Абсурдното, парадоксът, гротеската са трудните форми на смешното и те

Абсурдното, парадоксът, гротеската са сложните форми на смешното и те от дълго време към този момент не участват в българския. Тази пиеса е едно отлично изключение – мъдра, малко тъжна и извънредно занимателна.

печели с този текст премията за модерна българска пиеса " Славка Славова ", която театърът връчва всяка година. Това е втората пиеса след на Яна Борисова, която познавам като печеливша в този конкурс, като и двата избора потвърждават, че родният спектакъл има ярко бъдеще и – което е още по-важно – настояще. Главният воин в пиесата е нещо като безконечния стажант – на всички места постъпва на експериментален период и по този начин и не съумява да се задържи. Причината не е в това, че няма качества, а в това, че ги има. Трите елементи на представлението условно наблюдават три столетия на пазара на труда у нас, не толкоз раздалечени във времето. Първо виждаме една късносоциалистическа канцелария със ужасно изразителния Георги Спасов в ролята на шефа. След това идва интервалът на в началото струпване на капитали и една бензиностанция като център на бизнеса – тук се появява Малин Кръстев, безукорен както постоянно. Накрая следим актуален прът център, в който като " супервайзор ", " мотиватор " и " ейч ар " играе Стоян Младенов, просто плашещо безапелационен. В ролята на младия чиновник е чудесният Христо Ушев.

За отбелязване са качествата, които толкоз пречат: интелигентен, сензитивен, прям, т.е. всичко човешко се оказва спънка за кариерата. Актьорите са толкоз положителни, че това прави показаното на сцената да наподобява на роман на Даниил Хармс – някакви битови кошмари, произнесени с каменна физиономия, на които човек се смее с глас, без да може да спре. Аз се сещах за обособени епизоди даже по пътя за у дома и се смеех на улицата.

Чудесно начало на моята театрална година!