АДРИАНА ДИМОВА е родена и израснала в Мароко. От 11

АДРИАНА ДИМОВА е родена и израснала в Мароко. От 11 години е в България, където приключва актьорско майсторство за трагичен спектакъл в Театралния лицей " Любен Гройс ", при проф. Елена Баева, през 2016 година От края на същата година е част от трупата на Габровския трагичен спектакъл " Рачо Стоянов ". Има функции в спектаклите: " Иванка Курвоазие на три морета ", реж. Васил Дуев-Тайг, " Белградска трилогия " от Биляна Сръблянович, реж. Ана Батева, " Истината или се осмеляваш " от Щафан Лак, реж. Васил Дуев-Тайг, " Трудни за обичане " по Леополд Герш, реж. Светослав Славчев, " Свекърва " от Антон Страшимиров, реж. Петринел Гочев, " Моби Дик " по едноименния разказ на Херман Мелвил, реж. П. Гочев, " Специалист по гафове " по Франсис Вебер, реж. Н. Гундеров, " Портретът на Дориан Грей " по едноименния разказ на Оскар Уайлд, реж. Веселка Кунчева, и други През 2022 година взе участие в " Шест истории от Шести сектор " - документален театър, реж. Неда Соколовска, по план на Община Габрово. Димова написа авторска стендъп комедия " По принцип " дружно с режисьора Емил Йорданов. Следващото зрелище е на 25 март от 19 ч. на сцена " Ъндърграунд " в държавна такса " Рачо Стоянов ".

- Адриана, въпреки и толкоз млада, към този момент имате забележителен стаж на сцената. Скоро излезе и авторският Ви моноспектакъл стендъп комедията " По принцип ", който се радва на огромен интерес. Доволна ли сте от резултата?
- Доволна съм, че ми се даде опция да го направя. Това за мен е знак на доверие от страна на управлението на театъра. До този миг не съм имала упоритости да върша моноспектакъл, тъй като това е нещо, за което артистът би трябвало да е сигурен, че е подготвен. Да е натрупал задоволително опит и самочувствие, с цел да дръзне да излезе самичък на сцената. Но когато се появи това предложение, си споделих, че в случай че не го направя в този момент, може да няма повече друга опция. Режисьорът ми, Емил Йорданов, беше компактно до мен и извървяхме този сложен за мен път дружно. Той освен че режисира " По принцип ", само че e и съавтор на спектакъла. Доволна съм от резултата, тъй като преодолях доста страхове както професионални, по този начин и персонални. А до каква степен се оправдаха упованията ми, в стендъпа си приказвам тъкмо за това. Как не трябва да имаме упования!
> В спектакъла се разкривате като актриса и като темперамент. Какви качества са нужни на днешния млад актьор, с цел да успее?
- Имайте поради, че " По принцип " се води стендъп комедия. Този род е нов за мен и е внимателен. Открих, че в действителност е " туткав ", когато си артист. Защото като артист те влече доста да играеш и да подредиш представлението по доста прецизен метод. Стендъп комедията е откровена, предстои на същински импровизации и би трябвало да внимаваш да не издигнеш тази мислена " четвърта стена " сред теб и публиката. Казвам го в отговор на това, че ме разкрива като актриса. Мисля, че най-много ме разкрива и като темперамент, като природа. Сцената постоянно е лупа и в това камерно пространство - зала " Ъндърграунд ", където го играя в театъра, става още по-голяма лупа. Публиката се намира доста близо и безусловно може да разбере по кое време съм обезпокоена, по кое време имам надзор и по кое време съумявам да скалъпвам по прецизен и сполучлив метод. Кога съумявам да направя от публиката мой театрален сътрудник, а освен фен.
Относно какви качества би трябвало да има прохождащ артист, с цел да успее... Не мисля, че съм в позицията да отговоря на този въпрос. Аз съм просто признателна, че съм настояща актриса. Нека да уточним какво по-точно значи " сполучлив артист " в нашата страна. Може би бих споделила на млад сътрудник, че би трябвало да има религия в себе си. Звучи изтъркано, само че нашата специалност доста бързо може да те срине и да те откаже. Също по този начин, да са доста " жадни ", да се учат непрекъснато. Да си слагат за задача във всеки идващ репетиционен развой да поставят по едно ново умение/откритие в куфарчето си. Да вървят доста на спектакъл. Да се грижат за тялото, мозъка и знанията си. И най-много - да се забавляват!
- Професор Елена Баева, при която сте се учили на занаята три години, Ви дефинира като " извънредно образован, доста самоуверен, тънък и учтив човек ". Важни ли са тези черти за театралната изява?
- Толкова се веселя, че професор Баева, моят наставник, мисли по този начин за мен. Важни са, несъмнено. Актьорът би трябвало да е самоуверен и да работи с огромен обсег, по този начин да се каже. Продължавам да се изучавам на това.
- Може би публиката не знае, че по-голямата част от живота Ви минава в Мароко. Желанието да станете актриса ли Ви докара в България? Защо навръх актьорството избирате да се посветите, и то у нас?
