Акад. Георги Марков: Чичо Сам изгони дядо Иван от политиката, но не от историята
- Акад. Марков, тази година на 3 март означаваме 140 години от Освобождението на България. На тази дата е подписан Санстефанският кротичък контракт. Тогава обществени мрежи няма, връзките са доста по-бавни. Как се популяризира новината и по какъв начин реагират българите тогава?
- Новината се популяризира на първо място посредством телеграфа и вестниците. Макар че по това време малцинството от българския народ е било грамотно. Ограмотяването става след Освобождението, най-много – докъм Балканските войни. В навечерието им се регистрира, че има седем грамотни младежи от всеки 10. В Османската империя единствено един на всеки 10 е можел да чете и написа.
Пътуващите търговци също донасят новината. Главно кръчмите тогава са били средищата, дето се е бистрела политиката.
- Санстефанският контракт е бил прелиминарен. С него се стопират военните дейности в руско-турската война, а за пример се взимат границите на Българската екзархия. Границите, обрисувани в Сан Стефано, оформят една огромна България. Било е заслужено от позиция на етническите общности, само че дали е било реалистично?
- Би било заслужено да имаме една целокупна България, както се споделя тогава. Но българският въпрос е част от Източния въпрос.
България не е била показана на Берлинския конгрес. Тя е била обект на Великите сили. Ние, българите, не сме знаели, че има предварителни съглашения сред Русия и Австро-Унгария и сред Русия и Англия да не се основава огромна славянска страна на Балканите, а българската страна да бъде лимитирана по билото на Стара планина.
Русия има европейски мандат да води война с Османската империя. Но шестте Велики сили, които тогава се назовават европейския концерт, би трябвало да се обединят към общи решения.
Има известни разлики в съветската политика. Граф Игнатиев е вярвал, че може да има една огромна българска страна. Докато княз Горчаков е знаел за предварителните съглашения и че това не е допустимо.
Англия е срещу Русия, защото се вижда застрашена поради Суецкия канал, пътя към Индия, Австралия, Нова Зеландия. Премиерът Дизраели споделя: „ Не, ние няма да допуснем огромна българска страна, тъй като това ще бъде дребна Русия на Балканите. “ Австро-Унгария също е срещу, защото е противник на Русия на Балканите. Парадоксът тогава е, че Австро-Унгария поддържа Сърбия и крал Милан. Англия обичайно поддържа Гърция. Малката латинска сестра – Румъния, се поддържа от Франция.
- А България разчита на съветската дипломация.
- Да, тя прави вероятното. Но пред Русия е призракът на Кримската война, когато почва война против Османската империя, само че против нея има огромна коалиция от Англия, Франция, Австро-Унгария и кралство Сардиния. Цар Освободител се притеснява да не го споходи нова Кримска война и ориста на татко му Николай I.
- Кой е решаващият фактор за освобождението на българите и основаването на българската страна – съветското оръжие, националното схващане, построено през Възраждането, геополитическата обстановка към края на XIX век, благосклонностите на Европа?
- Всичко дружно. Ние, българите, към този момент слагаме въпроса си на дневния ред с Априлското въстание. Било е ясно, че с черешови топчета и с кремъклийки не може да се победи една Османска империя, която, въпреки и залязваща, към момента е на три континента. Както споделя Бенковски: „ Ще забием нож в сърцето на империята и Русия да заповяда. “
Никой народ на Балканите не се е освободил независимо, колкото и да се перчат сърбите и гърците, че били юнаци. Сръбската страна се възвръща по силата на Руско-турската война и успеха на ген. Кутузов напролет на 1812 година Гръцката страна - през 1829 година след следващата руско-турска война.
Ние, българите, имаме и преимуществото, и нещастието да сме доста покрай Цариград и българският въпрос се оставя да бъде решен най-най-накрая. Това става след Априлското въстание, с мъченичеството, посредством публичното мнение, което са постанова в Европа.
До последно Русия се пробва да реши българския въпрос по кротичък метод. Но откакто султанът прекъсва Цариградската конференция войната става неизбежна. Императорът е знаел, че не е приключена промяната в съветската войска. Но генералите му споделят: „ Вие ще загубите ролята си на настойник на славяните и на православните на Балканите. “ Тогава той изтегля меча.
