Президентът: България държи златна карта – днес големите проекти минават през нашата страна
Йотова прикани България да спре да се държи като нерешителен посетител в европейското семейство
България държи златна карта – и като член на Европейския съюз, и поради геополитическото си състояние. Дълги години страната ни беше външна страна и огромните планове ни заобикаляха. Сега отсам ще минават един ден всички вероятни коридори – енергийни, сухопътни коридори, свързани с високите технологии. България може да се трансформира в мощен стопански център в тази част на Европа.
Това съобщи президентът Илияна Йотова в изявление за предаването „ 120 минути “ по бТВ.
Ние сме в Европейския съюз, с цел да се чува българската позиция. Европейският съюз не е класна стая, в която влиза един преподавател и споделя на децата какъв урок би трябвало да научат. Гласът на България в Европа е тъкмо толкоз скъп, колкото и този на останалите 26 страни, акцентира президентът. Тя означи, че европейският й опит сочи, че почитание буди този, който има лично мнение, а не се санкционира поради другата му позиция.
„ Ако имаше наказателни точки, в случай че се съмняваше в нашата преданост, щеше ли Европа да бъде благосклонна и да пусне траншове по Плана за възобновяване и резистентност “, сложи риторично въпроса президентът.
Йотова прикани България да спре да се държи като нерешителен посетител в европейското семейство, тъй като има свои политики и ползи, работи за възстановяване на европейските политики. Държавният глава сложи въпроса за нуждата от интензивно присъединяване на България в дебатите за бъдещето на Европейския съюз, както и в актуалната полемика за Многогодишната финансова рамка на съюза.
По думите на Йотова все още има много запаси във връзка с смяната на кохезионната политика, за която България упорства да се резервира. Президентът уточни, че идващият дълголетен бюджет на Евросъюза би трябвало да резервира Европа на солидарността, само че и да я построи като мощна индустриална стопанска система и мощен международен водач.
„ Двете войни – в Украйна и в Близкия изток, демонстрираха, че е безпределно стар механизмът на действие на Европейския съюз “, съобщи Илияна Йотова. Тя посочи, че Европа би трябвало да се върне към лидерските си позиции, да реализира стратегическа автономност – да бъде оптимално самостоятелна, да доизгради единния пазар, както и личната си система за сигурност и защита, да бъде конкурентоспособна.
На въпрос за готвения 21-ви пакет от европейски наказания против Русия поради войната в Украйна президентът уточни, че тематиката е била доста преекспонирана в България, до момента в който на съвещанието на Европейския съвет е липсвала, както и в другите страни. Тя акцентира, че пакетът е в ранен стадий на разискване и да се дискутира, е прекомерно условно. Йотова напомни, че не за първи път името на съветския патриарх Кирил се свързва със санкционен лист.
„ След като Европа и украинският президент Зеленски желаят Русия да седне на масата на договарянията час по-скоро, не може да отварят нова конфликтна точка. А такава ще се отвори с предложенията за разширение на санкционния лист. Трябва ли да пренесем спора на религиозна основа, което ще докара до още по-голямо разделяне “, съобщи президентът. Тя уточни, че не трябва българските вярващи да бъдат разделяни по тази линия, „ тъй като православието е надълбоко вкоренено в българската история “.
Президентът съобщи, че в кресливата полемика по въпроса в България не е обърнато задоволително внимание върху причините на министър-председателя Румен Радев за други хора, които се възнамерява да бъдат включени в санкционния лист. Тези хора са свързвани с бъдещето на нуклеарната ни централа, с бъдещето на „ Лукойл “, става въпрос за национална сигурност, уточни тя.
Йотова още веднъж акцентира, че всички старания би трябвало да са ориентирани към дипломатическото разрешаване на спора и най-сетне да се реализира мир след 4 години война, чиито последици са за цяла Европа. Тя напомни, че в основата на европейската концепция и основаването на Европейския съюз е мирът.
„ Конфликтът в Близкия изток още веднъж сподели, че нищо не може да бъде реализирано с война. И още веднъж всички са на масата на договарянията. Отново се приказва за мир “, съобщи президентът.
По тематиката за европейското участие на Република Северна Македония Илияна Йотова уточни, че има доста тежки подозрения дали настоящето управление на Република Северна Македония желае да бъде член на Европейския съюз.
„ Не си изяснявам блокажа, който основава. Всъщност, настоящето ръководство на Република Северна Македония не признава дейностите и подписите на предходното. Аз се чудя по какъв начин може да блокираш желанието на личните си жители да бъдат европейски жители “, съобщи президентът. Тя акцентира, че Скопие няма проблем със София, а с Европейския съюз, тъй като не извършва уговорките, поети в подписаното през 2022 година съглашение със съюза.
На въпрос за контракта с „ Боташ “ президентът съобщи, че той е можел да работи дейно в интерес на България, а и на Средна Европа. „ За страдание недалновидна политика и политически спорове направиха това невероятно “, уточни Йотова. Тя напомни, че договорът беше подписан в спешен интервал със спрени съветски доставки.
„ Само тъй като беше подписан от един длъжностен кабинет, той не проработи след това “, акцентира президентът, като означи, че има уверението на държавното управление, че по този въпрос ще се вземат положителните за страната решения.
