Бунтовете не трябва да са срещу Гешев и ВСС, а срещу парламента и партийните централи!
Адски е елементарно (а и приятно) цялата виновност за подигравката "Гешев - основен прокурор на Република България " да бъде хвърлена върху четири персони - Сотир Цацаров, Бойко Борисов, Делян Пеевски и Ахмед Доган. Не че всеки от тях няма по един-два пръста в историята, само че дали единствено те са отговорни, че станахме за посмешище и на кокошките?
Трудно е за поверие, а и е неуместно - от чисто физическа позиция - четиримата да са "главни готвачи " на всички законодателни, структурни и кадрови безобразия. От интелектуална - също. Защото, колкото и да ги превъзнасяме, че са безбожно умни и супер неповторими, най-малко 75% от днешните безобразия не са тяхно дело. Тяхната роля е семпла и може да бъде разказана с прословутата крилата фраза на Юлий Цезар - пристигнах, видях, победих. Която, в нашия кавър вид, наподобява по този начин: взех (властта), надградих (завареното положение), уредих (себе си, персоналния слугинаж, чорбаджиите).
Започваме от най-древния проблем, разказан от първият демократично... назначен основен прокурор Иван Татарчев (лека му пръст), по този начин: "Над мен е единствено Господ! " Дали той е имал поради единствено едноличната си власт в прокуратурата, или законовата неспособност "Главният " да бъде изправен на подсъдимата пейка с импортиран в съда обвинителен акт, от дълго време никой не помни. Факт обаче е, че безспорната власт на основния прокурор - най-малко в системата на държавното обвиняване - не е парламентарен, а законодателен проблем. И можеше да бъде решен доста от дълго време. Стига, несъмнено, партиите и обединенията, изредили се във властта, да бяха показали най-малко малко темперамент на изгода роду. Ето защо става дума.
Според член 126 от конституцията, структурата на прокуратурата е в сходство с тази на съдилищата (ал. 1), а основният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори (ал. 2).
Според Тълковния речник на Българска академия на науките - без никакво значение в коя по ред редакция ще създадем справката - думата " сходство " значи "еднаквост, съразмерност, корелация, пропорционалност, естетика, симетричност, двойник, паралел, успоредица, прилика, аналогия " и така нататък Тъкмо заради тази причина, в случай че пуснеш на пазара сирене, което си "втвърдил " я с брашно, я с гипс, я с грис и те заловен, на часа започваш да гърмиш като новогодишна заря. За провинения в няколко направления - Наказателен кодекс, Закон за отбрана на потребителите, Закон за защита на конкуренцията, Закон за храните, Закон за здравето... И всичко това, единствено поради едно само нещо - сиренето ти НЕ СЪОТВЕТСТВА - на българските и европейските стандарти. Тоест - то е друго. А дали ще го назовем менте, ерзац или елементарен отпадък - няма никакво значение.
Същата работа е и с тълкуването на най-важната прокурорска наредба в конституцията: колкото и каквито съдилища има в България, толкова и такива трябваше да бъдат и прокуратурите. Обясняваме образно (бройка е случайна, тъй като разясняваме правила, а не статистика). Още с първия Закон за правосъдната власт от 1994 година, законодателят реши: в България ще има 150 съдилища. Всяко от тях е настрана юридическо лице, административно и кадрово без значение от всички останали, в това число и от върха на пирамидата - Върховният касационен съд (ВКС) и Върховният административен съд (ВАС). Подчинеността по йерархията - областен, областен, апелативен и висш съд - се случва единствено и само по силата на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и Гражданскопроцесуалния кодекс (НПК). За всички останали "неща " - фрагменти, заплати, сграден фонд и т. н. - пълномощията и отговорностите са в ръцете на Висшия правосъден съвет. Или казано на по-простичък език, ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд нямат безусловно никакви законови лостове и механизми, посредством които да държат редовите съдии в послушание и да манипулират решенията им.
Вместо този парламентарен принцип да бъде прибавен и във връзка с държавното обвиняване, ръководещите парламентарни болшинства не престават да се вършат на умрели лисици. И прецизно да съблюдават сталинистката наказателна идея, съгласно която прокуратурата е единна и централизирана, всеки прокурор е зависещ на висшестоящите, а всички - на основния прокурор .
