Ажда Чаушева е млада и много талантлива певица. Тя е

Ажда Чаушева е млада и доста надарена певица. Тя е щерка на музикалната легенда Мустафа Чаушев. Името й в превод значи „ капка ”, „ утринна роса ”, и идеално пасва на типа и характера й. Ажда не приказва постоянно пред родните медии, само че пред националното издание постоянно е безпределно откровена. Прави го и в този момент, а мотивът е доста логичен – поддръжка за избавяне на непознат живот. От няколко години насам Ажда се занимава интензивно с благотворителна активност, в която към този момент има своите сполучливи дела. На път е да осъществя следващата, поради която и точно на първа пролет 22 март във Военния клуб в Бургас е провела и ще организира благотворителен базар и концерт, в който ще вземат присъединяване и много нейни сътрудници в гилдията, измежду които нейният татко Мустафа Чаушев, фолкпевицата Вероника, Захари Чернев, Преслава Минасян, Георги Дюлгеров и доста други.

- Ажда, през последните няколко години си доста дейна в това да помагаш на други хора, организирайки разнообразни онлайн търгове, базари. Наскоро обаче ми показа, че даже в тази си активност си съумяла да се разочароваш. Въпреки това виждам, че не се отказваш!
- Наистина е по този начин, да. Не съм серпантина. Преди две години изпитах едно по-силно отчаяние при една идея, след която бях набедена, надали не, че си върша PR на гърба на едно детенце. А казусът беше подобен, че пуснах от пиарска позиция в интернет две видеа, с които приканвах хората да дойдат на благотворителния базар, в който и аз бях взела присъединяване. Като един човек, който е приключил PR, знам, че силата на обществената мрежа е голяма. Затова го и направих. Но може би, тъй като съм доста прочувствена, го одобрих прекомерно персонално. Беше ми доста тежко. Отдръпнах се дори за едно известно време. Но когато ми звънна майката на Натали – момиченцето, за което събрахме 40 000 евро, аз просто се съгласих. Просто си помислих, че не мога да не се отзова на молбата за помощ на една майка. И откакто събрахме парички за детенцето, ми препратиха един материал за учителя Милен Зайков. Така взех решение, че ще пренасочим интернет базара към него – ще му помогнем. Дадоха и концепция за концерт. Изобщо се поде прелестна самодейност. Изработиха се картички. А каквото беше останало в касичките от парите, които бяхме събрали за детенцето, преведохме на Милен. Така се случва и в други дела – когато е събрана сумата, в случай че остане нещо от нея, се пренасочва към различен човек, който се нуждае от помощ.

- И в този момент организираш концерт в помощ на Милен Зайков, в случай че вярно съм схванала? Разкажи ми малко повече за него.
- Да, тъкмо по този начин. Милен Зайков се нуждае от бъбречна трансплантация, която да бъде осъществена в турска болница. Струва 35 000 $ плюс 6000 евро за проучванията на донора и болния. Милен е на 43 години от Бургас, има две прелестни дечица и страда от бъбречно заболяване от раждането си. След извършено лекуване бъбреците му действат обикновено, само че прекарана шарка му докарва още веднъж бъбречна непълнота. Започва да върви на хемодиализа, вършат му трансплантация в Санкт Петербург, Русия, само че проблемите още веднъж се отключват след урологична зараза. Във фейсбук сме организирали благотворителен базар за него – „ Надежда за Милен”, в който
доста и разнообразни хора подаряват свои движимости, книги, бижута, облекла
И за моя наслада те се продават доста бързо. Много съм признателна на хората. Ирина Флорин също реши да се включи – подари едно свое украшение, което продадохме преди няколко дни. Орлин Павлов също ще ми изпрати движимост, употребена в последния му филм, който в този момент се върти. Много сътрудници демонстрират самодейност и предпочитание, което е прелестно. Мая Нешкова ще ми изпрати нейни дискове, които да пуснем на търга. Хората се включват с цяло сърце и аз получавам необикновено задоволство.

- Когато един подаде парченце добрина, тя се предава нататък и доста бързо отключва близките реакции, изключително пък в оскотяло време като нашето…
- Наистина и тъкмо по тази причина съм доста прелестно сюрпризирана – и от миналата идея за Натали, и още преди две години, когато събирахме пари за Кирил Малчев – за трансплантация на бъбрек. Той в този момент, Слава Богу, към този момент живее един естествен живот. Хората са доста дружелюбни, оказват помощ и желаят да го вършат. Наистина съм очарована и безпределно признателна, несъмнено.

