Абсолютно брилянтната криминална история в ни пренася в Америка през

Абсолютно брилянтната престъпна история в ни придвижва в Америка през 20-те години на ХХ в., където из упадъчните улици и секрети питейни заведения на Чикаго бродят мафиоти и не какъв да е, а самият именит джаз музикант Луис Армстронг. Авторът Рей Селестин съчетава нереалност с действителни персони и събития в романа си, който от „ Таймс “ дефинират като „ вълнуваща картина на рисков град, където жестокото принуждение съжителства с обаятелна музика “.

„ Блусът на мъртвеца “ излиза на 10 юли под знака на издателство „ Кръг “ в мелодичния превод на Юрий Лучев, а за корица е употребена истинската визия – приспособена за българското издание от Стоян Атанасов (Kontur Creative).

Това е вторият разказ от серията „ Градски блус квартет “ на британския публицист, който обаче може да се чете изцяло независимо. Тук Селестин надминава себе си, а залозите в престъпната мистерия са по-високи от всеки път. Луис Армстронг още веднъж е основен състезател в жестоката тайнственост, чието деяние се развива през 1928 година в Чикаго – време, в което царува расово разделениe и всеобща корупция. Това е и пикът на Сухия режим, когато контрабандата на алкохол процъфтява, а пипалата на подземния свят са плъзнали из целия град.

Сюжетът на „ Блусът на мъртвеца “ се заплита към безследно изчезналата измежду бял ден младата наследница на една от най-богатите семейства в Чикаго. В дребна уличка пък е намерено обезобразеното тяло на разбойник, а тържеството на корумпирани политици в първокласен хотел – полято с отровно шампанско – приключва с няколко натрупа и голям брой въпроси.

Детективите Майкъл Талбът и Айда Дейвис от организация „ Пинкертън “, добре познати от първата книга, поемат случая с изчезналата наследница, само че следствието им е възпрепятствано от незабележим зложелател и се заплита на всяка крачка. Междувременно Данте Кавалера – млад контрабандист на алкохол, е нает от Ал Капоне, с цел да проверява „ отровното тържество “, а престъпният фотограф Джейкъб Русо се пробва да разплете жестокото ликвидиране на гангстера…

Самият Армстронг се бори да не бъде замесен в спора и да усъвършенства личния си музикален жанр на фона на расизма, който му пречи да доближи до бяла аудитория. Тъкмо той се оказва мостът сред двете лица на Чикаго.

„ Блусът на мъртвеца “ е наложителна за феновете на джаза, за заинтригуваните от историята на проведената престъпност и въздействието й върху днешното американско общество, както и за всеки четец, който обича положителните престъпни истории, които държат в напрежение до последната страница.

Рей Селестин е британски публицист и сценарист. Добива популярност с престъпната тетралогия „ Градски блус квартет “, с която разкрива достоверни моменти от джаз сцената на Ню Орлиънс („ Убийствен джаз “), Чикаго („ Блусът на мъртвеца “), Ню Йорк и Лос Анджелис. Носител е на голям брой награди за престъпна литература и книгите му постоянно са отличавани като изключително положителни.

* * *
Снимка " Кръг "

1.Чикаго, юни 1928 година
Хиляди се тълпяха по улиците, блокирайки движение­то и затваряйки цели квартали. Почти цялата сумато­ха беше съсредоточена пред погребално бюро „ Сбарбъро & Ко. “ на улица „ Норт Уелс “ 708. Хората изпълваха прос­транството към постройката, други стояха на трото­арите от двете страни на улицата, по която се движе­ше процесията, трети заемаха места при портите на гробището „ Маунт Кармел “ или се катереха по улични стълбове и навеси. Семействата подреждаха столове към прозорците на горните етажи. Черни силуети на опечалени никнеха по покривите като мухъл на фона на небето и увенчаваха церемонията.

