Адв. Ясен Спасов е част от екипа на адвокатско дружество

Адв. Ясен Спасов е част от екипа на адвокатско сдружение " Цветкова, Бебов и съдружници ". Той води практиката " Климат, енергетика и околна среда " и следи от близко развиването на енергийния пазар и Европейската зелена договорка.
Българското държавно управление внесе следващи корекции в Националния проект за възобновяване и резистентност. На 11 февруари 2022 г, се организира Обществен съвет към Министъра на финансите - бранш " Енергетика ", когато стана ясно, че финансирането на парогазови мощности в Маришкия басейн, както и инфраструктура за транспорт на водород и природен газ, отпадат от проекта. На тяхно място се плануват други две ограничения: батерийни масиви за предпазване на зелена сила (произведени в България); и създаване на геотермални мощности.

Несъмнено препоръчаните технологии имат голямо бъдеще в енергетиката. Но не може да пропуснем обстоятелството, че батерийните масиви към момента са релативно нова и надалеч не всеобщо употребена технология, до момента в който по думите на министър Асен Василев съществуващите данни за геотермални източници в България датират от 80-те години на предишния век, и предстоят нови геофизични изследвания.

Въпреки това логиката на двете оферти бе абсолютно предпазена. България цели да реализира по едно и също време енергийна самостоятелност, сигурност на енергийната система, претовареност и запазване на околната среда. Нещо повече, проектът за произвеждане на самите батерийни масиви с внушителния потенциал от 6000 мВтч ще се осъществя от един или повече фабрики за производството им тук, в България.
Реклама
Очаквано, по време на публичния съвет се показаха отзиви за нереалистично сложени цели и липса на задоволителна подготвеност за сходен преход. Притеснения показаха синдикатите, които сложиха въпроса какво ще се случи с енергийния комплекс " Марица-изток " и работещите в него. Отговорът бе, че въглищните централи ще продължат работа, до момента в който са нужни, само че, несъмнено, няма гаранции докога и кои централи ще работят.

По отношение на отпадналите ограничения (газови мощности и преносна инфраструктура) министрите на финансите и енергетиката обърнаха внимание, че бъдещи вложения в газови и смесени мощности ще се реализират напълно на пазарен принцип, ако подобен вид технологии въобще се окажат нужни.
Със постоянна поддръжка за ВЕИ (а в този момент и за батериите)
Задачата на всеки енергиен преход по предписание е комплицирана и допуска деликатен разбор. България има прочут опит в използването на някои скъпоструващи и подложени на критика като прибързани решения в преследването на климатични и енергийни политики. В интервала доникъде на 2012 година бяха препоръчани великодушни преференциални цени за произвеждане на сила от вятър и слънце.

Отчитайки размера на капиталовите разноски при започване на 2011 година, КЕВР утвърди преференциални цени за фотоволтаични централи в размер на 699.11 лева./ мВтч. Няколко месеца по-късно, на 20 юни 2011 година, преференциалните цени бяха понижени до 485.60 лева./ мВтч за фотоволтаични централи, а година по-късно, на 28 юни 2012 година, преференциите паднаха до 236.26 лева./ мВтч.
Реклама
Важно е да се означи, че тези ценови параметри се употребяват при установяване на съответните награди за фотоволтаични централи и сега и ще продължат да се ползват до приключване на съответния период на наградата (след 2030 г.). В същото време специалисти показват, че към днешна дата новопостроени такива централи са рентабилни при цени на едро от порядъка на към 100 лева за мВтч. Тогава дали не избързахме?

Резултатът, който постигнахме с тази ускорена политика за позеленяване, е, че още през 2013 г изпълнихме цели за ВЕИ, които бяха заложени за 2020 година, и то на по-висока цена, която ще заплащаме и през идващите години. От друга страна, дано не забравяме, че първичният порив към ВЕИ бе посрещнат с продължителна и охлаждаща капиталовия възторг вълна от неподходящи законови и административни спънки.

Някои от най-забележителните образци бяха мораториум за присъединение на нови ВЕИ централи към мрежата, краткотрайни цени за достъп до мрежата, такса за произвеждане на сила от вятър и слънце и други

В последна сметка страната ни надали завоюва изключително от дадените тласъци. Целта за ВЕИ в крайното ползване на сила неизбежно щеше да бъде реализирана до 2020 година, и то при доста по-ниски разноски за електроенергийната система, по-умерено и уравновесено. В същото време регулаторните и административните спънки доведоха до голям брой правосъдни каузи, анулирани решения на енергийния регулатор и даже открита незаконност на разпореждания от Закона за силата от възобновими източници.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Отбрана 2 Свят 3 Градове 1 Отбрана 2 Свят 3 Свят 1 Свят 2 Отбрана 3 Имена Реклама
След 2013-2014 година естествено последваха години на застой във ВЕИ бранша.
Механизми за потенциал няма
И, несъмнено, цената не всеки път е най-важна. Има доста по-сериозни въпроси, които от време на време постановат взимане на решение непременно. Такъв е казусът със сигурността на енергийната система и непрекъсваемостта на доставките.

Докато се строят фабрики за произвеждане на акумулатори, произведат и се пуснат в употреба самите акумулатори, както и бъдещите геотермални и други ВЕИ централи, дано не се не помни, че въглищните мощности най-вероятно ще стартират да се подготвят овреме за ограничение на индустриалните си разноски с оглед поетапното им извеждане от употреба.

Съвсем в резюме, механизмите за потенциал са приети в Европейския съюз като способ за гарантиране на сигурност и непрекъсваемост на енергийните доставки. Те съставляват държавна помощ за покриване на непрекъснатите разноски на топлоелектрическите централи, свързани с разполагаемост (капацитет) за произвеждане, до момента в който променливите разноски за произвеждане на електрическа енергия (въглища, квоти за нездравословни излъчвания, варовик и други суровини) се покриват от пазарната цена на централите.
Бюлетин Енергетика
Научавайте най-важното от бранш енергетика през миналата седмица
Вашият email Записване