Освобождението на Шумен – 18 юли 1878
Ако 3 март 1878 година е Великият ден на България, то Шумен прибавя към него своя Велик ден – 18 юли – денят, в който през същата година градът дефинитивно се избавя от турското робство.
В навечерието на Руско-турската освободителна война 1877-1878 година, турското командване концентрира своите основни сили в крепостния четириъгълник Русе – Силистра – Варна – Шумен. Главнокомандващият турската войска Абдул Керим паша се управлява от концепцията да притегли съветската войска в крепостта като капан, в който като я разедини и изтощи, да я разгроми на части. Тази тактичност обезпечава на Турция редица победи във водените от нея войни. Но събитията се развиват не по тази скица, добре позната на съветското командване. След десанта на съветската войска при Свищов, нейното командване не се поддава както по-рано на този турски проект. Като доразвива и ползва тактиката на ген. Дибич Забалкански от 1828 година, то заслонява крепостта с Източния отряд на ген. П. Вановски, към която е и българското опълчение, и настава по Главното направление: Търново – Габрово – Стара Загора – Одрин. Така крепостният четириъгълник е заобиколен, при което Шумен остава отвън бойните дейности до края на войната, зад стените на който е жертван на безучастие 40-хиляден турски гарнизон. При опита да изоставен крепостта, турците са разрушени в епичните борби край Аязлар и Зараево от региона на Търговище. Именно този ход на съветската войска обезпечава триумфа и в Главното направление. През януари 1878 година, когато по-голяма част от територията на България е освободена и съветската войска се насочва към Цариград, нейният Източен отряд настава към Шумен. Но на 19/31 януари 1878 година сред воюващите страни се подписва помирение и съветските войски стопират настъплението на достигнатата линия към 20 км от Шумен – в миг, когато са освободени Русе, Разград, Омуртаг, Търговище, покрайнините на Преслав и други региони. Така приключва войната, в която Турция е победена. Шуменската цитадела е в съветска обсада, само че от вътрешната страна тя е в турски ръце. Съгласно Сан-Стефанския кротичък контракт от 19 февруари/3 март 1878 година, турските войски следвало да се изтеглят от градовете замъци Шумен, Варна, Батум. Портата обаче не бързала, а и не желаела да стори това, макар напомнянето ѝ от страна на Русия. В завързалия се спор ангажират директно съветския император и турския султан. Спор, в който се намесват всички западноевропейски правителства; факт – индикатор за значимостта на казуса. По този метод Шумен влиза в интернационалната политика.
На 29 март съветският боен министър, генерал-адютант Д. Милютин се обръща към императора със бележка, в която го моли да утвърди план за депеша, с която се желае от турците да предадат горепосочените крепостни пунктове, тъй като нееднократните напомняния по този въпрос не водят до никакъв прогрес. В резултат на това, на същия ден Главнокомандващият съветските войски на Балканите, Великият княз Николай Николаевич, получава от императора следната депеша: „ Защо турците до момента не са очистили Шумен, Варна и Батум? Поискайте настоятелно незабавното осъществяване и назначи период за влизане на нашите войски в тези замъци. За това какъв период ще бъде избран, телеграфирай ми, с цел да се отдаде съответната заповед на Кавказките войски. Да се отсрочва по-нататък е невероятно ”.
В осъществяване на императорската заповед, на 31 март Великият княз Н. Николаевич посетил султана и изискал опразването на крепостите. Турците още веднъж дали неопределени обещания и отговор, че в мирния контракт няма период за ликвидиране на крепостите. На основата на този скучен пропуск в контракта, Портата, подкрепяна от Англия, Австрия и други европейски страни протака окончателното решение на въпроса до Берлинския конгрес.
Под натиска на Англия, Турция дава цялостна поддръжка на всички политически комбинации, които приготвят огромната игра в Берлин. Там се упорства даже за сметка на Варна и Шумен, България да бъде лишена от София. Така се вижда значимостта на тези градове – замъци. Благодарение настояването на Русия, конгресът постановява Шумен и Варна да бъдат в рамките на Княжество България. И след конгреса турското командване още веднъж не желае да изтегли войските си от Шумен по кротичък път. А е било напълно ясно, че съветската войска има цялостна опция да овладее града – цитадела със мощ, само че нейното командване демонстрира мъдрост и решителност за избавление на Шумен по кротичък път.
Заслугата за това се дължи основно на ген. Аркадий Дмитриевич Столипин, който в договарянията с турците в Шумен, демонстрира забележителни качества на общественик и посланик, като сред двете страни се реализира съглашение за спокойно разрешаване на казуса. В резултат на това на 6/18 юли 1878 година дивизията на ген. С. Д. Белокопитов влиза тържествено в града, посрещната с наслада от неговото българско население.
