– Госпожо Робева, в началото на тази седмица посетихте Рупите

...
– Госпожо Робева, в началото на тази седмица посетихте Рупите
Коментари Харесай

Нешка Робева: Ванга ми разкри кой знае тайната за Людмила

– Госпожо Робева, при започване на тази седмица посетихте Рупите за празника на Света Петка. Чувствате ли се заредена след завръщането оттова?

– Чувствам се радостна. Рупите живеят, значи и споменът за огромната българска пророчица Ванга, няма да изчезне. Леля Ванга пожела Рупите да се запазят като място, където всички оскърбени, заболели, унижени, изгубили религия в земната правдивост хора, да могат да отидат и притихнали да усетят, че не са сами. Че не всичко стартира или приключва тук… Че има и други измерения, където нещата се вземат решение отвън земните настройки, сили и закони… Рупите сега са, като райска градина. Трудно е да описвам за нещо, което всеки самичък би трябвало да усети.
 12-1  12-3  12-4  12-2  нешка робева
– Помним ли заветите на Ванга и кои нейни думи е добре да не забравяме?

– Последните: „ Помагайте си, не се мразете, не си завиждайте, не се шпионирайте… ” Но ние не ги помним, ние сме късопаметни изначално. Вижте какво вършим – разрушавам. Рушим монументи, тъй като не тачим нищо. Най-важното, всеки добрал се до каквато и да е власт, не помни да мисли. И за какво му е? Само да затормозва така и така затормозения си мозък. Вие питате какво помним от заветите на Ванга? А какво помним да вземем за пример от заветите на Левски, чиито портрети висят в съвсем всеки кабинет като ненужни тапети…

– Много от предходните властимащи са се допитвали до Ванга. А какво би споделила тя на днешните политици съгласно вас?

– Искам да бъда една от тези, които не приказват от името на Ванга. Ако са най-малко малко вярващи и умни, щяха да схванат, че това, което е споделила за тогавашните политици, важи и за тях – сегашните. Тя правеше това, което трябва…

– Какво ви предизвика да създадете новият ви театър „ Няма такова шоу ”, който ще бъде показан на 11-ти декември в НДК.

– Преди няколко години, от един театър на нашата натрупа дарихме на Национален тим – девойки 52 000 лева, което е малко повече от бюджета им. С това осигурихме опция тимът да вземе присъединяване в три огромни шампионати, преди Олимпийските игри. Назначихме и двете треньорки – Камелия Дунавска и Валентина Иванова към „ Нешанъл арт ”. След това тимът стана притежател на сребърен орден от Младежките олимпийски игри. Вярвам, че и в този момент ще успеем да помогнем с „ Няма такова шоу ”, тъй като ще създадем несравним театър. Ще вземат участие и огромни имена от шоу бизнеса в наша подкрепа… Ще съберем нужните средства за тима ни, тъй като хората имат вяра, че в това, което вършим, няма задни сметки. Че не е обикновена PR акция и всичко, което спечелим, ще отиде за децата… Пък и самите деца, техните родители и близки, ще се усещат участници в делото, а не постоянно хленчещи от безпаричие субекти.

– Тоест повода да извършите новия театър е да подпомогнете клуба, който даде огромните шампионки на България?

– Да, идва зима и издръжката на залата е извънредно скъпа. Преди нарастването на ток, вода, парно – през зимата, се движехме сред 6 и 7 хиляди на месец, тъй като плащаме промишлен ток. Това, което получаваме от страната, е незадоволително. Затова се събрахме всички и взехме решение – няма да хленчим, няма да охкаме, сами ще изкараме парите си. След поредност изменничества и опити клубът да бъде погубен и трансфорат в печатница за пари, всичко се завъртя и пристигна на мястото си. Т.е. в изходна позиция. За следващ път установявах, че съм простак и потеглих да оправям нещата. Слава на Бога, че не ми се наложи да отстранявам – които трябваше, сами си отидоха. Да са живи и здрави и нека, като се напечелят, се сетят, че би трябвало и нещо друго да се прави в спорта. А и в един живот да вземем за пример. Тръпки ме побиват, като си помисля, какъв брой малко знаят хората и по какъв начин безконтролно се отнасят към живота си… И този на другите… И този на децата си… На Рупите се видях с племенник на вуйна Ванга. Бях щастлива още веднъж да се докосна до човек, бил по този начин покрай нея и потресена от споделените прекарвания с Пророчицата.

