Гечев: Какъв газ от САЩ ни осигури премиерът? Той имаше срещи в правителството, то не произвежда газ
Абсурдно е изобщо да се мисли, че втечненият газ може да е с по-ниски пазарни цени, това разяснява в изявление за професорът по стопанска система, зам.-председател на парламентарната бюджетна комисия и народен представител от Българска социалистическа партия Румен Гечев.
Ето цялото изявление.
- Премиерът Петков се върна от визитата си в Съединени американски щати с думите, че е обезпечил два танкера полутечен газ до юни. Възможно ли е това, проф. Гечев?
- Не знам за какво не се разисква нещо явно – американското държавно управление не създава полутечен газ и не може да подписва никакви контракти, тъй като става дума за крупни частни корпорации. Никакво държавно управление не може да подрежда на тези снабдители да доставят в Европейски Съюз или в частност в България на по-ниски цени, в сравнение с примерно износят в Китай или Индия. Значи, американското държавно управление ще би трябвало да заплаща разликата сред цените на международния пазар и тези „ другарски “ за Европейски Съюз. Колко време и какъв брой десетки милиарда $ ще коства на бюджета на Съединени американски щати, ще бъде ли утвърдено от Конгреса и Сената, за какъв интервал? Да не би да стартират за България с два или няколко танкера през юни - юли, да накарат „ щастливците “ да отговорят отсреща с някоя геополитическа услуга и после… извинете стана неточност, няма газ и цените към този момент са други. Все въпроси за размисъл, тъй като не може до безконечност да поддържаме мощните на деня и след това да плащаме сметките с десетилетия. А някои сметки може да се окажат неоценими с парични средства. Така че, „ да “ на преференциалната диверсификация на доставките, „ не “ на нова монополизация.
- Как физически ще пристигна до българския консуматор този газ, за който приказва министър председателят Петков?
- Да дава отговор този, който го е обещавал – държавното управление. Като се имат поради връзките на газопреносната ни система, най-вероятно доставките ще бъдат през Гърция или през Турция. Но отговор на този въпрос отново би трябвало да даде държавното управление.
- Конфликтът в Украйна по какъв начин въздейства върху проектите на България да се причисли към еврозоната през 2024 година? Ще има ли групово ембарго върху съветския петрол от страна на Европейски Съюз и можем ли да сменяем съветския тръбен газ с полутечен от Съединени американски щати?
- Съчетаването на двете рецесии: тази от КОВИД-19 и войната в прилежаща Украйна явно доста усложняват и оскъпяват тази цел. Това е още една причина да приемем, че повече от всеки път е належащо да си създадем доста добре сметката.
Има доста незнайни: какъв брой ще продължи войната, по какъв начин ще приключи, какви ще последствията за Европейски Съюз и за нас, ще съумеем ли да организираме съответна акомодация и възобновяване в след спешния интервал. И за Европа и изключително за нас, които сме с най-висока енергийна взаимозависимост от Русия, възможното групово ембарго за импорт на съветски нефт и газ ще бъде пагубна за стопанските системи ни.
България би трябвало изрично да поддържа декларираното към този момент несъгласие за такова решение. Русия е номер едно в света по експорт на природен газ и втора по експорт на нефт.
Руският импорт подсигурява на Европейски Съюз над 40% от потребностите на газ и към 25 % от тези за недопечен нефт. Но обърнете внимание, че тези проценти са прекомерно разнообразни за примерно за България и Германия, или за Унгария и Испания или Франция. Въобще не ми се желае едни да взимат решенията, а други като нас да заплащат допълнително.
Погледнете географската карта с нанесените по нея съществени снабдители на нефт, сравнете опциите на Германия и България за предоговаряне и обезпечаване на промени в логистиката, теглете чертата и смятайте защо става дума.
- Все отново замяната на съветските изкопаеми горива върви и у нас, и в Европейски Съюз.
- Вероятно доставки на нефт, въпреки и в понижени количества, ще бъдат обезпечени, само че при доста по-високи цени. Въпросът е какъв брой по-високи и дали дори най-развитите европейски страни ще могат да се оправят с галопа на цените. Въпросът с природният газ е много по-сложен и с предвидими изключително тежки последствия.
- Какви са обстоятелствата?
