„Мадам Мишима“, Театър „София“
Абсолютно заслужена номинация „ Икар “ за основна мъжка роля на Михаил Милчев като мадам Мишима! Един мъж в ролята на жена в пиеса, която видимо се отнася до една далечна и екзотична страна като Япония, само че в действителност е за лудостта във всеки от нас, на която избираме да гледаме като на нещо необичайно и далечно.
Мадам Мишима е алтерегото на Юкио Мишима – действително съществуваща персона, многолика и странна, публицист и артист, режисирал самичък личното си самоубийство. Мадам Мишима е онази, която ще му помогне да направи последната крачка, когато болката стане непоносима. Мадам Мишима е неговата полуда.Невероятно неотразим, извънредно безапелационен и с премерени до милиметър жестове, Михаил Милчев е толкоз достоверен в тази роля, че в салона не се чуваше даже дишането на публиката – до един бяхме стаили мирис. Представлението е монолог на мадам Мишима пред следователя, който проверява последните часове на самоубиеца и е самобитен разговор сред два противоположни свята – този на реда, дисциплината и правораздаването, и този на свободната воля, лудостта и поезията. Ясно е кой побеждава – както прилича на театъра, побеждава лудостта. И съм сигурна, че тайничко всеки от нас в публиката беше склонен, тъй като искахме да спасим мадам Мишима.
Задължително би трябвало да загатна режисьора Калин Ангелов и художника Никола Налбантов, чиято отлична работа способства за спектакъла. Автор е Елена Алексиева, която одобрявам като писателка и не толкоз като драматург, само че в тази ситуация текстът е задоволително едносъставен и логичен, с цел да може благодарение на подобаващия реализатор да се трансформира в чудесно театрално прекарване. За лудите, за поетите, за безстрашните, за тези, които в сърцето си живеят трудно красиво – тази пиеса е за нас.
Мадам Мишима е алтерегото на Юкио Мишима – действително съществуваща персона, многолика и странна, публицист и артист, режисирал самичък личното си самоубийство. Мадам Мишима е онази, която ще му помогне да направи последната крачка, когато болката стане непоносима. Мадам Мишима е неговата полуда.Невероятно неотразим, извънредно безапелационен и с премерени до милиметър жестове, Михаил Милчев е толкоз достоверен в тази роля, че в салона не се чуваше даже дишането на публиката – до един бяхме стаили мирис. Представлението е монолог на мадам Мишима пред следователя, който проверява последните часове на самоубиеца и е самобитен разговор сред два противоположни свята – този на реда, дисциплината и правораздаването, и този на свободната воля, лудостта и поезията. Ясно е кой побеждава – както прилича на театъра, побеждава лудостта. И съм сигурна, че тайничко всеки от нас в публиката беше склонен, тъй като искахме да спасим мадам Мишима.
Задължително би трябвало да загатна режисьора Калин Ангелов и художника Никола Налбантов, чиято отлична работа способства за спектакъла. Автор е Елена Алексиева, която одобрявам като писателка и не толкоз като драматург, само че в тази ситуация текстът е задоволително едносъставен и логичен, с цел да може благодарение на подобаващия реализатор да се трансформира в чудесно театрално прекарване. За лудите, за поетите, за безстрашните, за тези, които в сърцето си живеят трудно красиво – тази пиеса е за нас.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