С други думи - от писането и приемането на първия Закон за правосъдната власт през 1994 година до ден сегашен, прокуратурата е едно само юридическо лице и по никакъв метод нейната конструкция не подхожда на структурата на съдилищата. Тоест - устройството ѝ е противоконституционно! Или най-малко съгласно учените на Българска академия на науките е по този начин. Защото, кой различен, в случай че не те, ще знаят най-точно какъв е смисълът на думите "съответства " и "съответствие "?
Може би юристите? Или народните представители, 90% от които хал хабер си нямат от двойните и тройни дъна на могат да четат, само че не могат да пишат? Смееех!
Само един образец: съгласно една камара речници - разяснителен, равнозначен, на българския език и така нататък - думата омръзвам значи: отегчавам, тормозя, дотягам, опротивявам, дразня, разстройвам, нервирам, дразня, разгневявам, трежова, гнуся, гнетя, притеснявам, изваждам душата на, не оставям на мира, изтощавам .
Според титаните на мисълта и словото в Народното събрание обаче това е парадокс. От 1952 година, когато влиза в действие първият български Наказателнопроцесуален кодекс, та до наши дни, под думичката "отегчавам " те схващат... утежняващи виновността доказателства.
Майтап няма: смекчаващи виновността условия - отегчаващи (вместо утежняващи) виновността условия!!! Със сходството - същата работа. Не било тъждественост, не било естетика, не било корелация, значи... каквото е най-удобно на ръководещите и "техния " основен прокурор. Досега Конституционният съд се е занимавал най-малко четири пъти с тази тематика, само че въпросите са били заложени по... допирателната: аз запитвам за нещо друго, само че вие ми отговорете каквото на мен ми би трябвало. И, в случай че е допустимо, по-завоалирано и разбираемо единствено за адвокати.
Подобна езикова непросветеност се вижда и в посока Министерство на вътрешните работи, само че тъй като тематиката ни е друга, единствено "заплюваме " първоавторството си. В продължение на 25-27 години, териториалните поделения на вътрешното министерство (изключваме някогашните окръзи, т.е. днешните регионални центрове) бяха известни като районни полицейски ръководства. Или РПУ. (РеПеУ - в случай че е само число) и РПУ-та (РеПеУ-та - в случай че е множествено). От известно време насам, въпросните структури към този момент се назовават районни ръководства на полицията. Тоест - РУП. И по какъв начин ще го възпроизведе човек на хартия или ще го изговори, в случай че би трябвало да приказва 15 минути за няколко ръководства и не би трябвало да се повтаря като латерна? РУП-ове? Или РеУП-ета?
Смешката е друга: РУП значи мармалад от сливи. И, когато на формалната табела написа РУП на Министерство на вътрешните работи - Котел (примерно), какво ли би трябвало да си мисли човек за наличието зад фасадата? Но да се върнем на тематиката за (не)съответствието сред структурите на прокуратурата и съдилищата.
Март 2006 година. В мощ влиза първият Административнопроцесуален кодекс. Неговата абревиатура - Административнопроцесуален кодекс, е също толкоз нелепа, колкото и РУПа. Но не е толкова трагична, тъй като хората, които знаят, че в продължение на три десетилетия Административнопроцесуален кодекс е означавало единствено и само аграрно-промишлен комплекс, от дълго време са малцинство.
Та, с този нов нормативен акт, бяха основани 28 окръжни административни съдилища - във всеки регионален град по едно. Според един от главните мотори за приемането на този кодекс - Константин Пенчев (тогава ръководител на Върховния административен съд, а в този момент парламентарен съдия), с цел да бъде спазен член 126, алинея 1 от главния закон, в най-скоро време - посредством промени в Административнопроцесуален кодекс и Закон за съдебната власт - държавното управление на Сергей Станишев и ръководещата парламентарна коалиция БСП-НДСВ-ДПС щели да разкрият и 28 окръжни административни прокуратури. За да има сходство.
Нищо сходно. След туткане и извъртане, траяло към година и половина-две, ръководещите взеха решение, че тая работа - с административните прокуратури - няма да я бъде. И взеха решение казуса по най-радикалния метод: оповестиха решаването му за удивително скъпо, не пожелаха да изискат финансиране по "ресорната " предприсъединителна стратегия на Европейски Съюз - ФАР, и... толкова. Вече съвсем три петилетки си имаме административни съдилища и прокурори, които наред с наказателното право, се занимават и с административно "такова ". Просто по този начин - апропо...