- Европейски Съюз използва годишно 400 милиарда кубически метра газ, от които 150 милиарда кубически метра са импорт от Русия. Има ли свободен потенциал на евентуални снабдители за заменяне на такова колосално количество? По общо налични данни – няма!
Освен Русия, най-големите експортьори на полутечен газ са надлежно Катар и Австралия, само че те работят главно с дълготрайни контракти за доставка и към този момент обявиха, че не могат да обезпечат значими количества.
Съединени американски щати предходната година са изнесли към 60 милиарда кубически метра полутечен газ. Преди няколко дни президентът Байдън даде обещание на водачите на Европейски Съюз, че до края на 2022 година ще обезпечи импорт от 15 милиарда кубически метра, а през 2023 година към 50 милиарда кубически метра. Само че, тук има много условности като: на каква цена, в какъв период и къде и с какъв период ще бъдат направени доставките. Абсурдно е изобщо да се мисли, че втечненият газ може да е с по-ниски пазарни цени. За да се втечни, газът се компресира под високо налягане, по-късно се транспортира при поддържана температура от минус 160 градуса, един характерен танкер от 135 хиляди тона коства към 250 милиона $, разноските по превоз на хиляди километра са значими, скъпи са специфичните терминали за полутечен газ, след това още веднъж се конвертира от полутечен във въздухообразен газ и така нататък
- Каква е позицията на Българска социалистическа партия за въвеждане на еврото на 1 януари 2024 година? България ще бъде ли подготвена за въвеждането на общата валута към тази дата?
- Висшият орган на Българска социалистическа партия - конгресът, от дълго време взе решение, че партията ни поддържа влизането на България в Еврозоната. Основният претекст беше, че паричната интеграция е извънредно значим детайл на общата икономическа интеграция, посредством която може да се усъвършенства и да се усъвършенства конкурентоспособността на националното ни стопанство. Нека да напомня, че формалната молба на страната ни за участие в Европейски Съюз беше подадена от социалистическо държавно управление в края на 1995 година, а приемането ни през 2007 година стана при премиер-социалист. Така че, ние сме поредни в позицията си по този стратегически въпрос. Това, обаче, не значи, че влизането в Еврозоната е фиктивен акт или както го назовават някои анализатори „ геополитическо решение “. Бих споделил „ Не дай Боже такива решения с дълготрайни значими стопански, обществени и политически последствия да се взимат при някаква обща еуфория или поради късогледи вътрешни и външни политически дивиденти.
- Защо?
- Тук има две групи въпроси, изискващи детайлни и деликатно преценени отговори.
Първата група касае готовността на нашата стопанска система да се „ впише “ и да устои на изключително взискателните правила на този паричен съюз и неговите правила. Нашата оценка, споделяна от специалисти у нас и зад граница е, че спрямо водещите страни от зоната, нашето софтуерно ниво, пазарна конструкция и бизнес среда, конкурентните качества, покупателна дарба на жителите и други към днешна дата са към момента надалеч от високите критерии за участие.
Втората група въпроси визира съответните резултати от влизането в Еврозоната върху вноса и износа, върху обособените браншове на стопанската система – промишленост, селско стопанство, услуги, върху пенсиите и другите приходи, върху огромни и надлежно междинни и дребни компании и така нататък
- Има ли условие за покупателна дарба, равнище на приходите по отношение на европейските и равнище на инфлацията за приемането на еврото? Как стоим по отношение на тях?
- Има съответни условия, касаещи делът на държавният дълг и бюджетния недостиг в Брутният вътрешен продукт, непоклатимост на валутния курс на националната валута към еврото (ние нямаме проблем, тъй като левът е закрепен към еврото), както и сравнителните нива на инфлацията и лихвените проценти у нас и съответните нива в три от сегашните членки на зоната с най-хубави индикатори, т.е. с най-ниска инфлация и най-ниски лихви. Към момента ние не отговаряме на критерия „ инфлация “ и най-вероятно, това противоречие може и да нараства през идващите месеци.
