А БСП, партията, която е последователна опозиция и се заявява

А Българска социалистическа партия, партията, която е поредна съпротива и се декларира за опция на ГЕРБ? ГЕРБ и Българска социалистическа партия са с съвсем изравнени позиции. - Корнелия Нинова в действителност е пример на безкомпромисност и гневно отказване.

Това е безусловно належащо, само че въпреки това е извънредно незадоволително за изборна победа. Откакто Корнелия Нинова победи на конгреса, тя разполагаше с пет месеца, с цел да направи най-важното в Българска социалистическа партия.

А то не е да се редят листи и да се води борба с троцкистите в Българска социалистическа партия, които сега искрено залагат на неуспеха на изборите. В Българска социалистическа партия има хора, които умишлено споделят, че по-добре партията да загуби изборите, в сравнение с Корнелия Нинова да остане.

- Кои са тези хора?

- Не бива да споделям имената им, тъй като незабавно ще се получи клевета. Но тези хора съществуват и напълно не са безпомощни. Корнелия Нинова води борба и против тях. Тя ги знае кои са. Но главната й задача бе друга, не да води борба с тях, а да заправи поръчка за нова политическа еднаквост на Българска социалистическа партия.

- Тя я направи.

- Това беше на конгреса, а на конгреса е като на женитба – едно нещо е на сватбата, а друго – животът на младоженците, откакто мине меденият месец. Заявката за нова еднаквост, направена на конгреса, не беше задълбочена. Защото новата еднаквост включва организационни, политически и морални ориентири.

Тя трябваше да бъде поставена на масата, само че не като заричане, а като развой. Аз не настоявам, че Нинова е не запомнила това си заричане, настоявам, че по тази линия не се прави нищо изключително. Българска социалистическа партия продължава да бъде обърната към себе си. Нинова доста мъчно може да води война против вътрешната съпротива и по едно и също време против тези, от които желае да отнеме властта в състава на една необятна, градивна и в същото време виновна коалиция.

- Има ли у българския жител отрезвяване, импортирано от коронавирус обстановката – и в медицинския й и в икономическия й аспект?

- Ковид рецесията оказа помощ на българина да осъзнае невъзможността да се живее по този начин. - Това значи ли, че българинът вследствие на коронавирус рецесията е осъзнал до каква степен води неуважението на труда на знаещите и можещите (лекарите са част от тях) и слагането на челни публични позиции на хора, които мъчно могат да се похвалят с експертиза в някоя област?

- Тези неща българите ги схващат. Мислещата част от българското общество осъзнава и други неща. Въпросът не е, че страната е кофти направена – няма симпатични страни в този свят.

Но има страни, които действат. Справка, Франция. Френската страна, да вземем за пример, не е симпатична, само че тя работи, до момента в който в България гние самата тъкан на държавния механизъм. Т.е. става дума не за високи проблеми, а за невъзможността да се живее с тази власт на практика в нашето ежедневие.

- Това значи ли, че главните политически субекти, когато осъзнаят това, за което говорите, ще се ориентират към хора знаещи и можещи и по този начин ще покачат своя рейтинг?

- Не, не, не. Българските политически субекти са групови тела. Те не могат да се ориентират към знаещи и можещи, тъй като за тях те самите са знаещи и можещи и никой не знае и никой не може по-добре от тях. Те са на правилото „ който предвари, той ще натовари “.

Ние сме предварили и по тази причина сме натоварили. Възможността знаещи и можещи хора да заемат съответни позиции е въпрос на борба, която още не е почнала. И по тази причина знаещите и можещи хора към момента не се осъзнават като заслужили да заемат държавни, културни и управнически позиции.

Те по-скоро бягат в чужбина и търсят дребното си самостоятелно благополучие. Подмяната на този хайлайф може да стане единствено в изискванията на доста тежка рецесия, когато хората осъзнаят дефинитивно, че по този начин повече просто не може да се живее.

Гражданинът не може да задейства държавната машина да извърши някакви задания, разнообразни от нейните лични задания. Затова в България се живее на два етажа.

На единият е държавното ръководство, където си има своите вътрешни спорове, цели и разправии. Но тази вътрешна машина не се допира до обществото, с изключение на в случаите, когато идва да желае пари под формата на налози, такси, санкции. Българското общество живее с тил към личната си страна и няма илюзии, че тя може да направи нещо, а личната му страна се опасява от обществото.

Затова първият и вторият стадий на митингите на Отровното трио бяха сполучливи стадии, тъй като те тогава съумяха да основат визията в обществото, че „ Ние в този момент тази страна ще я научим да живее с лице към обществото! “ Оказа се, че нищо такова не стана и самодейността си изтече във времето.