- Защо Русия продължава да разделя българите?
- Много деликатно през днешния ден би трябвало да приказваме за Русия. Росен Плевнелиев си разреши да фалшифицира Левски в Народното събрание, както преди време рецитираха Маркс, Енгелс и Ленин. Апостола бил споделил:
„ И не забравяйте, че който ни освободи, той ще ни зароби. “ Това са имитации. Това го написа Захарий Стоянов като ръководител на Народното събрание, когато към този момент е русофоб като Стамболов.
До Съединението всички българи са русофили. Но стартира да се вижда към този момент, че Русия е велика страна със свои велики държавни ползи. Император Александър III се афишира ненадейно срещу Съединението против нарушаването на Берлинския контракт, който е бил натрапен на Русия във щета на съветската империя. Но тук има и персонални връзки. Нашият Александър I е племенник на съветската императрица. Двамата братовчеди са били в неприятни връзки. А Съединението доста издига престижа на младия княз Александър Батенберг и изключително извоюваната война против Сърбия. Скрояват му един русофилски прелом.
Изведнъж се схваща, че съветската империя има свои ползи и нещата се обръщат. Кралица Виктория е била срещу нарушаването на Берлинския контракт и срещу Съединението. Но виждайки че Русия е срещу Съединението, тя се обръща. Само тогава Англия поддържа българската идея. Но напълно по британски – с цел да се избута русофилството.
Русофилството тогава има доста мощни корени. Но идва отчаяние и от това, че Русия изтегля офицерите си от българската войска, с цел да загубим войната против Сърбия. Българската войска стига Пирот и Австро-Унгария заплашва, че ще срещне австро-унгарската войска. Но това е било с поддръжката на Русия. Когато тези неща излизат, има отчаяние. Стефан Стамболов, един огромен български общественик, отстоява българските национални ползи. Но има въодушевление против Русия от българските политици. Тя пък тогава стартира да поддържа Сърбия по македонския въпрос.
- Сан Стефано поражда големи очаквания. Това ли е повода последвалото отчаяние от Берлинския контракт да е голямо? Берлинският контракт завързва българския народен въпрос.
- Гневът тогава се насочва против Железния канцлер Бисмарк. Той обаче е подкрепял една огромна българска страна. Бисмарк вижда, че назрява европейски спор и не желае война в Европа. Заслуга на Бисмарк е, че София става столица на България. Да не забравяме също, че във Варна няма съветски войски, а турски гарнизон. Турците не желаят да изоставен Варна, само че Бисмарк ги принуждава да го създадат.
Съдбата на българите в действителност е решена в Берлин, само че остава Санстефанският народен блян. С него се възпитават генерации – в фамилията, църквата, армията, учебното заведение. Не споделям мнението, че Санстефанският блян е довел до национални произшествия. Не, не е отговорен санстефанският блян. Първият стадий беше доста сполучлив. Вижте Съединението.
В идващите стадии не е отговорен идеалът. Там са други грешките. Тъй като Германия е била раздрана, Гьоте споделя в миналото, че националният блян би трябвало да бъде пътеводна звезда. Може да не се реализира, само че би трябвало да демонстрира пътя.
Трябва да тачим Санстефанският блян. Не бива да се позволяват опити да се махне 3 март от календара на националните празници, каквито имаше преди години. Било война сред две империи, дайте да си тачим 24 май, Съединението и така нататък Че в случай че го нямаше Сан Стефано, какво щяхме да съединяваме?!
- Как тълкувате сходни опити? Проява на български нихилизъм? Национален комплекс?
- Нихилизъм и политиканство. През 90-те години, при първото държавно управление на Съюз на демократичните сили, се говореше да преименуваме „ Св. Александър Невски “ на Свети Свети Кирил и Методий. Казах им: „ Не правете грешката на премиера Васил Радославов. “
На 1 октомври 1915 година България афишира война на Сърбия. Но Съглашението афишира война на България. Тогава Николай Втори има един манифест за изменниците на славянството и праща няколко съветски броненосеца да бомбардират Варна. Загиват мирни поданици, публичното мнение е възмутено. И Васил Радославов внася в Народното събрание предлагането да се преименува храма на Св. Св. Кирил и Методий. По-късно Александър Стамболийски връща името.
