Д-р Хасан Ефраимов – писател и лекар, пред „Труд”: Войната на кръста и полумесеца ще е без победител
Ако човек желае да поговори с някого уединено за болката си или се пита какво не знае за българската психика, може да прочете книгите на един доктор, акушер-гинекологът Хасан Ефраимов . Докторът-писател се интересува от всичко това, което вълнува актуалния човек – родината, болката по изгубените полезности, емиграцията, лошотията, щастието… Защо стигнахме дотук, за какво станахме прислужници на шейтана (дявола), къде сме ние в този свят – за всички тези въпроси беседваме с един човек, за който мнозина споделят, че е по-българин от доста българи.
– Откриването на реставрираната и актуализирана Желязна черква в Истанбул се трансформира в същински празник – и за християните, и за българските изселници – мюсюлмани, в Турция. Е, поради политиците, елементарните вярващи останаха на назад във времето. Вие по какъв начин разтълкувахте това събитие? Като публицист, може да сложите в коментара си и щипка захар, че и щипка сол, доктор Ефраимов.
– Малко е извънредно, че задавате сходен въпрос на лекар-писател. Аз съм надалеч от църковните каузи. Но писателят е и държавник, нали. В подобен случай, въпросът е на място. Ще ви отговоря с въпрос. Нормално ли е единствената неокосена градина в Истанбул преди време да е в двора на българската черква? Нормално ли е тоалетните да са мръсни, без течаща вода и без тоалетна хартия? Църквата „ Свети Стефан ” е лицето на България пред света, изложено на показ там, на Златния рог. Всекидневно минават хиляди през нея. И с какво лице се демонстрираме пред света? Чувал съм мнения на чужденци, пристигнали да видят този архитектурен монумент. Да ме извиняват светите отци: „ Тия там са милионери и то единствено за месец. ” И какво опрощение биха имали, с цел да не си окосят тревата и да оставят двора на тази полезност за цялото човечество да буреняса? Това е българска територия. Изпитвам горделивост, когато минавам пред нея, и освен аз. Всички наши изселници в Турция я назовават „ нашата черква ”, а даже не са християни. Затова е обикновено да се вълнуват хората.
– Попитах ви, тъй като неотдавна написахте тъкмо това и то жегна сърцата на мнозина в обществените мрежи – за срама, който сте изпитали преди години, посещавайки нашата черква в града на Босфора. Много тъжно прозвуча написаното, не спестихте думите си и към политици, и към Божи хора… Защо?
– Напролет, когато избуят бурените, ще отида персонално още веднъж до „ Свети Стефан ” и в случай че още веднъж видя двора и тоалетните в това положение, ще подвигна този път олелия до самия Бог. На отиване ще взема с мен и българско знаме и ще накарам митничарите на границата да смъкват това извехтяло и избеляло нещо, което се вее там, и да го заменят с ново знаме. Имам и подобен роман, наименуван „ Знамена “, тъй като българското знаме на Лесово, а и по другите граници, не е в по-добро положение. Точно под него патриотите биха бабички на изборите, само че да го сменят даже и през разум не им мина. Затова споделих, че България е мястото, където татуирани мъжаги бият бабички под вехтото знаме на Европейски Съюз.
– Книгите ви са пропити с болежка, даже една от тях се назовава „ Събирачът на болежка ”. Мисълта ви е за Делиормана, където живеете. Толкова ли е трагично ситуацията, докторе?
