Икономиката на климата
Ако делегатите в COP26 имаха предпочитание да прекарат ден на открито, те можеха безпроблемно да вземат влака за 50 минути до Уимс Бей и ферибота за 35-минутно пътешестване през Фърт ъф Клайд до Родсей на остров Бют. Родсей е леко занемарен като курорт, само че уединението и прелестните гледки са към момента непокътнати. Това градче има немалка роля в изкопаемите горива и по какъв начин те стават неразделна част от индустриалния напредък.
Първата фабрика за памук в Родсей отваря през 1779 година, като употребява водата, прииждаща от Лох Фад, за зареждане на ново потомство предачна машина. " Водната рамка " на Ричард Аркрайт напълно трансформира текстилната промишленост, само че в дълготраен проект водният поток се оказва прекомерно променлив и с незадоволителна мощ. До 1800 година фабриката към този момент работи с парни мотори, само че това основава различен проблем, защото доставката на въглища до острова е била скъпа, поставяйки индустриалното бъдеще на Родсей на карта.
Инженерът Робърт Том прекатурва нещата. Около 1810 той усилва водоснабдяването с язовир и дренажни прорези, с цел да го зареди, и конфигурира шлюз, с цел да ръководи потока на водата, осигурявайки съвършената му отмереност. Мощността на фабриката се удвоява, а парните машини стават ненужни.
Енергия за напредък
В английските учебни заведения се учи, че парната машина " задвижва " индустриалната гражданска война, като обезпечава повече мощ, в сравнение с е допустимо преди. В края на XIX век това до някаква степен е правилно. Но с цел да се изясни бързият напредък в потреблението на въглища в края на XVIII и началото на XIX век единствено през мощността на парата, значи да сложим каруцата пред коня. Както Андреас Малм от Университета в Лунд в Швеция показва в обявата Fossil Capital през 2015, парната машина победи, тъй като още никой не е разкрил капацитета на хидроенергията. През 30-те години на XVIII век промишлеността не е извличала повече от 10% от евентуалната водната сила, която е била налична в британските Мидландс. Въпреки че водните мелници са били остаряла технология, те са били обект на усъвършенстване от съвременни бизнесмени като Том. А и за разлика от парните машини те рядко експлодират.
Реклама
Няколко основни преимущества на парната машина обаче притеглят вложители. Най-важното от които е опцията да се построят нови мощности наоколо до старите водни мелници - в градове, които към този момент са имали текстилна индустрия и ресурс от въглища наоколо. По този метод фабриките за произвеждане на плат могат непосредствено да сътрудничат с производителите на дрехи. Също по този начин служащи от старите мелници са били налични.
Именно това основава и огромните индустриални градове, които генерират поток на хрумвания и умения за стимулирането на парните мотори. Подобно на въздействието на Том в Родсей, кондензаторът на Джеймс Уат освен прави една съответна парна машина по-ефективна, а вкарва концепцията за напредък в тези технологии и цялостното развиване напред. В исторически проект какъвто и да е бил триумфът на водните мелници, това надали е щяло да задвижи локомотиви или кораби, както парата прави.
Инженерството придобива от ден на ден почитатели в огромните градове, като британският икономист Алфред Маршал разказва обстановката от 90-те години на XIX век с думите: " Търговията към този момент не е тайнственост, само че към момента витае във въздуха и всеки се чуди по какъв начин да я прихване. " С напредването на XIX век растежът от ден на ден се задвижва от по-систематичното търсене и използване на механически познания, за което основен провинен е моделът на парната машина, която разполага с все по-големи количества сила.
Машините, задвижвани от въглища, надали сами по себе си са повода за индустриалната гражданска война или директната причина за новите настройки към капитала, икономическия напредък и вложенията - основите на постиндустриалните общества. Те обаче разрешават на промишлеността безусловно да се движи по целия свят. И защото поддържането на този модел не престава да изисква още и още сила, това ражда интереса към други изкопаеми горива като петрол и газ.
Реклама
Някои експерти като Малм считат, че вековете на непосредственост сред изкопаемите горива и капиталистическата система, въведена от притежателите на мелници и мини в Англия, значат, че няма по какъв начин да се отървем от първото, без да разрушим и второто. Този въпрос на " Капитализъм против климата " слага и Наоми Клайн, публицист и деятел, в подзаглавието на своята книга бестселър " Това трансформира всичко " (2014). Гледната точка е, че промишлеността на изкопаемите горива и слагането на рентабилността пред климатичните опасности не е единствено спирачка за поредна политика в региона, а и знак за систематична некадърност за реализиране на каквито и да е климатични цели в капиталистическа стопанска система.
