Акад. Дамян Дамянов: Мечтая да се радвам на правнуци
Акад.Дамян Дамянов бе определен от Българския лекарски съюз за доктор на 2018. Той е роден през 1946 година в с. Драгоево, Шуменско. Завършва медицина в София. Работи една година в хирургичното поделение на Окръжната болница в Хасково, по-късно в ИСУЛ. Става доцент през 1986 година, професор - през 1995 година Член-кореспондент и учен на Българска академия на науките. Зам.-председател на Българска академия на науките в предходния мандат, а от 2017 година е зам.-председател на Събранието на учените и кореспондентите. Има 265 изявления. Издал е 38 книги, учебници и монографии. Операциите, които е направил, са към 10 000, а съветваните пациенти - към 50 000.
- Лекар на годината 2018 ли е най-скъпата на сърцето ви премия, акад. Дамянов?
- Досега имам разнообразни награди. Не може да се степенува коя е най-голямата, коя е най-скъпата. Признанието от лекарското съсловие е с необикновен подтекст, тъй като е за проявен професионализъм, за достижения в региона на медицината и в частност в региона на хирургията, пък и поради творчеството ми - за учебниците и помагалата, които съм написал.
- Българска социалистическа партия желае избор на съмнение на държавното управление поради неуспеха му в опазването на здравето. Споделяте ли мнението, че кабинетът "Борисов 3 " до момента се проваля в тази област?
- Безспорно опазването на здравето е в извънредно неприятно положение. Дали ще назовем това положение рецесия или злополука, или неуспех, е въпрос на избор на съответно разбиране, само че това е дълготраен развой - към 20 години. В опазването на здравето има проблеми, те са многопосочни и от доста години.
- Кои са тези проблеми?
- Като доктор споделям, че има генетични недостатъци, които бяха заложени в системата на опазването на здравето и те генерираха проблеми. Такъв проблем да вземем за пример е превръщането на лечебните заведения в търговски сдружения и на общопрактикуващите лекари в еднолични търговци. Медицината се изроди в търговия, промени се методът на мислене на лекарите.
- Превръщането на клиничните пътеки в инструмент за разплащане, а не в инструмент за управление на лечебния развой проблем ли е?
- Да, проблем е. Когато формираш клиничните пътеки, не може цената им да бъде избрана от горната страна. Трябваше първо да се направи разбор - какъв брой пари се харчат за всяка клинична пътека, какъв брой клинични случаи се лекуват по нея за година и тогава да се дефинира общата сума за годината. Сега се дефинира бюджет от горната страна, а лекарите се пробват да сместят разноските по клиничните пътеки в него. Това е погрешно. Друг генетичен недостатък е фактът, че трудът на медицинските чиновници няма цена. Мисля, че сме единствената европейска страна, в която трудът на медицинските чиновници не е остойностен. В Европа междинният % за медицинския труд, който се залага в цената на всяка клинична пътека, е 30%.
- Бихте ли определили като проблем метода, по който се образуват цените на медикаментите?
- Разбира се. У нас цените на медикаментите се образуват съгласно цената, която дефинират компаниите. И консумативите, и здравната инсталация се продават съгласно ползите на компаниите без ограничаващи ограничения от страна на страната. Това бе заложено при започване на здравната промяна и след това даде своите недостатъци. Разликата сред цената на едни и същи лекарства, медицински апарати и консумативи у нас и в прилежащи европейски страни от време на време е фрапантна.
- Изпуснат бе контролът върху броя на лечебните заведения, това също е проблем.
- Затова в този момент се радваме на 365 лечебни заведения, от които към 115 - частни. Те обаче са групирани единствено в избрани селища, не се разпределят съгласно ползите на популацията и страната. Дълго време говорихме, че лечебните заведения ще станат по-малко с помощта на конкуренцията. Но конкуренцията не се случи, а нямаме право да банкрутираме лечебните заведения. В даден миг се оказа, че общинските лечебни заведения могат да банкрутират, само че това не е най-рационалното и рационалното, тъй като те са най-близо до пациентите. Държавата се отдръпна и сподели на общините да се оправят сами. А много общини са небогати и там, където могат да спасят нещо, избавят. Кризата се реалокира в държавните лечебни заведения - пожарът пламна и при тях.