– България е разпродадена от дълго време. Кажете ми една българска банка, едно българско застрахователно сдружение, една българска телекомуникационна компания. За останалото даже няма да загатвам. Ние от дълго време сме плебеи на мултинационалните холдинги. България към този момент е единствено географска област, сходно на Тракия. Къде са траките през днешния ден? Няма по-големи простаци от нас. Потърсихме избавление от тези, които в продължение на епохи бяха колонизирали целия свят. А даже нямахме потребност някой да ни избавя. Просто трябваше да си изметем двора и да окосим двора на „ Свети Стефан “. Смешно ми е, когато слушам националистите да се надуват като пуяци и да приказват за велики неща. Затова насочих вик към Сатаната и изрекох: „ Може да идваш към този момент, Сатана…! Може да доведеш и изчадията си. Делиорманът към този момент е запустял. Гонят се единствено ветровете из него. Повече няма нито българи, нито турци. Всички изчезнаха… Разрешиха си вековните проблеми един път вечно. Измряха… Емигрираха… Последен остана Събирачът на болка… Земята е твоя… Сатана. “
– Как мирише тя – болката? Повечето, търсят благополучие, а в разказите ви се усеща, че все търсите тъгата.
– Щастливият човек не мисли. Занимава се с куп безполезни неща и си пропилява живота. А мислещият човек в никакъв случай не може да бъде благополучен. Толкова е просто. Болката те кара да се чувстваш жив. Животът на щастливите простаци отминава, без да го усетят. Когато живееш с болката, времето се разтяга, потича по-бавно и по този начин човек живее повече.
– Казвате, че маймуните са на всички места, толкоз ли доста маймунджулъци вършим хората, и толкоз ли изкусни станаха тези маймуни, дето са по-нагоре – изтъквам ви?
– Че не са ли? Толкова доста маймуни познавам. Този свят се управлява от тях. Мислещите хора се взимат за подбив. Какво бъдеще очаквате за човечество, ръководено от маймуни?
– Кой е вашият господин Маймун?
– Моят Маймун остана някъде там, надалеч в детството ми, в Делиормана.
– Не сте ли прекален черноглед? Или може би по този начин чувствате живота към вас?
– Аз съм прекален реалист. А виждам и бъдещето. Не е толкоз мъчно да го направи, който и да е.
– Вие вярвате, че светът на същинските човешки стойности съществува. Имаме ли сетива за него?
– Аз имам сетива, останалите и барабан да им биеш на главата, все тая. Обградил съм се със стойностни хора и с тях си извозвам живота. Останалите не съществуват за мен.
– Днес комерсиалното е на мода. А това безусловно води до настървение, до злоба, което може да ни довърши. Защо стигнахме дотук, има ли отговорни или всички заедно съгрешихме?
– Шейтана (на турски, дявол) е отговорен. Хората са под неговата власт. Затова не косят и дворовете на храмовете си към този момент. Какво очаквате от свят, в който единствена полезност са единствено едни хартийки. Сложил Шейтана една машинка, някъде там, и печата хартийки. Нарича ги пари. Може да напечата, колкото реши, и да купи, колкото си души желае. И има цел нечестивецът. Затова събира всички на едно място. Подмамва ги със звъна на златото. И напълно скоро всички ще схванат това. Ще се повърнат ужасени, само че място за бягство няма да има. Ще им натрови водата – ще я изпълни с бацила на своята жлъч. Ще им натрови хляба и съзнанието им даже, до момента в който не ги трансформира в послушни плебеи, работещи за пъклените му каузи.
– Много постоянно в живота човек нормално лъже самичък себе си, осъзнава ли това той или намира различен метод за самозаблуда?
– Глупакът лъже себе си. Осъзнатият човек стои устойчиво на краката си. Той живее и в двата свята – и в същинския, и в паралелния. Преминава от единия в другия, според от това, къде се усеща по-добре. Да, мъчно стана в нашия свят. Глупаците са по-гръмогласни от всеки път. Ако не вярвате, пуснете си тв приемника. Аз най-малко не мога да се въздържа да не изпсувам даже и минута. Затова от дълго време не виждам телевизия. Никакви медии. От години съм по този начин, а знам всичко, каквото се случва. Как си обяснявате това? Защото знам какво може да роди светът на маймуните.
– „ Джанки в Манхатън ” – в този ваш роман е събрана цялата болежка и носталгия на емигранта. Усеща ли той миризмата на България измежду бетона, където живее?