Важно е обаче светът да потвърди, че тази догадка не е вярна. Това значи да се откри екологично решение за аспекта на капитализма, който най-вече тревожи природозащитниците - растежът. Tази задача е комплицирана, тъй като значи развиване напред със в същото време понижаване на зависимостта от изкопаеми горива. Това също значи бъдеще за бедния свят без някои от способите на капитализма, които са довели до това богатите да са богати. Плодовете на капитализма са това, което обезпечава бъдещето, само че растежът не би трябвало да е едностранен. Причината множеството икономисти да считат този проблем за решителен в прекратяването на ерата на изкопаемите горива е, че не би трябвало да има правопропорционалост сред стопански напредък и повишаване на CO2.
Въпросът е добре систематизиран във формулата на японския енергиен икономист Йочи Кая, която свързва размера на стопанската система, мащаба на излъчванията и количеството въглерод в енергийната система. В нея излъчванията са резултат от популацията, Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, употребяваната сила за единица Брутният вътрешен продукт и въглеродните излъчвания от тази сила. За да се понижи CO2, би трябвало да се понижи един или повече от тези четири фактора. Частните и държавните дейности във връзка с климата се концентрират върху последните две - въглеродните излъчвания за единица сила (декарбонизация) и потреблението на сила за единица Брутният вътрешен продукт (ефективност). Имайки поради незадоволителния прогрес, някои специалисти споделят, че е време да се прегледат и първите две категории.
Историята на XX век демонстрира, че макар всички опити държавните управления няма да могат дейно да се оправят с ограничението на популацията. Това оставя Брутният вътрешен продукт на глава от популацията като значим дирек в казуса. Когато Брутният вътрешен продукт нараства, както да вземем за пример се е нараснал с 10 пъти в международен мащаб, откогато въглеродният часовник стартира да тиктака през XIX век, енергийната успеваемост и въглеродният интензитет единствено забавят покачването на въглеродните излъчвания. Хипотетично видяно, в случай че икономическият напредък спре, нарасналата енергийна успеваемост и понижената въглеродна активност могат непосредствено да понижат излъчванията.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Технологии 2 Здравеопазване 3 Градове 1 Градове 2 Технологии 3 Здравеопазване 1 Здравеопазване Реклама Дебатът за прекъсването на непрекъснатия напредък
След Парижкото съглашение от 2015 година въпросът за растежа на стопанската система става все по-гореща тематика измежду някои еколози, хетеродоксални икономисти и други учени. Някои го виждат като тактика само за богатия свят, който съгласно тях не се нуждае от повече обилие, като в същото време одобряват нуждата от продължение на растежа в по-бедните места. Други се съмняват съществено в цялата концепция за резистентен напредък. И двете версии обаче имат големи морални, политически и стопански дефекти.
Моралният проблем е, че въпреки и да е добре за хората да се откажат от увеличаващото се непрекъснато ползване, не би трябвало те да постановат избора си на другите. Има характерни неща, които обществата могат да изискват от хората да не създават или да не употребяват, както и да има нормиране на някои неща по време на изключителни обстановки и при специфични условия. Но производството и потреблението като цяло би трябвало да останат въпроси на самостоятелен избор.
Ако тези, които застъпват тезата за отхвърли от стопански напредък, съумеят да убедят всички останали, тяхната цел може да възникне като доброволна и морална гражданска война. В противоположен случай те ще би трябвало да получат политическа власт и да наложат своите цели. И това повдига казуса за политическата деловитост. Правителствата могат и потискат растежа по разнообразни способи. Често те го вършат заради обвързване, напълно целеустремено или вследствие на нечии пагубни ползи. Понякога те го вършат като експлицитна политика - както при строгите спестявания, наложени на някои страни при започване на 10-те години на XX век. Но политика за очевидно и съзнателно прекъсване или катурване на дълготраен стопански напредък, даже и да бъде показана като " положителното на света ", е доста безперспективна платформа, с която няма по какъв начин да се завоюват избори.