Имаше намеци в най-новата българска история, че Цар Освободител ни гледал строго пред Народното събрание, Александър Невски – зад Народното събрание. Пък толкоз улици на генерали имало в София – Скобелев, Игнатиев. Имаше и такова клатушкане след 1989 година.
Но когато през Първата международна война водиме война с Русия, цар Фердинанд живее на улица „ Московска “ в съседство с съветската легация.
Политиците би трябвало да престанат да се вършат на русофоби. Чичо Сам изгони дядо Иван от стопанската система, от политиката, от защитата, само че няма по какъв начин да го изгони от историята.
- Санстефанският народен блян стои самотно и недостижимо в нашата история. Имаме ли народен блян през днешния ден, учен Марков?
- В края на 90-те години група учени написахме национална теория „ България през XXI век “. Опитахме се да променим идеала за България като една благоденстваща, демократична страна, нравствен център на българите по света. Но ни споделиха, че България имала народен блян – да влезем в Европейския съюз и НАТО. Аз тогава отвърнах: „ Вижте, това е средство, не е народен блян. “
Сега, когато към този момент сме член на Европейски Съюз и на НАТО, друга група учени формулираха национални цели на българите. И направиха едно обобщение за политици, защото те нямат време да четат.
Надявам се, че скоро ще стартира разискване. Крайно време е да се гледа в вероятност. Да не се политиканства и да не се протяга ръка на историята. Просто ставаме към този момент смешни. Люшка се махалото. Едно време Тодор Живков, при честванията на 100-годишнината на Ленин, сподели, че който не обича Съветския съюз, той не обича България. Сега по същия метод би трябвало да обичаме чичо Сам. Идеологията се замести с политическата уместност. Едно време се говореше за огромната и за дребната истина. Сега – същото! Само че се дефинира като политически правилно.
- Свободни ли се усещаме през днешния ден, цели 140 години след оня акт, който прави първата стъпка към модерна България?
- В края на XIX век Стоян Михайловски, създател на великия „ Върви, народе, възродени “, написа: „ Ние, българите сме освободен народ, само че не сме свободни хора. “
Трябва да станем свободни хора. Ние първо себе си би трябвало да освободим. Гледам мои сътрудници, по-млади хора, които получават заплати от 500 лв.. Знам, че с 500 лв. не се живее. Те изкарват още 500 лв. от фондации и стават подвластни от тях. Социалните поръчки от Централен комитет на Българска комунистическа партия са сменени с планове на фондациите. И в този момент, както и преди, виждам сътрудници, които едно приказват, друго вършат. Не смеят да кажат англо-американски бомбардировки, а „ вражески “. За какво става дума?!
Смея да кажа, че постоянно е имало свободни хора. И при комунизма имаше свободни хора. Радой Ралин не беше ли свободен?
Както преди имаше свободни хора, в този момент има подвластни хора. Свободата и демокрацията не се дават от горната страна. Те би трябвало да се почувстват, да се изживеят.
- Намираме се на кръстопът. Шанс или проклинание е това за нас?
- Много се сърдим на хан Аспарух, че тук е забил меча. Но геополитически това е огромен късмет. Великите сили се бият за България по време на огромните войни. През 1915 и Съглашението, и Централните сили наддават за България. През Втората международна война Хитлер споделя на Мусолини: „ Ние без България не можем да ви спасим. България би трябвало да стане наш съдружник, с цел да пусна армията против Гърция. “ Гърция тогава бие италианците.
По време на Варшавския контракт имаме доста висока цена в Кремъл. Тодор Живков непрестанно наблягаше на това пред Брежнев, освен го целуваше. Брежнев пък споделяше, че България е руският чук на Балканите. Заради този чук Живков изиска 20 ракетни катера ново произвеждане, нови изтребители и така нататък
Днес единствено взимат и единствено желаят от нас. Какво от това, че Борисов се целува с политиците в Брюксел и Вашингтон? Много би трябвало да се внимава с кого ще се целуваме.