– В „ Джанки в Манхатън “ е събрана моята болежка. Плаках и писах от болежка по родното ми място. Отдалечиш ли се от мястото, където е минало детството ти, към този момент си бежанец. Емигранта е малко като погрешната държанка. Много те обичам, ама… Истинската обич не се изрича. Прегръща те и не те пуска. Отдалечиш ли се, не можеш да дишаш.
– Друг ваш роман – „ Шейтаните от тавана на гара Хитрино ”, се популяризира бързо в обществените мрежи. Светлината и тъмнината са в него, толкоз ли шейтани, дяволи има там?
– Аз съм допрян. Не знам, може и вманиачен да съм. Повечето разкази идват в съня ми. Как другояче бихте прописали на 50 години, по този начин, внезапно, в случай че някой не ви диктува? И то, думите ви да допират струни в душите на хората. Ставате една заран и почвате да пишете. Хайде бе… И за година и половина издавате шест книги и още 4 имате подготвени. Всъщност, аз не дремя. Попадам в един различен свят и цяла нощ съм там. Не мога да дремя, без да сънувам. Образите не ме напущат и денем. Затова пиша. В главата ми е стихия от мисли. Напират една през друга. Вярвам, че дарбата ми е дадена, с цел да трансформира най-малко малко света към положително. Затова пиша за изконните и непреходни човешки полезности. Шейтаните са част от трилогията за Делиормана. Започнах с „ Дервишки караконджул “. Тогава и концепция си нямах за „ Събирачът на болежка “, само че сънищата ми ме накараха да сътворя една жестока книга.
– И какво си мислехте след всяка една от тези книги?
– Мислех си, че надали в миналото ще мога да напиша по-добра. Но сънищата ме хвърлиха в огъня на Хитрино и по този начин се получи върха в моята кариера – „ Шейтаните от тавана на гара Хитрино “. Понякога си мисля, че някой преднамерено обърна този трен там, с цел да напиша аз моята книга. Делиормана даде курбан, с цел да ме избута напред. Сега пиша четвърта част за Делиормана и по този начин към този момент отиваме към тетралогия. От много време към този момент пребивавам в тази книга. Прекратил съм съвсем всички обществени контакти. Не мога да седна даже за пет минути някъде. Книгата ме зове и се усещам благополучен само с нея. Ако ме питате каква е – пиша най-хубавата си книга. Вече като съзнателен създател и със самочувствие.
– От новия си разказ споделихте къс фрагмент. В него вашият воин споделя за срещата на полумесеца и кръста, за видените от него две опашки на Златния рог – на доброволците за даряване на кръв, където е пусто, и на извилата се голяма опашка за лотарийни билети. Толкова ли е отчайващо всичко?
– Този свят е жертван. Той е съдбоносен да загине. А и той от дълго време не е нашият свят. В него ние сме просто прислужници на Шейтана. Поробени сме от дълго време от нечестивеца. Да виждате някаква логичност в дейностите на света? Но логичност има и тя е толкоз зла. Това е логиката на самия Сатана.
– Ще има ли победител във войната на полумесеца и кръста? Питам ви и предвид на сегашната обстановка в Европа. Много от европейците се притесняват, че мюсюлманите ще завладеят християните. Ще изживее ли всеки своята трансформация?
– Ами ще ги завладеят, като се занимават единствено с нелепости и трети пол. Какво очаквате от континент, узаконил хомосексуалните бракове? Това естествено ли е? Някой да е заченал и родил от подобен брак? Да е внесъл гени в казана на еволюцията? Мюсюлманите са по-жизнени от еволюционна позиция. Какво става и при нас? На 12 нашите девойки стартират да водят сексуален живот. На 18 към този момент маточните им тръби са запушени от инфекции. На 35 вземат решение да родят и се подреждат на опашка пред ин витро центровете. Мюсюлманката, в случай че не е девствена, просто не може да се ожени. Като го направи, тя ражда деца. Това е значимо за еволюцията, не кой каква вяра изповядвал. Държат ви в затъмнение. Просто не ви оповестяват за същинската СПИН-трагедия в Европа, а тя е към този момент и у нас. Огромна част от това население просто ще погине. Гонейки пари и елементарен живот, европейката не ражда. Затова тези гени са обречени. Управниците го знаят и по тази причина одобряват бежанци. Това е жизненоважно за тях. Няма да има спечелили във войната сред кръста и полумесеца. Ще се смесят солта и захарта и нито солта към този момент ще е толкоз солена, нито захарта толкоз сладка. Най-вероятно доста от синовете на емигрантите единствено след две генерации ще преминат към третия пол.