- Контролът върху здравната система май много понакуцва...
- Контролът върху здравната система се помества в 19 позиции, само че те наподобява към момента са задоволителни. Нарушиха се взаимоотношенията пациент-лекар, стигна се до спорове. За медицинските служащи от време на време не се приказва със суперлативи.
- Бихте ли коментирали финансирането на здравната ни система?
- Финансирането е доста значимо. Когато се постанова нов финансов модел или смяна в него, новите условия би трябвало да се апробират в 2-3 области в страната. Сега се опитваме да променим финансовия модел на опазването на здравето. За това е нужен политически и управнически консенсус. Ако консенсусът липсва, ще продължим да влизаме от една рецесия в друга. И ще продължим да реформираме промяната.
- Споменатият от вас консенсус май е зад девет планини в десета. Като орела, рака и щуката от известната легенда на П.Р.Славейков е даже ръководещата коалиция.
- Вярно е. Не съм оптимист, че при настоящето положение на държавното ръководство консенсус е вероятен. А е извънредно нужен, с цел да се сътвори успокоение в здравната система. Трябва да се образува работна група за разискване на дефектите в опазването на здравето, да се реализира единодушие и да бъде извършена дълготрайна и поредна политика. Сега забравихме от кое място тръгнахме и още по-неясно е накъде отиваме и какво целим.
- Някой от ръководещите до момента питал ли ви е по какъв начин да бъде извършена здравната промяна?
- През последните двайсетина години проведох 5-6 национални полемики по проблемите на опазването на здравето, на които участваха управленци и политици. Те споделяха, че това, което предлагам, е доста мъдро и вярно. И... дотук. Елементи от мои оферти и оферти на сътрудници бяха заложени в разнообразни управнически стратегии, само че не са осъществени. Умните неща, казани от практиците, от специалистите, се появяват в медиите, само че на втория-третия ден се не помнят.
- Досега трите държавни управления на ГЕРБ смениха 9 здравни министри и 8 шефове на НЗОК. Настоящият здравен министър Кирил Ананиев е финансист. Как оценявате това, което той прави? Информирани ли сте дали се е допитвал до ваши сътрудници?
- Текучеството при здравните министри е проблем, основан от дефектите на здравната система, които от време на време основават напрежение и измежду медицинските, и измежду управническите среди. Когато една компания не върви, сменят управителния екип. Смяната на личността е палиативно решение за момента. С министър Кирил Ананиев съм контактувал. Той е прелестен финансист. Доста от нещата, които залага, са положителни управнически решения. Обаче до каква степен ще се стигне с актуалните оферти не мога да предвиждам. Практиката ме кара да не съм огромен оптимист. Защото проблемите на опазването на здравето са прекалено много и търсенето на решения единствено на финансовите проблеми няма да поправя всички недостатъци, насъбрани до момента. Налице са проблеми в електронното опазване на здравето, медицинския надзор, фрагментите, снабдяването с медикаменти, болничната помощ и доста други. И те би трябвало да бъдат решавани по едно и също време и редом.
- Как да излезем от лабиринта "българско опазване на здравето "?
- С самообладание, единодушие и дългогодишна еднотипна политика, без значение от това коя партия ръководи.
- Вие по какъв начин излизате от житейските лабиринти, в които сте попадали?
- Гледам напред с оптимизъм. Семейното и служебното ми обграждане са наясно, че се стремя житейските рецесии да не не престават повече от 24 часа.
- Бихте ли коментирали рецесията, зародила в връзките сред Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) и управлението на Българска академия на науките?