Само дребна част от тях в действителност познаваха почина­лия – почитан политик, за който се шушукаше, че има връзки с мафията. Той носеше костюми с особе­но дълбоки джобове, с цел да побират пачките банкноти, и раздаваше пуйки и въглища на бедните по Коледа, даже на негрите. Но погребението на разбойник беше същинско представление: хиляди по улиците, звезди и политици, церемониал с цветя и първокласни коли, ковчег, който струваше повече от къщите на по-голямата част от посетители­те; мафиоти, които нормално биха се избили, в този момент кра­чеха един до друг, спазвайки помирение в деня на погребе­нието. Церемонията се беше трансформирала в събитие: Чи­каго, неспокойният неуморен град, домът на небостър­гачите, безсънен двайсет и четири часа в денонощието, беше западнал само за погребението на разбойник.

Сред тълпите, изпълващи улиците тази заран, един мъж си проправяше път сред хората, блъскайки се в тях с най-учтиви извинения („ Извинете, госпожо... Съжалявам, че ви тормозя... Бихте ли... “). Опитваше се да се приближи колкото се може повече до центъра на паяжината – входната врата на погребалното бюро на арбитър Джон Сбарбъро. Хората, около които минаваше, го гледаха учудено, питайки се дали е поканен на цере­монията. Не приличаше на разбойник или политик и макар че беше хубав като кино звезда, никой не си го спомняше от екрана на „ Ъптаун “, „ Тиволи “ или „ Нор­шор “. Освен това не беше облечен като за заравяне, а с бежов летен ленен костюм, който, въпреки и поомачкан, беше безупречно скроен.

Мъжът, Данте Санфелипо, беше малко над трийсет, междинен на растеж, със стройно телосложение, средиземно­морски черти и поразителни очи. Носеше кожена чанта, преметната през рамо, и имаше изтощения, комплициран тип на пасажер, слязъл няколко часа по-рано от „ Туентиет Сенчъри Лимитид “ – нощния трен от Ню Йорк – и пропра­вящ си път на север през тълпите след къса спирка в хотел „ Метропол “.

В Ню Йорк Данте беше незаконен търговец на ром, ко­марджия, контрабандист, наркоман и наркодилър, зага­дъчна персона с доста познати и малко другари. Беше израснал в Чикаго, само че бе избягал отсам шест години по-рано и в този момент за пръв път се завръщаше в родния си град. Бяха му задоволителни единствено няколко часа, с цел да осъзнае, че Чикаго към този момент не е нищо повече от нереален град.

След още няколко минути битка през тълпата той най-сетне стигна до кордона към постройката, където се намираше погребалното бюро. Орди улични дечурли­га се притискаха към бариерите, хлапета, които през целия ден се бяха борили за място, откъдето да следят ганг­стерските митове, чиито имена се носеха из града с ше­пот и изстрели; деца, за които Капоне, Моран, О’Баниън и Джена бяха нещо като кралски особи, най-величестве­ните, най-бляскавите мъже, които в миналото щяха да посе­тят кварталите им.

Данте ги поогледа, обърна се, надникна над огражде­нието и се изненада от това, което видя: океан от сини цветя, подредени на земята пред постройката, толкоз многочислени, че към този момент не се виждаше и сантиметър асфалт. Цяло жилищно каре, покрито с венци, панделки и букети. Синьото проникваше през парапетите сред витрини­те на магазините, преминаваше около пожарни крано­ве, улични стълбове, кофи за отпадък, заливаше веранди и стени. Всички сини цветя, които можеха да бъдат заку­пени в щата Илинойс, подредени в безчет букети, чия­то поръчка, направа и доставка би трябвало да са струва­ли десетки хиляди долари.

Впечатлен, Данте подсвирна, след това се огледа за няка­къв път през цветята и след момент го зърна: тясна линия от павета, водеща към предните стъпала на бюрото, където трима въоръжени мъже с костюми и безизраз­ни лица стояха на стража. Данте въздъхна и се мушна под ограждението, при което тълпата ахна, уверена, че е извършител, обезверен безумец, подготвен на всичко.