- Много от известните персони у нас, измежду които си и ти, към този момент от ден на ден внимават, когато става дума за щедрост, тъй като това разбиране е прекомерно преекспонирано по смисъл, също така е най-лесно да се каже за някого, че си прави PR по този начин…
- Така е. Има една щедрост, с която не се парадира. Особено, когато помагаш на някого, който е в неволя и има потребност от средства, от облекла, от храна. Това са неща, които въобще не са и за описване, не се и вършат поради това. Както се споделя – такава щедрост се прави на мрачно и на безшумно. Но има неща, както е в тази ситуация на тези заболели хора в този момент, които би трябвало да станат публично притежание, тъй като ние нямаме различен избор да съберем другояче такава огромна сума. Ако не се чуе в медиите и обществените мрежи и не стигне до оптимален брой хора, няма да се получи нищо. Иначе аз не се тормозя от това, че някой ще си каже, че аз си върша PR, тъй като не съм от хората, които са участвали в медийното пространство, просто поради концепцията.
Нямам нов план, който да популяризирам, нито нов клип
нито нова ария, само че и да имам – в никакъв случай не бих го направила по този метод. Затова съм спокойна пред съвестта си. Хората, които ме познават, знаят това. Но този въпрос постоянно попада. А дори неотдавна един публицист ме попита нещо, което безусловно ме озадачи. Дали някой пък не си мисли, че по този метод аз възприемам пари??! Всичко е толкоз транспарантно. При всеки продаден продукт в търга, желая платежно, което адресирам като фотография, давам доклад за сметка.

- Показателен е даже единствено фактът, че такава мисъл се е случила в нечие схващане! Това удостоверява и определението „ оскотяло”, което ти дадох за днешното време…
- О, безусловно! И в действителност е озадачаващо… Даже не е смешно, тъжно е. По-скоро си мислих, че ще ме попита дали не се опасявам, че някой ще си намерения, че си върша PR, само че не и това. Явно хората, които разсъждават по този начин, съдят по себе си… друго не бих могла да си помисля. Човек е отражение на това, което мисли. И не приказваме за подозрения, които някой може да има – това са две напълно разнообразни неща.

- Мен по-скоро ме интересува отговора на въпроса къде е страната във всичко това? Щом един младеж като теб посредством интензивността си съумява да провежда и даде късмет за живот на други хора, това значи, че една страна би могла много по-бързо и в мащаб да реализира същия ефект…
- Аз мисля, че страната е вдигнала ръце от доста неща за мое огромно страдание. Виждаш какво е опазването на здравето, какво се случва с ЧЕЗ, по какъв начин всеки ден избухват някакви кавги. В същото време младежите са ужасно необразовани. Налага се една чалга… само че не тъкмо музикална...

- …чалга държание! Чалга просвета?
- Да, това, и дори не просвета – халтура. Не съм срещу никой музикален род, само че на младите се постановат все едни и същи имена, един тип музика и едни и същи поведенчески модели. Толерират се все по-абсурдни и пошли текстове. Не става по този начин! Една страна би трябвало да има просвета! Да има положителни спортисти, лекари, творци…

- Такива има, неприятното е, че те като че ли са в периферията, до момента в който дневния ред дефинират техните цялостни противоположности като образци..!
- Да, такива постановат, с цел да може да се изкривява действителността, оттова да се пренасочва публичното внимание и така нататък Адекватен образец е даже тази Истанбулска спогодба, за която не спря да се приказва. И за нея се изрича всеки, без да е чел, без да е проучил нищо. И до момента в който тя се разисква, се въртят на мира другите далавери. Да пристигна Гинка, да купи ЧЕЗ и това е, до момента в който ние разясняваме интензивно всякакви джендъри, мендъри и тем сходни. Трябва да гледаме по-мащабно, да сме по-свободни, а не по този начин дребни и дребни в мисленето си. Дай Боже да се случи някой ден.

- Ти постоянно пътуваш до Турция и правиш своите неизменими паралели за действителността. Изводите по-скоро те потискат или противоположното?
- Винаги съм била оптимист. Много си обичам родината, България е моето място и съм казвала доста пъти, че не бих живяла на никое място другаде, колкото и да се нервирам на нещата, които не се случват, на нелюбезните продавачи в магазина или водачите в таксито, на ниската просвета. Ние си имаме и доста плюсове. Да, паралел от време на време неизбежно върша. Разбира се, като всяка страна, и Турция си има своите проблеми, възходи и падения. Тя е доста развита като стопанска система, инфраструктура, туризъм и така нататък И на мен доста ми се желае и ние да предлагаме най-малко това типично за тях гостолюбие, само че по-конкретно като отношение към клиента. Българите сме гостоприемни по принцип, само че другото малко ни куца. Когато седнеш в един ресторант в Турция, ти е кеф да си оставиш парите. А тук не на всички места е по този начин. Надявам се лека бавно това да се промени към положително.

Интервю на Анелия ПОПОВА