- Откъсването на Национален институт по метеорология и хидрология от Българска академия на науките е казус. Моята персонална прогноза е, че множеството сътрудници, които излизат от Българска академия на науките, рано или късно ще съжаляват. Защото атмосферата в Академията е с креативен заряд, в нея царува проучвателен дух.
- Българска академия на науките страда от хронично "заболяване ", наречено синдром на финансовата непълнота. Скорошно излекуване май не се обрисува...
- След 10 ноември 1989 година имаше всеобщи банкрути на промишлени предприятия. Това сътвори вакуум в институтите, на които бе поверено научното им обезпечаване. Те трябваше да се пренастроят, да се преценяват с правилата на пазарната стопанска система. Някои направиха това по-успешно, други - по-неуспешно. Институтът по еректрохимия да вземем за пример е толкоз добре бизнес насочен, че е издирван от Съединени американски щати, Япония и други страни. Той получава поръчки от американски и японски компании, с които се оправя доста сполучливо. Българска академия на науките е единствената "фирма ", която след 10 ноември съумя да преустрои активността си по този начин, че над 40 % от приходите й са от контракти с компании и облага от тях.
- Но средствата, които страната отпуска на Българска академия на науките, са извънредно незадоволителни.
- Държавата разсъждава безусловно неправилно: финансирането на науката би трябвало да става въз основата единствено на планове. Впечатляващо бе гостуването на един японски професор у нас, който стана лекар хонорис идея на Българска академия на науките. Той работи в региона на светодиодите - те са в основата на така наречен LED лампи. Оказа се, че когато въпросният японец стартира да се занимава в тази сфера - 1964 година, по същото време и български колектив стартира да работи по тези проблеми и има достижения, сравними с неговите. Но след 5 години България престава да финансира упоменатия теоретичен колектив и активността му замира. А Япония финансира целево изследванията с над 50 милиарда $ в продължение на 20-30 години. Екипът, управителен от този академик, основава упоменатите лампи и в този момент единствено за една година осъществя 13 милиарда $ облага. Научните проучвания са с дълготраен темперамент. Започваш изследвания в 10 области и в случай че в една-две от тях се получат достижения, икономическият резултат постоянно е огромен. Но е нужно институционално финансиране от страната. Ако няма опция да се финансират 10 научни области, би трябвало да се провиснал средства най-малко за няколко, които съставляват народен интерес.
- Медицината представляваше ли интерес за вас, когато завършихте междинното си обучение?
- Когато приказваме за училищен ползи, първата ми обич беше физиката. Завърших гимназия и аплайвах по едно и също време във ВМЕИ-София - специалностите електроника и радиотехника, и медицина във ВМИ отново в София. Явих се на четири кандидатстудентски изпита: математика, физика, биология и химия. В специалността медицина ме одобриха незабавно. Но на изпита по математика имах проблем с една от дилемите. Впоследствие бях признат и в столичния ВМЕИ - в специалността машини за хранително-вкусовата индустрия. Бях леко обезпокоен, не се виждах в тази област и везните се наклониха в интерес на медицината. Веднага откакто станах студент във ВМИ, се насочих към хирургията. Още първата седмица видях покана за кръжок по хирургия и се кандидатирах. Това учуди ръководителя на кръжока, тъй като още нямах разбиране даже за латинските термини. Отговорих, че въобще не се двоумя за избора на хирургията като бъдеща специалност.
- Децата ви - щерка и наследник, поеха ли по вашия професионален път, или свърнаха в други друми? Настоявахте ли да завършат медицина?
- Не съм пресирал децата си да тръгнат по моя път. В даден миг синът застана пред мен и сподели: "Баща ми, ти си задоволителна антиагитация за мен, по тази причина няма да последвам медицина и в частност хирургия ". Причината за това негово решение бе, че той и щерка ми рядко ме виждаха у дома - по този начин е при хирурзите. Синът ми е стоматолог, приключи дентална медицина. Женен е за своя колежка. Сега фамилията му е в Холандия. Там се осъществят в холандски университет. Там порастват две от внучетата ми. Дъщерята приключи право и е юрист, а брачният партньор й е компютърен експерт. Живеят дружно с другите ми две внучета в България.