– Накъде ни водят политиците, към Храма или към долната земя?
– Мен никой на никое място не ме води. Нямам потребност някой да ме води – не съм овца. Имам и глава на раменете си, с цел да мога да мисля. Който има потребност, да върви след някого… Едва ли ще заведат овца до храм.
– Изглежда, вие сте от Атлантида, от изчезващите поданици на Атлантида…
– Напротив, аз съм от новите хора и такива ще ставаме от ден на ден – наричащи себе си гордо Човек, и не робуващи на непознати хрумвания и мисли. Някой ден ще се появи Спасителят на човечеството и, повярвайте ми, той въобще няма да е милосърден. Тогава ще настъпи времето, когато да се наричаш човек, ще е горделивост. Ако не се появи, ние сме обречени. Но аз имам вяра, че ще оцелеем и някой ден ще станем по-добри.
Нашият посетител
Д-р Хасан Ефраимов е роден на 15 януари 1966 година в село Трем, Шуменско. Завършил е медицина, работи като акушер-гинеколог в Добрич. Автор е на романа „ Метаморфози ” и на няколко сборника с разкази. Трилогията за Делиормана – „ Дервишки караконджул ”, „ Събирачът на болежка ” и „ Шейтаните от тавана на гара Хитрино ” бе призната извънредно добре от читателите, а разказът му „ Шейтаните… ”, отдаден на нещастието на гара Хитрино, закупи изключителна известност в интернет. Следват и сборникът с разкази на модерна тема „ Паралелен свят ”, „ Изпращачът на души ” – разкази за лекарското всекидневие. Разказът му „ Джанки в Манхатън ” е подложен на театралната сцена.
– Откриването на реставрираната и актуализирана Желязна черква в Истанбул се трансформира в същински празник – и за християните, и за българските изселници – мюсюлмани, в Турция. Е, поради политиците, елементарните вярващи останаха на назад във времето. Вие по какъв начин разтълкувахте това събитие? Като публицист, може да сложите в коментара си и щипка захар, че и щипка сол, доктор Ефраимов.
– Малко е извънредно, че задавате сходен въпрос на лекар-писател. Аз съм надалеч от църковните каузи. Но писателят е и държавник, нали. В подобен случай, въпросът е на място. Ще ви отговоря с въпрос. Нормално ли е единствената неокосена градина в Истанбул преди време да е в двора на българската черква? Нормално ли е тоалетните да са мръсни, без течаща вода и без тоалетна хартия? Църквата „ Свети Стефан ” е лицето на България пред света, изложено на показ там, на Златния рог. Всекидневно минават хиляди през нея. И с какво лице се демонстрираме пред света? Чувал съм мнения на чужденци, пристигнали да видят този архитектурен монумент. Да ме извиняват светите отци: „ Тия там са милионери и то единствено за месец. ” И какво опрощение биха имали, с цел да не си окосят тревата и да оставят двора на тази полезност за цялото човечество да буреняса? Това е българска територия. Изпитвам горделивост, когато минавам пред нея, и освен аз. Всички наши изселници в Турция я назовават „ нашата черква ”, а даже не са християни. Затова е обикновено да се вълнуват хората.
