Пет държавни покушения срещу бизнеса
Ако задграничните вложения понижиха 14 пъти за последните 10 години, то никой към момента не е измерил тоталните провали, които се стовариха върху бизнеса тук - дребен, междинен, огромен. Правенето на бизнес в България е като пастирски скок, в който властта подвига летвата на 10 метра високо за едни и я снижава за детски прескок за други. Принципът е следният.
Вариант 1: Превръщаш се в клиент за публични поръчки, " Трейс " -оподобен състезател. Започва едно взаимно осребряване на въздействие и пари. Затяга се класическия обръч от компании, който се върти като перпетуум мобиле към недотам изящния кръст на ръководството. Мисълта за конкуренция се трансформира в непотребна алтернатива, тя единствено натоварва мисълта и трови съзнанието. Забележете какво направи Борисов - отърва се от трима министри поради случая край Своге, само че в никакъв случай няма да се лиши от " Трейс ". Министрите са си министри, парите - пари.
Вариант 2: На другия полюс се случват прекомерно занимателни неща. В един миг започваш да забелязваш прекомерно педантично отношение на страната към личния ти бизнес. Проверява се всичко, до последния документ, активизира се целия боеприпас от институции, който тества същия оня административен напън, който в случай че беше прибавен към всички, би ни построил в обективна и естествена страна. След това се минава на по-тежко равнище, трансформира се някой закон, който наподобява толкоз особено очакван за теб, че щеше да е по-уместно в случай че просто носи името ти. Ако и това не подейства, се намесва прокуратура и полиция, с цел да е несъмнено, че обетованата земя на Вариант 1 ще трансформира неуместния Вариант 2 в пустота.
А ето по какъв начин тази доктрина с годините се трансформира в процедура.
1. Законът на Пеевски за КТБ
Онзи закон, който накара сякаш непримирими антагонисти като ГЕРБ и Движение за права и свободи да се прегърнат, и който мина съвсем без публично внимание, макар че отворената пропаст от 4 милиарда лв. загуби поради банкрута на КТБ бяха платени таман от нас. Макар да бе огласен като " мярка против вторичното плячкосване на активите на КТБ " (да бяха създали нещо и за първичното плячкосване да му се невиди...) законът съмнително изглеждаше като нужната мярка, която да разреши на страната да изкупи активи като обвързвания с разпадналия се дует Пеевски - Василев " Дунарит ". А ориста на Цветан Василев е почтена за епос - от най-мощния банкер-предприемач, разгласен за " Мистър Икономика ", до един човек, който приказва с тъмни кръгове под очите единствено пред Сашо Диков и Люба Кулезич по скайпа от Белград...
2. Арабаджиеви
Абе, хотел " Маринела " не беше ли оня, който приемаше височайшите посетители на Европредседателството? И по какъв начин тоя обиск не се случи по време на председателството? Представете си де що има европейски водачи, прелестно изтощени от сладко каканижене за Западните Балкани, ненадейно събудени от униформени, които трескаво преравят хотела?! What`s going on?, питат сънени висшите европейски служители. Нищо, нищо, намерихме 10 милиона кешовица, вие спете там, тука стават тия работи, отвръщат наш`те хора. А другояче стартира да се приказва, че Арабаджиеви почнали да пречат на Маджо и Таки, което е към този момент тежка артилерия.
3. Цумгейт и Сашо Дончев
В медиите е признато всички да се ненавиждаме и в никакъв случай да не загатваме конкуренцията с положително. Трябва да се знае обаче, че вестник " Сега " от години е бодил в очите на властта (няма нещо в медиите, което да фрустрира премиера повече от карикатурите на Комарницки, на които може да се насладите и в " Актуално " ) и беше извънредно време да се вземат ограничения против Сашо Дончев. През пролетта Цацаров отиде да си приказва с Дончев отвън формалния офис, като главното съмнение е, че го направи, тъй като Дончев посредством " Овергаз " подаде тъжба против " Булгартансгаз " пред Европейската комисия и Европейска комисия започва наказателна процедура. Причината за жалбата е, че " Булгартрансгаз " не дава достъп до националната газова мрежа на " Овергаз ", а съгласно разпоредбите на Европейски Съюз би трябвало. И надлежно газовият комунизъм си вирее все по този начин - тъй като при газа най-важно е можеш ли да си мощен при индустриалните консуматори, не при битовите. Дотолкова изнагля " страната ", че Народното събрание чак одобри решение да не признаваме виновност, в случай че Европейска комисия успее да ни осъди в интерес на " Овергаз ", а малко повече от половин година по-късно плочата беше леко заменена - в случай че не ни глобят 300 млн. евро, а по-малко (колко?!), може - другояче отново не признаваме. А по какъв начин ще помогне непризнаването пред Европейския съд - както оказва помощ да кажеш " но аз не мога да плавам " като изпаднеш зад борда в намерено море.
