Какво е синдром на отложения живот и как да го преодолеем
Ако човек непрекъснато отсрочва нещо за по-късно, вярвайки, че може да направи това, което е възнамерявал по-късно, това се назовава „ синдром на отсрочения живот “ (PDS). За да направи нещо сега, човек би трябвало да преодолее страха и неувереността в себе си, а от време на време и просто мързела. В противоположен случай такова положение може да докара до меланхолия, сподели в изявление психологът Александра Малахова.
Както изясни експертът, човек с подобен синдром се отнася към живота си като към чернова , вярвайки, че подобаващият миг за значими неща ще пристигна в бъдещето. Този миг обаче все не идва.
Човек не се усеща деен създател на това, което му се случва. И той не може да стартира да живее, да работи, да извършва своите стремежи и потребности. Най-често повода за това е страхът да продължим напред и да създадем неточности, сподели психологът.
Специалистът акцентира, че сходни страхове постоянно идват от детството. Например, в случай че родителите непрекъснато са правили нещо за детето, не му разрешават да се опита самичък да се оправи с тази или онази задача. В резултат на това в зрелост подобен човек, който няма опит в правенето на неточности, ще се опасява да не направи неточност и по тази причина остава на едно място, не се движи на никое място и не пробва нищо. Това обаче води до незадоволеност, която след това може да аргументи меланхолия, неврози и други разстройства и даже да докара до разрушение на връзките с околните.
За да се справите със „ синдрома на отсрочения живот “, психологът посъветва да се опитате да станете елементарен жив човек, който осъзнава, че е обикновено да бъдете несъвършени.
Трябва да работите върху страха от неточности, да си позволите да вършиме неточности и да бъдете спонтанни. Необходимо е да се разбере, че милиони хора са правили неточности и ще го вършат в бъдеще: в това няма нищо неприятно. Важно е да започнете да действате, да опитате да извършите нещо ново “, обобщава Малахова.
Както изясни експертът, човек с подобен синдром се отнася към живота си като към чернова , вярвайки, че подобаващият миг за значими неща ще пристигна в бъдещето. Този миг обаче все не идва.
Човек не се усеща деен създател на това, което му се случва. И той не може да стартира да живее, да работи, да извършва своите стремежи и потребности. Най-често повода за това е страхът да продължим напред и да създадем неточности, сподели психологът.
Специалистът акцентира, че сходни страхове постоянно идват от детството. Например, в случай че родителите непрекъснато са правили нещо за детето, не му разрешават да се опита самичък да се оправи с тази или онази задача. В резултат на това в зрелост подобен човек, който няма опит в правенето на неточности, ще се опасява да не направи неточност и по тази причина остава на едно място, не се движи на никое място и не пробва нищо. Това обаче води до незадоволеност, която след това може да аргументи меланхолия, неврози и други разстройства и даже да докара до разрушение на връзките с околните.
За да се справите със „ синдрома на отсрочения живот “, психологът посъветва да се опитате да станете елементарен жив човек, който осъзнава, че е обикновено да бъдете несъвършени.
Трябва да работите върху страха от неточности, да си позволите да вършиме неточности и да бъдете спонтанни. Необходимо е да се разбере, че милиони хора са правили неточности и ще го вършат в бъдеще: в това няма нищо неприятно. Важно е да започнете да действате, да опитате да извършите нещо ново “, обобщава Малахова.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