Майка и доктор: Да не пускаме децата в клас
А какво става, когато децата донесат болестта у дома? Много родители няма да пострадат тежко. А тези, които се разболеят? А Айлин? А Георги Терзийски от Садово?
А другите учители и родители, които към този момент изгубиха живота си? Колко жертви са оправдани в името на присъственото образование, господин Министър? И дали да ви приветстваме, тъй като бързо намирате фрагменти, които да влязат в класната стая на мястото на към този момент починалите?
Това се споделя в отворено писмо до просветителния министър Кирил Вълчев на лекар Галя Бачева.
ритеснявате се за мотивацията на учениците. Мотивация не се поддържа просто посредством вкарване на децата в класната стая, господин Министър. По време на докторантурата си в Съединени американски щати работих като помощник в университета. Най-успешният ми студент в никакъв случай не беше влизал в класна стая, показва лекар Галя Бачева.
Да, децата имат потребност от обучение, само че краткотрайно могат да го получат и в електронна среда.
Отворено писмо
До Министъра на Образованието и Науката
Република България
Уважаеми господин Вълчев,
Пиша Ви по отношение на непредприетите стъпки в посока попречване на по-тежки загуби от тези, които към този момент понасяме.
Пиша с вярата, че най-накрая ще заложите на верните цели и ще предприемете дейности, почтени за един водач в областта на науката и образованието. Сфера, в която новото, особеното, смяната не са страшни. Науката и образованието постоянно са били движеща мощ за света.
Напред, през провокациите на времето, през компликациите на непознатото, и посредством решения за преодоляване на към момента неовладяното. Къде сме ние, господин Министър?
От месеци слушаме по какъв начин присъственото образование е най-хубавото познато до момента. Принципно това е правилно. Но също по този начин е правилно, че човечеството е оживяло, тъй като се е променяло, тъй като се е приспособило към особеностите на средата, в която съществува. Защото не е държало на остаряло откритите правила непременно.
И каква е цената, която плащаме през днешния ден, господин Министър? Тя е човешки животи. Не единствено живота на тези, които към този момент ги няма измежду нас – учители, родители, близки. Най-тежката загуба е за живота на тези, които остават. За ограбеното бъдеще на деца, които ще живеят без околните си оттук насетне. За бъдещето на това дванадесетгодишно момиче от Севлиево, чиято майка умря. Учителка, която загуби борбата с КОВИД-19, и остави щерка си сираче.
За това момиче към този момент е без значение дали ще се образова в присъствена или електронна среда. То в никакъв случай повече няма да учи уроците си по този начин, както би учило в случай че майка му беше до него. Ще прекара най-трудните години от детството си без поддръжката на най-важния в живота си човек. Нито една Коледа, нито един рожден ден, нито една почивка няма да са същите за дъщерята на Айлин Байрактарова. Оттук нататък нейният живот е ограбен.
В името на какво, господин Министър? Колко щеше да загуби това момиче от образование онлайн за два, три или четири месеца? Колко ще загуби моят наследник, който също е на дванадесет години? Да, той полагаше по-малко старания по време на отдалеченото образование напролет. Но се оправи. И също по този начин полагаше по-малко старания при започване на тази образователна година, въпреки че се обучаваше присъствено. Възрастта му допуска тази смяна в държанието.
Но след това разбра. Започна да учи. В момента учи повече, в сравнение с преди месец и половина, въпреки че в този момент учи онлайн, защото е под карантина. Защото аз съм болна, господин Министър. Разболях се от КОВИД-19, откакто синът ми е бил в контакт със инфектиран преподавател. И трета седмица се боря с вируса. Полагам старания да се оправя, и се апелирам да бъда до детето си на Коледа. Но в тази битка човек не може да се оправи самичък. Имаме потребност от реакция на институциите, на хора като Вас, които да подхващат верните стъпки към решаването на казуса. Всеизвестно е, че децата придвижват болестта безсимптомно, тъй че обстановката в учебно заведение наподобява овладяна.
А какво става, когато децата донесат болестта у дома? Много родители няма да пострадат тежко. А тези, които се разболеят? А Айлин? А Георги Терзийски от Садово? А другите учители и родители, които към този момент изгубиха живота си? Колко жертви са оправдани в името на присъственото образование, господин Министър? И дали да ви приветстваме, тъй като бързо намирате фрагменти, които да влязат в класната стая на мястото на към този момент починалите?
Неведнъж чух от Вас аргумента, че в случай че позволите родителите да избират дали децата им да се образоват в електронна среда, оня „ контингент”, който така и така мъчно докарвате в учебно заведение, напълно няма да взе участие в образователния развой. Да приемем, че със наложително присъствено образование успявате да накарате „ контингента” да върви на учебно заведение.
