Подкастът – безвремие за (не)забързания човек
Ако желаете да се убедите, че можете да подчините времето на ползите си, пуснете си подкаст. Вече има значително български такива, които разрешават на по-нишовото наличие – диалози за кино, литература и въобще за изкуство, за бизнес, реклама, технологии и за каквото още ви подскаже съзнанието – да доближи до хората.
В международен проект подкаст културата е добре развита, а у нас е точно нишово поле, в което всеки може да стъпи, без да последва гърмеж, а тъкмо противоположното – прелестно чувство за голям брой стойностни диалози със запаметяващи се персони, които с историите и отношението си към живота ти дават образец и те учат на нещо. А може и да е диалог самичък със себе си. Всичко това в безкрайно време, с опция свободно да стриймваш аудиосъдържание и да го подбираш по отношение на усетите си. И нещо доста значимо – да го слушаш, а в някои случаи и да го гледаш, когато и както пожелаеш.
„ Подкастът не те хваща за гушата “, а те оставя да дишаш свободно в безвремието, което се основава в тези диалози без ограничавания. Предаването в интернет надскача злободневността на тематиките и ти разрешава да се водиш от любознанието си – и като водещ, и като консуматор. За първото обаче би трябвало да подпишеш „ подкаст договорка “. Тя ти дава свободата да не зависиш от ефир, продуценти и мащабността на екипа, само че носи отговорността на създателя, който би трябвало да удържа фронта на всички равнища. Интересен факт е, че колкото слушателите, респективно феновете, на един подкаст да са подвластни от твоя асортимент на тематики и метода на поднасянето им, толкоз и ти, като създател и водещ, можеш да зависиш от тях, тъй като те с изключение на всичко друго биха могли да бъдат и твои спонсори.
Изброеното дотук прави подкаста желана форма за основаване на интернет наличие. Неслучайно желанието да си направиш подкаст е равнозначно на това да искаш да си основеш тайфа. Защото още веднъж става дума пристрастеност и общи ползи, които сплотяват хората.
Подкастът, с всички свои епизоди, а може и броеве, в случай че предпочитате, съставлява освен една картина на времето, в което живеем, той изобразява духа на поколението, което следи съответното наличие. Или както ще чуете от един от подкастърите, станали част от самобитния справочник на „ Какво се случва “ за това по какъв начин да се превърнеш във водещ на подкаст, който умее да води диалог, освен това за просвета и изкуство, и който има вяра в качествата на този формат, така наречен " асинхорнно радио " или видеопредаване в интернет, е като „ пъзел на ползите на една дребна извадка на едно потомство в България “. Пъзел, който всеки може да сглоби, както откри за добре.
Почти стана ясно за какво е толкоз съвременно, напряко готино, да имаш подкаст през днешния ден, само че съвсем.
Останалото чуйте от събеседниците в „ Какво се случва “:
Антон Биров и Темз Арабаджиева, създатели и водещи на подкаста „ Първа страница “, отдаден на книгите, хората и (не)истинските истории; Ясен Атанасов, артист, създател и водещ на видеоподкаста „ Ти да видиш “, в който гостуват хора на изкуството; Орлин Милчев – Атила, кинорежисьор, рапър и един от създателите и водещите на „ 2&200podcast “, в който съществена тематика е живият живот.
В международен проект подкаст културата е добре развита, а у нас е точно нишово поле, в което всеки може да стъпи, без да последва гърмеж, а тъкмо противоположното – прелестно чувство за голям брой стойностни диалози със запаметяващи се персони, които с историите и отношението си към живота ти дават образец и те учат на нещо. А може и да е диалог самичък със себе си. Всичко това в безкрайно време, с опция свободно да стриймваш аудиосъдържание и да го подбираш по отношение на усетите си. И нещо доста значимо – да го слушаш, а в някои случаи и да го гледаш, когато и както пожелаеш.
„ Подкастът не те хваща за гушата “, а те оставя да дишаш свободно в безвремието, което се основава в тези диалози без ограничавания. Предаването в интернет надскача злободневността на тематиките и ти разрешава да се водиш от любознанието си – и като водещ, и като консуматор. За първото обаче би трябвало да подпишеш „ подкаст договорка “. Тя ти дава свободата да не зависиш от ефир, продуценти и мащабността на екипа, само че носи отговорността на създателя, който би трябвало да удържа фронта на всички равнища. Интересен факт е, че колкото слушателите, респективно феновете, на един подкаст да са подвластни от твоя асортимент на тематики и метода на поднасянето им, толкоз и ти, като създател и водещ, можеш да зависиш от тях, тъй като те с изключение на всичко друго биха могли да бъдат и твои спонсори.
Изброеното дотук прави подкаста желана форма за основаване на интернет наличие. Неслучайно желанието да си направиш подкаст е равнозначно на това да искаш да си основеш тайфа. Защото още веднъж става дума пристрастеност и общи ползи, които сплотяват хората.
Подкастът, с всички свои епизоди, а може и броеве, в случай че предпочитате, съставлява освен една картина на времето, в което живеем, той изобразява духа на поколението, което следи съответното наличие. Или както ще чуете от един от подкастърите, станали част от самобитния справочник на „ Какво се случва “ за това по какъв начин да се превърнеш във водещ на подкаст, който умее да води диалог, освен това за просвета и изкуство, и който има вяра в качествата на този формат, така наречен " асинхорнно радио " или видеопредаване в интернет, е като „ пъзел на ползите на една дребна извадка на едно потомство в България “. Пъзел, който всеки може да сглоби, както откри за добре.
Почти стана ясно за какво е толкоз съвременно, напряко готино, да имаш подкаст през днешния ден, само че съвсем.
Останалото чуйте от събеседниците в „ Какво се случва “:
Антон Биров и Темз Арабаджиева, създатели и водещи на подкаста „ Първа страница “, отдаден на книгите, хората и (не)истинските истории; Ясен Атанасов, артист, създател и водещ на видеоподкаста „ Ти да видиш “, в който гостуват хора на изкуството; Орлин Милчев – Атила, кинорежисьор, рапър и един от създателите и водещите на „ 2&200podcast “, в който съществена тематика е живият живот.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