Дори и да не беше по едно и също време неправилно и непрактично, насилственото прекъсване на растежа отново би било неприятна концепция. Голяма част от просперитета в по-бедните страни през последните 20 години се дължи на възходящо търсене от богатите страни на артикули и услуги, които се създават в тях. Aко премахнем този мотор, скоростта, с която бедните в света се развиват, ще се забави. Това също ще затрудни битката против изменението на климата. Бързата декарбонизация изисква големи вложения във възобновими източници на всички места, само че най-много в разрастващите се стопански системи. Голяма част от парите би трябвало да идват от богати вложители, които търсят възвръщаемост. Без големи вложения декарбонизацията ще отнеме още повече време.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Първата фабрика за памук в Родсей отваря през 1779 година, като употребява водата, прииждаща от Лох Фад, за зареждане на ново потомство предачна машина. " Водната рамка " на Ричард Аркрайт напълно трансформира текстилната промишленост, само че в дълготраен проект водният поток се оказва прекомерно променлив и с незадоволителна мощ. До 1800 година фабриката към този момент работи с парни мотори, само че това основава различен проблем, защото доставката на въглища до острова е била скъпа, поставяйки индустриалното бъдеще на Родсей на карта.
Инженерът Робърт Том прекатурва нещата. Около 1810 той усилва водоснабдяването с язовир и дренажни прорези, с цел да го зареди, и конфигурира шлюз, с цел да ръководи потока на водата, осигурявайки съвършената му отмереност. Мощността на фабриката се удвоява, а парните машини стават ненужни.
Енергия за напредък
В английските учебни заведения се учи, че парната машина " задвижва " индустриалната гражданска война, като обезпечава повече мощ, в сравнение с е допустимо преди. В края на XIX век това до някаква степен е правилно. Но с цел да се изясни бързият напредък в потреблението на въглища в края на XVIII и началото на XIX век единствено през мощността на парата, значи да сложим каруцата пред коня. Както Андреас Малм от Университета в Лунд в Швеция показва в обявата Fossil Capital през 2015, парната машина победи, тъй като още никой не е разкрил капацитета на хидроенергията. През 30-те години на XVIII век промишлеността не е извличала повече от 10% от евентуалната водната сила, която е била налична в британските Мидландс. Въпреки че водните мелници са били остаряла технология, те са били обект на усъвършенстване от съвременни бизнесмени като Том. А и за разлика от парните машини те рядко експлодират.
Реклама
Няколко основни преимущества на парната машина обаче притеглят вложители. Най-важното от които е опцията да се построят нови мощности наоколо до старите водни мелници - в градове, които към този момент са имали текстилна индустрия и ресурс от въглища наоколо. По този метод фабриките за произвеждане на плат могат непосредствено да сътрудничат с производителите на дрехи. Също по този начин служащи от старите мелници са били налични.
Именно това основава и огромните индустриални градове, които генерират поток на хрумвания и умения за стимулирането на парните мотори. Подобно на въздействието на Том в Родсей, кондензаторът на Джеймс Уат освен прави една съответна парна машина по-ефективна, а вкарва концепцията за напредък в тези технологии и цялостното развиване напред. В исторически проект какъвто и да е бил триумфът на водните мелници, това надали е щяло да задвижи локомотиви или кораби, както парата прави.
Инженерството придобива от ден на ден почитатели в огромните градове, като британският икономист Алфред Маршал разказва обстановката от 90-те години на XIX век с думите: " Търговията към този момент не е тайнственост, само че към момента витае във въздуха и всеки се чуди по какъв начин да я прихване. " С напредването на XIX век растежът от ден на ден се задвижва от по-систематичното търсене и използване на механически познания, за което основен провинен е моделът на парната машина, която разполага с все по-големи количества сила.
Машините, задвижвани от въглища, надали сами по себе си са повода за индустриалната гражданска война или директната причина за новите настройки към капитала, икономическия напредък и вложенията - основите на постиндустриалните общества. Те обаче разрешават на промишлеността безусловно да се движи по целия свят. И защото поддържането на този модел не престава да изисква още и още сила, това ражда интереса към други изкопаеми горива като петрол и газ.
Реклама
Някои експерти като Малм считат, че вековете на непосредственост сред изкопаемите горива и капиталистическата система, въведена от притежателите на мелници и мини в Англия, значат, че няма по какъв начин да се отървем от първото, без да разрушим и второто. Този въпрос на " Капитализъм против климата " слага и Наоми Клайн, публицист и деятел, в подзаглавието на своята книга бестселър " Това трансформира всичко " (2014). Гледната точка е, че промишлеността на изкопаемите горива и слагането на рентабилността пред климатичните опасности не е единствено спирачка за поредна политика в региона, а и знак за систематична некадърност за реализиране на каквито и да е климатични цели в капиталистическа стопанска система.
