Ако имаше нещо, което най-много й харесваше в София, това

Ако имаше нещо, което най-вече й харесваше в София, това бе нощта. Уж падаше мракът и покриваше всичко, а тъкмо тогава градът, чието име носеше тя самата, се оголваше като жена, подготвена за любовна нощ – плът, зарево, разпилени коси и съблазнителен мирис на парфюм.

Тази нощ София се усещаше изключително щастлива в своя град. Официалната рокля и блестящите украшения й отиваха. В ръцете си държеше статуетка – „ Най-обещаващ млад създател за 2014 година “. Връчиха й я преди минути на галавечерта на курса по креативно писане, който посещаваше последните месеци. Събитието не беше студентски ваучър в стая 20 квадрата с три кревати, три бюра, маса, долап и ледник. Не беше и като празненство в обичаните й заведения. Наоколо се разхождаха костюми, размятаха се рокли, тракаха токчета, пурите не спираха да димят със своя нощен мирис, а чашите шампанско звъняха и се пълнеха още веднъж и още веднъж. Тук-там се мяркаше някой публицист, публицист или сценарист. Младото момиче любопитно наблюдаваше своите любимци и не забравяше гордо да размахва статуетката си.Той беше нейният екскурзиант. Идваше и си отиваше от живота й като интернационален трен – гръмък и хипнотизиращ.През цялото време до София стоеше Виктор. Убедена бе, че той е любовта на живота й. Изглеждаха съвършени дружно. Всеки път щом го погледнеше, установяваше какъв брой секси му стоеше костюмът и по какъв начин би желала всеки ден да го вижда в него и всяка вечер да го съблича от него. Никой не ги питаше дали са дружно. Дори София да стоеше в единия завършек на злата, а Виктор в другия, тяхната заедност си бе там, присъстваше осезаемо, като трети човек, разпънал се като ластик сред двамата.

На излизане от Софийския университет – там бе събитието – главата на София роди следващата кино сцена: те – млади, красиви, дружно, стълбите пред тях, осветената постройка откъм гърба, съвършен унисон с нощта. Усмивка, след това целувка. Стоп кадър.

Витоша открояваше силуета си в нощното небе. Имаше нещо мистично в това по какъв начин тази планина се беше надвесила над София – пазеше ли я, заплашваше ли я, или беше близка врата към различен свят? Виктор впери взор някъде високо в планината и София видя по какъв начин очите му потъмняха и стопираха да я търсят за няколко секунди. Той не бе тук, тялото – да, само че душата изчезна нанякъде. Тръпки минаха през София, само че тя нищо не сподели. Хвана ръката му, притисна се до него и потеглиха.