Да се връзваш на твърденията на Илон Мъск, че машините

„ Да се връзваш на изказванията на Илон Мъск, че машините за гласоподаване на Smartmatic не могат да подсигуряват честността на изборите, тъй като компанията е учредена през 2000 година от венецуелци, е равнозначно на непринудено включване в американските вътрешнополитически препирни и в тръмпистките бълнувания за „ откраднатата победа “ през 2020 година Зад тези изказвания няма нито едно доказателство. Но това, както знаем, в никакъв случай не е било проблем за сходен вид агитация. “

Това написа в обществената мрежа Фейсбук през днешния ден. Той уточни и причини в отбрана на своята теза, която оборва изказванията на Илон Мъск : 

„ През 2017 година самата Smartmatic обществено упрекна Националния изборен съвет на Венецуела, че оповестените от управляващите – същият мошенник Мадуро – данни не съответстват с тези, регистрирани от нейния програмен продукт, т.е. машините хванаха операциите на управляващите и неотложно приключи връзките си с държавното управление. Това е реалност, който изцяло унищожава мита, че компанията „ обслужва режими “ или манипулира избори.
Това е повода за съпротивата и у нас – тъй като машините мощно лимитират опцията за операции на числа при запис и транспорт на данни от изборни протоколи нагоре по веригата – там където стават операциите.

Smartmatic през днешния ден е мултинационална компания със седалище във Англия, работила в десетки страни и подлагана на непрекъснати одити и инспекции. Да се внушава, че машинното гласоподаване е по формулировка уязвимо и „ хакваемо “, е част от политическия фолклор, който Тръмп и Мъск систематично поддържат. Фактите обаче са елементарни и неуместни за тях – до през днешния ден няма НИТО един потвърден случай на външно вмешателство, което да е трансформирало резултат от избори посредством машини за гласоподаване. НИТО един.

Дори повече – в Съединени американски щати и други страни от години се провеждат обществени надпревари и стратегии с парични награди за хакери, които съумеят да компрометират изборна машина и действително да трансформират избор. Такъв случай няма. И няма да се появи, тъй като архитектурата на тези системи не работи по метода, по който я разказват тайните разкази.

Общността за „ интегритет на изборите “, основана от Мъск, неведнъж беше разобличавана като среда за операции, внушения и непроверени изказвания. При Мъск задачата постоянно оправдава средствата – истината е второстепенна. Неслучайно самият Тръмп призна, че успеха му се дължи и на откритата интервенция на Мъск, в това число посредством финансови тласъци за гласоподаватели. Ако не знаете у нас се назовава платен избор.

Това е забележимата част на айсберга. Под водата остава надалеч по-голям размер въздействие.
Рефренът за „ измамата с изборите “ е основен детайл от политическия мит на Тръмп и Мъск. Реалността обаче е друга. Ако има систематични операции в Съединени американски щати, те не са в машините, а в самата изборна структура – на федерално и щатско ниво.

Републиканците на Тръмп, а там където могат и демократите, правят брутални операции посредством прекрояване на границите на изборните региони. В един регион мандат се печели с Х гласа, в различен – с 2Х. Така известният избор най-после губи значение, тъй като взема решение не общият резултат, а аритметиката на изборния лицей.

На този декор нервността против машинното гласоподаване е комфортен пушек. Особено когато се предлага „ алтернативата “ – хартиеното гласоподаване. Система, която е потвърдено манипулируема по цялата верига – от секцията до окончателното оповестяване на резултатите. Някой в миналото да е видял сериозен, самостоятелен и непрекъснат външен одит на „ Информационно обслужване “? Именно там числата се трансферират от хартия на компютър – т.е. още веднъж на машини, само че без бистрота и външен надзор.

Столичният фолклор от години приказва, че посредством тази система резултатите могат „ да се поправят “ с до 2 % в интерес на властимащите. Просто гледаш на хартия 100 гласа, а въвеждаш 102–105. Веднъж в електронните масиви – резултатът става „ справедлив “. Води се „ позволена неточност “. Няма по какъв начин да го засечеш, тъй като има доста мъртви гласове и в никакъв случай не се знае броя на фактически гласувалите.

В последна сметка става дума за избор сред обстоятелства и фолклор. Машинното гласоподаване е проблем за тези, които разчитат на неяснота, „ неточности “ и надзор върху процеса. А примитивните неистини за наивници постоянно ще намират аудитория с равнища на сериозно мислене надалеч под минимално здравословните. “

Присъединете се към нашия 

Николай Попов: Банките са част от корупцията в България!