– Попитах ви, тъй като неотдавна написахте тъкмо това и то жегна сърцата на мнозина в обществените мрежи – за срама, който сте изпитали преди години, посещавайки нашата черква в града на Босфора. Много тъжно прозвуча написаното, не спестихте думите си и към политици, и към Божи хора… Защо?
– Напролет, когато избуят бурените, ще отида персонално още веднъж до „ Свети Стефан ” и в случай че още веднъж видя двора и тоалетните в това положение, ще подвигна този път олелия до самия Бог. На отиване ще взема с мен и българско знаме и ще накарам митничарите на границата да смъкват това извехтяло и избеляло нещо, което се вее там, и да го заменят с ново знаме. Имам и подобен роман, наименуван „ Знамена “, тъй като българското знаме на Лесово, а и по другите граници, не е в по-добро положение. Точно под него патриотите биха бабички на изборите, само че да го сменят даже и през разум не им мина. Затова споделих, че България е мястото, където татуирани мъжаги бият бабички под вехтото знаме на Европейски Съюз.
– Книгите ви са пропити с болежка, даже една от тях се назовава „ Събирачът на болежка ”. Мисълта ви е за Делиормана, където живеете. Толкова ли е трагично ситуацията, докторе?
– България е разпродадена от дълго време. Кажете ми една българска банка, едно българско застрахователно сдружение, една българска телекомуникационна компания. За останалото даже няма да загатвам. Ние от дълго време сме плебеи на мултинационалните холдинги. България към този момент е единствено географска област, сходно на Тракия. Къде са траките през днешния ден? Няма по-големи простаци от нас. Потърсихме избавление от тези, които в продължение на епохи бяха колонизирали целия свят. А даже нямахме потребност някой да ни избавя. Просто трябваше да си изметем двора и да окосим двора на „ Свети Стефан “. Смешно ми е, когато слушам националистите да се надуват като пуяци и да приказват за велики неща. Затова насочих вик към Сатаната и изрекох: „ Може да идваш към този момент, Сатана…! Може да доведеш и изчадията си. Делиорманът към този момент е запустял. Гонят се единствено ветровете из него. Повече няма нито българи, нито турци. Всички изчезнаха… Разрешиха си вековните проблеми един път вечно. Измряха… Емигрираха… Последен остана Събирачът на болка… Земята е твоя… Сатана. “
– Как мирише тя – болката? Повечето, търсят благополучие, а в разказите ви се усеща, че все търсите тъгата.
– Щастливият човек не мисли. Занимава се с куп безполезни неща и си пропилява живота. А мислещият човек в никакъв случай не може да бъде благополучен. Толкова е просто. Болката те кара да се чувстваш жив. Животът на щастливите простаци отминава, без да го усетят. Когато живееш с болката, времето се разтяга, потича по-бавно и по този начин човек живее повече.
– Казвате, че маймуните са на всички места, толкоз ли доста маймунджулъци вършим хората, и толкоз ли изкусни станаха тези маймуни, дето са по-нагоре – изтъквам ви?
– Че не са ли? Толкова доста маймуни познавам. Този свят се управлява от тях. Мислещите хора се взимат за подбив. Какво бъдеще очаквате за човечество, ръководено от маймуни?
– Кой е вашият господин Маймун?
– Моят Маймун остана някъде там, надалеч в детството ми, в Делиормана.
– Не сте ли прекален черноглед? Или може би по този начин чувствате живота към вас?
– Аз съм прекален реалист. А виждам и бъдещето. Не е толкоз мъчно да го направи, който и да е.
– Вие вярвате, че светът на същинските човешки стойности съществува. Имаме ли сетива за него?
– Аз имам сетива, останалите и барабан да им биеш на главата, все тая. Обградил съм се със стойностни хора и с тях си извозвам живота. Останалите не съществуват за мен.
– Днес комерсиалното е на мода. А това безусловно води до настървение, до злоба, което може да ни довърши. Защо стигнахме дотук, има ли отговорни или всички заедно съгрешихме?
