Евгений Кънев: Агресивната информационна война на Путин у нас в голяма степен заличи крехкия прогрес в познанията на българите за света след 10 ноември 1989 г. - Топ новини
Агресивната осведомителна война на Путин у нас в огромна степен заличи нежния напредък в познанията на българите за света след 10 ноември 1989 година
Старите генерации по този начин или другояче още си живеят с концепцията за положителното остаряло време на руската система с евтини артикули и живот, заплашвана от “гнилия ” Запад. От съзнанието им едва ли в миналото ще бъде заличен Чичо Сам с цилиндъра, който се пробва да се докопа до нашата “независимост ” за да ни експлоатира за бездънния си джоб. По-младите пък генерации са или останали на равнището на комунистическата агитация в учебниците по история, или просто нищо ново не са научили от новите учебници, само че със същата парадигма и учители със соц нрав.
Неслучилото се ментално прощаване със руската ера и приемането на участието в съюзите на Запада единствено като нещо “модерно ”, с цел да кярим – е тази плодородна почва за свръхексплоатацията на исторически легенди за Дядо Иван, за Православието и писмеността, за “славянската ” братска кръв, за общата орис на двата народа и прочие, поради които надали не сме задължени постоянно да обслужваме съветските великоимперски ползи. Безкултурието, незнанието и интелектуалният мързел станаха най-ефективните проводници на проруската патрЕотарщина у нас.
Цялото общество и най-много демократичните партии носят огромен грях, че не трансформираха радикално учебното обучение по история още в първите години на Прехода. Може би тъй като нямаха безапелационен превес, може би тъй като нямаше по какъв начин да бъдат заменени старите с нови учители по история, може би тъй като липсваше схващане за този топ приоритет. Трагичните последици са забележими с реакцията на днешните генерации гласоподаватели на съветската инвазия в Украйна и структурата на нашия парламент.
От нашата камбанария за историческия развой разсъждаваме като типични парии за Запада главно през някаква парична призма – че са богати, тъй като като империалисти са ограбвали други нации (ленинската визия за света); тъй като всичко, което вършат е с цел да печелят (и сме в Европейски Съюз и ние да докачим нещо); тъй като постоянно се пробват да ни вкарат в някакъв капан, с цел да се възползват от нас. А Русия е последният ни избавителен пояс против вероломното му разлагащо въздействие.
Вместо да учим по какъв начин тези общества са забогатели; какви са техните ценности; какво можем да научим, вместо да се “пазим ” от тях.
Да стартираме със Съединени американски щати – които най-често са пяна на устата на нашите путинофили.
Най-великата в миналото военна мощ е била към края на 19 век едвам с 14 тата най-силна войска, след … България (според Хенри Кисинджър). На процедура – изолирана от света и подготвена единствено за защита на своите крайбрежия от външния свят. Едва при започване на 20 век, американският президент Теодор Рузвелт вкарва Съединени американски щати на интернационалната сцена. Но не като завоевателна мощ, сходно на Русия, а като балансираща споровете в други континенти мощ – които имат капацитет да се пренесат към Америка и да заплашат нейния суверинитет и полезности. За задачата – и до ден сегашен – Съединени американски щати се намесват да оказват помощ на страната обект на експанзия.
Първият тест е войната сред Русия и Япония през 1905 година Русия е към този момент обсъждана с безпокойствие, поради нейната безгранична агресия в Източна Азия и капацитет на хегемон, който по-късно да заплаши и Съединени американски щати. Но тогава Япония изумително я разгромява, а Рузвелт я приветства като вършеща тяхната работа. И той става медиатор за подписване на помирение сред двете сили, поради което получава Нобел за мир.
По-късно обаче Япония продължава своята агресия и Рузвелт взема решение да я предизвести. Съединени американски щати към този момент са готови военно, с цел да бъдат действителен фактор и изпращат край крайбрежията на Япония фрегата от 16 огромни кораби, боядисани в бяло с обръщение за мир. “Америка, споделя Т. Рузвелт, би трябвало да приказва смирено, само че и да носи огромна тояга ”.
Така по-късно Съединени американски щати се включват на страната на нападнатите страни – против Германия на два пъти, против Китай в Корея, против Северен Виетнам/СССР, против Ирак, поради Кувейт, против Русия през днешния ден.
Това е тяхната теория – с цел да се запази салдото на силите и международния ред. Разбира се, с някои особености, начиная с огромния Уидроу Уилсън.
Но по тази причина – по-нататък.