– Почти не се приказва за това, че вие стоите зад композициите на новите ни „ златни девойки ” – Невяна Владинова и Катрин Тасева. Каква е повода да не афиширате това?

– Мои идейни съображения, пък и след прекосяването на Катрин в различен клуб, не разреших да се играят композициите, които аз съм поставяла. При Неви измененията бяха толкоз доста, че бих излъгала в случай че кажа, че са мое създание. За мен не е мъчно да сформира комбинация. Трудното е по-късно, когато би трябвало да я изработиш, да я осмислиш, да вградиш състезателката в нея, тъй че когато я играе, залата да онемява, а по-късно да изригва в аплодисменти… Това се учи мъчно, а аз имах прелестни учители – и в хореографското, а и по-късно в професионалния ми живот. Контактите с Георги Дюлгеров през двете години, до момента в който снимаше филмите си, с Ивайло Христов, със Стефан Стефанов, за мен бяха школа. Аз знаех, че имам какво и би трябвало да изучавам. И в този момент продължавам… Продължавам да изучавам, за разлика от дребните, които считат, че всичко знаят…

– Как успяхте да извършите шампионки от девойки, оповестени първоначално за безперспективни, като Невяна и Катрин?

– С работа, несъмнено. И с доста предпочитание от тяхна страна, а също и с помощта на тези, които, популярност Богу, тогава не ги потупваха и пощипваха любовно. Не се грижеха за тях, като за принцеси и с това ги държаха в бойна подготвеност.

– Съдийството е ваша болна тематика – на републиканските шампионати и шампионати ли са по-необективни оценките, или на интернационалните надпревари?

– Едно и също е. Всичко зависи от морала на индивида седнал зад съдийската маса. И от неговата професионална подготовка, несъмнено.

– Какво би трябвало да се промени, с цел да имаме още веднъж международна шампионка?

– Много неща. На първо място, искащите да упражняват на високо равнище – състезателки и треньори, би трябвало да се преборят, да добият правото, свещеното право на всеки състезател, да бъде допускан до надпревари, до директен дуел с съперничките си. И единственият аршин за установяване на съставите за национални тимове да бъде представянето на съревнование. Правилниците са задоволително ясни и точни, с цел да бъдат тълкувани фриволно. В нито един устав, няма определение, какви качества би трябвало да има един играч. Ако нещо липсва, то незабавно се отразява на оценката.

– Вътрешната конкуренция несъмнено също е значим фактор?

– Така е. Колегите от клубовете работят добре. Никога преди не съм виждала толкоз надарени деца. Обаче, няма ли конкурентна среда, отнеме ли им се правото да се състезават – те просто изчезват. По този мотив, желая да кажа, че методът на БФХГ е непонятен. По неразбираеми критерии се сортират деца – едни били красиви, дългокраки, на други им липсвали физически качества. Факторът съревнование липсва, тъй като, която един път попадне сред определените, става неприкосновена. Никаква конкуренция не се разрешава. Развитието на другите не се отбелязва… Така обаче се убива душeвността.

– А душeвността е доста значима в спорта…

– Да. Едните са като рози под капак, другите са оставени без вода. А в спорт, като нашия, се знае, че душeвността заема по-важно място от физическите качества. Няма да посочвам образци, тъй като са хиляди. Можем да повторим същия въпрос: „ Защо Неви и Катя, а не Радина, Мария, Сара, Симона…. ”. Отговорът е явен – едните се бореха с вътрешната конкуренция, бореха се против желанието на същите, които в този момент ги хвалят, да бъдат смазани, унищожени, зачеркнати от всевъзможни описи, по тази причина душевен бяха по-добре готови за интернационалния терен. Другите като изнежени цветя при първия по-силен лъх напразно не устояха и се прекършваха. Как се основава устойчива душeвност, без превъзмогване на компликации, без битка, без да ги брулят зимните вихри…

– Повечето ни златни девойки към този момент са в чужбина и предават опита и уменията си там. Защо не успяхме да задържим у нас Анелия, Диляна, Лили?