- Имате ли някаква фантазия, която до момента не сте постигнал?
- Исках да вземам участие в развъждането на децата ми, само че това не се случи. Исках да вземам участие в развъждането на внуците, само че и това пропуснах. Мечтата ми е да дочакам правнуци и да имам опцията да им се веселя.
- Лекар на годината 2018 ли е най-скъпата на сърцето ви премия, акад. Дамянов?
- Досега имам разнообразни награди. Не може да се степенува коя е най-голямата, коя е най-скъпата. Признанието от лекарското съсловие е с необикновен подтекст, тъй като е за проявен професионализъм, за достижения в региона на медицината и в частност в региона на хирургията, пък и поради творчеството ми - за учебниците и помагалата, които съм написал.
- Българска социалистическа партия желае избор на съмнение на държавното управление поради неуспеха му в опазването на здравето. Споделяте ли мнението, че кабинетът "Борисов 3 " до момента се проваля в тази област?
- Безспорно опазването на здравето е в извънредно неприятно положение. Дали ще назовем това положение рецесия или злополука, или неуспех, е въпрос на избор на съответно разбиране, само че това е дълготраен развой - към 20 години. В опазването на здравето има проблеми, те са многопосочни и от доста години.
- Кои са тези проблеми?
- Като доктор споделям, че има генетични недостатъци, които бяха заложени в системата на опазването на здравето и те генерираха проблеми. Такъв проблем да вземем за пример е превръщането на лечебните заведения в търговски сдружения и на общопрактикуващите лекари в еднолични търговци. Медицината се изроди в търговия, промени се методът на мислене на лекарите.
- Превръщането на клиничните пътеки в инструмент за разплащане, а не в инструмент за управление на лечебния развой проблем ли е?
- Да, проблем е. Когато формираш клиничните пътеки, не може цената им да бъде избрана от горната страна. Трябваше първо да се направи разбор - какъв брой пари се харчат за всяка клинична пътека, какъв брой клинични случаи се лекуват по нея за година и тогава да се дефинира общата сума за годината. Сега се дефинира бюджет от горната страна, а лекарите се пробват да сместят разноските по клиничните пътеки в него. Това е погрешно. Друг генетичен недостатък е фактът, че трудът на медицинските чиновници няма цена. Мисля, че сме единствената европейска страна, в която трудът на медицинските чиновници не е остойностен. В Европа междинният % за медицинския труд, който се залага в цената на всяка клинична пътека, е 30%.
- Бихте ли определили като проблем метода, по който се образуват цените на медикаментите?
- Разбира се. У нас цените на медикаментите се образуват съгласно цената, която дефинират компаниите. И консумативите, и здравната инсталация се продават съгласно ползите на компаниите без ограничаващи ограничения от страна на страната. Това бе заложено при започване на здравната промяна и след това даде своите недостатъци. Разликата сред цената на едни и същи лекарства, медицински апарати и консумативи у нас и в прилежащи европейски страни от време на време е фрапантна.
- Изпуснат бе контролът върху броя на лечебните заведения, това също е проблем.
- Затова в този момент се радваме на 365 лечебни заведения, от които към 115 - частни. Те обаче са групирани единствено в избрани селища, не се разпределят съгласно ползите на популацията и страната. Дълго време говорихме, че лечебните заведения ще станат по-малко с помощта на конкуренцията. Но конкуренцията не се случи, а нямаме право да банкрутираме лечебните заведения. В даден миг се оказа, че общинските лечебни заведения могат да банкрутират, само че това не е най-рационалното и рационалното, тъй като те са най-близо до пациентите. Държавата се отдръпна и сподели на общините да се оправят сами. А много общини са небогати и там, където могат да спасят нещо, избавят. Кризата се реалокира в държавните лечебни заведения - пожарът пламна и при тях.
- Контролът върху здравната система май много понакуцва...