Не единствено съгласно мен това е не толкоз официално, колкото извънредно значимо предизвикателство. Защото при други равни условия, възможна по-висока инфлация у нас ще способства за евентуално обезценяване на лв.. Сега този валутен курс е закрепен, само че въпросът е какъв курс ще „ признае “ Европейската централна банка към деня на действителното ни присъединение към валутния съюз. Да, ние имаме решение на Народното събрание този курс да бъде същия като днешния. Но нашето решение по никакъв метод не задължава юридически двете институции, които взимат решението – Съвета на Европа и ЕЦБ да одобряват нашето предложение.
- Има ли характерни моменти при присъединението на една страна към еврозоната?
- Бих подчертал нещо изключително значимо: би трябвало да ни е ясно, че паричната политика на ЕЦБ в действителност се дефинира от най-развитите и с максимален дял на Брутният вътрешен продукт страни – Германия и Франция, ненапълно Италия и Испания. При никакви условия единната парична политика не може да е еднообразно положителна за развити и неразвити страни, за страни зависещи повече или по-малко от износа и от вноса. Това, че разликите в икономическото развиване на страните - членки на Европейски Съюз са значими е доста съществено предизвикателство за постигането на хармонизация на националните ползи на обособените страни. Затова отчитайки безспорните плюсове, ние би трябвало доста добре да си създадем сметката и за не леките провокации. Миналата година междинният Брутният вътрешен продукт на човек от популацията у нас бе към 9 хиляди евро против над 40 хиляди евро приблизително за страните от Еврозоната. Такова закъснение над четири пъти няма по какъв начин да не е притеснително и да не демонстрира, че имаме много работа по подготовката ни за този паричен съюз, тъй че включването ни в него да бъде удачно.
- Вие сте зам.-председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси. Знаете ли „ къде сме ние “ като страна преди влизането в еврозоната?
- От Българска социалистическа партия от дълго време настояваме и в пленарната зала, и в профилираните комисии, Българска народна банка и държавното управление да ни показват за разискване съответни планове за позитивните и рисковите резултати от влизането ни в Еврозоната. Не единствено съгласно мен, това следва да е безусловно наложително преди да се вземе решение за периодите, за които вие питате. Знаем, че през 2017 година Българска народна банка е показало на МФ такива планове, само че наподобява тогавашния министър не ги е харесал и ги е прибрал в чекмеджето си. А през днешния ден обстановката е още по-сложна. Онзи ден на съдружния съвет задължихме тези две институции да ни приготвят въпросните планове и да стартираме разисквания по въпроса къде сме в този момент и какво би трябвало да създадем, с цел да сме подготвени колкото се може по-рано, само че при отчитане на националният ни интерес!
- Какво изведе на напред във времето разглеждането на Националния проект за приемане на еврото, проф. Гечев?
- Всички новоприети за страни-членки на Европейски Съюз през последните 20 години са поели договорни отговорности за следващо участие във валутния съюз (Еврозоната). Но, това е кардинално обвързване, в него няма съответни периоди. Така че, всяка страна – евентуален претендент, сама дефинира дали и по кое време да стане това. Страните от Прибалтика – Латвия, Литва и Естония към този момент го направиха. Словения и Словакия също се причислиха към тази валутна зона. Но други някогашни социалистически страни, освен това по-развити от нас – Полша, Чехия и Унгария към този момент нямат такива планове в обозримо бъдеще. Първоначално отложиха с 2-3 години заявените по-рано дати на кандидатстване, а от 3-4 години изрично декларират, че това не е тяхна идна цел и евентуално ще бъде обсъждано в далечно бъдеще. Формално те акцентират към момента огромното им закъснение от междинните стопански индикатори на другите страни от Еврозоната и към момента огромната разлика в виталното ниво и покупателната дарба на семействата. Трябва да се има поради, че 2000-2002 г Швеция и Дания организираха национални референдуми, на които взеха решение да запазят националните си валути и да не влизат в Еврозоната.
- Възможна ли е проверка на нашата позиция?
- България към този момент е изявила предпочитание за подготовка за влизане в Еврозоната и е сложена индикативна дата от 24.01. 2024 година. Това не е дефинитивно решение, тъй като дотогава е мъчно да се предвижда по какъв начин ще се развият нещата в света, в Европа и в нашата страна. Но по принцип е вярно нашите компании, банки и други съответстващи институции да се приготвят за предстоящи промени при нов валутен режим. С други думи, приемането на Националният проект за приемането на еврото е нужна и съответна стъпка. Но да се има поради, че този проект е за институционална подготовка и не включва проект и тактика за подготовката на стопанската система ни за такова предизвикателство.
