Александър Кашъмов: Замирането на културата на дебат е цивилизационен проблем
Адвокат Александър Кашъмов е началник на правния екип на " Програма Достъп до информация ". Той следи от близко законодателството и практиката в региона на достъп до информация, медии, независимост на изложение и други Текстът е част от коментара " Мълчанието на господарите ", който можете да видите
Замирането на културата на спор е цивилизационен проблем. Самото Народно заседание се трансформира в знак на този тип просвета. Работата на Народното събрание е да се дискутират въпросите от публичен интерес, а това не се прави. Внасят се закони без публично разискване или пък в последното съвещание на комисия се внасят промени, които не са обсъждани.
Аз не мога да преценява дали и до каква степен държавното управление се затваря за медиите, тъй като няма статистика. Но най-малко от 7-8 години в медийната среда се следи появяването на един кръг от медии, които водят война освен с критиците на държавното управление, само че и с другите медии, които работят съгласно разпоредбите на публицистиката и журналистическата нравственос. Според мен самото битие на тази наклонност, на подобен вид медии в публичното говорене, предизвиква недиалогичността. По няколко линии. На първо място, офанзивата против критиците на властта кара тази власт да се усеща по-комфортно. От друга страна, това изпраща към властта порочното обръщение, че е обикновено тя да не бъде питана и медиите да не задават неуместни въпроси. Понеже властта не постоянно е образована, а и да е образована, бързо усвоява тези рефлекси, по този начин се появяват едни неавтентични медии.
Никой няма подозрение в собствеността на тези медии, тя е известна все пак, само че същината е, че те не извършват класическата функционалности на медиите - да бъдат критици на властта, това което европейските институции назовават " куче надзирател " на обществото. Имаме явен либерален ценностен стандарт какво европейските институции назовават медия, една формулировка за същината на това какво е медия. И всичко това, което не вижда ролята си като критик на ръководството, просто не е медия .
Оттук, когато имаме една група медии, които не просто не считат, че би трябвало да бъдат сериозни към ръководството, само че считат, че би трябвало да нападат тези, които подлагат на критика ръководството, или просто които нямат асортимент - това е едно отпадане на главната функционалност на медията. Получава се резонанс по метода на мултиплицирането, на ехото. Защото тези медии приказват на политици. Политиците, които са привикнали, че ролята на медиите е да ги лаят, в този момент усещат един непредвиден и необикновен комфорт, с който доста бързо привикват. Това ги кара да бъдат по-отворени тъкмо към тези приятни медии и да загърбват другите. В последна сметка резултатът е, че се получава едно покваряване на политиците и липса на отчетност пред жителите и отговорност по сериозни въпроси.
Така че за това самобитно отпадане на културата на разговора, можем да съдим не толкоз по това какъв брой политиците са се отзовали на питания, а тъй като виждаме това образувание - групата медии и обществото, което го приема. Гръбнакът на обществото се изкривява.
Замирането на културата на спор е цивилизационен проблем. Самото Народно заседание се трансформира в знак на този тип просвета. Работата на Народното събрание е да се дискутират въпросите от публичен интерес, а това не се прави. Внасят се закони без публично разискване или пък в последното съвещание на комисия се внасят промени, които не са обсъждани.
Аз не мога да преценява дали и до каква степен държавното управление се затваря за медиите, тъй като няма статистика. Но най-малко от 7-8 години в медийната среда се следи появяването на един кръг от медии, които водят война освен с критиците на държавното управление, само че и с другите медии, които работят съгласно разпоредбите на публицистиката и журналистическата нравственос. Според мен самото битие на тази наклонност, на подобен вид медии в публичното говорене, предизвиква недиалогичността. По няколко линии. На първо място, офанзивата против критиците на властта кара тази власт да се усеща по-комфортно. От друга страна, това изпраща към властта порочното обръщение, че е обикновено тя да не бъде питана и медиите да не задават неуместни въпроси. Понеже властта не постоянно е образована, а и да е образована, бързо усвоява тези рефлекси, по този начин се появяват едни неавтентични медии.
Никой няма подозрение в собствеността на тези медии, тя е известна все пак, само че същината е, че те не извършват класическата функционалности на медиите - да бъдат критици на властта, това което европейските институции назовават " куче надзирател " на обществото. Имаме явен либерален ценностен стандарт какво европейските институции назовават медия, една формулировка за същината на това какво е медия. И всичко това, което не вижда ролята си като критик на ръководството, просто не е медия .
Оттук, когато имаме една група медии, които не просто не считат, че би трябвало да бъдат сериозни към ръководството, само че считат, че би трябвало да нападат тези, които подлагат на критика ръководството, или просто които нямат асортимент - това е едно отпадане на главната функционалност на медията. Получава се резонанс по метода на мултиплицирането, на ехото. Защото тези медии приказват на политици. Политиците, които са привикнали, че ролята на медиите е да ги лаят, в този момент усещат един непредвиден и необикновен комфорт, с който доста бързо привикват. Това ги кара да бъдат по-отворени тъкмо към тези приятни медии и да загърбват другите. В последна сметка резултатът е, че се получава едно покваряване на политиците и липса на отчетност пред жителите и отговорност по сериозни въпроси.
Така че за това самобитно отпадане на културата на разговора, можем да съдим не толкоз по това какъв брой политиците са се отзовали на питания, а тъй като виждаме това образувание - групата медии и обществото, което го приема. Гръбнакът на обществото се изкривява.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