В навечерието на Руско-турската освободителна война 1877-1878 година, турското командване концентрира своите основни сили в крепостния четириъгълник Русе – Силистра – Варна – Шумен. Главнокомандващият турската войска Абдул Керим паша се управлява от концепцията да притегли съветската войска в крепостта като капан, в който като я разедини и изтощи, да я разгроми на части. Тази тактичност обезпечава на Турция редица победи във водените от нея войни. Но събитията се развиват не по тази скица, добре позната на съветското командване. След десанта на съветската войска при Свищов, нейното командване не се поддава както по-рано на този турски проект. Като доразвива и ползва тактиката на ген. Дибич Забалкански от 1828 година, то заслонява крепостта с Източния отряд на ген. П. Вановски, към която е и българското опълчение, и настава по Главното направление: Търново – Габрово – Стара Загора – Одрин. Така крепостният четириъгълник е заобиколен, при което Шумен остава отвън бойните дейности до края на войната, зад стените на който е жертван на безучастие 40-хиляден турски гарнизон. При опита да изоставен крепостта, турците са разрушени в епичните борби край Аязлар и Зараево от региона на Търговище. Именно този ход на съветската войска обезпечава триумфа и в Главното направление. През януари 1878 година, когато по-голяма част от територията на България е освободена и съветската войска се насочва към Цариград, нейният Източен отряд настава към Шумен. Но на 19/31 януари 1878 година сред воюващите страни се подписва помирение и съветските войски стопират настъплението на достигнатата линия към 20 км от Шумен – в миг, когато са освободени Русе, Разград, Омуртаг, Търговище, покрайнините на Преслав и други региони. Така приключва войната, в която Турция е победена. Шуменската цитадела е в съветска обсада, само че от вътрешната страна тя е в турски ръце. Съгласно Сан-Стефанския кротичък контракт от 19 февруари/3 март 1878 година, турските войски следвало да се изтеглят от градовете замъци Шумен, Варна, Батум. Портата обаче не бързала, а и не желаела да стори това, макар напомнянето ѝ от страна на Русия. В завързалия се спор ангажират директно съветския император и турския султан. Спор, в който се намесват всички западноевропейски правителства; факт – индикатор за значимостта на казуса. По този метод Шумен влиза в интернационалната политика.
На 29 март съветският боен министър, генерал-адютант Д. Милютин се обръща към императора със бележка, в която го моли да утвърди план за депеша, с която се желае от турците да предадат горепосочените крепостни пунктове, тъй като нееднократните напомняния по този въпрос не водят до никакъв прогрес. В резултат на това, на същия ден Главнокомандващият съветските войски на Балканите, Великият княз Николай Николаевич, получава от императора следната депеша: „ Защо турците до момента не са очистили Шумен, Варна и Батум? Поискайте настоятелно незабавното осъществяване и назначи период за влизане на нашите войски в тези замъци. За това какъв период ще бъде избран, телеграфирай ми, с цел да се отдаде съответната заповед на Кавказките войски. Да се отсрочва по-нататък е невероятно ”.
В осъществяване на императорската заповед, на 31 март Великият княз Н. Николаевич посетил султана и изискал опразването на крепостите. Турците още веднъж дали неопределени обещания и отговор, че в мирния контракт няма период за ликвидиране на крепостите. На основата на този скучен пропуск в контракта, Портата, подкрепяна от Англия, Австрия и други европейски страни протака окончателното решение на въпроса до Берлинския конгрес.
Под натиска на Англия, Турция дава цялостна поддръжка на всички политически комбинации, които приготвят огромната игра в Берлин. Там се упорства даже за сметка на Варна и Шумен, България да бъде лишена от София. Така се вижда значимостта на тези градове – замъци. Благодарение настояването на Русия, конгресът постановява Шумен и Варна да бъдат в рамките на Княжество България. И след конгреса турското командване още веднъж не желае да изтегли войските си от Шумен по кротичък път. А е било напълно ясно, че съветската войска има цялостна опция да овладее града – цитадела със мощ, само че нейното командване демонстрира мъдрост и решителност за избавление на Шумен по кротичък път.
Заслугата за това се дължи основно на ген. Аркадий Дмитриевич Столипин, който в договарянията с турците в Шумен, демонстрира забележителни качества на общественик и посланик, като сред двете страни се реализира съглашение за спокойно разрешаване на казуса. В резултат на това на 6/18 юли 1878 година дивизията на ген. С. Д. Белокопитов влиза тържествено в града, посрещната с наслада от неговото българско население.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