Колко от тези деца ще станат учени, лекари, водачи или учители с помощта на обстоятелството, че в идващите три-четири месеца са се обучавали присъствено? Това ли в действителност е главният фактор, който дефинира тяхното бъдеще? Струва ли си да платим с живота и бъдещето на доста хора, с цел да вкараме „ контингента” в учебно заведение? Дали дъщерята на Айлин Байрактарова можеше да стане академик, доктор, водач или преподавател, в случай че майка ѝ беше жива и се грижеше за нея, поддържаше я и я караше да се усеща обичана? Дали в този момент това момиче ще откри сили да се оправи единствено? Как ще приключи тази година? Как ще се приготви за матурите?
Ще влезе ли в профилирана гимназия? Ами моят наследник? Аз не съм „ контингент”, господин Министър, само че бих желала за известно време децата да се образоват онлайн, с цел да съхраним здравето на всички - нещо, което би трябвало да е приоритет над всичко останало. Не желая да изпращам детето си в учебно заведение, въпреки че не съм контингент. Имам магистърска степен от Софийски университет „ Св. Климент Охридски”. И докторска степен от университет в Съединените Щати. И Айлин не е била контингент. Тя е била преподавател, а през днешния ден към този момент я няма.
Притеснявате се за мотивацията на учениците. Мотивация не се поддържа просто посредством вкарване на децата в класната стая, господин Министър. По време на докторантурата си в Съединени американски щати работих като помощник в университета. Най-успешният ми студент в никакъв случай не беше влизал в класна стая. Беше обучаван у дома. Подобни различни форми на образование са процедура в напредналия свят от десетилетия. Още помня името на този студент – Andrew Sellew. Помня го, тъй като беше брилянтен. И мощно стимулиран. А тази година в Съединени американски щати още през лятото беше дадена опция на родителите да заявят каква форма на образование желаят за децата си.
Достатъчно рано, с цел да може просветителната система да се провежда и да им обезпечи нужните условия. Какво направихте Вие в тази посока? Прехвърлихте отговорността на шефовете на учебни заведения, и казусът е решен? А какво става, когато някои от тях не слагат здравето на всички преди всичко, в името на това да учим присъствено? Освен това огромна част от учителите са заболели, тъй че имат заместници, които занапред се пробват да овладеят класа и да наложат дисциплинираност. Как това оказва помощ на децата?
И какво ще стане, когато през идващите месеци всички стартират да боледуват и от сезонните грипове? Ще бъдат ли в положение учителите да преподават, а децата да учат пълноценно? Децата ще носят маски в час, въпреки самичък да отбелязвате, че по този начин се лимитира достъпа на О2 до мозъка?! А какво става когато детето просто не носи маската? А когато я изпусне на земята? А когато тя се навлажни? Това по-добре ли е, в сравнение с детето да пие чай до компютъра у дома? Изминаха двадесет години от двадесет и първи век, господин Министър. Компютрите са част от живота, стига да успеем да го съхраним.
Да, децата имат потребност от обучение, само че краткотрайно могат да го получат и в електронна среда. Защото на първо място децата имат потребност от нас, с цел да осъществят фантазиите си в бъдеще. За дъщерята на Айлин това ще бъде доста мъчно. Ще бъде ли даден късмет на моя наследник и други като него да имат щастливо детство и по-добро бъдеще? Това бъдеще, господин Министър, не зависи от формата на образование през идващите зимни месеци. То зависи от живота, здравето и поддръжката на околните.
Казвате, че даже и да затворим всичко, вирусът няма да изчезне. Да, само че можете да спасите животи. Казвате, че не можете да си позволите появяването на психическа тревога у децата. А можете ли да си позволите те да изгубят родител?
Това няма ли да провокира психическа тревога у тях? Казвате, че е значимо децата да почувстват действителната класна стая. Но тя е заменима с виртуална, господин Министър. А майката не е. Как дъщерята на Айлин през днешния ден да почувства действително майка си? Или умрелите майки и татковци ще влязат като прекомерно дребен % в статистиката, с цел да имат значение?
Искрено се надявам да излезете от рамките на тясно откритите остарели правила и да погледнете на цялостната картина по един доста по-разкрепостен метод. Не управителен от боязън, а от разсъдък. От грижа за децата в дълготраен проект.
Животът не свършва вследствие на няколко месеца, прекарани пред компютъра у дома. Но доста животи към този момент свършиха вследствие на безучастие и боязън да се поеме отговорност. Толкова доста животи, че сме в челните позиции по смъртност в Европейския Съюз и света.