Всъщност, в случай че би трябвало да бъдем откровени, административните съдилища са способени да преглеждат следната АПК- "номенклатура ":
каузи по Административнопроцесуален кодекс, Закон за устройство на територията и ЗАП;
данъчни и митнически дела;
каузи по обществено и здравно обезпечаване,
реституционни каузи по ЗОСОНИ;
каузи по Закона за българските ЛИЧНИ документи;
каузи по Закон за опазване на околната среда, Закон за водите и ЗОГФ;
каузи против уволнения на държавни чиновници и кадрови военнослужещи надлежно по ЗДСл., Министерство на вътрешните работи и ЗОВСРБ;
каузи по ЗАНН;
каузи свързани с отговорността на държавни и общински органи за незаконосъобразни актове и дейности на техните органи.
Да вижда някой потребност от прокурорско наличие? Правилно - съгласно актуалните европейски трендове, това са разногласия сред жители (в някои случаи цивилен сдружения, браншови организации, синдикати и т.н.) и органи на държавната власт. И то такива разногласия, в които присъединяване на прокурори е повече от нездравословно. Или най-малко - неефикасно!
Идеята за закриване на Върховната административна прокуратура (ВАП) и за освобождение на редовите магистрати в окръжните прокуратури от тегобите на Административнопроцесуален кодекс, не е нова. За сметка на това обаче всички заедно я смитат под миндера. Къде тихомълком, къде с известно възприятие на стеснение.
За последно, тази концепция видя бял свят през 2014 година, до момента в който тогавашният министър на правораздаването Христо Иванов се бореше да прокара планът си за продължение на Актуализираната тактика за правосъдна промяна от 2010 година и отчасти да опраска прокурорските пълномощия посредством ремонт на Закон за съдебната власт.
То не бяха вопли и хули, то не беше знамение. Всички съперници заедно отвориха конституцията и образно потвърдиха, че в случай че ВАП даде фира, това ще е най-бруталното нарушаване на главния закон откак свят светува. А какво им беше огромното доказателство ли?
Ами същата онази наредба - за сходството сред структурите на прокуратурата и съдилищата (чл. 126, алинея 1 от конституцията), дето сякаш по никакъв начин не беше наложителна! Не можело да има Върховен административен съд без да има Върховна административна прокуратура!
Може, естествено. Ама за останалите страни членки на Европейския съюз. Защото по всичко проличава, че с единия крайник сме още в Съветския съюз. И никой няма никакво желание да го "маха " оттова. Или да го отреже и да го остави да си стърчи там като монумент.
В идващия епизод очаквайте: "ВКП - уродливото отроче на политическия хайлайф! "
Трудно е за поверие, а и е неуместно - от чисто физическа позиция - четиримата да са "главни готвачи " на всички законодателни, структурни и кадрови безобразия. От интелектуална - също. Защото, колкото и да ги превъзнасяме, че са безбожно умни и супер неповторими, най-малко 75% от днешните безобразия не са тяхно дело. Тяхната роля е семпла и може да бъде разказана с прословутата крилата фраза на Юлий Цезар - пристигнах, видях, победих. Която, в нашия кавър вид, наподобява по този начин: взех (властта), надградих (завареното положение), уредих (себе си, персоналния слугинаж, чорбаджиите).
Започваме от най-древния проблем, разказан от първият демократично... назначен основен прокурор Иван Татарчев (лека му пръст), по този начин: "Над мен е единствено Господ! " Дали той е имал поради единствено едноличната си власт в прокуратурата, или законовата неспособност "Главният " да бъде изправен на подсъдимата пейка с импортиран в съда обвинителен акт, от дълго време никой не помни. Факт обаче е, че безспорната власт на основния прокурор - най-малко в системата на държавното обвиняване - не е парламентарен, а законодателен проблем. И можеше да бъде решен доста от дълго време. Стига, несъмнено, партиите и обединенията, изредили се във властта, да бяха показали най-малко малко темперамент на изгода роду. Ето защо става дума.
Според член 126 от конституцията, структурата на прокуратурата е в сходство с тази на съдилищата (ал. 1), а основният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори (ал. 2).
Според Тълковния речник на Българска академия на науките - без никакво значение в коя по ред редакция ще създадем справката - думата " сходство " значи "еднаквост, съразмерност, корелация, пропорционалност, естетика, симетричност, двойник, паралел, успоредица, прилика, аналогия " и така нататък Тъкмо заради тази причина, в случай че пуснеш на пазара сирене, което си "втвърдил " я с брашно, я с гипс, я с грис и те заловен, на часа започваш да гърмиш като новогодишна заря. За провинения в няколко направления - Наказателен кодекс, Закон за отбрана на потребителите, Закон за защита на конкуренцията, Закон за храните, Закон за здравето... И всичко това, единствено поради едно само нещо - сиренето ти НЕ СЪОТВЕТСТВА - на българските и европейските стандарти. Тоест - то е друго. А дали ще го назовем менте, ерзац или елементарен отпадък - няма никакво значение.
