Ако един човек е радостен от сърце, то е отплата

Ако един човек е щастлив от сърце, то е компенсация за това, че е зарадвал някой различен. Ако той е печален, то е тъй като той е натъжил някого. Съществуват „ блага ” от оня свят..., с цел да могат хората да схванат доста от дребното, също както една ръка пшеница се демонстрира като обрезец за цялостен хамбар. 
...Трябва да схванеш, че положенията на безпокойствие, усложнение и неразположеност, от които страдаш, са поради злото и прегрешението, които си направил (въпреки, че може и да не си спомняш в детайли какво тъкмо си направил). Може да си го направил неумишлено или от незнание, може греховетe ти да наподобяват толкоз незначителни, че ти даже не ги смяташ за грях. Но погледни отплатата и виж какъв брой издигнат можеш да бъдеш от една страна и какъв брой разкаян от друга. 
Твоето разкаяние на съвеста е отмъщение за прегрешението, а твоята величественост е компенсация за смирение и послушание. 
Онова, което Бог е отсъдил от вечността, неприятно за неприятно и положително за положително, в никакъв случай не може да се промени, тъй като Бог е Законодателят. Кой би съветвал да се прави зло, с цел да имаш положително? Кой сади пшеница, а жъне ечемик, или сади ечемик, а жъне пшеница? Не е допустимо. Отплатата за положително е положително и възмездието за зло – зло. „ И който е направил трошица положително, ще го види. "

Колкото повече правиш положително, толкоз повече ще бъде отплатата за доброто; и колкото повече правиш неправда, толкоз повече ще бъде възмездието за злото. 
Един бръщолевец попита: „ Как е допустимо от време на време да забележим неприятни хора щастливи, а положителни хора нещастни? " За да бъде благополучен, неприятният човек или е направил или е възнамерявал да стори положително, а положителният човек, който е станал трагичен, или е направил или е възнамерявал да стори зло, с цел да стане подобен. 
Из " Фихи Мафих ", Джеляледин Руми Мевляна