Ето цялото изявление.
- Премиерът Петков се върна от визитата си в Съединени американски щати с думите, че е обезпечил два танкера полутечен газ до юни. Възможно ли е това, проф. Гечев?
- Не знам за какво не се разисква нещо явно – американското държавно управление не създава полутечен газ и не може да подписва никакви контракти, тъй като става дума за крупни частни корпорации. Никакво държавно управление не може да подрежда на тези снабдители да доставят в Европейски Съюз или в частност в България на по-ниски цени, в сравнение с примерно износят в Китай или Индия. Значи, американското държавно управление ще би трябвало да заплаща разликата сред цените на международния пазар и тези „ другарски “ за Европейски Съюз. Колко време и какъв брой десетки милиарда $ ще коства на бюджета на Съединени американски щати, ще бъде ли утвърдено от Конгреса и Сената, за какъв интервал? Да не би да стартират за България с два или няколко танкера през юни - юли, да накарат „ щастливците “ да отговорят отсреща с някоя геополитическа услуга и после… извинете стана неточност, няма газ и цените към този момент са други. Все въпроси за размисъл, тъй като не може до безконечност да поддържаме мощните на деня и след това да плащаме сметките с десетилетия. А някои сметки може да се окажат неоценими с парични средства. Така че, „ да “ на преференциалната диверсификация на доставките, „ не “ на нова монополизация.
- Как физически ще пристигна до българския консуматор този газ, за който приказва министър председателят Петков?
- Да дава отговор този, който го е обещавал – държавното управление. Като се имат поради връзките на газопреносната ни система, най-вероятно доставките ще бъдат през Гърция или през Турция. Но отговор на този въпрос отново би трябвало да даде държавното управление.
- Конфликтът в Украйна по какъв начин въздейства върху проектите на България да се причисли към еврозоната през 2024 година? Ще има ли групово ембарго върху съветския петрол от страна на Европейски Съюз и можем ли да сменяем съветския тръбен газ с полутечен от Съединени американски щати?
- Съчетаването на двете рецесии: тази от КОВИД-19 и войната в прилежаща Украйна явно доста усложняват и оскъпяват тази цел. Това е още една причина да приемем, че повече от всеки път е належащо да си създадем доста добре сметката.
Има доста незнайни: какъв брой ще продължи войната, по какъв начин ще приключи, какви ще последствията за Европейски Съюз и за нас, ще съумеем ли да организираме съответна акомодация и възобновяване в след спешния интервал. И за Европа и изключително за нас, които сме с най-висока енергийна взаимозависимост от Русия, възможното групово ембарго за импорт на съветски нефт и газ ще бъде пагубна за стопанските системи ни.
България би трябвало изрично да поддържа декларираното към този момент несъгласие за такова решение. Русия е номер едно в света по експорт на природен газ и втора по експорт на нефт.
Руският импорт подсигурява на Европейски Съюз над 40% от потребностите на газ и към 25 % от тези за недопечен нефт. Но обърнете внимание, че тези проценти са прекомерно разнообразни за примерно за България и Германия, или за Унгария и Испания или Франция. Въобще не ми се желае едни да взимат решенията, а други като нас да заплащат допълнително.
Погледнете географската карта с нанесените по нея съществени снабдители на нефт, сравнете опциите на Германия и България за предоговаряне и обезпечаване на промени в логистиката, теглете чертата и смятайте защо става дума.
- Все отново замяната на съветските изкопаеми горива върви и у нас, и в Европейски Съюз.
- Вероятно доставки на нефт, въпреки и в понижени количества, ще бъдат обезпечени, само че при доста по-високи цени. Въпросът е какъв брой по-високи и дали дори най-развитите европейски страни ще могат да се оправят с галопа на цените. Въпросът с природният газ е много по-сложен и с предвидими изключително тежки последствия.
- Какви са обстоятелствата?
- Европейски Съюз използва годишно 400 милиарда кубически метра газ, от които 150 милиарда кубически метра са импорт от Русия. Има ли свободен потенциал на евентуални снабдители за заменяне на такова колосално количество? По общо налични данни – няма!
