COP26 в Глазгоу ще бъде едновременно ключово важна и разочароваща
" А пък дъждът вали, вали... ", обръща се към публиката шутът Фест в края на " Дванадесета нощ " на Шекспир. А пък COP си върви, върви. От 1995 година страните, обвързани от Рамковата спогодба на Организацията на обединените народи по изменение на климата (UNFCCC), са изпуснали една-единствена конференция - през 2020 година в пика на пандемията. Срещите за климата могат да създават проекти за дейности (Бали, 2007 г.), мандати (Берлин, 1995 г.), протоколи (Киото, 1997 г.), платформи (Дърбан, 2011 г.), горчиви провали (Копенхаген, 2009 г.) или съглашения (Париж, 2015 г.). Нарастването на равнищата на парникови газове в атмосферата и обвързваното с това стопляне на климата продължава макар конференциите на Организация на обединените нации за климата, даже когато, по какъв начин постоянно се случва, те биват обявявани за последния късмет на света.
Въпреки че дипломати, учени, лобисти, деятели, актьори, медии, политици и представители на бизнеса се събират за COP26 в Глазгоу, която стартира, е елементарно да се отпише цялото събитие. Това би било неправилно. Конвенцията за промените в климата на Организация на обединените нации и срещите COP макар всичките си дефекти играят основна роля в исторически и жизненоважен развой: премахването на главното ограничаване за човешкия прогрес, наложено от зависимостта от изкопаеми горива.
Все отново има смяна
Една от аргументите конференциите за климата да имат значение е, че някои от тях в действителност водят до смяна. Въпреки условието за консенсус, което значи, че най-консервативните страни постановат темпото, Парижкото съглашение ангажира всички страни, богати и небогати, да поддържат повишението на температурата на Земята много под 2°C по отношение на прединдустриалните равнища. Глазгоу ще докара до нови национални обещания, което дава обещание засилени старания за реализиране на температурните цели от Париж, въпреки че те няма да бъдат задоволително амбициозни, с цел да създадат постигането на тези цели евентуално.
Основната причина, заради която процесът на UNFCCC и COP има значение, е, че науката, дипломацията, активизмът и публичното мнение, които го поддържат, съставляват най-хубавият механизъм, който светът сега има, с цел да се помири с фундаментална истина. Мечтата за планета с съвсем 8 милиарда души, живеещи в веществен комфорт, ще бъде непостижима, в случай че се основава на стопанска система, захранвана от въглища, петрол и природен газ. Вредите от кумулативните излъчвания на въглероден диоксид в последна сметка ще се натрупат толкоз бързо, че развиването, основано на изкопаеми горива, ще спре.
Положението на Азия
Никъде тази логичност не е по-належаща, в сравнение с в Азия. Около 1.5 милиарда азиатци живеят в тропиците. Стотици милиони от тях живеят покрай крайбрежията. За да продължат да порастват техните стопански системи, те ще се нуждаят от от ден на ден сила. Ако продължат в същия дух като до момента, уповавайки се на изкопаеми горива, азиатските страни ще би трябвало да понесат и възходящите разноски за акомодация към непрекъснати наводнения, стихии, горещи талази и суши доста преди да могат да забогатеят. Докато светът се нагрява, те ще би трябвало да тичат все по-бързо, единствено и единствено с цел да останат на едно и също място. Технологиите с нулеви излъчвания биха могли да ги освободят от тази мрачна причинност: по принцип те могат да се възползват от доставка на сила, насърчаваща развиването, която на процедура е неограничена.
Следователно в дълготраен проект единственият метод да продължим да се развиваме е, като оставим изкопаемите горива зад себе си. Това изисква азиатските страни, в множеството от които излъчванията към момента нарастват, да се откажат от доста повече, когато става дума за излъчвания, в сравнение с страните от развития свят, където излъчванията към този момент понижават. Индия шумно оспорва несправедливостта при сходен процес на събитията, като към този момент отхвърля да одобри въглеродната индиферентност. Нека другите с по-голяма историческа отговорност за излъчванията да създадат повече, считат индийците.
Колкото и заслужено да звучи това, казусът за Индия - и за всички останали - е, че големите разноски за ограничение на излъчванията се падат върху няколко генерации, множеството от чиито членове живеят в разрастващи се страни. Всички те живеят във фрагментиран свят, който е лишен от водачество. Американското държавно управление не се трансформира внезапно в благонадежден сътрудник единствено тъй като се причисли още веднъж към Парижкото съглашение. Китай, най-големият източник на излъчвания в света, също не е. Въпреки че потенциалът на Китай за деяние е мощен, обещанията на страната до момента са повече привидни, в сравнение с всъщност. Многостранните институции, основани за заслужено систематизиране на разноските от процеса сред страните, са слаби и се оказват заложници на процедури, учредени на консенсус и единогласие.