Преметна чантата си през рамо и потегли през по­лето от метличини, камбанки и незабравки. Докато се приближаваше, пазачите се напрегнаха, изпънаха раме­не, а ръцете им деликатно посегнаха към джобовете на якетата. Когато Данте беше на няколко метра от първото ходило, той се спря, усмихна се и кимна, а мъ­жете го огледаха с обиграно око.

– Тук съм, с цел да се срещна с господин Капоне – съобщи Данте, а най-близкият надзирател го изгледа още един път.

– Зает е – отговори мъжът, натъртвайки на думите.

– Предай му, че го търси Данте Кавалера.

При споменаването на името пазачът се намръщи, като че ли преди малко се беше показал фантом, след това признаците по лицето му, че се досеща кой е Данте, бяха сменени от обезпокоително изражение. Пазачът кимна на един от сътрудниците си, който му кимна в отговор и се промъкна през стъклената врата в погребалната зала.

Данте се усмихна на другите пазачи и възпламени цигара. Дочу тътнеж във въздуха и дружно с останалата част от тълпата погледна нагоре. Два самолета се носеха с гръм и тропот в небето. Тълпата ахна и се раздвижи, когато самолетите пикираха, след което водачите още веднъж из­дигнаха машините нагоре и полетяха към слънцето, из­чезвайки в пламъците му.

Хората се чудеха какво става, а Данте сведе взор към земята, смъкна шапката си и избърса потта от че­лото си, надявайки се, че пазачът ще се върне скоро и че ще го пуснат вътре, с цел да се избави от жегата. Беше се надявал, че откакто напусне Ню Йорк, ще се отърве от горещините там, само че изглеждаше, че това лято в Чикаго ще е още по-зле.

Четири дни по-рано Данте беше на лодката си, с която незаконно превозваше ром във водите край Лонг Айлънд. Още при започване на сухия режим, на три благи от брега, задоволително надалеч, с цел да бъдат в интернационалните води, се появи същинска флотилия от плавателни съдове, прода­ващи алкохол. Действаща под името „ Ром на рейда “, флотилията се простираше от Флорида на юг до Мейн на север, а най-оживената група от лодки по цялата линия беше „ Рандеву “, до която ресторантьори и бармани от Ню Йорк всяка вечер отиваха с моторници, с цел да се снаб­дят с първокачествен вносен алкохол.

Сред флотилията от лодки, които съставляваха „ Ран­деву “, Данте имаше репутацията, че продава най-хубавия алкохол. Той персонално опитваше наличието на всеки сандък – огромен риск поради отровите, които от време на време се пробутваха като алкохол. И там, край Лонг Айлънд, измежду плаващите хранилища, една нощ се появи лодка и Дан­те беше известен от мъжете в нея, че остарелият му при­ятел господин Капоне го вика назад в Чикаго. В мисли­те си Данте се върна към родния си град – град, разкъсван от гангстерски убийства и бомбени атентати, средище на безпорядък, пламенен като залез над равнините на Средния запад. Той остави бизнеса си в ръцете на двамата мъже, с които работеше в морето – побелял някогашен ловджия на раци от Флорида и неговия внук, – и си стегна багажа за Чикаго.

Четири дни по-късно, застанал пред погребално бюро „ Сбарбъро & Ко. “, той към момента нямаше визия какво желае Капоне. Преди да замине, Данте дискретно беше разпитал из Ню Йорк, пробвайки се да научи причина­та, само че не разбра нищо повече от това, което към този момент му бе из­вестно – че взаимните бомбени атентати и убийства са утихнали след изборите напролет, че смърто­носната гангстерска война сред Капоне и Бъгс Моран е прекъсната и в града царува нежно помирение. Независимо от всичко той оставаше разграничен на два лагера, с двете противникови армии в бойна подготвеност – чифт чинели, подготвени да се ударят с тропот. Сега Данте беше отмъкнат в центъра на всичко това от течение, на което беше невероятно да се опълчи.

Докато размишляваше, вратата се отвори, пазачът излезе и кимна на сътрудника си, който се обърна и поглед­на Данте:

– Господин Капоне те чака.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.