– Шейтана (на турски, дявол) е отговорен. Хората са под неговата власт. Затова не косят и дворовете на храмовете си към този момент. Какво очаквате от свят, в който единствена полезност са единствено едни хартийки. Сложил Шейтана една машинка, някъде там, и печата хартийки. Нарича ги пари. Може да напечата, колкото реши, и да купи, колкото си души желае. И има цел нечестивецът. Затова събира всички на едно място. Подмамва ги със звъна на златото. И напълно скоро всички ще схванат това. Ще се повърнат ужасени, само че място за бягство няма да има. Ще им натрови водата – ще я изпълни с бацила на своята жлъч. Ще им натрови хляба и съзнанието им даже, до момента в който не ги трансформира в послушни плебеи, работещи за пъклените му каузи.
– Много постоянно в живота човек нормално лъже самичък себе си, осъзнава ли това той или намира различен метод за самозаблуда?
– Глупакът лъже себе си. Осъзнатият човек стои устойчиво на краката си. Той живее и в двата свята – и в същинския, и в паралелния. Преминава от единия в другия, според от това, къде се усеща по-добре. Да, мъчно стана в нашия свят. Глупаците са по-гръмогласни от всеки път. Ако не вярвате, пуснете си тв приемника. Аз най-малко не мога да се въздържа да не изпсувам даже и минута. Затова от дълго време не виждам телевизия. Никакви медии. От години съм по този начин, а знам всичко, каквото се случва. Как си обяснявате това? Защото знам какво може да роди светът на маймуните.
– „ Джанки в Манхатън ” – в този ваш роман е събрана цялата болежка и носталгия на емигранта. Усеща ли той миризмата на България измежду бетона, където живее?
– В „ Джанки в Манхатън “ е събрана моята болежка. Плаках и писах от болежка по родното ми място. Отдалечиш ли се от мястото, където е минало детството ти, към този момент си бежанец. Емигранта е малко като погрешната държанка. Много те обичам, ама… Истинската обич не се изрича. Прегръща те и не те пуска. Отдалечиш ли се, не можеш да дишаш.
– Друг ваш роман – „ Шейтаните от тавана на гара Хитрино ”, се популяризира бързо в обществените мрежи. Светлината и тъмнината са в него, толкоз ли шейтани, дяволи има там?
– Аз съм допрян. Не знам, може и вманиачен да съм. Повечето разкази идват в съня ми. Как другояче бихте прописали на 50 години, по този начин, внезапно, в случай че някой не ви диктува? И то, думите ви да допират струни в душите на хората. Ставате една заран и почвате да пишете. Хайде бе… И за година и половина издавате шест книги и още 4 имате подготвени. Всъщност, аз не дремя. Попадам в един различен свят и цяла нощ съм там. Не мога да дремя, без да сънувам. Образите не ме напущат и денем. Затова пиша. В главата ми е стихия от мисли. Напират една през друга. Вярвам, че дарбата ми е дадена, с цел да трансформира най-малко малко света към положително. Затова пиша за изконните и непреходни човешки полезности. Шейтаните са част от трилогията за Делиормана. Започнах с „ Дервишки караконджул “. Тогава и концепция си нямах за „ Събирачът на болежка “, само че сънищата ми ме накараха да сътворя една жестока книга.
– И какво си мислехте след всяка една от тези книги?
– Мислех си, че надали в миналото ще мога да напиша по-добра. Но сънищата ме хвърлиха в огъня на Хитрино и по този начин се получи върха в моята кариера – „ Шейтаните от тавана на гара Хитрино “. Понякога си мисля, че някой преднамерено обърна този трен там, с цел да напиша аз моята книга. Делиормана даде курбан, с цел да ме избута напред. Сега пиша четвърта част за Делиормана и по този начин към този момент отиваме към тетралогия. От много време към този момент пребивавам в тази книга. Прекратил съм съвсем всички обществени контакти. Не мога да седна даже за пет минути някъде. Книгата ме зове и се усещам благополучен само с нея. Ако ме питате каква е – пиша най-хубавата си книга. Вече като съзнателен създател и със самочувствие.