Същата работа е и с тълкуването на най-важната прокурорска наредба в конституцията: колкото и каквито съдилища има в България, толкова и такива трябваше да бъдат и прокуратурите. Обясняваме образно (бройка е случайна, тъй като разясняваме правила, а не статистика). Още с първия Закон за правосъдната власт от 1994 година, законодателят реши: в България ще има 150 съдилища. Всяко от тях е настрана юридическо лице, административно и кадрово без значение от всички останали, в това число и от върха на пирамидата - Върховният касационен съд (ВКС) и Върховният административен съд (ВАС). Подчинеността по йерархията - областен, областен, апелативен и висш съд - се случва единствено и само по силата на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и Гражданскопроцесуалния кодекс (НПК). За всички останали "неща " - фрагменти, заплати, сграден фонд и т. н. - пълномощията и отговорностите са в ръцете на Висшия правосъден съвет. Или казано на по-простичък език, ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд нямат безусловно никакви законови лостове и механизми, посредством които да държат редовите съдии в послушание и да манипулират решенията им.
Вместо този парламентарен принцип да бъде прибавен и във връзка с държавното обвиняване, ръководещите парламентарни болшинства не престават да се вършат на умрели лисици. И прецизно да съблюдават сталинистката наказателна идея, съгласно която прокуратурата е единна и централизирана, всеки прокурор е зависещ на висшестоящите, а всички - на основния прокурор .
С други думи - от писането и приемането на първия Закон за правосъдната власт през 1994 година до ден сегашен, прокуратурата е едно само юридическо лице и по никакъв метод нейната конструкция не подхожда на структурата на съдилищата. Тоест - устройството ѝ е противоконституционно! Или най-малко съгласно учените на Българска академия на науките е по този начин. Защото, кой различен, в случай че не те, ще знаят най-точно какъв е смисълът на думите "съответства " и "съответствие "?
Може би юристите? Или народните представители, 90% от които хал хабер си нямат от двойните и тройни дъна на могат да четат, само че не могат да пишат? Смееех!
Само един образец: съгласно една камара речници - разяснителен, равнозначен, на българския език и така нататък - думата омръзвам значи: отегчавам, тормозя, дотягам, опротивявам, дразня, разстройвам, нервирам, дразня, разгневявам, трежова, гнуся, гнетя, притеснявам, изваждам душата на, не оставям на мира, изтощавам .
Според титаните на мисълта и словото в Народното събрание обаче това е парадокс. От 1952 година, когато влиза в действие първият български Наказателнопроцесуален кодекс, та до наши дни, под думичката "отегчавам " те схващат... утежняващи виновността доказателства.
Майтап няма: смекчаващи виновността условия - отегчаващи (вместо утежняващи) виновността условия!!! Със сходството - същата работа. Не било тъждественост, не било естетика, не било корелация, значи... каквото е най-удобно на ръководещите и "техния " основен прокурор. Досега Конституционният съд се е занимавал най-малко четири пъти с тази тематика, само че въпросите са били заложени по... допирателната: аз запитвам за нещо друго, само че вие ми отговорете каквото на мен ми би трябвало. И, в случай че е допустимо, по-завоалирано и разбираемо единствено за адвокати.
Подобна езикова непросветеност се вижда и в посока Министерство на вътрешните работи, само че тъй като тематиката ни е друга, единствено "заплюваме " първоавторството си. В продължение на 25-27 години, териториалните поделения на вътрешното министерство (изключваме някогашните окръзи, т.е. днешните регионални центрове) бяха известни като районни полицейски ръководства. Или РПУ. (РеПеУ - в случай че е само число) и РПУ-та (РеПеУ-та - в случай че е множествено). От известно време насам, въпросните структури към този момент се назовават районни ръководства на полицията. Тоест - РУП. И по какъв начин ще го възпроизведе човек на хартия или ще го изговори, в случай че би трябвало да приказва 15 минути за няколко ръководства и не би трябвало да се повтаря като латерна? РУП-ове? Или РеУП-ета?