Въпреки всички разочарования рамковата спогодба на Организация на обединените нации и нейните многократни конференции са най-хубавият конгрес за налагане на смяна. Но до момента в който причините за промените в климата не бъдат необятно признати, най-мъдрото решение е смели, бързи дейности от искащи страни в Европа и другаде, които останалите страни не могат да осуетят.
Как да се работи
Както постоянно се случва с изменението на климата, задачата не се състои в избор сред разнообразни разновидности, а да се откри път напред с всички тях едновременно. Ангажиментът за огромно и бързо понижаване на излъчванията на метан е жизненоважен. Повече пари за декарбонизация на разрастващите се страни, където държавните вложения могат да понижат рисковете за частния бранш, би трябвало да вървят редом с увеличена интернационална помощ за акомодация на тези страни. Иновациите би трябвало да се предизвикват по разнообразни способи. Данъчните тласъци 45Q в Съединени американски щати за улавянето на въглерод могат да бъдат разширени и копирани от Европа.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Здравеопазване 2 Свят 3 Градове 1 Икономика 2 Места 3 Ритейл 1 Места 2 Здравеопазване 3 Ритейл
Инвестициите в изкопаеми горива спадат по-бързо от появяването на други възможности на енергийния пазар, което утежни трагичното повишаване на цените на силата. В дълготраен проект е належащо изкопаемите горива да стават все по-скъпи, само че пиковете и неустойчивостта са разрушителни. Правителствата би трябвало да изградят повече буфери в актуалната система, както и да ускорят предлагането на различни форми на сила. Когато цените паднат, тези, които към момента субсидират изкопаемите горива, ще имат отлична опция да спрат.
Всеки, който мечтае за пролонгация за изкопаемите горива, би трябвало да бъде изведен от заблуждението си. Бягството от диалога за края на ерата на изкопаемите горива може и да устройва Нарендра Моди, министър-председател на Индия, Скот Морисън, министър-председател на Австралия, и Джо Манчин, сенатор от Западна Вирджиния. Но измъкването от отговорността да възнамеряват енергиен преход е чиста плашливост. Вярно е, че петролът и газът не могат да изчезнат за една нощ, само че времето им е на привършване. И ерата на въглищата би трябвало да свърши.
След това идват въпросите без отговор. Постигането на задачите от Париж ще изисква изтеглянето на въглероден диоксид от атмосферата: кой ще го направи? И кой ще заплати? Някои страни може един ден да се опитат да отсрочат бедствието със слънчево геоинженерство, което понижава количеството на входящата слънчева светлина. Може ли това да помогне? Ако не, може ли да бъде спряно?
Въпреки че дипломати, учени, лобисти, деятели, актьори, медии, политици и представители на бизнеса се събират за COP26 в Глазгоу, която стартира, е елементарно да се отпише цялото събитие. Това би било неправилно. Конвенцията за промените в климата на Организация на обединените нации и срещите COP макар всичките си дефекти играят основна роля в исторически и жизненоважен развой: премахването на главното ограничаване за човешкия прогрес, наложено от зависимостта от изкопаеми горива.
Все отново има смяна
Една от аргументите конференциите за климата да имат значение е, че някои от тях в действителност водят до смяна. Въпреки условието за консенсус, което значи, че най-консервативните страни постановат темпото, Парижкото съглашение ангажира всички страни, богати и небогати, да поддържат повишението на температурата на Земята много под 2°C по отношение на прединдустриалните равнища. Глазгоу ще докара до нови национални обещания, което дава обещание засилени старания за реализиране на температурните цели от Париж, въпреки че те няма да бъдат задоволително амбициозни, с цел да създадат постигането на тези цели евентуално.
Основната причина, заради която процесът на UNFCCC и COP има значение, е, че науката, дипломацията, активизмът и публичното мнение, които го поддържат, съставляват най-хубавият механизъм, който светът сега има, с цел да се помири с фундаментална истина. Мечтата за планета с съвсем 8 милиарда души, живеещи в веществен комфорт, ще бъде непостижима, в случай че се основава на стопанска система, захранвана от въглища, петрол и природен газ. Вредите от кумулативните излъчвания на въглероден диоксид в последна сметка ще се натрупат толкоз бързо, че развиването, основано на изкопаеми горива, ще спре.