- Да. Дойдох в България, когато взех решение да последвам актьорско майсторство. Първо се бях ориентирала към архитектурата. Обаче, като в съвсем всички специалности, където участва изкуство, в случай че не гориш в това, няма смисъл да се занимаваш. Озовах се в България по стичане на условия, само че изобщо не скърбя. България стана мой дом по сложния, само че най-стойностен метод.
> Как е застъпено изкуството в Рабат?
- Не пребивавам в Рабат от доста години. Моята информация няма да е настояща. Но Мароко е страна с извънредно богата и красива просвета във всяко отношение. Могат да се гордеят с прелестни художници, писатели и музиканти. А в Рабат се намира най-големият спектакъл в Африка. Това е един от последните планове на арх. Заха Хадид. За страдание, тя си отиде през 2016 година Ако имат опция, дано читателите да потърсят в интернет фотоси от постройката. Наистина е впечатляваща.
- Как попаднахте в Габровския спектакъл?
- Реално стана малко на шанс, тъй като тъкмо тогава една актриса напускаше габровската натрупа. Когато завършвах, тогавашният шеф на Габровския спектакъл, госпожа Невена Митева, пристигна да гледа изпитите ни в Театралния лицей " Любен Гройс ". Избра мен и мой състудент.
- Какво мислите за екипа и предоставената опция тъкмо от държавна такса " Рачо Стоянов " да стартира кариерата Ви?
- Екипът е прелестен. Още когато дойдох в театъра, като млада актриса, те ме одобриха с необятно отворени ръце и сърца. Не единствено актьорите, само че и техническите служби. Тогава Габровският спектакъл беше доста нашумял с постановките " Ромео и Жулиета " и " Жана д`Арк " на Петринел Гочев. Бяхме ходили с класа да гледаме " Ромео и Жулиета " при едно от гостуванията им в Младежкия спектакъл. Тогава всички доста искахме да попаднем в Драматичен спектакъл " Рачо Стоянов "!
- Кажете малко за спектакъла " Прозорецът на Яворов ", който е първа премиера на театъра за годината. Каква е ролята Ви?
- Премиерата се състоя на 27 февруари и мина доста добре! Следващите представления са на 7 и 20 март. В тази режисура и двете с Радостина Ангелова играем Лора Каравелова. Голямо предизвикателство, тъй като тя, Лора, е била изключителна жена. Винаги е мъчно, когато играеш същинска персона, тъй като искаш да проявиш оптимално почитание към живота на този човек и това, през което е минал.
- Известно е, че габровската театрална натрупа доста пътува из страната, в това число в дребни обитаеми места. Хората вървят ли на спектакъл? Какви са усещанията Ви от контактите с публиката?
- Да, хората вървят на спектакъл. А публиката е доста друга, където и да играем. Точно това е забавно. Забелязала съм, че хората са доста по-отворени към диалог в по-малките обитаеми места. Може би, тъй като по-рядко се играе там. И има нещо доста персонално. Посрещат те с дребни дарове, с домашно приготвена храна и желаят да си поговорят с теб след представлението.
> - От толкоз доста пътувания и работа остава ли Ви персонално време за Вас самата и фамилията? Какви са обичаните Ви занимания отвън сцената?
- Честно казано, не. Като цяло, съумявам да се прибера единствено през уикенда (и то не винаги) и се пробвам да видя околните си и приятелите си, колкото се може повече. Заниманията ми отвън сцената не се открояват кой знае какъв брой. Обичам да си чета и да виждам филми. И през няколко месеца вземам решение да изучавам нов език!
- Връщайки се в България, променяте напълно живота си, средата, приятелите... Кои бяха най-големите Ви компликации, до момента в който се адаптирате? С кое още не можете да свикнете?
- Езиковата преграда, да вземем за пример. Нямах проблеми да разбирам, само че се срамих от ограничавания ми речник тогава. Исках доста бързо да наваксам. Също по този начин се усещах като марсианец, а от време на време по този начин и ме гледаха. Не знаех по какъв начин да се държа, а и по принцип съм си притеснителна натура. Но всичко това изчезна, когато влязох в Театралния лицей " Любен Гройс ". Там открих другари за цялостен живот. Смея да настоявам, че доста бързо наваксах пропуските си, точно тъй като желаех да не изоставам и да не проличава по никакъв метод разлика сред мен и състудентите ми. Сега, като пораснах, стартирам да разбирам, че това предпочитание да не се откроявам се е загнездило надълбоко и е време да го пусна.
- Чувствате ли Мароко за своя татковина? Връщали ли сте се скоро там?
- Мароко постоянно ще остане част от мен, построил е част от моята персона. Радвам се, че съм живяла на разнообразни места, това ме е направило гъвкава и любопитна. А пък същинските " съзнателни " години прекарах в България. Пораснах и станах " възрастен " човек в България. Сблъсках се с живота и той с мен и по тази причина считам, че тук е същинският ми дом.
- Липсва ли Ви нещо от бита, културата, хората или природата в африканската страна?
- Липсват ми храната, климатът и усмивките на хората.