Ако бях един много лош сив кардинал, с амбиции да

Ако бях един доста неприятен сив кардинал, с упоритости да занимавам с нелепости обществото за да се възползвам, надлежно притежавайки нужните качества, щях непрекъснато да отправям хорската сила някъде, където да скачат с двата крайници, забравяйки на другия ден - около пАрата да се поозъртам за парАта. Точно такава залисия бе " протестът на комерсиалните вериги за цените да паднат ". Но тъй като не съм сив кардинал, а тематиката с цените на питателните артикули е значима, друго не ми остава, с изключение на да опиша за какво случилото се бе цялостна засегнатост за интелигентността.

Първо следва да се направи уточнението, че протестът си тече още. Вие може да не знаете, да си купувате каквото желаете, обаче Мая Манолова, Велизар Енчев, Георги Кадиев и други такива (политици) неуморно бойкотират из виртуалното пространство. От четвъртък на четвъртък приканват да не се влиза в супермаркетите, вървят на места, селфят се, " няма да се предадем ", " постигнахме триумф "... И по този начин към този момент цялостен месец, в който

нито са минали на диета,

нито свалили килограми, а в близост цените освен не падат, ами се и подвигат съгласно сезона (с изключение при промоциите в четвъртък, които просто в този момент са по-чести). Хората не помниха тематиката, а така и така не бяха бойкотирали (напоително се вълнуваха, но в мрежите); през днешния ден са вторачени в други актуалности... Най-първата (само)обида е, че всички ние на мига забравяме сякаш тежките ни лични терзания, без да вършим равносметка коствало ли се е.

Но да навлезем въпреки всичко в същността на цените и случилото се у нас. Наистина мина месец от първия протест, добре е да създадем заключения. Цените освен не паднаха, ами и тематиката е съпроводена с една огромна неволя - търси се решение на нещо, за което съвсем няма решение, или най-малко не там, където се търси. Но пък да насочиш хората където би трябвало, значи сами да се раздрусат - кажеш ли им го, береш кахъри, по тази причина никой не им го споделя. Вместо това се лъготи.

Лъжат политиците, които пълнят на ниска цена личната си

кошница. Лъжат или самозалъгват се и някои икономисти, тъй като те също са в бизнеса с продажба на вяра.

И по този начин, тематиката е предизвикателна:

Всеки от нас е продавал най-малко колело, наследствена равнища, а някои - домати, стига в градината да е отгледал повече. И във всеки един миг е желал да вземе от тях допустимо най-висока цена - без значение какво, какъв брой, вложил ли е изобщо нещо в тях. Точно това е търговията, това е нейното естествено и морално целесъобразно положение. Въпросът не е харесва ли ни или не -

харесва ни, когато продаваме, и е назад,

щом купуваме. Въпросът е, че няма по какъв начин нещо, което важи за нас като продавачи, да не важи за други продавачи. Така основната дума " далавера " е неестествен термин в една нецентрализирана стопанска система. Ако аз примерно купя ледник и го пусна в OLX на десетократна цена, далавера ли върша? Ако пък се появи клиент, моята продажба нечестна ли е? По каква логичност следва да не поставям каквито си желая надценки, водейки се от концепция да осигуря децата си, чиновниците си, да влагам, или просто да се порадвам на парите под дюшека? Цялото това философско размишление е значимо, тъй като то демонстрира на най-чисто базово равнище ценностното безсмислие на казуса " поставят огромни надценки ".

Още малко философия: не съм срещал човек, който да не желае да яде повече, да не желае по-хубава кола, да не е облечен по-добре, да не му се върви на почивки на най-хубавите места - търси ги, и ей тоя интерес прави по този начин, че цялостен живот цените само да скачат - никой не си го признава, даже не се замисля, просто

мечтае да използва повече на по-ниска цена

Почти всички политико-икономически доктрини тъкмо това му дават обещание - повече против по-евтино. Обаче няма по какъв начин. Доктрините не осъзнават или просто не споделят истината, тъй като би значело да не продават ярко бъдеще, т.е. следва да се самоотрекат. Но тъкмо желанието да имаш все по-хубави неща се припокрива с гореописаното да печелиш повече и повече - посредством егоизма, който е измежду неотменимите основи на човешката природа.

Цялото това естествено положение е неприятно в пазарна среда, в случай че се появи картел. Във всяко едно законодателство съществуват разпореждания против ценовото споразумение. Всеизвестно е, че българските институции не работят. Обаче и тук има кардинален проблем. Поради него институции в надалеч по-уредени страни също не съумяват да преборят картелите. Проблемът е, че икономическата доктрина е създала безчет тактики за ценово държание на компаниите, измежду които най-официално е

" следване на водача ",

която пък се дели на най-малко три подвида ( " следване на водача " - придържане към цената на най-силния състезател на съответния пазар). Отделно има тактики, определящи цените по разходни цифрови стойности, идентични за всички участници на пазара. Тоест изобщо не е несъмнено, че идентични цени на един пазар, в това число високи, значат картел. За тях изобщо не е нужно сядане, договаряне, съглашаване. Понякога компаниите поддържат идентични цени просто на база опита си, усещайки какво е положително за всички (подробно е разказано в теорията, известно е и от практиката). С една дума - не постоянно има нещо нелегално при високи идентични цени, а и да има, мъчно се потвърждава.

