"Счетоводителят на Аушвиц" трябва да излежи присъдата си, гласи окончателното съдебно решение
96-годишният немец Оскар Грьонинг, прочут като " счетоводителя на Аушвиц " и наказан за съучастничество в убийството на 300 000 души, би трябвало да излежи присъдата си, съобщи немският Конституционен съд, представен от организациите " Ройтерс " и " Франс прес ".
През 2015 година Грьонинг беше наказан на четири години затвор, само че обжалваше изтърпяването на присъдата си с мотив, че напредналата му възраст и физическото му положение значат, че присъдата ще наруши правото му на живот. Конституционният съд обаче отхвърли тези доводи, заявявайки, че заради тежестта на закононарушенията му е изключително значимо да се види, че той е осъден.
Решението на Конституционния съд не може да бъде обжалвано. Все още е допустимо обаче Грьонинг да бъде освободен, в случай че положението му се утежни.
Кой е Оскар Грьонинг
На 21 години Грьонинг се причислява като доброволец към " Вафен Секретен сътрудник ", а през 1942 година е трансфериран на работа в Аушвиц, където броял парите, открити измежду движимостите на пандизчиите и ги пращал в основната квартира на Секретен сътрудник в Берлин. В предвоенна Германия бил банков чиновник. Той в никакъв случай не е крил нацисткото си минало и в първите дни на процеса против себе си призна " морална отговорност " за Холокоста.
След войната, Грьонинг си основава видимо естествен живот и не разисква даже с най-близките си това, на което е ставал очевидец в лагера. 40 години по-късно обаче взема решение да проговори - откакто в инцидентен диалог схваща, че в Германия има хора, съгласно които Холокостът не се е случил. Негов прочут от локалния филателистки клуб споделя, че е извънредно, че отричането на тези събития е криминализирано, тъй като унищожаването на толкоз доста хора не било на практика допустимо. Грьонинг отвръща единствено: " Знам малко повече за това, би трябвало да си поговорим в миналото ", а мъжът му предлага листовка по мотива. Бившият счетоводител на Аушвиц прочита брошурата и я връща на създателя с коментара: " Видях всичко. Газовите камери, кремациите, процеса на асортимент. Милион и половина евреи бяха убити в Аушвиц. Бях там. " Заливат го телефонни позвънявания и писма от непознати, които упорстват, че това, което е видял със личните си очи, не се е случило - което единствено го убеждава, че би трябвало да продължи да приказва.
Грьонинг не се побоява да стои пред камерите на Би Би Си в продължение на 9 часа за снимането на документален филм и признанията му способстват за решението да бъде съден. В хладния си роман той демонстрира по какъв начин нацистката агитация го е убедила, че прави вярното нещо и че всеобщите изтребвания са " специфична задача ". " Бяхме уверени, че сме жертва на изменничество, че има голяма еврейска интрига против нас ".
През 2015 година Грьонинг беше наказан на четири години затвор, само че обжалваше изтърпяването на присъдата си с мотив, че напредналата му възраст и физическото му положение значат, че присъдата ще наруши правото му на живот. Конституционният съд обаче отхвърли тези доводи, заявявайки, че заради тежестта на закононарушенията му е изключително значимо да се види, че той е осъден.
Решението на Конституционния съд не може да бъде обжалвано. Все още е допустимо обаче Грьонинг да бъде освободен, в случай че положението му се утежни.
Кой е Оскар Грьонинг
На 21 години Грьонинг се причислява като доброволец към " Вафен Секретен сътрудник ", а през 1942 година е трансфериран на работа в Аушвиц, където броял парите, открити измежду движимостите на пандизчиите и ги пращал в основната квартира на Секретен сътрудник в Берлин. В предвоенна Германия бил банков чиновник. Той в никакъв случай не е крил нацисткото си минало и в първите дни на процеса против себе си призна " морална отговорност " за Холокоста.
След войната, Грьонинг си основава видимо естествен живот и не разисква даже с най-близките си това, на което е ставал очевидец в лагера. 40 години по-късно обаче взема решение да проговори - откакто в инцидентен диалог схваща, че в Германия има хора, съгласно които Холокостът не се е случил. Негов прочут от локалния филателистки клуб споделя, че е извънредно, че отричането на тези събития е криминализирано, тъй като унищожаването на толкоз доста хора не било на практика допустимо. Грьонинг отвръща единствено: " Знам малко повече за това, би трябвало да си поговорим в миналото ", а мъжът му предлага листовка по мотива. Бившият счетоводител на Аушвиц прочита брошурата и я връща на създателя с коментара: " Видях всичко. Газовите камери, кремациите, процеса на асортимент. Милион и половина евреи бяха убити в Аушвиц. Бях там. " Заливат го телефонни позвънявания и писма от непознати, които упорстват, че това, което е видял със личните си очи, не се е случило - което единствено го убеждава, че би трябвало да продължи да приказва.
Грьонинг не се побоява да стои пред камерите на Би Би Си в продължение на 9 часа за снимането на документален филм и признанията му способстват за решението да бъде съден. В хладния си роман той демонстрира по какъв начин нацистката агитация го е убедила, че прави вярното нещо и че всеобщите изтребвания са " специфична задача ". " Бяхме уверени, че сме жертва на изменничество, че има голяма еврейска интрига против нас ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