- Контролът върху здравната система се помества в 19 позиции, само че те наподобява към момента са задоволителни. Нарушиха се взаимоотношенията пациент-лекар, стигна се до спорове. За медицинските служащи от време на време не се приказва със суперлативи.
- Бихте ли коментирали финансирането на здравната ни система?
- Финансирането е доста значимо. Когато се постанова нов финансов модел или смяна в него, новите условия би трябвало да се апробират в 2-3 области в страната. Сега се опитваме да променим финансовия модел на опазването на здравето. За това е нужен политически и управнически консенсус. Ако консенсусът липсва, ще продължим да влизаме от една рецесия в друга. И ще продължим да реформираме промяната.
- Споменатият от вас консенсус май е зад девет планини в десета. Като орела, рака и щуката от известната легенда на П.Р.Славейков е даже ръководещата коалиция.
- Вярно е. Не съм оптимист, че при настоящето положение на държавното ръководство консенсус е вероятен. А е извънредно нужен, с цел да се сътвори успокоение в здравната система. Трябва да се образува работна група за разискване на дефектите в опазването на здравето, да се реализира единодушие и да бъде извършена дълготрайна и поредна политика. Сега забравихме от кое място тръгнахме и още по-неясно е накъде отиваме и какво целим.
- Някой от ръководещите до момента питал ли ви е по какъв начин да бъде извършена здравната промяна?
- През последните двайсетина години проведох 5-6 национални полемики по проблемите на опазването на здравето, на които участваха управленци и политици. Те споделяха, че това, което предлагам, е доста мъдро и вярно. И... дотук. Елементи от мои оферти и оферти на сътрудници бяха заложени в разнообразни управнически стратегии, само че не са осъществени. Умните неща, казани от практиците, от специалистите, се появяват в медиите, само че на втория-третия ден се не помнят.
- Досега трите държавни управления на ГЕРБ смениха 9 здравни министри и 8 шефове на НЗОК. Настоящият здравен министър Кирил Ананиев е финансист. Как оценявате това, което той прави? Информирани ли сте дали се е допитвал до ваши сътрудници?
- Текучеството при здравните министри е проблем, основан от дефектите на здравната система, които от време на време основават напрежение и измежду медицинските, и измежду управническите среди. Когато една компания не върви, сменят управителния екип. Смяната на личността е палиативно решение за момента. С министър Кирил Ананиев съм контактувал. Той е прелестен финансист. Доста от нещата, които залага, са положителни управнически решения. Обаче до каква степен ще се стигне с актуалните оферти не мога да предвиждам. Практиката ме кара да не съм огромен оптимист. Защото проблемите на опазването на здравето са прекалено много и търсенето на решения единствено на финансовите проблеми няма да поправя всички недостатъци, насъбрани до момента. Налице са проблеми в електронното опазване на здравето, медицинския надзор, фрагментите, снабдяването с медикаменти, болничната помощ и доста други. И те би трябвало да бъдат решавани по едно и също време и редом.
- Как да излезем от лабиринта "българско опазване на здравето "?
- С самообладание, единодушие и дългогодишна еднотипна политика, без значение от това коя партия ръководи.
- Вие по какъв начин излизате от житейските лабиринти, в които сте попадали?
- Гледам напред с оптимизъм. Семейното и служебното ми обграждане са наясно, че се стремя житейските рецесии да не не престават повече от 24 часа.
- Бихте ли коментирали рецесията, зародила в връзките сред Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) и управлението на Българска академия на науките?
- Откъсването на Национален институт по метеорология и хидрология от Българска академия на науките е казус. Моята персонална прогноза е, че множеството сътрудници, които излизат от Българска академия на науките, рано или късно ще съжаляват. Защото атмосферата в Академията е с креативен заряд, в нея царува проучвателен дух.
- Българска академия на науките страда от хронично "заболяване ", наречено синдром на финансовата непълнота. Скорошно излекуване май не се обрисува...