– От новия си разказ споделихте къс фрагмент. В него вашият воин споделя за срещата на полумесеца и кръста, за видените от него две опашки на Златния рог – на доброволците за даряване на кръв, където е пусто, и на извилата се голяма опашка за лотарийни билети. Толкова ли е отчайващо всичко?
– Този свят е жертван. Той е съдбоносен да загине. А и той от дълго време не е нашият свят. В него ние сме просто прислужници на Шейтана. Поробени сме от дълго време от нечестивеца. Да виждате някаква логичност в дейностите на света? Но логичност има и тя е толкоз зла. Това е логиката на самия Сатана.
– Ще има ли победител във войната на полумесеца и кръста? Питам ви и предвид на сегашната обстановка в Европа. Много от европейците се притесняват, че мюсюлманите ще завладеят християните. Ще изживее ли всеки своята трансформация?
– Ами ще ги завладеят, като се занимават единствено с нелепости и трети пол. Какво очаквате от континент, узаконил хомосексуалните бракове? Това естествено ли е? Някой да е заченал и родил от подобен брак? Да е внесъл гени в казана на еволюцията? Мюсюлманите са по-жизнени от еволюционна позиция. Какво става и при нас? На 12 нашите девойки стартират да водят сексуален живот. На 18 към този момент маточните им тръби са запушени от инфекции. На 35 вземат решение да родят и се подреждат на опашка пред ин витро центровете. Мюсюлманката, в случай че не е девствена, просто не може да се ожени. Като го направи, тя ражда деца. Това е значимо за еволюцията, не кой каква вяра изповядвал. Държат ви в затъмнение. Просто не ви оповестяват за същинската СПИН-трагедия в Европа, а тя е към този момент и у нас. Огромна част от това население просто ще погине. Гонейки пари и елементарен живот, европейката не ражда. Затова тези гени са обречени. Управниците го знаят и по тази причина одобряват бежанци. Това е жизненоважно за тях. Няма да има спечелили във войната сред кръста и полумесеца. Ще се смесят солта и захарта и нито солта към този момент ще е толкоз солена, нито захарта толкоз сладка. Най-вероятно доста от синовете на емигрантите единствено след две генерации ще преминат към третия пол.
– Накъде ни водят политиците, към Храма или към долната земя?
– Мен никой на никое място не ме води. Нямам потребност някой да ме води – не съм овца. Имам и глава на раменете си, с цел да мога да мисля. Който има потребност, да върви след някого… Едва ли ще заведат овца до храм.
– Изглежда, вие сте от Атлантида, от изчезващите поданици на Атлантида…
– Напротив, аз съм от новите хора и такива ще ставаме от ден на ден – наричащи себе си гордо Човек, и не робуващи на непознати хрумвания и мисли. Някой ден ще се появи Спасителят на човечеството и, повярвайте ми, той въобще няма да е милосърден. Тогава ще настъпи времето, когато да се наричаш човек, ще е горделивост. Ако не се появи, ние сме обречени. Но аз имам вяра, че ще оцелеем и някой ден ще станем по-добри.
Нашият посетител
Д-р Хасан Ефраимов е роден на 15 януари 1966 година в село Трем, Шуменско. Завършил е медицина, работи като акушер-гинеколог в Добрич. Автор е на романа „ Метаморфози ” и на няколко сборника с разкази. Трилогията за Делиормана – „ Дервишки караконджул ”, „ Събирачът на болежка ” и „ Шейтаните от тавана на гара Хитрино ” бе призната извънредно добре от читателите, а разказът му „ Шейтаните… ”, отдаден на нещастието на гара Хитрино, закупи изключителна известност в интернет. Следват и сборникът с разкази на модерна тема „ Паралелен свят ”, „ Изпращачът на души ” – разкази за лекарското всекидневие. Разказът му „ Джанки в Манхатън ” е подложен на театралната сцена.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