Положението на Азия
Никъде тази логичност не е по-належаща, в сравнение с в Азия. Около 1.5 милиарда азиатци живеят в тропиците. Стотици милиони от тях живеят покрай крайбрежията. За да продължат да порастват техните стопански системи, те ще се нуждаят от от ден на ден сила. Ако продължат в същия дух като до момента, уповавайки се на изкопаеми горива, азиатските страни ще би трябвало да понесат и възходящите разноски за акомодация към непрекъснати наводнения, стихии, горещи талази и суши доста преди да могат да забогатеят. Докато светът се нагрява, те ще би трябвало да тичат все по-бързо, единствено и единствено с цел да останат на едно и също място. Технологиите с нулеви излъчвания биха могли да ги освободят от тази мрачна причинност: по принцип те могат да се възползват от доставка на сила, насърчаваща развиването, която на процедура е неограничена.
Следователно в дълготраен проект единственият метод да продължим да се развиваме е, като оставим изкопаемите горива зад себе си. Това изисква азиатските страни, в множеството от които излъчванията към момента нарастват, да се откажат от доста повече, когато става дума за излъчвания, в сравнение с страните от развития свят, където излъчванията към този момент понижават. Индия шумно оспорва несправедливостта при сходен процес на събитията, като към този момент отхвърля да одобри въглеродната индиферентност. Нека другите с по-голяма историческа отговорност за излъчванията да създадат повече, считат индийците.
Колкото и заслужено да звучи това, казусът за Индия - и за всички останали - е, че големите разноски за ограничение на излъчванията се падат върху няколко генерации, множеството от чиито членове живеят в разрастващи се страни. Всички те живеят във фрагментиран свят, който е лишен от водачество. Американското държавно управление не се трансформира внезапно в благонадежден сътрудник единствено тъй като се причисли още веднъж към Парижкото съглашение. Китай, най-големият източник на излъчвания в света, също не е. Въпреки че потенциалът на Китай за деяние е мощен, обещанията на страната до момента са повече привидни, в сравнение с всъщност. Многостранните институции, основани за заслужено систематизиране на разноските от процеса сред страните, са слаби и се оказват заложници на процедури, учредени на консенсус и единогласие.
Въпреки всички разочарования рамковата спогодба на Организация на обединените нации и нейните многократни конференции са най-хубавият конгрес за налагане на смяна. Но до момента в който причините за промените в климата не бъдат необятно признати, най-мъдрото решение е смели, бързи дейности от искащи страни в Европа и другаде, които останалите страни не могат да осуетят.
Как да се работи
Както постоянно се случва с изменението на климата, задачата не се състои в избор сред разнообразни разновидности, а да се откри път напред с всички тях едновременно. Ангажиментът за огромно и бързо понижаване на излъчванията на метан е жизненоважен. Повече пари за декарбонизация на разрастващите се страни, където държавните вложения могат да понижат рисковете за частния бранш, би трябвало да вървят редом с увеличена интернационална помощ за акомодация на тези страни. Иновациите би трябвало да се предизвикват по разнообразни способи. Данъчните тласъци 45Q в Съединени американски щати за улавянето на въглерод могат да бъдат разширени и копирани от Европа.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Здравеопазване 2 Свят 3 Градове 1 Икономика 2 Места 3 Ритейл 1 Места 2 Здравеопазване 3 Ритейл
Инвестициите в изкопаеми горива спадат по-бързо от появяването на други възможности на енергийния пазар, което утежни трагичното повишаване на цените на силата. В дълготраен проект е належащо изкопаемите горива да стават все по-скъпи, само че пиковете и неустойчивостта са разрушителни. Правителствата би трябвало да изградят повече буфери в актуалната система, както и да ускорят предлагането на различни форми на сила. Когато цените паднат, тези, които към момента субсидират изкопаемите горива, ще имат отлична опция да спрат.
Всеки, който мечтае за пролонгация за изкопаемите горива, би трябвало да бъде изведен от заблуждението си. Бягството от диалога за края на ерата на изкопаемите горива може и да устройва Нарендра Моди, министър-председател на Индия, Скот Морисън, министър-председател на Австралия, и Джо Манчин, сенатор от Западна Вирджиния. Но измъкването от отговорността да възнамеряват енергиен преход е чиста плашливост. Вярно е, че петролът и газът не могат да изчезнат за една нощ, само че времето им е на привършване. И ерата на въглищата би трябвало да свърши.
След това идват въпросите без отговор. Постигането на задачите от Париж ще изисква изтеглянето на въглероден диоксид от атмосферата: кой ще го направи? И кой ще заплати? Някои страни може един ден да се опитат да отсрочат бедствието със слънчево геоинженерство, което понижава количеството на входящата слънчева светлина. Може ли това да помогне? Ако не, може ли да бъде спряно?
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