4. Книжки за Прокопиoff
Несъмнено е, че Прокопиев трасира най-радикалните демократични кръгове през изданията си. Но пък няма по какъв начин да не видим комичната инквизиция, която реализират върху него медиите на Пеевски. Там обичаният трик е да се издаде в хиляди копия евтина брошура, която да се раздава гратис по будки, лафки и седянки. В нея по предписание се изсипват цели обори с тор без да се потвърждава каквото и да било - доказателствата са за дилетанти и сухи експерти. Книжките съвсем постоянно не са подписани от никого, написани са от някакъв тайнствен групов разсъдък на вестника, който излива в кочината всичко, което му хрумне. Когато не оказва помощ - спретваме една инспекция законни ли са му приходите от обичаната дъвка " Каолин ", нищо че съдът от дълго време е споделил, че в договорката проблем няма. Съдът важи единствено като е свирил за наш`те!
5. Паметник на незнайния дребен бизнес
Да не се разплащаш с компаниите в провинцията или да се забавиш толкоз доста, че на практика да ги докараш до банкрут, е класическо преживяване за дребния бизнес. Опитай също да го развиеш без да си под крилото на партията-майка и тогава ненадейно ще схванеш, че има доста по-деликатни способи да те разчистят спрямо този да те пребият мутрите през 90`те, само че все пак са отново толкоз ефикасни. Макар че може и малко пердах да падне. От теб зависи - изключително в случай че доста упорстваш и се правиш на жител...
Автор: Райко Байчев
Вариант 1: Превръщаш се в клиент за публични поръчки, " Трейс " -оподобен състезател. Започва едно взаимно осребряване на въздействие и пари. Затяга се класическия обръч от компании, който се върти като перпетуум мобиле към недотам изящния кръст на ръководството. Мисълта за конкуренция се трансформира в непотребна алтернатива, тя единствено натоварва мисълта и трови съзнанието. Забележете какво направи Борисов - отърва се от трима министри поради случая край Своге, само че в никакъв случай няма да се лиши от " Трейс ". Министрите са си министри, парите - пари.
Вариант 2: На другия полюс се случват прекомерно занимателни неща. В един миг започваш да забелязваш прекомерно педантично отношение на страната към личния ти бизнес. Проверява се всичко, до последния документ, активизира се целия боеприпас от институции, който тества същия оня административен напън, който в случай че беше прибавен към всички, би ни построил в обективна и естествена страна. След това се минава на по-тежко равнище, трансформира се някой закон, който наподобява толкоз особено очакван за теб, че щеше да е по-уместно в случай че просто носи името ти. Ако и това не подейства, се намесва прокуратура и полиция, с цел да е несъмнено, че обетованата земя на Вариант 1 ще трансформира неуместния Вариант 2 в пустота.
А ето по какъв начин тази доктрина с годините се трансформира в процедура.
1. Законът на Пеевски за КТБ
Онзи закон, който накара сякаш непримирими антагонисти като ГЕРБ и Движение за права и свободи да се прегърнат, и който мина съвсем без публично внимание, макар че отворената пропаст от 4 милиарда лв. загуби поради банкрута на КТБ бяха платени таман от нас. Макар да бе огласен като " мярка против вторичното плячкосване на активите на КТБ " (да бяха създали нещо и за първичното плячкосване да му се невиди...) законът съмнително изглеждаше като нужната мярка, която да разреши на страната да изкупи активи като обвързвания с разпадналия се дует Пеевски - Василев " Дунарит ". А ориста на Цветан Василев е почтена за епос - от най-мощния банкер-предприемач, разгласен за " Мистър Икономика ", до един човек, който приказва с тъмни кръгове под очите единствено пред Сашо Диков и Люба Кулезич по скайпа от Белград...
