Доган вика неволята
Ахмед Доган умее да се популяризира. Приучи медиите да сервират незабавно на публиката коледното слово, което изнася всяка година пред номенклатурата на Движение за права и свободи. Хитър номер, с който „ почетният ръководител ” на малцинствената партия надали не се приравнява с президента на републиката, с чиято тирада по традиция изпращаме годината.
Това обаче не понижава смисъла на неговите изказвания, поради извънредно редките му обществени прояви. Все отново в устава на Движение за права и свободи е записано, че Доган „ въплъщава и показва непреходните полезности и стратегическите цели на партията ”. С други думи, той сочи и пътя, и истината, които придвижването да следва.
Извън нормалните му разсъждения за сегашното и бъдещето на демокрацията и либерализма, тази година
Доган нямаше кой знае какво да каже.
Коментаторите напълно ненужно се превъзбудиха от думите му за „ рестарт на демократичния модел ”. Няма нищо в речта му, което да подсказва, че зад тази обща фраза стои някакъв съответен политически проект. Както някои приказват, че била нужна нова Кръгла маса, а други – че преходът трябвало да стартира изначало, по този начин и Доган си приказва, че на модела му бил нужен рестарт. Това е всичко.
Не е изключително прозорлива и констатацията му, че „ към днешна дата в политическия набор на България няма нито предпочитание, нито подготвеност за предварителни парламентарни избори ”. „ Всяка политическа мощ се надява за обикновено привършване мандата на ръководещото болшинство с очакване оптимално да се възползва от парламентарното време за прелегитимиране, позициониране и вероятно за конструиране на нетипични съдружни формати. Целта им е обезпечено присъединяване във властовата система на страната ”, показва Доган. Иначе казано, опозицията е слаба и разграничена, и с цел да се добере до властта, ще се прегрупира в толкоз неуместни обединения, че ще се хванем за главите. Като че ли не се досещаме и сами, че по този начин ще стане!
Всъщност единственото, което е забавно в речта на Доган, е това, което отсъства от нея. А неналичието отчетливо се вижда, когато се направи съпоставяне със словото му от края на 2018 година Тогава почетният водач на Движение за права и свободи обстойно и нашироко
изложи своята концепция за „ програмен кабинет
за ускорено догонващо развиване на България ”. Тезата му беше, че постигането на консенсус сред главните политически сили за такова държавно управление ще съставлява „ сериозен тест за това до каква степен сме узрели и подготвени да надмогнем нашето партийно-политическо его и да създадем нещо значително за стандарта на живот на хората ”. „ Да им покажем, че има светлина в тунела! ”, патетично прикани тогава Доган.
Разбира се, никой не се хвана на уловката. Очевидно беше, че „ програмният кабинет ” във въображението на Доган е просто
нова разновидност на държавното управление на Пламен Орешарски,
което преди време също беше представяно като експертно, а не политическо. Това ръководство имаше къс живот, приключил с срамен край, посредством точно на Движение за права и свободи. Движението го компрометира още в самото начало, като наложи на Българска социалистическа партия, с която тогава си партнираше, да утвърди неговия народен представител и предприемач Делян Пеевски за началник на ДАНС и по този начин предизвика всеобщо гражданско неодобрение. А най-после депесарите подло отдръпнаха поддръжката си за кабинета в опит да се харесат на Бойко Борисов, чиято партия ГЕРБ явно беше на път да се завърне отпред на страната. Интригата им обаче се оказа напълно безрезултатна – изтърваха властта, а всички, в това число Българска социалистическа партия и Борисов, дефинитивно схванаха, че да създадеш формален политически съюз с Движение за права и свободи е все едно
да си опреш зареден револвер до челото.
Затова никой по този начин и не обърна внимание на апелите за „ ускорено развиване ”, които хората на Доган неуморно повтаряха през 2019 година, както той ги беше инструктирал. Сега самият той наподобява е осъзнал, че няма смисъл да върти същата плоча и просто е изоставил концепцията, която предходната година стартира с фанфари.
А без това програмната тирада на Доган се оказва празна откъм хрумвания. Оказва се, че почетният лидер на Движение за права и свободи, който претендира, че дефинира „ стратегическите цели ” на партията, няма визия в каква посока да поеме. Остава му да чака „ обикновено привършване мандата на ръководещото болшинство ” и идващите по-късно избори. А до тогава – да вика неволята, с цел да го извади от нежеланото състояние, в което вкара личната си партия.