- Новината се популяризира на първо място посредством телеграфа и вестниците. Макар че по това време малцинството от българския народ е било грамотно. Ограмотяването става след Освобождението, най-много – докъм Балканските войни. В навечерието им се регистрира, че има седем грамотни младежи от всеки 10. В Османската империя единствено един на всеки 10 е можел да чете и написа.
Пътуващите търговци също донасят новината. Главно кръчмите тогава са били средищата, дето се е бистрела политиката.
- Санстефанският контракт е бил прелиминарен. С него се стопират военните дейности в руско-турската война, а за пример се взимат границите на Българската екзархия. Границите, обрисувани в Сан Стефано, оформят една огромна България. Било е заслужено от позиция на етническите общности, само че дали е било реалистично?
- Би било заслужено да имаме една целокупна България, както се споделя тогава. Но българският въпрос е част от Източния въпрос.
България не е била показана на Берлинския конгрес. Тя е била обект на Великите сили. Ние, българите, не сме знаели, че има предварителни съглашения сред Русия и Австро-Унгария и сред Русия и Англия да не се основава огромна славянска страна на Балканите, а българската страна да бъде лимитирана по билото на Стара планина.
Русия има европейски мандат да води война с Османската империя. Но шестте Велики сили, които тогава се назовават европейския концерт, би трябвало да се обединят към общи решения.
Има известни разлики в съветската политика. Граф Игнатиев е вярвал, че може да има една огромна българска страна. Докато княз Горчаков е знаел за предварителните съглашения и че това не е допустимо.
Англия е срещу Русия, защото се вижда застрашена поради Суецкия канал, пътя към Индия, Австралия, Нова Зеландия. Премиерът Дизраели споделя: „ Не, ние няма да допуснем огромна българска страна, тъй като това ще бъде дребна Русия на Балканите. “ Австро-Унгария също е срещу, защото е противник на Русия на Балканите. Парадоксът тогава е, че Австро-Унгария поддържа Сърбия и крал Милан. Англия обичайно поддържа Гърция. Малката латинска сестра – Румъния, се поддържа от Франция.
- А България разчита на съветската дипломация.
- Да, тя прави вероятното. Но пред Русия е призракът на Кримската война, когато почва война против Османската империя, само че против нея има огромна коалиция от Англия, Франция, Австро-Унгария и кралство Сардиния. Цар Освободител се притеснява да не го споходи нова Кримска война и ориста на татко му Николай I.
- Кой е решаващият фактор за освобождението на българите и основаването на българската страна – съветското оръжие, националното схващане, построено през Възраждането, геополитическата обстановка към края на XIX век, благосклонностите на Европа?
- Всичко дружно. Ние, българите, към този момент слагаме въпроса си на дневния ред с Априлското въстание. Било е ясно, че с черешови топчета и с кремъклийки не може да се победи една Османска империя, която, въпреки и залязваща, към момента е на три континента. Както споделя Бенковски: „ Ще забием нож в сърцето на империята и Русия да заповяда. “
Никой народ на Балканите не се е освободил независимо, колкото и да се перчат сърбите и гърците, че били юнаци. Сръбската страна се възвръща по силата на Руско-турската война и успеха на ген. Кутузов напролет на 1812 година Гръцката страна - през 1829 година след следващата руско-турска война.
Ние, българите, имаме и преимуществото, и нещастието да сме доста покрай Цариград и българският въпрос се оставя да бъде решен най-най-накрая. Това става след Априлското въстание, с мъченичеството, посредством публичното мнение, което са постанова в Европа.
До последно Русия се пробва да реши българския въпрос по кротичък метод. Но откакто султанът прекъсва Цариградската конференция войната става неизбежна. Императорът е знаел, че не е приключена промяната в съветската войска. Но генералите му споделят: „ Вие ще загубите ролята си на настойник на славяните и на православните на Балканите. “ Тогава той изтегля меча.
