Ако имах само ограничено право на избор и трябваше да

Ако имах единствено лимитирано право на избор и трябваше да изброя движещите сили в моя живот, непроменяемо щях да стигна до яденето, четенето и любовта. Първото не е за хвалене, а последното е клиширано. Така остава четенето. Моята любовна история с книгите стартира мъчно, само че се надявам в никакъв случай да не свършва. Всъщност като дете по никакъв начин не обичах да чета. Още като ми обясняваха по какъв начин буквите образуват думи, аз ядосано питах: „ Защо ме мъчите да се изучавам да чета, нали така и така като порасна ще мога?! “

Имам доста явен спомен по какъв начин, към шестгодишна, изпитвах боязън от книгите. Тогава майка ми за да ме насърчи, ми даваше за образец едно от момиченцата, с които ходех на балет. Това многообещаващо дете четеше по 10 страници всеки ден. В моите показа 10 страници бяха невероятно постижение на човешките качества. Вярвате ли ми - постоянно отивах на балет с смут, отварях леко вратата и пристъпвах страхливо. Бях уверена, че някой ден читателката ще се е проснала на пода със сгърчено от болежка лице. Просто нямаше по какъв начин толкоз доста четене да не ѝ се отрази зле. Беше ми жалост за момиченцето и всякога ѝ споделях „ довиждане “ с тежест в сърцето, тъй като бях изпълнена със боязън, че следващите 10 страници непроменяемо ще я довършат.

Истината е, че усетът ми към четенето се зароди с любовните романи.

Тези мои мощни усеща (за страдание негативни) към книгите продължиха дълги години. И колкото и да ме е позор да си призная, истината е, че усетът ми към четенето се зароди с любовните романи. С тези розови и бели „ Арлекинчета “, които бяха небрежно преведени, постоянно некоригирани, на евтина хартия и с лишени от въображение корици… Честно казано, даже не съм си давала сметка за нито един от тези минуси. Интересното е, че онази тийнейджърка, която бях, с помощта на тези романчета в действителност откри същинската обич. Но тя не беше тъкмо такава, каквато чаках.

Интересът ми към чисто любовните сюжети отшумя бързо, само че открих по-смислена, по-вдъхновяваща, по-устойчива обич – тази към книгите. Открих, че няма по-изтънчено наслаждение от подобаващата книга в подобаващия миг. Нарочно споделям подобаващата, тъй като усетът за книги е една от най-субективните човешки показа. Както написа моят обичан Андре Мороа: „ При книгите, както и при любовта, ние сме смаяни от избора на другите “. Винаги съм отстоявала, че четенето единствено по себе си е път. И даже и да четете книга, която някой намира за повърхностна, в случай че тя ви доставя наслаждение, значи вървите по верния път и той може да ви води доста далеч…

Затова заобикалям да подлагам на критика непознатия избор за четива. Все едно да вървя по сватби и да споделям на булките: „ Честито, но този мъж е лекомислен, еднопластов и некадърен на нито един забавен поврат. “ Макар че, признавам, звучи доста съблазняващо…