Това обаче не понижава смисъла на неговите изказвания, поради извънредно редките му обществени прояви. Все отново в устава на Движение за права и свободи е записано, че Доган „ въплъщава и показва непреходните полезности и стратегическите цели на партията ”. С други думи, той сочи и пътя, и истината, които придвижването да следва.
Извън нормалните му разсъждения за сегашното и бъдещето на демокрацията и либерализма, тази година
Доган нямаше кой знае какво да каже.
Коментаторите напълно ненужно се превъзбудиха от думите му за „ рестарт на демократичния модел ”. Няма нищо в речта му, което да подсказва, че зад тази обща фраза стои някакъв съответен политически проект. Както някои приказват, че била нужна нова Кръгла маса, а други – че преходът трябвало да стартира изначало, по този начин и Доган си приказва, че на модела му бил нужен рестарт. Това е всичко.
Не е изключително прозорлива и констатацията му, че „ към днешна дата в политическия набор на България няма нито предпочитание, нито подготвеност за предварителни парламентарни избори ”. „ Всяка политическа мощ се надява за обикновено привършване мандата на ръководещото болшинство с очакване оптимално да се възползва от парламентарното време за прелегитимиране, позициониране и вероятно за конструиране на нетипични съдружни формати. Целта им е обезпечено присъединяване във властовата система на страната ”, показва Доган. Иначе казано, опозицията е слаба и разграничена, и с цел да се добере до властта, ще се прегрупира в толкоз неуместни обединения, че ще се хванем за главите. Като че ли не се досещаме и сами, че по този начин ще стане!
Всъщност единственото, което е забавно в речта на Доган, е това, което отсъства от нея. А неналичието отчетливо се вижда, когато се направи съпоставяне със словото му от края на 2018 година Тогава почетният водач на Движение за права и свободи обстойно и нашироко
изложи своята концепция за „ програмен кабинет
за ускорено догонващо развиване на България ”. Тезата му беше, че постигането на консенсус сред главните политически сили за такова държавно управление ще съставлява „ сериозен тест за това до каква степен сме узрели и подготвени да надмогнем нашето партийно-политическо его и да създадем нещо значително за стандарта на живот на хората ”. „ Да им покажем, че има светлина в тунела! ”, патетично прикани тогава Доган.
Разбира се, никой не се хвана на уловката. Очевидно беше, че „ програмният кабинет ” във въображението на Доган е просто
нова разновидност на държавното управление на Пламен Орешарски,
което преди време също беше представяно като експертно, а не политическо. Това ръководство имаше къс живот, приключил с срамен край, посредством точно на Движение за права и свободи. Движението го компрометира още в самото начало, като наложи на Българска социалистическа партия, с която тогава си партнираше, да утвърди неговия народен представител и предприемач Делян Пеевски за началник на ДАНС и по този начин предизвика всеобщо гражданско неодобрение. А най-после депесарите подло отдръпнаха поддръжката си за кабинета в опит да се харесат на Бойко Борисов, чиято партия ГЕРБ явно беше на път да се завърне отпред на страната. Интригата им обаче се оказа напълно безрезултатна – изтърваха властта, а всички, в това число Българска социалистическа партия и Борисов, дефинитивно схванаха, че да създадеш формален политически съюз с Движение за права и свободи е все едно
да си опреш зареден револвер до челото.
Затова никой по този начин и не обърна внимание на апелите за „ ускорено развиване ”, които хората на Доган неуморно повтаряха през 2019 година, както той ги беше инструктирал. Сега самият той наподобява е осъзнал, че няма смисъл да върти същата плоча и просто е изоставил концепцията, която предходната година стартира с фанфари.
А без това програмната тирада на Доган се оказва празна откъм хрумвания. Оказва се, че почетният лидер на Движение за права и свободи, който претендира, че дефинира „ стратегическите цели ” на партията, няма визия в каква посока да поеме. Остава му да чака „ обикновено привършване мандата на ръководещото болшинство ” и идващите по-късно избори. А до тогава – да вика неволята, с цел да го извади от нежеланото състояние, в което вкара личната си партия.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