Ако частица от Америка може да се случи в София,

Ако парченце от Америка може да се случи в София, тя би звучала като този театър – с текстовете на Керуак и Буковски и с джаза.Честно си признавам, че отидох на това зрелище единствено поради Георги Кадурин. Толкова доста го харесах в „ Червено “, че просто взех билети за първото идно зрелище с негово присъединяване. И отново съм очарована. Кадурин споделя самичък историите в „ Късмет по дяволите “ и изиграва съвсем самичък целия театър. Помагат му повече с артистичност и театрални пози, в сравнение с с доста думи, Пламен Сираков и Мариана Миланова. А на перкусиите е Андрей Велков, който самичък с гения си е половината театър.

Избраните фрагменти от творби на Джак Керуак и Чарлз Буковски са селектирани от Атанас Бояджиев и Богдана Костуркова. Няма централна тематика, просто истории, които звучат добре на сцена – занимателни или не толкоз. Монолозите на театралния Чарлз не са изненада за феновете на двамата създатели – барът, пиенето, писането, пътуването, дамите, музиката. А също по този начин странни сантименти към още по-странни случки, множеството от които в никакъв случай не са се случвали.

Актьорите изпълват всичко това с живот и наличие. Георги Кадурин даже е по пантофи на сцената– просто е невероятно да не го почувстваме непосредствен и да не повярваме на всяка дума. Пламен Сираков е комичен съвсем без старания, а Мариана Миланова неестествено престорена, както го изискват измислените женски облици.

Има смях и въздишки. И " малко количество болежка ". Не е типичен театър, който ще помня дълго, само че има концепция и атмосфера. Нима и двамата му създатели не са тъкмо такива?