- Защо Русия продължава да разделя българите?
- Много деликатно през днешния ден би трябвало да приказваме за Русия. Росен Плевнелиев си разреши да фалшифицира Левски в Народното събрание, както преди време рецитираха Маркс, Енгелс и Ленин. Апостола бил споделил:
„ И не забравяйте, че който ни освободи, той ще ни зароби. “ Това са имитации. Това го написа Захарий Стоянов като ръководител на Народното събрание, когато към този момент е русофоб като Стамболов.
До Съединението всички българи са русофили. Но стартира да се вижда към този момент, че Русия е велика страна със свои велики държавни ползи. Император Александър III се афишира ненадейно срещу Съединението против нарушаването на Берлинския контракт, който е бил натрапен на Русия във щета на съветската империя. Но тук има и персонални връзки. Нашият Александър I е племенник на съветската императрица. Двамата братовчеди са били в неприятни връзки. А Съединението доста издига престижа на младия княз Александър Батенберг и изключително извоюваната война против Сърбия. Скрояват му един русофилски прелом.
Изведнъж се схваща, че съветската империя има свои ползи и нещата се обръщат. Кралица Виктория е била срещу нарушаването на Берлинския контракт и срещу Съединението. Но виждайки че Русия е срещу Съединението, тя се обръща. Само тогава Англия поддържа българската идея. Но напълно по британски – с цел да се избута русофилството.
Русофилството тогава има доста мощни корени. Но идва отчаяние и от това, че Русия изтегля офицерите си от българската войска, с цел да загубим войната против Сърбия. Българската войска стига Пирот и Австро-Унгария заплашва, че ще срещне австро-унгарската войска. Но това е било с поддръжката на Русия. Когато тези неща излизат, има отчаяние. Стефан Стамболов, един огромен български общественик, отстоява българските национални ползи. Но има въодушевление против Русия от българските политици. Тя пък тогава стартира да поддържа Сърбия по македонския въпрос.
- Сан Стефано поражда големи очаквания. Това ли е повода последвалото отчаяние от Берлинския контракт да е голямо? Берлинският контракт завързва българския народен въпрос.
- Гневът тогава се насочва против Железния канцлер Бисмарк. Той обаче е подкрепял една огромна българска страна. Бисмарк вижда, че назрява европейски спор и не желае война в Европа. Заслуга на Бисмарк е, че София става столица на България. Да не забравяме също, че във Варна няма съветски войски, а турски гарнизон. Турците не желаят да изоставен Варна, само че Бисмарк ги принуждава да го създадат.
Съдбата на българите в действителност е решена в Берлин, само че остава Санстефанският народен блян. С него се възпитават генерации – в фамилията, църквата, армията, учебното заведение. Не споделям мнението, че Санстефанският блян е довел до национални произшествия. Не, не е отговорен санстефанският блян. Първият стадий беше доста сполучлив. Вижте Съединението.
В идващите стадии не е отговорен идеалът. Там са други грешките. Тъй като Германия е била раздрана, Гьоте споделя в миналото, че националният блян би трябвало да бъде пътеводна звезда. Може да не се реализира, само че би трябвало да демонстрира пътя.
Трябва да тачим Санстефанският блян. Не бива да се позволяват опити да се махне 3 март от календара на националните празници, каквито имаше преди години. Било война сред две империи, дайте да си тачим 24 май, Съединението и така нататък Че в случай че го нямаше Сан Стефано, какво щяхме да съединяваме?!
- Как тълкувате сходни опити? Проява на български нихилизъм? Национален комплекс?
- Нихилизъм и политиканство. През 90-те години, при първото държавно управление на Съюз на демократичните сили, се говореше да преименуваме „ Св. Александър Невски “ на Свети Свети Кирил и Методий. Казах им: „ Не правете грешката на премиера Васил Радославов. “
На 1 октомври 1915 година България афишира война на Сърбия. Но Съглашението афишира война на България. Тогава Николай Втори има един манифест за изменниците на славянството и праща няколко съветски броненосеца да бомбардират Варна. Загиват мирни поданици, публичното мнение е възмутено. И Васил Радославов внася в Народното събрание предлагането да се преименува храма на Св. Св. Кирил и Методий. По-късно Александър Стамболийски връща името.