2. Арабаджиеви
Абе, хотел " Маринела " не беше ли оня, който приемаше височайшите посетители на Европредседателството? И по какъв начин тоя обиск не се случи по време на председателството? Представете си де що има европейски водачи, прелестно изтощени от сладко каканижене за Западните Балкани, ненадейно събудени от униформени, които трескаво преравят хотела?! What`s going on?, питат сънени висшите европейски служители. Нищо, нищо, намерихме 10 милиона кешовица, вие спете там, тука стават тия работи, отвръщат наш`те хора. А другояче стартира да се приказва, че Арабаджиеви почнали да пречат на Маджо и Таки, което е към този момент тежка артилерия.
3. Цумгейт и Сашо Дончев
В медиите е признато всички да се ненавиждаме и в никакъв случай да не загатваме конкуренцията с положително. Трябва да се знае обаче, че вестник " Сега " от години е бодил в очите на властта (няма нещо в медиите, което да фрустрира премиера повече от карикатурите на Комарницки, на които може да се насладите и в " Актуално " ) и беше извънредно време да се вземат ограничения против Сашо Дончев. През пролетта Цацаров отиде да си приказва с Дончев отвън формалния офис, като главното съмнение е, че го направи, тъй като Дончев посредством " Овергаз " подаде тъжба против " Булгартансгаз " пред Европейската комисия и Европейска комисия започва наказателна процедура. Причината за жалбата е, че " Булгартрансгаз " не дава достъп до националната газова мрежа на " Овергаз ", а съгласно разпоредбите на Европейски Съюз би трябвало. И надлежно газовият комунизъм си вирее все по този начин - тъй като при газа най-важно е можеш ли да си мощен при индустриалните консуматори, не при битовите. Дотолкова изнагля " страната ", че Народното събрание чак одобри решение да не признаваме виновност, в случай че Европейска комисия успее да ни осъди в интерес на " Овергаз ", а малко повече от половин година по-късно плочата беше леко заменена - в случай че не ни глобят 300 млн. евро, а по-малко (колко?!), може - другояче отново не признаваме. А по какъв начин ще помогне непризнаването пред Европейския съд - както оказва помощ да кажеш " но аз не мога да плавам " като изпаднеш зад борда в намерено море.
4. Книжки за Прокопиoff
Несъмнено е, че Прокопиев трасира най-радикалните демократични кръгове през изданията си. Но пък няма по какъв начин да не видим комичната инквизиция, която реализират върху него медиите на Пеевски. Там обичаният трик е да се издаде в хиляди копия евтина брошура, която да се раздава гратис по будки, лафки и седянки. В нея по предписание се изсипват цели обори с тор без да се потвърждава каквото и да било - доказателствата са за дилетанти и сухи експерти. Книжките съвсем постоянно не са подписани от никого, написани са от някакъв тайнствен групов разсъдък на вестника, който излива в кочината всичко, което му хрумне. Когато не оказва помощ - спретваме една инспекция законни ли са му приходите от обичаната дъвка " Каолин ", нищо че съдът от дълго време е споделил, че в договорката проблем няма. Съдът важи единствено като е свирил за наш`те!
5. Паметник на незнайния дребен бизнес
Да не се разплащаш с компаниите в провинцията или да се забавиш толкоз доста, че на практика да ги докараш до банкрут, е класическо преживяване за дребния бизнес. Опитай също да го развиеш без да си под крилото на партията-майка и тогава ненадейно ще схванеш, че има доста по-деликатни способи да те разчистят спрямо този да те пребият мутрите през 90`те, само че все пак са отново толкоз ефикасни. Макар че може и малко пердах да падне. От теб зависи - изключително в случай че доста упорстваш и се правиш на жител...
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