Търновец прави първата лимонада у нас
Ако беше роден в Съединени американски щати, той несъмнено би сложил началото на концерна " Кока-Кола ", в случай че пък във вените му течеше немска кръв, през днешния ден може би щяхме да имаме български съперник на BASF. Ако ли пък ориста му бе отредила да се роди изискан французин, несъмнено щеше и до през днешния ден да е фамозен с производството на отлежали виновност, а в случай че бе проплакал на Острова, учреденият от него колоездачен клуб щеше да печели и в този момент обиколките на Франция, Италия и Испания.
Защото това, което прави търновецът Методи Хаджипетков, роден през 1861 година, е предвестител на всичко изброено. И въпреки в доста неща да е първи, през днешния ден името и делата му са изцяло забравени.
А историята стартира много прозаично
и се върти към пари, а не към изобретения и новости, тъй като всички предходници на Методи Хаджипетков са търговци. Баща му Никола Хаджипетков имал магазин на известния търновски площад " Баждарлък " и продавал описваните в по-стари времена като галантерийни артикули, което систематизирано значи - всичко. Продавал църковни книги и кандила, мехлем и олио, хинин, билки и лековити треви, че даже гвоздеи, живак и напълно по британски - британска сол, арсеник и остарели дантели.
Бащата не оставил кой знае какъв избор на сина си и вместо да се мота в магазина, го пратил в класното учебно заведение в Търново да учи сметките. Чак по-късно го взел за съучастник и с изключение на в магазина тръгнали и по пазарите в Търговище, Русе и Шумен.
Скоро обаче и тази дреха се видяла тясна на Методи и той поел независимо да купува артикули от Цариград.
Тогава схванал, че още малко би трябвало да поучи ,
към този момент не сметки, а стопанска система, и отпътувал за Одеса. За това пътешестване му е публикуван първият български чуждестранен паспорт. Състоятелният му татко не го пратил в учебно заведение, а му наел частен преподавател. Какво му е преподавал той, историята мълчи, само че икономическите науки в съветския град не увлекли изключително Методи и откакто научил - по личната му преценка - каквото му би трябвало, освободил учителя, събрал си куфарчето, върнал се в родния град и траял да се занимава с търговия.
На идната година, към този момент 17-годишен, отново отишъл в Цариград, а там австрийски, немски и британски адвокатски фирми го снабдили с целесъобразни писма и юношата станал формален представител на европейски компании. Тази му активност се развила и по-късно тръгнал по търговски каузи из Германия. Бизнесът му бил концентриран в Берлин, Хамбург и Нюрнберг. Там обаче таман навлизало мастилото, а не всякакви багрила, служещи за писане. Методи Хаджипетков разпитал кое-що и по какъв начин се прави, върнал се в Търново и решил да отвори
фабрика за мастила.
През 1886 година на българския пазар на първо време в Търново, а след това и в другите огромни градове се появили първите мастила. Наред със синьото в шишенцата му имало и алено, и зелено. Тъй мастилото навлязло всеобщо у нас, даже и в учебно заведение. Само че това не стигнало на предприемчивия българин, ами с него почнал да прави и индига, които незабавно се наложили на пазара.