Имаше намеци в най-новата българска история, че Цар Освободител ни гледал строго пред Народното събрание, Александър Невски – зад Народното събрание. Пък толкоз улици на генерали имало в София – Скобелев, Игнатиев. Имаше и такова клатушкане след 1989 година.
Но когато през Първата международна война водиме война с Русия, цар Фердинанд живее на улица „ Московска “ в съседство с съветската легация.
Политиците би трябвало да престанат да се вършат на русофоби. Чичо Сам изгони дядо Иван от стопанската система, от политиката, от защитата, само че няма по какъв начин да го изгони от историята.
- Санстефанският народен блян стои самотно и недостижимо в нашата история. Имаме ли народен блян през днешния ден, учен Марков?
- В края на 90-те години група учени написахме национална теория „ България през XXI век “. Опитахме се да променим идеала за България като една благоденстваща, демократична страна, нравствен център на българите по света. Но ни споделиха, че България имала народен блян – да влезем в Европейския съюз и НАТО. Аз тогава отвърнах: „ Вижте, това е средство, не е народен блян. “
Сега, когато към този момент сме член на Европейски Съюз и на НАТО, друга група учени формулираха национални цели на българите. И направиха едно обобщение за политици, защото те нямат време да четат.
Надявам се, че скоро ще стартира разискване. Крайно време е да се гледа в вероятност. Да не се политиканства и да не се протяга ръка на историята. Просто ставаме към този момент смешни. Люшка се махалото. Едно време Тодор Живков, при честванията на 100-годишнината на Ленин, сподели, че който не обича Съветския съюз, той не обича България. Сега по същия метод би трябвало да обичаме чичо Сам. Идеологията се замести с политическата уместност. Едно време се говореше за огромната и за дребната истина. Сега – същото! Само че се дефинира като политически правилно.
- Свободни ли се усещаме през днешния ден, цели 140 години след оня акт, който прави първата стъпка към модерна България?
- В края на XIX век Стоян Михайловски, създател на великия „ Върви, народе, възродени “, написа: „ Ние, българите сме освободен народ, само че не сме свободни хора. “
Трябва да станем свободни хора. Ние първо себе си би трябвало да освободим. Гледам мои сътрудници, по-млади хора, които получават заплати от 500 лв.. Знам, че с 500 лв. не се живее. Те изкарват още 500 лв. от фондации и стават подвластни от тях. Социалните поръчки от Централен комитет на Българска комунистическа партия са сменени с планове на фондациите. И в този момент, както и преди, виждам сътрудници, които едно приказват, друго вършат. Не смеят да кажат англо-американски бомбардировки, а „ вражески “. За какво става дума?!
Смея да кажа, че постоянно е имало свободни хора. И при комунизма имаше свободни хора. Радой Ралин не беше ли свободен?
Както преди имаше свободни хора, в този момент има подвластни хора. Свободата и демокрацията не се дават от горната страна. Те би трябвало да се почувстват, да се изживеят.
- Намираме се на кръстопът. Шанс или проклинание е това за нас?
- Много се сърдим на хан Аспарух, че тук е забил меча. Но геополитически това е огромен късмет. Великите сили се бият за България по време на огромните войни. През 1915 и Съглашението, и Централните сили наддават за България. През Втората международна война Хитлер споделя на Мусолини: „ Ние без България не можем да ви спасим. България би трябвало да стане наш съдружник, с цел да пусна армията против Гърция. “ Гърция тогава бие италианците.
По време на Варшавския контракт имаме доста висока цена в Кремъл. Тодор Живков непрестанно наблягаше на това пред Брежнев, освен го целуваше. Брежнев пък споделяше, че България е руският чук на Балканите. Заради този чук Живков изиска 20 ракетни катера ново произвеждане, нови изтребители и така нататък
Днес единствено взимат и единствено желаят от нас. Какво от това, че Борисов се целува с политиците в Брюксел и Вашингтон? Много би трябвало да се внимава с кого ще се целуваме.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