Адв. д-р Петрова: Тъжно и нелепо е, че у нас медицината стана жертва на бюрокрацията
Адв. доктор Мария Петрова е доктор и правист, създател на първата у нас профилирана адвокатска фирма по здравно право. Днес беседваме с нея във връзка станалия прочут неотдавна случай, при който млада жена осъди огромна АГ болница с лаборатория по здравна генетика, поради това, че не е била осведомена за съществуването на генетичен недостатък у плода и е родила дете със синдром на Даун, макар авансово декларирано от нея предпочитание за аборт при положение на потвърдена пренатално особеност.
Адв. доктор Петрова, кои са главните заключения от правосъдното решение по делото на жена, родила дете със синдром на Даун, откакто не е била осведомена за генетичния недостатък на плода и не е било зачетено заявеното от нея предпочитание за спиране на бременността, в случай че такава особеност е налице?
Основният извод е, че липсват написани протоколи, правила и съответни стандарти. Тъжно и неуместно е, че в България медицината стана жертва на бюрокрацията, само че многото „ писане “ не докара до по-ясни процедури и по-високо качество, в противен случай. Много съм сюрпризирана, че на това дело се обърна такова внимание, тъй като за мен сходни неща са всекидневие. Вероятно ползата на медиите беше предизвикан от мненията на сътрудници, които не познават проблема в елементи и се пробваха да му придадат напълно друга светлина. Решението е дефинитивно, делото е извоювано, за мен и екипът ми това е удовлетворяващо. По-притеснително е обаче, че има и други сходни проблеми и каузи. Дано гласността, която получи това дело, стане причина „ да се научат “ уроци и да не се позволяват повече такива неточности. За мен като юрист по здравно право воденето на каузи не е самоцел, несъмнено, че диря правдивост за клиентите си и се боря за тях, само че ще съм доста по-удовлетворена, в случай че с общи старания успеем да създадем такива правила, които да подсигуряват сигурна работна среда на лекарите и права на пациентите. Едното без другото е немислимо, а когато няма баланс и двете страни ще са ощетени.
Не е ли абсурд, че имаме настоящи стандарти по акушерство и гинекология и по здравна генетика, само че нямаме подобен по фетална медицина?
Парадокс би била прекомерно мощна дума, въпреки всичко познавам българското опазване на здравето – минимум чисто регулаторно – задоволително добре, с цел да не се сюрпризирам от това. Като единственият доктор и юрист, който практикува в региона на здравното право, мога да погледна на обстановката и през двете гледни точки. Парадокс не е, само че е сериозен пропуск, който води до още по-сериозни последствия. В 21 -ви век, когато софтуерната медицина завзема света, да допуснем да се раждат деца с аномалии, които могат да се диагностицират, а част от тях и да се лекуват пренатално, е грях за цялото ни общество.
Феталната медицина има потребност от ясна регулация. Само по този начин първо ще решим „ проблема “ с това кой и след каква подготовка може да я практикува. Защото сега много постоянно се разчита на емпиричен опит. Имаме проблеми с новородено без два бъбрека, новородено без корем, новородено с тежки лицеви малформации. Нищо от това не е „ забелязано “, макар провежданите фетални морфологии. Делата в тази сфера ще се усилват, в реда на нещата е да помислим за съответна регулация и надзор над тази активност, в противоположен случай рискуваме да забележим още доста такива каузи, свързани със здравето и бъдещето на децата и техните фамилии. Липсата на регулация в сферата може да радва единствено „ печалбарите “, само че този пропуск е не в интерес на лекарите, нито на медицината и на обществото.
В достатъчен размер и качество ли са медицинските услуги за бременни, покривани от НЗОК, има ли надзор над осъществяването им, както и над осъществяването на тези услуги, които не се заплащат от касата?
Преди повече от 5 години бях правният съветник юрист, който взаимно с УНИЦЕФ България изготви отчет и предложи промените в Наредба № 26 от 2007 година (за даване на акушерска помощ на здравно неосигурени дами и за осъществяване на проучвания отвън обсега на наложителното здравно обезпечаване на деца и бременни жени). Тогава нямаше политическа воля за смяна. Тя за благополучие се случи много по-късно, преди няколко месеца. Въпреки нея към момента една немалка част от дейностите по следене на една бременност остават като такива, които не се поемат от здравната каса. Респективно, НЗОК не реализира надзор върху тях. Все по-често се оферират услуги, в които са забъркани непознати страни, в това число и такива, които не са членове на Европейски Съюз. Никой не подсигурява какви са процедурите при тези услуги. Например, вземаме материал за проучване и го транспортираме в друга страна, от която чакаме резултат и интерпретация. Липсва регулация обаче, от една страна рискуваме въобще да не получим услуга, само че по-страшното е кой и по какъв начин подсигурява, че получаваме качествена услуга, че резултатът е годен и правилен? В най-кратки периоди би трябвало да се подхващат ограничения, тъй като не може всичко да се върти към НЗОК, има „ медицина “ и отвън нея, която също би трябвало да бъде следена. В България сме единствената страна в Европейски Съюз, в която имаме някакви условия за отчетност към НЗОК, само че нямаме стандарт за здравната документи, нямаме правила за водене на пациентското досие. Българският доктор написа, освен това доста, само че единствено за пред касата. Изгуби се главната функционалност на здравната информация и здравната документи – идващият доктор да знае какво се е случило, пациентът да има информация за здравето си. Докато не се внесе бистрота посредством електронно опазване на здравето и до момента в който не престанем да се „ опасяваме “ единствено от НЗОК, проблемите ще ескалират, а всички ще сме пострадали.
