Ако бях писала това ревю преди няколко години, когато Скарабар

Ако бях писала това ревю преди няколко години, когато Скарабар отвори порти, щях да напиша единствено хубави неща. За страдание обаче картинката се промени и то не толкоз във връзка с храната, колкото като обслужване, комфорт и други такива значими неща. Както знаем, концепцията е елементарна, менюто – малко, скарата – добра. Това заведение върна гордостта на българската скара, изгубила усета си около полуфабрикатите и неглижирането на привидно простите кебапчета и кюфтета даже в по-претенциозни заведения за хранене. Пък ние си ги желаеме, и то не какви да е, а от месо, с верните подправки и вярната технология. И по този начин, за тези, на които им беше омръзнало да вървят във „ Вкусното кебапче ” и „ Чешкия клуб ”, Скарабар предложи опция, и то на отлично място – в градинката на Заимов /в другото им заведение  не съм била/.

И по този начин, в случай че не обръщам доста внимание на обстоятелството, че пържолата е незадоволително подправена, надлежно – кисната в марината,  за кюфтетата и кебапчетата мога да кажа единствено хубави думи. Както прочее и за гарнитурата – също по този начин подценяваните пържени картофи, лютеница и зелева салата, които в Скарабар са със личен лют почерк. Какво се е трансформирало ли? По подигравка на ориста, таман ползата на хората е развалил това място. Понеже няма ограничавания в околното пространство, заведението е преляло оттатък естествените граници и масите те посрещат безусловно на алеята. За да схванеш дали има свободни места, би трябвало да навлезеш много във вътрешността измежду гъсто подредените редици, с цел да стигнеш до масичката на салонния шеф. Докато той ти изяснява, че ти би трябвало резервация, ти гледаш жадно чиниите на хората, а те гледат задника ти. Ако успееш въпреки всичко да се добереш до маса, следва срещата ти със сервитьорите. С изключение на едно усмихнато и нахакано в положителния смисъл момиче, всички други гледат пренебрежително и са прекомерно заети, с цел да съумеят да ти отговорят, ако имаш храброст да питаш. Ако пък успееш да поръчаш, от самото начало се чудиш кои от ястията да събереш в една паница, с цел да има място да си оставиш чашата, толкоз са дребни масите. Вярно е, не ревах, до момента в който ядох кюфтетата, само че идващият път като ми се дояде скара, ще се замисля съществено дали да не ида до месарския магазин.