Докога?
С почитание, Доктор Галя Бачева
Любяща майка
А другите учители и родители, които към този момент изгубиха живота си? Колко жертви са оправдани в името на присъственото образование, господин Министър? И дали да ви приветстваме, тъй като бързо намирате фрагменти, които да влязат в класната стая на мястото на към този момент починалите?
Това се споделя в отворено писмо до просветителния министър Кирил Вълчев на лекар Галя Бачева.
ритеснявате се за мотивацията на учениците. Мотивация не се поддържа просто посредством вкарване на децата в класната стая, господин Министър. По време на докторантурата си в Съединени американски щати работих като помощник в университета. Най-успешният ми студент в никакъв случай не беше влизал в класна стая, показва лекар Галя Бачева.
Да, децата имат потребност от обучение, само че краткотрайно могат да го получат и в електронна среда.
Отворено писмо
До Министъра на Образованието и Науката
Република България
Уважаеми господин Вълчев,
Пиша Ви по отношение на непредприетите стъпки в посока попречване на по-тежки загуби от тези, които към този момент понасяме.
Пиша с вярата, че най-накрая ще заложите на верните цели и ще предприемете дейности, почтени за един водач в областта на науката и образованието. Сфера, в която новото, особеното, смяната не са страшни. Науката и образованието постоянно са били движеща мощ за света.
Напред, през провокациите на времето, през компликациите на непознатото, и посредством решения за преодоляване на към момента неовладяното. Къде сме ние, господин Министър?
От месеци слушаме по какъв начин присъственото образование е най-хубавото познато до момента. Принципно това е правилно. Но също по този начин е правилно, че човечеството е оживяло, тъй като се е променяло, тъй като се е приспособило към особеностите на средата, в която съществува. Защото не е държало на остаряло откритите правила непременно.
И каква е цената, която плащаме през днешния ден, господин Министър? Тя е човешки животи. Не единствено живота на тези, които към този момент ги няма измежду нас – учители, родители, близки. Най-тежката загуба е за живота на тези, които остават. За ограбеното бъдеще на деца, които ще живеят без околните си оттук насетне. За бъдещето на това дванадесетгодишно момиче от Севлиево, чиято майка умря. Учителка, която загуби борбата с КОВИД-19, и остави щерка си сираче.
За това момиче към този момент е без значение дали ще се образова в присъствена или електронна среда. То в никакъв случай повече няма да учи уроците си по този начин, както би учило в случай че майка му беше до него. Ще прекара най-трудните години от детството си без поддръжката на най-важния в живота си човек. Нито една Коледа, нито един рожден ден, нито една почивка няма да са същите за дъщерята на Айлин Байрактарова. Оттук нататък нейният живот е ограбен.
В името на какво, господин Министър? Колко щеше да загуби това момиче от образование онлайн за два, три или четири месеца? Колко ще загуби моят наследник, който също е на дванадесет години? Да, той полагаше по-малко старания по време на отдалеченото образование напролет. Но се оправи. И също по този начин полагаше по-малко старания при започване на тази образователна година, въпреки че се обучаваше присъствено. Възрастта му допуска тази смяна в държанието.
Но след това разбра. Започна да учи. В момента учи повече, в сравнение с преди месец и половина, въпреки че в този момент учи онлайн, защото е под карантина. Защото аз съм болна, господин Министър. Разболях се от КОВИД-19, откакто синът ми е бил в контакт със инфектиран преподавател. И трета седмица се боря с вируса. Полагам старания да се оправя, и се апелирам да бъда до детето си на Коледа. Но в тази битка човек не може да се оправи самичък. Имаме потребност от реакция на институциите, на хора като Вас, които да подхващат верните стъпки към решаването на казуса. Всеизвестно е, че децата придвижват болестта безсимптомно, тъй че обстановката в учебно заведение наподобява овладяна.
А какво става, когато децата донесат болестта у дома? Много родители няма да пострадат тежко. А тези, които се разболеят? А Айлин? А Георги Терзийски от Садово? А другите учители и родители, които към този момент изгубиха живота си? Колко жертви са оправдани в името на присъственото образование, господин Министър? И дали да ви приветстваме, тъй като бързо намирате фрагменти, които да влязат в класната стая на мястото на към този момент починалите?
Неведнъж чух от Вас аргумента, че в случай че позволите родителите да избират дали децата им да се образоват в електронна среда, оня „ контингент”, който така и така мъчно докарвате в учебно заведение, напълно няма да взе участие в образователния развой. Да приемем, че със наложително присъствено образование успявате да накарате „ контингента” да върви на учебно заведение.