- След 10 ноември 1989 година имаше всеобщи банкрути на промишлени предприятия. Това сътвори вакуум в институтите, на които бе поверено научното им обезпечаване. Те трябваше да се пренастроят, да се преценяват с правилата на пазарната стопанска система. Някои направиха това по-успешно, други - по-неуспешно. Институтът по еректрохимия да вземем за пример е толкоз добре бизнес насочен, че е издирван от Съединени американски щати, Япония и други страни. Той получава поръчки от американски и японски компании, с които се оправя доста сполучливо. Българска академия на науките е единствената "фирма ", която след 10 ноември съумя да преустрои активността си по този начин, че над 40 % от приходите й са от контракти с компании и облага от тях.
- Но средствата, които страната отпуска на Българска академия на науките, са извънредно незадоволителни.
- Държавата разсъждава безусловно неправилно: финансирането на науката би трябвало да става въз основата единствено на планове. Впечатляващо бе гостуването на един японски професор у нас, който стана лекар хонорис идея на Българска академия на науките. Той работи в региона на светодиодите - те са в основата на така наречен LED лампи. Оказа се, че когато въпросният японец стартира да се занимава в тази сфера - 1964 година, по същото време и български колектив стартира да работи по тези проблеми и има достижения, сравними с неговите. Но след 5 години България престава да финансира упоменатия теоретичен колектив и активността му замира. А Япония финансира целево изследванията с над 50 милиарда $ в продължение на 20-30 години. Екипът, управителен от този академик, основава упоменатите лампи и в този момент единствено за една година осъществя 13 милиарда $ облага. Научните проучвания са с дълготраен темперамент. Започваш изследвания в 10 области и в случай че в една-две от тях се получат достижения, икономическият резултат постоянно е огромен. Но е нужно институционално финансиране от страната. Ако няма опция да се финансират 10 научни области, би трябвало да се провиснал средства най-малко за няколко, които съставляват народен интерес.
- Медицината представляваше ли интерес за вас, когато завършихте междинното си обучение?
- Когато приказваме за училищен ползи, първата ми обич беше физиката. Завърших гимназия и аплайвах по едно и също време във ВМЕИ-София - специалностите електроника и радиотехника, и медицина във ВМИ отново в София. Явих се на четири кандидатстудентски изпита: математика, физика, биология и химия. В специалността медицина ме одобриха незабавно. Но на изпита по математика имах проблем с една от дилемите. Впоследствие бях признат и в столичния ВМЕИ - в специалността машини за хранително-вкусовата индустрия. Бях леко обезпокоен, не се виждах в тази област и везните се наклониха в интерес на медицината. Веднага откакто станах студент във ВМИ, се насочих към хирургията. Още първата седмица видях покана за кръжок по хирургия и се кандидатирах. Това учуди ръководителя на кръжока, тъй като още нямах разбиране даже за латинските термини. Отговорих, че въобще не се двоумя за избора на хирургията като бъдеща специалност.
- Децата ви - щерка и наследник, поеха ли по вашия професионален път, или свърнаха в други друми? Настоявахте ли да завършат медицина?
- Не съм пресирал децата си да тръгнат по моя път. В даден миг синът застана пред мен и сподели: "Баща ми, ти си задоволителна антиагитация за мен, по тази причина няма да последвам медицина и в частност хирургия ". Причината за това негово решение бе, че той и щерка ми рядко ме виждаха у дома - по този начин е при хирурзите. Синът ми е стоматолог, приключи дентална медицина. Женен е за своя колежка. Сега фамилията му е в Холандия. Там се осъществят в холандски университет. Там порастват две от внучетата ми. Дъщерята приключи право и е юрист, а брачният партньор й е компютърен експерт. Живеят дружно с другите ми две внучета в България.
- Имате ли някаква фантазия, която до момента не сте постигнал?
- Исках да вземам участие в развъждането на децата ми, само че това не се случи. Исках да вземам участие в развъждането на внуците, само че и това пропуснах. Мечтата ми е да дочакам правнуци и да имам опцията да им се веселя.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