Евгений Кънев, Facebook
Агресивната осведомителна война на Путин у нас в огромна степен заличи нежния напредък в познанията на българите за…
Posted by on
Старите генерации по този начин или другояче още си живеят с концепцията за положителното остаряло време на руската система с евтини артикули и живот, заплашвана от “гнилия ” Запад. От съзнанието им едва ли в миналото ще бъде заличен Чичо Сам с цилиндъра, който се пробва да се докопа до нашата “независимост ” за да ни експлоатира за бездънния си джоб. По-младите пък генерации са или останали на равнището на комунистическата агитация в учебниците по история, или просто нищо ново не са научили от новите учебници, само че със същата парадигма и учители със соц нрав.
Неслучилото се ментално прощаване със руската ера и приемането на участието в съюзите на Запада единствено като нещо “модерно ”, с цел да кярим – е тази плодородна почва за свръхексплоатацията на исторически легенди за Дядо Иван, за Православието и писмеността, за “славянската ” братска кръв, за общата орис на двата народа и прочие, поради които надали не сме задължени постоянно да обслужваме съветските великоимперски ползи. Безкултурието, незнанието и интелектуалният мързел станаха най-ефективните проводници на проруската патрЕотарщина у нас.
Цялото общество и най-много демократичните партии носят огромен грях, че не трансформираха радикално учебното обучение по история още в първите години на Прехода. Може би тъй като нямаха безапелационен превес, може би тъй като нямаше по какъв начин да бъдат заменени старите с нови учители по история, може би тъй като липсваше схващане за този топ приоритет. Трагичните последици са забележими с реакцията на днешните генерации гласоподаватели на съветската инвазия в Украйна и структурата на нашия парламент.
От нашата камбанария за историческия развой разсъждаваме като типични парии за Запада главно през някаква парична призма – че са богати, тъй като като империалисти са ограбвали други нации (ленинската визия за света); тъй като всичко, което вършат е с цел да печелят (и сме в Европейски Съюз и ние да докачим нещо); тъй като постоянно се пробват да ни вкарат в някакъв капан, с цел да се възползват от нас. А Русия е последният ни избавителен пояс против вероломното му разлагащо въздействие.
Вместо да учим по какъв начин тези общества са забогатели; какви са техните ценности; какво можем да научим, вместо да се “пазим ” от тях.
Да стартираме със Съединени американски щати – които най-често са пяна на устата на нашите путинофили.
Най-великата в миналото военна мощ е била към края на 19 век едвам с 14 тата най-силна войска, след … България (според Хенри Кисинджър). На процедура – изолирана от света и подготвена единствено за защита на своите крайбрежия от външния свят. Едва при започване на 20 век, американският президент Теодор Рузвелт вкарва Съединени американски щати на интернационалната сцена. Но не като завоевателна мощ, сходно на Русия, а като балансираща споровете в други континенти мощ – които имат капацитет да се пренесат към Америка и да заплашат нейния суверинитет и полезности. За задачата – и до ден сегашен – Съединени американски щати се намесват да оказват помощ на страната обект на експанзия.
Първият тест е войната сред Русия и Япония през 1905 година Русия е към този момент обсъждана с безпокойствие, поради нейната безгранична агресия в Източна Азия и капацитет на хегемон, който по-късно да заплаши и Съединени американски щати. Но тогава Япония изумително я разгромява, а Рузвелт я приветства като вършеща тяхната работа. И той става медиатор за подписване на помирение сред двете сили, поради което получава Нобел за мир.
По-късно обаче Япония продължава своята агресия и Рузвелт взема решение да я предизвести. Съединени американски щати към този момент са готови военно, с цел да бъдат действителен фактор и изпращат край крайбрежията на Япония фрегата от 16 огромни кораби, боядисани в бяло с обръщение за мир. “Америка, споделя Т. Рузвелт, би трябвало да приказва смирено, само че и да носи огромна тояга ”.
Така по-късно Съединени американски щати се включват на страната на нападнатите страни – против Германия на два пъти, против Китай в Корея, против Северен Виетнам/СССР, против Ирак, поради Кувейт, против Русия през днешния ден.
Това е тяхната теория – с цел да се запази салдото на силите и международния ред. Разбира се, с някои особености, начиная с огромния Уидроу Уилсън.
Но по тази причина – по-нататък.
Евгений Кънев, Facebook
Агресивната осведомителна война на Путин у нас в огромна степен заличи нежния напредък в познанията на българите за…
Posted by on
Източник: topnovini.eu
КОМЕНТАРИ