Освен Русия, най-големите експортьори на полутечен газ са надлежно Катар и Австралия, само че те работят главно с дълготрайни контракти за доставка и към този момент обявиха, че не могат да обезпечат значими количества.
Съединени американски щати предходната година са изнесли към 60 милиарда кубически метра полутечен газ. Преди няколко дни президентът Байдън даде обещание на водачите на Европейски Съюз, че до края на 2022 година ще обезпечи импорт от 15 милиарда кубически метра, а през 2023 година към 50 милиарда кубически метра. Само че, тук има много условности като: на каква цена, в какъв период и къде и с какъв период ще бъдат направени доставките. Абсурдно е изобщо да се мисли, че втечненият газ може да е с по-ниски пазарни цени. За да се втечни, газът се компресира под високо налягане, по-късно се транспортира при поддържана температура от минус 160 градуса, един характерен танкер от 135 хиляди тона коства към 250 милиона $, разноските по превоз на хиляди километра са значими, скъпи са специфичните терминали за полутечен газ, след това още веднъж се конвертира от полутечен във въздухообразен газ и така нататък
- Каква е позицията на Българска социалистическа партия за въвеждане на еврото на 1 януари 2024 година? България ще бъде ли подготвена за въвеждането на общата валута към тази дата?
- Висшият орган на Българска социалистическа партия - конгресът, от дълго време взе решение, че партията ни поддържа влизането на България в Еврозоната. Основният претекст беше, че паричната интеграция е извънредно значим детайл на общата икономическа интеграция, посредством която може да се усъвършенства и да се усъвършенства конкурентоспособността на националното ни стопанство. Нека да напомня, че формалната молба на страната ни за участие в Европейски Съюз беше подадена от социалистическо държавно управление в края на 1995 година, а приемането ни през 2007 година стана при премиер-социалист. Така че, ние сме поредни в позицията си по този стратегически въпрос. Това, обаче, не значи, че влизането в Еврозоната е фиктивен акт или както го назовават някои анализатори „ геополитическо решение “. Бих споделил „ Не дай Боже такива решения с дълготрайни значими стопански, обществени и политически последствия да се взимат при някаква обща еуфория или поради късогледи вътрешни и външни политически дивиденти.
- Защо?
- Тук има две групи въпроси, изискващи детайлни и деликатно преценени отговори.
Първата група касае готовността на нашата стопанска система да се „ впише “ и да устои на изключително взискателните правила на този паричен съюз и неговите правила. Нашата оценка, споделяна от специалисти у нас и зад граница е, че спрямо водещите страни от зоната, нашето софтуерно ниво, пазарна конструкция и бизнес среда, конкурентните качества, покупателна дарба на жителите и други към днешна дата са към момента надалеч от високите критерии за участие.
Втората група въпроси визира съответните резултати от влизането в Еврозоната върху вноса и износа, върху обособените браншове на стопанската система – промишленост, селско стопанство, услуги, върху пенсиите и другите приходи, върху огромни и надлежно междинни и дребни компании и така нататък
- Има ли условие за покупателна дарба, равнище на приходите по отношение на европейските и равнище на инфлацията за приемането на еврото? Как стоим по отношение на тях?
- Има съответни условия, касаещи делът на държавният дълг и бюджетния недостиг в Брутният вътрешен продукт, непоклатимост на валутния курс на националната валута към еврото (ние нямаме проблем, тъй като левът е закрепен към еврото), както и сравнителните нива на инфлацията и лихвените проценти у нас и съответните нива в три от сегашните членки на зоната с най-хубави индикатори, т.е. с най-ниска инфлация и най-ниски лихви. Към момента ние не отговаряме на критерия „ инфлация “ и най-вероятно, това противоречие може и да нараства през идващите месеци.
Не единствено съгласно мен това е не толкоз официално, колкото извънредно значимо предизвикателство. Защото при други равни условия, възможна по-висока инфлация у нас ще способства за евентуално обезценяване на лв.. Сега този валутен курс е закрепен, само че въпросът е какъв курс ще „ признае “ Европейската централна банка към деня на действителното ни присъединение към валутния съюз. Да, ние имаме решение на Народното събрание този курс да бъде същия като днешния. Но нашето решение по никакъв метод не задължава юридически двете институции, които взимат решението – Съвета на Европа и ЕЦБ да одобряват нашето предложение.