– Въпросът не е насочен към този, който може да ви отговори.

– Виждате ли общи черти сред вас и Илиана Раева, която в този момент е отпред на БФХГ?

– Вие шегувате ли се?

– Каква е най-голямата неточност на Нешка в гимнастиката и в живота?

– Не съм толкоз скромна, с цел да кажа – една е. Много са и с годините се усилват. Т.е. – не ставам умен.

– Темата, която ви вълнува най-силно, отвън спорта?

– Какво става с този свят, с хората и алчността им, която несъмнено ни води към крах. Какво става с българите?

– Пред вас Ванга споделяла ли е какво вижда за бъдещето на България, тъй като има доста спекулации по тематиката?

– Това, което споделих нагоре. „ Ке страда България, ке страда, оти сме безверници. Молете се Бог да резервира България, тъй като алчността ще унищожи света. ” И от мое име ще прибавя, че ние сме едни от дейните участници в това заличаване. Ето тази човешка тъпота, ме влудява.

– По централната съветска телевизия цитираха, че Ванга е предсказала огромните урагани в Америка, само че е желала това да не се разкрива 20 години. Има ли такива пророчества, които тя ви е споделила да държите в загадка?

– Не, тъй като Ванга не споделяше секрети с дами. В това число и с мен.

– Ванга говорила ли е пред вас за исторически събития, за които не се знае истината, като за убийството на Кенеди да вземем за пример, или свързани с Людмила Живкова?

– Да, за Людмила. Веднъж сподели, че Иван Славков знае какво се с случило. Той потвърди… Нямам табиет да подпитвам, Иван отнесе тайната в гроба.

– На какво ви научи общуването с именитата пророчица и кои нейни думи ви оказват помощ в сложни моменти?

– Да последвам пътя си. Да не хлипам. Да не се жалвам… Да вардя вярата си.

– В какво вярваше Ванга и каква беше нейната най-голяма болежка?

– Ванга вярваше в единоначалието. Тя беше православна християнка. Най-голямата й болежка беше, че не можеше да ни проумее. Народ, на който Бог със шепи е дал, а той все неудовлетворен.

– Много родни политици показват, че са вярващи. Така ли е това съгласно вас?

– В Библията си е написано – „ по делата ще ги познаете. ”

– Имате ли обичан откъс от Голямата книга?

– Да: „ Никога не се знае, когато печелиш, какво губиш и когато губиш, какво печелиш ”. Цитирам по памет. Тълкувам го, че не ни е обещано да знаем Божията промисъл.

Нашият посетител

Голямата ни треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева е същински феномен в българския, а и в международния спорт с 294-те медала, извоювани от нейните златни девойки. Тя е възпитаничка на хореографското учебно заведение и стартира да тренира художествена гимнастика на пределната за този спорт възраст – 20 години. Неин треньор в националния тим е Жулиета Шишманова, при която първоначално тренира дружно с Мария Гигова. Като гимнастичка Нешка по този начин и не съумява да завоюва международната купа, само че по-късно тя приготвя безчет шампионки, които разнасят славата на българската художествена гимнастика по света. За изключителните достижения в работата си именитата треньорка е притежател на съвсем всички държавни оценки, а също и на грамота за принос към международния женски олимпийски спорт. След 2000-та година Нешка Робева основава и своя натрупа от 35 девойки и момчета – „ Нешанъл арт ”, с която изнасят голям брой незабравими спектакли, представящи модерна интерпретация на родния и балкански фолклор. Сред най-успешните са „ Орисия ”, „ Арамии ”, „ Два свята ”, „ Готови Ли Сте? ” и „ Кармен от Факултето ”. Отскоро Нешка има и страница във фейсбук, където тя намерено декларира своята гражданска позиция, както и нещата, които я вълнуват в родната художествена гимнастика.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР