогласие. Разбира се, надали политическите желания са единствен главен фактор. Личи си, че желанието да се вкара еврото понижава с възрастта и пораства с приходите. По всичко проличава, че е нужна изключително ясна разяснителна акция за еврото, която да преодолее публичните страхове.
Снимка: Галъп
Данните са част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия. Изследването е извършено сред 29 октомври и 6 ноември измежду 809 души по метода " лице в лице " с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 54 хиляди души.
По традиция, в следизборни обстановки картината на публичното мнение резервира инерцията от самите избори с минимални отклонения, а от време на време - и с продължаваща инерция нагоре или надолу за обединенията, които са отбелязали прелестно или неприятно впечатляващ за своята ниша резултат. Явно обаче и в месеца след изборите, не са произтекли особени разбърквания на силите. Такива обаче могат да произтекат, в случай че в действителност се стигне до избори - вижда се, че в последните няколко изборни талази от време на време има бързи мобилизации в една или друга посока, които биха се откроили още повече на фона на хипотетично ниско гласуване.
Моментната картина е от самостоятелната представителна ежемесечна изследователска стратегия на " Галъп интернешънъл болкан ". Изследването е извършено " лице в лице " с таблети сред 29 октомври и 6 ноември измежду 809 пълнолетни българи.
Снимка: Галъп В едни нови избори надали може да се чака висока интензивност . 38% са тези, които споделят, че биха дали своят вот твърдо. 3,7% от тези, които твърдо имат намерение да гласоподават, споделят, че биха дали своят вот с " Не поддържам никого ". Явно известността на тази алтернатива се откроява след относително високия неин дял в последните избори.
Бяха заложени и три пробни въпроса - техните данни не трябва да се четат като закрепени публични настройки, а по-скоро като ориентировъчна картина на публичните инстинкти, доколкото става дума за бъдещи или хипотетични обстановки. Бяха тествани желанията в актуалната обстановка: да се сформира държавно управление, даже с взаимни отстъпки, или да се проведат нови парламентарни избори. Беше тествано и отношението към концепцията да се вкара форма на президентска република. За следващ път бяха тествани и настройките към въвеждането на еврото у нас.
56% от запитаните избират опцията " Предпочитам да се сформира държавно управление, даже с взаимни отстъпки ", пред 26,7%, които избират " Предпочитам да се проведат нови парламентарни избори ". Останалите не могат да отговорят.
Снимка: Галъп Снимка: Галъп Правителство избират болшинства от близо 80% от последователите на ГЕРБ, над 60% от тези на Движение за права и свободи, близо 60% от поддръжниците на Политическа партия, над половината от тези на Българска социалистическа партия. И при Демократична България искащите държавно управление не са важен дял, въпреки като цяло дяловете " държавно управление " и " избори " да не демонстрират огромна разлика. Голямото изключение е " Възраждане " - където болшинство от близо 60% са за нови избори. Разбира се, натрупванията по електорати в една социологическа извадка не са толкоз огромни (особено при по-малките партии), че да се вършат финални заключения, само че данните в общи линии потвърждават към този момент следени трендове - които бяха уловени и в екзит пол.
В България би трябвало да се вкара форма на президентска република, по-скоро се съгласяват 24,5% от запитаните, само че 47,5% са по-скоро несъгласни. Като цяло, концепцията очевидно не разсънва публично вдъхновение. Това удостоверява и предходни данни на организацията. Следва да се означи, че запознатостта с детайлите по тази тематика не е висока. Цели 28% не могат да преценяват.
Измежду главните електорати доминира несъгласието с концепцията, а сериозното изключение е този на Българска социалистическа партия, където почти равни дялове са " за " и " срещу ". Разбира се, отражение в тази тематика оказва и отношението измежду другите електорати към настоящия президент Румен Радев.
Снимка: Галъп По традиция, вероятността за въвеждане на еврото извиква известна социална паника . 55,9% у нас са несъгласни, че България би трябвало да вкара еврото, а 28,1% са съгласни. 16% не могат да преценяват. Този вид настройки у нас са общоприети от години и не съставляват изненада.
Любопитното е, че електоратът, който е в най-голяма степен " за ", е този на ГЕРБ, до момента в който всички останали, даже този на Политическа партия демонстрират по-скоро принуда. При " Възраждане " и изключително Българска социалистическа партия тя клони към единогласие. Разбира се, надали политическите желания са единствен главен фактор. Личи си, че желанието да се вкара еврото понижава с възрастта и пораства с приходите. По всичко проличава, че е нужна изключително ясна разяснителна акция за еврото, която да преодолее публичните страхове.
Снимка: Галъп Данните са част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия. Изследването е извършено сред 29 октомври и 6 ноември измежду 809 души по метода " лице в лице " с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 54 хиляди души.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