3 страхотни начина да развиете творческите умения на децата според науката
„ Ако желаете да отгледате изобретателно дете, би трябвало да го научите да мисли без значение “, споделя Адам Грант, писател и преподавател в бизнес учебното заведение Уортън. Баща на три деца.
Предлагаме ви да се запознаете с три съществени правилото, които този необикновен човек показва като основополагащи за развъждането на изобретателни и надарени деца.
1. Хвалете самото дете, а не неговите или нейните дейности
Когато детето ви нарисува картина, не казвайте „ Еха, каква хубава рисунка! “, а „ Еха, какъв брой си талантлив/а! “. Това ще му помогне да осъзнае, че е в действителност надарено и неповторимо и ще го подтиква да усъвършенства своите умения.
На този ранен стадий от развиването им е значимо да им покажете, че това, което вършат (и метода, по който го вършат) е вярно. По този метод, когато пораснат, няма да изгубят своята креативност, защото тя ще е била неразделна част от детството им.
2. Не прекалявайте с разпоредбите
Преди няколко години Бостънския лицей организира проучване, в границите на което съпоставя фамилиите с креативен надарените деца с тези, които нямат съответни способности. Резултатите демонстрират, че родителите на последните са имали приблизително по шест правила, които са налагали всеки ден – час за лягане, време за писане на домашни и така нататък От друга страна, при фамилиите с по-творчески настроените деца разпоредбите са били по-малко от едно.
Ако ограничите детето си с прекалено много правила, то най-вероятно ще изпитва усложнения при разрешаването на личните си проблеми за в бъдеще. Ще търси стандартни способи за превъзмогване на трудностите, вместо да се пробва да приложи различни или ексцентрични решения.
Естествено, това не значи, че не би трябвало да има правила. Прекаляването с едно нещо и свободата на избор са две разнообразни неща.
3. Разговаряйте със своето дете
Друго проучване демонстрира, че родителите на най-успешните и истински архитекти в САЩ са употребявали следната тактичност при развъждането им. Първо, начертавали са най-общо казано проект, по който биха желали тяхното дете да се държи. След това са сядали с него и са му обяснявали за какво сходно държание е значимо. Освен това родителите са оставяли децата си да избират сами своите полезности в границите на предначертаното от тях държание.
Когато родителите и децата беседват между тях, последните имат шанса да защитят своето мнение и да се опитат да намерят метод да разрешат даден проблем. Това от своя страна ще им помогне за в бъдеще да отстояват своите позиции и да реализират по-голям триумф.
Подобни диалози оказват помощ на децата да се замислят и за следствията от своите дейности – както за тях самите, по този начин и за близките.