България държи златна карта – и като член на Европейския съюз, и поради геополитическото си състояние. Дълги години страната ни беше външна страна и огромните планове ни заобикаляха. Сега отсам ще минават един ден всички вероятни коридори – енергийни, сухопътни коридори, свързани с високите технологии. България може да се трансформира в мощен стопански център в тази част на Европа.
Това съобщи президентът Илияна Йотова в изявление за предаването „ 120 минути “ по бТВ.
Ние сме в Европейския съюз, с цел да се чува българската позиция. Европейският съюз не е класна стая, в която влиза един преподавател и споделя на децата какъв урок би трябвало да научат. Гласът на България в Европа е тъкмо толкоз скъп, колкото и този на останалите 26 страни, акцентира президентът. Тя означи, че европейският й опит сочи, че почитание буди този, който има лично мнение, а не се санкционира поради другата му позиция.
„ Ако имаше наказателни точки, в случай че се съмняваше в нашата преданост, щеше ли Европа да бъде благосклонна и да пусне траншове по Плана за възобновяване и резистентност “, сложи риторично въпроса президентът.
Йотова прикани България да спре да се държи като нерешителен посетител в европейското семейство, тъй като има свои политики и ползи, работи за възстановяване на европейските политики. Държавният глава сложи въпроса за нуждата от интензивно присъединяване на България в дебатите за бъдещето на Европейския съюз, както и в актуалната полемика за Многогодишната финансова рамка на съюза.
По думите на Йотова все още има много запаси във връзка с смяната на кохезионната политика, за която България упорства да се резервира. Президентът уточни, че идващият дълголетен бюджет на Евросъюза би трябвало да резервира Европа на солидарността, само че и да я построи като мощна индустриална стопанска система и мощен международен водач.
„ Двете войни – в Украйна и в Близкия изток, демонстрираха, че е безпределно стар механизмът на действие на Европейския съюз “, съобщи Илияна Йотова. Тя посочи, че Европа би трябвало да се върне към лидерските си позиции, да реализира стратегическа автономност – да бъде оптимално самостоятелна, да доизгради единния пазар, както и личната си система за сигурност и защита, да бъде конкурентоспособна.
На въпрос за готвения 21-ви пакет от европейски наказания против Русия поради войната в Украйна президентът уточни, че тематиката е била доста преекспонирана в България, до момента в който на съвещанието на Европейския съвет е липсвала, както и в другите страни. Тя акцентира, че пакетът е в ранен стадий на разискване и да се дискутира, е прекомерно условно. Йотова напомни, че не за първи път името на съветския патриарх Кирил се свързва със санкционен лист.
„ След като Европа и украинският президент Зеленски желаят Русия да седне на масата на договарянията час по-скоро, не може да отварят нова конфликтна точка. А такава ще се отвори с предложенията за разширение на санкционния лист. Трябва ли да пренесем спора на религиозна основа, което ще докара до още по-голямо разделяне “, съобщи президентът. Тя уточни, че не трябва българските вярващи да бъдат разделяни по тази линия, „ тъй като православието е надълбоко вкоренено в българската история “.
Президентът съобщи, че в кресливата полемика по въпроса в България не е обърнато задоволително внимание върху причините на министър-председателя Румен Радев за други хора, които се възнамерява да бъдат включени в санкционния лист. Тези хора са свързвани с бъдещето на нуклеарната ни централа, с бъдещето на „ Лукойл “, става въпрос за национална сигурност, уточни тя.
Йотова още веднъж акцентира, че всички старания би трябвало да са ориентирани към дипломатическото разрешаване на спора и най-сетне да се реализира мир след 4 години война, чиито последици са за цяла Европа. Тя напомни, че в основата на европейската концепция и основаването на Европейския съюз е мирът.
„ Конфликтът в Близкия изток още веднъж сподели, че нищо не може да бъде реализирано с война. И още веднъж всички са на масата на договарянията. Отново се приказва за мир “, съобщи президентът.
По тематиката за европейското участие на Република Северна Македония Илияна Йотова уточни, че има доста тежки подозрения дали настоящето управление на Република Северна Македония желае да бъде член на Европейския съюз.
„ Не си изяснявам блокажа, който основава. Всъщност, настоящето ръководство на Република Северна Македония не признава дейностите и подписите на предходното. Аз се чудя по какъв начин може да блокираш желанието на личните си жители да бъдат европейски жители “, съобщи президентът. Тя акцентира, че Скопие няма проблем със София, а с Европейския съюз, тъй като не извършва уговорките, поети в подписаното през 2022 година съглашение със съюза.
На въпрос за контракта с „ Боташ “ президентът съобщи, че той е можел да работи дейно в интерес на България, а и на Средна Европа. „ За страдание недалновидна политика и политически спорове направиха това невероятно “, уточни Йотова. Тя напомни, че договорът беше подписан в спешен интервал със спрени съветски доставки.
„ Само тъй като беше подписан от един длъжностен кабинет, той не проработи след това “, акцентира президентът, като означи, че има уверението на държавното управление, че по този въпрос ще се вземат положителните за страната решения.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