Важно е обаче светът да потвърди, че тази догадка не е вярна. Това значи да се откри екологично решение за аспекта на капитализма, който най-вече тревожи природозащитниците - растежът. Tази задача е комплицирана, тъй като значи развиване напред със в същото време понижаване на зависимостта от изкопаеми горива. Това също значи бъдеще за бедния свят без някои от способите на капитализма, които са довели до това богатите да са богати. Плодовете на капитализма са това, което обезпечава бъдещето, само че растежът не би трябвало да е едностранен. Причината множеството икономисти да считат този проблем за решителен в прекратяването на ерата на изкопаемите горива е, че не би трябвало да има правопропорционалост сред стопански напредък и повишаване на CO2.
Въпросът е добре систематизиран във формулата на японския енергиен икономист Йочи Кая, която свързва размера на стопанската система, мащаба на излъчванията и количеството въглерод в енергийната система. В нея излъчванията са резултат от популацията, Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, употребяваната сила за единица Брутният вътрешен продукт и въглеродните излъчвания от тази сила. За да се понижи CO2, би трябвало да се понижи един или повече от тези четири фактора. Частните и държавните дейности във връзка с климата се концентрират върху последните две - въглеродните излъчвания за единица сила (декарбонизация) и потреблението на сила за единица Брутният вътрешен продукт (ефективност). Имайки поради незадоволителния прогрес, някои специалисти споделят, че е време да се прегледат и първите две категории.
Историята на XX век демонстрира, че макар всички опити държавните управления няма да могат дейно да се оправят с ограничението на популацията. Това оставя Брутният вътрешен продукт на глава от популацията като значим дирек в казуса. Когато Брутният вътрешен продукт нараства, както да вземем за пример се е нараснал с 10 пъти в международен мащаб, откогато въглеродният часовник стартира да тиктака през XIX век, енергийната успеваемост и въглеродният интензитет единствено забавят покачването на въглеродните излъчвания. Хипотетично видяно, в случай че икономическият напредък спре, нарасналата енергийна успеваемост и понижената въглеродна активност могат непосредствено да понижат излъчванията.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Технологии 2 Здравеопазване 3 Градове 1 Градове 2 Технологии 3 Здравеопазване 1 Здравеопазване Реклама Дебатът за прекъсването на непрекъснатия напредък
След Парижкото съглашение от 2015 година въпросът за растежа на стопанската система става все по-гореща тематика измежду някои еколози, хетеродоксални икономисти и други учени. Някои го виждат като тактика само за богатия свят, който съгласно тях не се нуждае от повече обилие, като в същото време одобряват нуждата от продължение на растежа в по-бедните места. Други се съмняват съществено в цялата концепция за резистентен напредък. И двете версии обаче имат големи морални, политически и стопански дефекти.
Моралният проблем е, че въпреки и да е добре за хората да се откажат от увеличаващото се непрекъснато ползване, не би трябвало те да постановат избора си на другите. Има характерни неща, които обществата могат да изискват от хората да не създават или да не употребяват, както и да има нормиране на някои неща по време на изключителни обстановки и при специфични условия. Но производството и потреблението като цяло би трябвало да останат въпроси на самостоятелен избор.
Ако тези, които застъпват тезата за отхвърли от стопански напредък, съумеят да убедят всички останали, тяхната цел може да възникне като доброволна и морална гражданска война. В противоположен случай те ще би трябвало да получат политическа власт и да наложат своите цели. И това повдига казуса за политическата деловитост. Правителствата могат и потискат растежа по разнообразни способи. Често те го вършат заради обвързване, напълно целеустремено или вследствие на нечии пагубни ползи. Понякога те го вършат като експлицитна политика - както при строгите спестявания, наложени на някои страни при започване на 10-те години на XX век. Но политика за очевидно и съзнателно прекъсване или катурване на дълготраен стопански напредък, даже и да бъде показана като " положителното на света ", е доста безперспективна платформа, с която няма по какъв начин да се завоюват избори.
Дори и да не беше по едно и също време неправилно и непрактично, насилственото прекъсване на растежа отново би било неприятна концепция. Голяма част от просперитета в по-бедните страни през последните 20 години се дължи на възходящо търсене от богатите страни на артикули и услуги, които се създават в тях. Aко премахнем този мотор, скоростта, с която бедните в света се развиват, ще се забави. Това също ще затрудни битката против изменението на климата. Бързата декарбонизация изисква големи вложения във възобновими източници на всички места, само че най-много в разрастващите се стопански системи. Голяма част от парите би трябвало да идват от богати вложители, които търсят възвръщаемост. Без големи вложения декарбонизацията ще отнеме още повече време.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