- Има ли характерни моменти при присъединението на една страна към еврозоната?
- Бих подчертал нещо изключително значимо: би трябвало да ни е ясно, че паричната политика на ЕЦБ в действителност се дефинира от най-развитите и с максимален дял на Брутният вътрешен продукт страни – Германия и Франция, ненапълно Италия и Испания. При никакви условия единната парична политика не може да е еднообразно положителна за развити и неразвити страни, за страни зависещи повече или по-малко от износа и от вноса. Това, че разликите в икономическото развиване на страните - членки на Европейски Съюз са значими е доста съществено предизвикателство за постигането на хармонизация на националните ползи на обособените страни. Затова отчитайки безспорните плюсове, ние би трябвало доста добре да си създадем сметката и за не леките провокации. Миналата година междинният Брутният вътрешен продукт на човек от популацията у нас бе към 9 хиляди евро против над 40 хиляди евро приблизително за страните от Еврозоната. Такова закъснение над четири пъти няма по какъв начин да не е притеснително и да не демонстрира, че имаме много работа по подготовката ни за този паричен съюз, тъй че включването ни в него да бъде удачно.
- Вие сте зам.-председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси. Знаете ли „ къде сме ние “ като страна преди влизането в еврозоната?
- От Българска социалистическа партия от дълго време настояваме и в пленарната зала, и в профилираните комисии, Българска народна банка и държавното управление да ни показват за разискване съответни планове за позитивните и рисковите резултати от влизането ни в Еврозоната. Не единствено съгласно мен, това следва да е безусловно наложително преди да се вземе решение за периодите, за които вие питате. Знаем, че през 2017 година Българска народна банка е показало на МФ такива планове, само че наподобява тогавашния министър не ги е харесал и ги е прибрал в чекмеджето си. А през днешния ден обстановката е още по-сложна. Онзи ден на съдружния съвет задължихме тези две институции да ни приготвят въпросните планове и да стартираме разисквания по въпроса къде сме в този момент и какво би трябвало да създадем, с цел да сме подготвени колкото се може по-рано, само че при отчитане на националният ни интерес!
- Какво изведе на напред във времето разглеждането на Националния проект за приемане на еврото, проф. Гечев?
- Всички новоприети за страни-членки на Европейски Съюз през последните 20 години са поели договорни отговорности за следващо участие във валутния съюз (Еврозоната). Но, това е кардинално обвързване, в него няма съответни периоди. Така че, всяка страна – евентуален претендент, сама дефинира дали и по кое време да стане това. Страните от Прибалтика – Латвия, Литва и Естония към този момент го направиха. Словения и Словакия също се причислиха към тази валутна зона. Но други някогашни социалистически страни, освен това по-развити от нас – Полша, Чехия и Унгария към този момент нямат такива планове в обозримо бъдеще. Първоначално отложиха с 2-3 години заявените по-рано дати на кандидатстване, а от 3-4 години изрично декларират, че това не е тяхна идна цел и евентуално ще бъде обсъждано в далечно бъдеще. Формално те акцентират към момента огромното им закъснение от междинните стопански индикатори на другите страни от Еврозоната и към момента огромната разлика в виталното ниво и покупателната дарба на семействата. Трябва да се има поради, че 2000-2002 г Швеция и Дания организираха национални референдуми, на които взеха решение да запазят националните си валути и да не влизат в Еврозоната.
- Възможна ли е проверка на нашата позиция?
- България към този момент е изявила предпочитание за подготовка за влизане в Еврозоната и е сложена индикативна дата от 24.01. 2024 година. Това не е дефинитивно решение, тъй като дотогава е мъчно да се предвижда по какъв начин ще се развият нещата в света, в Европа и в нашата страна. Но по принцип е вярно нашите компании, банки и други съответстващи институции да се приготвят за предстоящи промени при нов валутен режим. С други думи, приемането на Националният проект за приемането на еврото е нужна и съответна стъпка. Но да се има поради, че този проект е за институционална подготовка и не включва проект и тактика за подготовката на стопанската система ни за такова предизвикателство.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