Колко от тези деца ще станат учени, лекари, водачи или учители с помощта на обстоятелството, че в идващите три-четири месеца са се обучавали присъствено? Това ли в действителност е главният фактор, който дефинира тяхното бъдеще? Струва ли си да платим с живота и бъдещето на доста хора, с цел да вкараме „ контингента” в учебно заведение? Дали дъщерята на Айлин Байрактарова можеше да стане академик, доктор, водач или преподавател, в случай че майка ѝ беше жива и се грижеше за нея, поддържаше я и я караше да се усеща обичана? Дали в този момент това момиче ще откри сили да се оправи единствено? Как ще приключи тази година? Как ще се приготви за матурите?
Ще влезе ли в профилирана гимназия? Ами моят наследник? Аз не съм „ контингент”, господин Министър, само че бих желала за известно време децата да се образоват онлайн, с цел да съхраним здравето на всички - нещо, което би трябвало да е приоритет над всичко останало. Не желая да изпращам детето си в учебно заведение, въпреки че не съм контингент. Имам магистърска степен от Софийски университет „ Св. Климент Охридски”. И докторска степен от университет в Съединените Щати. И Айлин не е била контингент. Тя е била преподавател, а през днешния ден към този момент я няма.
Притеснявате се за мотивацията на учениците. Мотивация не се поддържа просто посредством вкарване на децата в класната стая, господин Министър. По време на докторантурата си в Съединени американски щати работих като помощник в университета. Най-успешният ми студент в никакъв случай не беше влизал в класна стая. Беше обучаван у дома. Подобни различни форми на образование са процедура в напредналия свят от десетилетия. Още помня името на този студент – Andrew Sellew. Помня го, тъй като беше брилянтен. И мощно стимулиран. А тази година в Съединени американски щати още през лятото беше дадена опция на родителите да заявят каква форма на образование желаят за децата си.
Достатъчно рано, с цел да може просветителната система да се провежда и да им обезпечи нужните условия. Какво направихте Вие в тази посока? Прехвърлихте отговорността на шефовете на учебни заведения, и казусът е решен? А какво става, когато някои от тях не слагат здравето на всички преди всичко, в името на това да учим присъствено? Освен това огромна част от учителите са заболели, тъй че имат заместници, които занапред се пробват да овладеят класа и да наложат дисциплинираност. Как това оказва помощ на децата?
И какво ще стане, когато през идващите месеци всички стартират да боледуват и от сезонните грипове? Ще бъдат ли в положение учителите да преподават, а децата да учат пълноценно? Децата ще носят маски в час, въпреки самичък да отбелязвате, че по този начин се лимитира достъпа на О2 до мозъка?! А какво става когато детето просто не носи маската? А когато я изпусне на земята? А когато тя се навлажни? Това по-добре ли е, в сравнение с детето да пие чай до компютъра у дома? Изминаха двадесет години от двадесет и първи век, господин Министър. Компютрите са част от живота, стига да успеем да го съхраним.
Да, децата имат потребност от обучение, само че краткотрайно могат да го получат и в електронна среда. Защото на първо място децата имат потребност от нас, с цел да осъществят фантазиите си в бъдеще. За дъщерята на Айлин това ще бъде доста мъчно. Ще бъде ли даден късмет на моя наследник и други като него да имат щастливо детство и по-добро бъдеще? Това бъдеще, господин Министър, не зависи от формата на образование през идващите зимни месеци. То зависи от живота, здравето и поддръжката на околните.
Казвате, че даже и да затворим всичко, вирусът няма да изчезне. Да, само че можете да спасите животи. Казвате, че не можете да си позволите появяването на психическа тревога у децата. А можете ли да си позволите те да изгубят родител?
Това няма ли да провокира психическа тревога у тях? Казвате, че е значимо децата да почувстват действителната класна стая. Но тя е заменима с виртуална, господин Министър. А майката не е. Как дъщерята на Айлин през днешния ден да почувства действително майка си? Или умрелите майки и татковци ще влязат като прекомерно дребен % в статистиката, с цел да имат значение?
Искрено се надявам да излезете от рамките на тясно откритите остарели правила и да погледнете на цялостната картина по един доста по-разкрепостен метод. Не управителен от боязън, а от разсъдък. От грижа за децата в дълготраен проект.
Животът не свършва вследствие на няколко месеца, прекарани пред компютъра у дома. Но доста животи към този момент свършиха вследствие на безучастие и боязън да се поеме отговорност. Толкова доста животи, че сме в челните позиции по смъртност в Европейския Съюз и света.
Докога?
С почитание, Доктор Галя Бачева
Любяща майка
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