Смешката е друга: РУП значи мармалад от сливи. И, когато на формалната табела написа РУП на Министерство на вътрешните работи - Котел (примерно), какво ли би трябвало да си мисли човек за наличието зад фасадата? Но да се върнем на тематиката за (не)съответствието сред структурите на прокуратурата и съдилищата.
Март 2006 година. В мощ влиза първият Административнопроцесуален кодекс. Неговата абревиатура - Административнопроцесуален кодекс, е също толкоз нелепа, колкото и РУПа. Но не е толкова трагична, тъй като хората, които знаят, че в продължение на три десетилетия Административнопроцесуален кодекс е означавало единствено и само аграрно-промишлен комплекс, от дълго време са малцинство.
Та, с този нов нормативен акт, бяха основани 28 окръжни административни съдилища - във всеки регионален град по едно. Според един от главните мотори за приемането на този кодекс - Константин Пенчев (тогава ръководител на Върховния административен съд, а в този момент парламентарен съдия), с цел да бъде спазен член 126, алинея 1 от главния закон, в най-скоро време - посредством промени в Административнопроцесуален кодекс и Закон за съдебната власт - държавното управление на Сергей Станишев и ръководещата парламентарна коалиция БСП-НДСВ-ДПС щели да разкрият и 28 окръжни административни прокуратури. За да има сходство.
Нищо сходно. След туткане и извъртане, траяло към година и половина-две, ръководещите взеха решение, че тая работа - с административните прокуратури - няма да я бъде. И взеха решение казуса по най-радикалния метод: оповестиха решаването му за удивително скъпо, не пожелаха да изискат финансиране по "ресорната " предприсъединителна стратегия на Европейски Съюз - ФАР, и... толкова. Вече съвсем три петилетки си имаме административни съдилища и прокурори, които наред с наказателното право, се занимават и с административно "такова ". Просто по този начин - апропо...
Всъщност, в случай че би трябвало да бъдем откровени, административните съдилища са способени да преглеждат следната АПК- "номенклатура ":
каузи по Административнопроцесуален кодекс, Закон за устройство на територията и ЗАП;
данъчни и митнически дела;
каузи по обществено и здравно обезпечаване,
реституционни каузи по ЗОСОНИ;
каузи по Закона за българските ЛИЧНИ документи;
каузи по Закон за опазване на околната среда, Закон за водите и ЗОГФ;
каузи против уволнения на държавни чиновници и кадрови военнослужещи надлежно по ЗДСл., Министерство на вътрешните работи и ЗОВСРБ;
каузи по ЗАНН;
каузи свързани с отговорността на държавни и общински органи за незаконосъобразни актове и дейности на техните органи.
Да вижда някой потребност от прокурорско наличие? Правилно - съгласно актуалните европейски трендове, това са разногласия сред жители (в някои случаи цивилен сдружения, браншови организации, синдикати и т.н.) и органи на държавната власт. И то такива разногласия, в които присъединяване на прокурори е повече от нездравословно. Или най-малко - неефикасно!
Идеята за закриване на Върховната административна прокуратура (ВАП) и за освобождение на редовите магистрати в окръжните прокуратури от тегобите на Административнопроцесуален кодекс, не е нова. За сметка на това обаче всички заедно я смитат под миндера. Къде тихомълком, къде с известно възприятие на стеснение.
За последно, тази концепция видя бял свят през 2014 година, до момента в който тогавашният министър на правораздаването Христо Иванов се бореше да прокара планът си за продължение на Актуализираната тактика за правосъдна промяна от 2010 година и отчасти да опраска прокурорските пълномощия посредством ремонт на Закон за съдебната власт.
То не бяха вопли и хули, то не беше знамение. Всички съперници заедно отвориха конституцията и образно потвърдиха, че в случай че ВАП даде фира, това ще е най-бруталното нарушаване на главния закон откак свят светува. А какво им беше огромното доказателство ли?
Ами същата онази наредба - за сходството сред структурите на прокуратурата и съдилищата (чл. 126, алинея 1 от конституцията), дето сякаш по никакъв начин не беше наложителна! Не можело да има Върховен административен съд без да има Върховна административна прокуратура!
Може, естествено. Ама за останалите страни членки на Европейския съюз. Защото по всичко проличава, че с единия крайник сме още в Съветския съюз. И никой няма никакво желание да го "маха " оттова. Или да го отреже и да го остави да си стърчи там като монумент.
В идващия епизод очаквайте: "ВКП - уродливото отроче на политическия хайлайф! "
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