Тогава какво? Как да създадем по този начин, че цените да са по-малък проблем? От позиция на самостоятелния клиент единият вид е да обикаляш магазините всяка вечер, да търсиш по рафтовете - не е да няма по-ниски цени - ровиш, това е. Ако толкоз искаш да подкрепяш родния производител, няма проблем - той няма да се разсърди, че му плащащ 7 лева за краставиците. Другият вид е

да работиш повече,

приходите да ти да изпреварват разноските. Колкото да е неприятно за изговаряне, това с работата е действително единственият ефикасен метод. Разбира се, има пенсионери, хора с увреждания - дано за тях има ваучери, помощи и така нататък

На макрониво ограниченията може да са по-малко административни тежести, администрация, лицензи... - всичко, оскъпяващо индустриалния разход. Може да се мисли също за дейности по веригата на доставки. Да се нападат трайно и равнопоставено нелоялните практики. Всичко това

изисква старания, време, осъзнатост,

не става със флагове и напред.

Какво обаче видяхме на терен?! Точно флагове и напред - обикновено, откакто концепцията в никакъв случай не е била да се цялостни потребителската кошница, а тази на политиканите:

Т. нар. роден протест породи като ехтене на хърватския. Ясно беше, че просто се търси кой да оглави вълната. Обаче вълна, митинг у нас не може да има, в случай че липсва национал-патриотичен детайл. Бе изнамиран в лицето на били, кауфланди и така нататък - " Ограбват ни, мамка им западняци! ". Тия вериги в доста случаи поддържат по-ниски цени от дребните магазинчета, тъкмо по тази причина хората се тълпят в тях - обаче слоганът е доходоносен предвид на все по-голямото вложение в отдалечаването на България от западния свят - създателите се подреждат на опашка за тия вложения.

Още по-интересно е, че да бойкотираш не различен, ами мощни стопански вериги, и то единствено веднъж седмично, е като " щафетна гладна стачка " - до обед ядеш, след това не - обаче вееш знамената. Тоест тъкмо по този начин да протестираш против стопански субекти, които

могат да устоят неимоверно по-голям напън,

е смешка. Ако протестът изобщо може да се одобри за нещо съществено, то има смисъл да е против всички, непрекъснато - значи безусловно да си като един Апостол, отричащ се от материалното.

Обаче да сте видял някой да се отхвърли от материалното? Особено водачите на така наречен протест? В момента тече процедура за избор на омбудсман. Мая Манолова е претендент още веднъж. Което изяснява цялата родна залисия на чисто практическо равнище.

Манолова, следва да се признае, е неоспорим водач по политически далновидно, само че безсмислено предвид на афишираната цел веене на флагове. През 2018 година, до момента в който бе омбудсман, се обмисляше да бъде лишена от служебна кола - наперено рече, че ще пътува споделено. Организира цяла приемна във трен тази енергична жена, медиите снимаха, ослепителен пиар - след това, несъмнено, пътуващите търсеха Мая

да си споделят все по този начин, но я нямаше

Какво ли не правеше през годините тя: жълти стотинки пред общественото министерство хвърляше, по бензиностанции протестираше, радиатори на властта раздаваше, от арбитър реализатори разбираше, банковите такси погваше (включително в момента), против изборното законодателство недоволстваше (след като сама е писала противоречиво такова)... Това е едно постоянно протестиране, чийто смисъл е самото протестиране. Никой не помни, даже не видя, само че през 2023 година Манолова и против цените на яйцата недоволстваше. Обществената изгода от днешния протест ще е тъкмо толкоз,

колкото цените на яйцата паднаха поради нея

Но пък в случай че отново стане омбудсман - бинго.

Разбира се, на терен е и Делян Пеевски. Той предложи държавен магазин във всяка поща, продаващ на ниска цена българските артикули. Та тъкмо Пеевски, тоя несъмнено почтен предприемач и политик, не-олигарх, труженик за свободна конкуренция, се е загрижил за цените! Още нещо забавно - сега млякото на държавната компания " Ел Би булкарикум " е по-евтино от някои марки. Обаче не се търси чак толкоз. Защо? Ами тъй като очевидно си има чисто потребителски аргументи, обстановката не трябва да се схваща на едро.

Срещу всичките тия доста страшни суматохи държавното управление пое ангажимент да написа законопроект против скъпотията. В сряда земеделският министър Тахов разгласи, че документът е подготвен. Така, на пръв взор, протестът способства смисъл за потребителите.

Обаче историята още веднъж не е оптимистичен консултант

Подобен законопроект бе толкоз пъти писан през годините несполучливо, че е засегнатост даже единствено човек да опита да си спомни точната численост. И още нещо от пожълтелите страници: през 2011 година отново имаше напред за храните, този път да са качествени. Триумфално след претенции на потребителски организации, тръшкания на производители, медийни репортажи и взаимни властови хвалби бе въведен стандарт " Стара планина ". Най-после - ядем качествено! Нито момент след това - до ден сегашен, никой не знае има ли го, няма ли го тоя стандарт, хората просто не се вълнуват.

Всичко е в действителност, една виртуалност, в която печелят политиканите, подавайки си топката.