Адв. доктор Петрова, кои са главните заключения от правосъдното решение по делото на жена, родила дете със синдром на Даун, откакто не е била осведомена за генетичния недостатък на плода и не е било зачетено заявеното от нея предпочитание за спиране на бременността, в случай че такава особеност е налице?
Основният извод е, че липсват написани протоколи, правила и съответни стандарти. Тъжно и неуместно е, че в България медицината стана жертва на бюрокрацията, само че многото „ писане “ не докара до по-ясни процедури и по-високо качество, в противен случай. Много съм сюрпризирана, че на това дело се обърна такова внимание, тъй като за мен сходни неща са всекидневие. Вероятно ползата на медиите беше предизвикан от мненията на сътрудници, които не познават проблема в елементи и се пробваха да му придадат напълно друга светлина. Решението е дефинитивно, делото е извоювано, за мен и екипът ми това е удовлетворяващо. По-притеснително е обаче, че има и други сходни проблеми и каузи. Дано гласността, която получи това дело, стане причина „ да се научат “ уроци и да не се позволяват повече такива неточности. За мен като юрист по здравно право воденето на каузи не е самоцел, несъмнено, че диря правдивост за клиентите си и се боря за тях, само че ще съм доста по-удовлетворена, в случай че с общи старания успеем да създадем такива правила, които да подсигуряват сигурна работна среда на лекарите и права на пациентите. Едното без другото е немислимо, а когато няма баланс и двете страни ще са ощетени.
Не е ли абсурд, че имаме настоящи стандарти по акушерство и гинекология и по здравна генетика, само че нямаме подобен по фетална медицина?
Парадокс би била прекомерно мощна дума, въпреки всичко познавам българското опазване на здравето – минимум чисто регулаторно – задоволително добре, с цел да не се сюрпризирам от това. Като единственият доктор и юрист, който практикува в региона на здравното право, мога да погледна на обстановката и през двете гледни точки. Парадокс не е, само че е сериозен пропуск, който води до още по-сериозни последствия. В 21 -ви век, когато софтуерната медицина завзема света, да допуснем да се раждат деца с аномалии, които могат да се диагностицират, а част от тях и да се лекуват пренатално, е грях за цялото ни общество.
Феталната медицина има потребност от ясна регулация. Само по този начин първо ще решим „ проблема “ с това кой и след каква подготовка може да я практикува. Защото сега много постоянно се разчита на емпиричен опит. Имаме проблеми с новородено без два бъбрека, новородено без корем, новородено с тежки лицеви малформации. Нищо от това не е „ забелязано “, макар провежданите фетални морфологии. Делата в тази сфера ще се усилват, в реда на нещата е да помислим за съответна регулация и надзор над тази активност, в противоположен случай рискуваме да забележим още доста такива каузи, свързани със здравето и бъдещето на децата и техните фамилии. Липсата на регулация в сферата може да радва единствено „ печалбарите “, само че този пропуск е не в интерес на лекарите, нито на медицината и на обществото.
В достатъчен размер и качество ли са медицинските услуги за бременни, покривани от НЗОК, има ли надзор над осъществяването им, както и над осъществяването на тези услуги, които не се заплащат от касата?
Преди повече от 5 години бях правният съветник юрист, който взаимно с УНИЦЕФ България изготви отчет и предложи промените в Наредба № 26 от 2007 година (за даване на акушерска помощ на здравно неосигурени дами и за осъществяване на проучвания отвън обсега на наложителното здравно обезпечаване на деца и бременни жени). Тогава нямаше политическа воля за смяна. Тя за благополучие се случи много по-късно, преди няколко месеца. Въпреки нея към момента една немалка част от дейностите по следене на една бременност остават като такива, които не се поемат от здравната каса. Респективно, НЗОК не реализира надзор върху тях. Все по-често се оферират услуги, в които са забъркани непознати страни, в това число и такива, които не са членове на Европейски Съюз. Никой не подсигурява какви са процедурите при тези услуги. Например, вземаме материал за проучване и го транспортираме в друга страна, от която чакаме резултат и интерпретация. Липсва регулация обаче, от една страна рискуваме въобще да не получим услуга, само че по-страшното е кой и по какъв начин подсигурява, че получаваме качествена услуга, че резултатът е годен и правилен? В най-кратки периоди би трябвало да се подхващат ограничения, тъй като не може всичко да се върти към НЗОК, има „ медицина “ и отвън нея, която също би трябвало да бъде следена. В България сме единствената страна в Европейски Съюз, в която имаме някакви условия за отчетност към НЗОК, само че нямаме стандарт за здравната документи, нямаме правила за водене на пациентското досие. Българският доктор написа, освен това доста, само че единствено за пред касата. Изгуби се главната функционалност на здравната информация и здравната документи – идващият доктор да знае какво се е случило, пациентът да има информация за здравето си. Докато не се внесе бистрота посредством електронно опазване на здравето и до момента в който не престанем да се „ опасяваме “ единствено от НЗОК, проблемите ще ескалират, а всички ще сме пострадали.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