Предраг Миятович, легендата на сръбския футбол и „Реал“ , ексклузивно пред „Труд“: Пенев е воин, Стоичков – институция
– Г-н Миятович, какви са спомените ви от българския футбол?
– Вашият футбол е доста непосредствен до сръбския и черногорския, изобщо до югославския. Има доста дарования. Играчи с доста саморасъл гений. Българският народен тим през 90-те години реализира в действителност огромни триумфи. Играхте с триумф на международното, на европейското състезание. Играехте един прекрасен за окото футбол, в който основни настоящи лица бяха звезди, които оставиха следа в историята. Белязаха я със лична ера във футбола. Не говория единствено за Стоичков, само че също и за Бербатов, за Любо Пенев с изявите му най-много във “Валенсия ”. Българският футбол постоянно е бил атрактивен и на мен персонално постоянно ми е харесвал, тъй като се разпознавам с вашите футболисти. И това е по този начин, тъй като познавам метода им на мислене, което като югославските играчи.
– Помните ли ваши мачове против български тимове?
– В момента не се сещам за нещо съответно, само че постоянно съм ценял футбола на страната ви и футболистите ви, които са триумфирали в доста разнообразни шампионати – Испания, Англия, Германия … В тези страни са играли доста българи, които са правили разликата и са носили тимовете на раменете си. Нещо, което е в действителност значимо.
– Националният тим на Сърбия сякаш се възроди в последните години?
– Аз бях оптимист още при започване на акцията. И считам, че националният тим на Сърбия ще играе добре и на международните финали. Въпреки, че конкуренцията е зверска и въобще няма да бъде елементарно. В началото на квалификациите играхме доста добре с Уелс, само че за жалост не успяхме да победим. Но още тогава заявих, че имаме доста класен тим и сигурно ще покажем положителни игри на Мондиала.
– Сърбия постоянно е имала страхотни футболисти, само че без значение от наличието на Видич и Иванович задачите ви до неотдавна не успяваха…
– Да, сръбският народен тим има доста положителни играчи, само че в последните години не ни доближаваше работа в екип, бяхме слаби като отбор. В актуалния футбол самостоятелните качества на състезателите не са задоволителни с цел да има триумф тимът. Необходимо е отборът да е обединен, обединен и да работи като добре смазана машина. Според мен тъкмо това ни липсваше. Сега стоим доста по-добре като колектив и сме доста по-концентрирани, има доста повече позитивна сила. Добре са нещата и единствено би трябвало да се следва този сполучлив път. Класирането за Мондиала е огромен триумф за всеки футболист и достижение за Сръбската футболна федерация. Но сякаш е най-важно са ентусиастите, тъй като те със цялото си сърце желаеха да видят националния си тим да играе на международното.
– Живеете в Мадрид, само че сигурно следите какво става в Сърбия. Какви са проблемите на Балканите?
– Живея в Мадрид, където виждам най-хубавото състезание в света, тъй като единствено в Испания има такова скупчване на най-хубавите футболисти от целия свят. Уважавам и британския шампионат и немския, само че мисля че на никое място няма такава централизация на звездни футболисти както в Ла Лига. Тя е най-атрактивна от всички. Първенствата на Сърбия, на България… Проблеми… Отборите нямат средства и не могат да привлекат положителни играчи. Има и доста неща към футбола и тук и в Сърбия, и в Черна гора, които би трябвало да се изкоренят час по-скоро. Наистина доста са съществуващите проблеми, само че аз съм оптимист. Убеден съм, че и във нашите страни – в България, Сърбия, Черна гора, футболът ще се възроди и футболистите ни още веднъж ще са измежду най-атрактивните.
– Помагате ли на сръбската федерацията или на “Партизан ” като ваш някогашен клуб?
– Близък другар съм на президента на Федерацията на Черна гора Деян Савичевич и постоянно, когато има потребност от помощ, съм на негово разположение. Приятел съм и на президента на сръбската федерация, който стартира мандата си неотдавна и желае да направи доста хубави неща за играта. За да имаш триумфи в най-популярния спорт обаче би трябвало време. А прекомерно постоянно футболните хора не ти дават времето, което е нужно, с цел да направиш това, което искаш…
– 2017-а година бе щастлива за вас. “Реал ” победи в Шампионската лига и стана първенец шампион на Испания, Партизан завоюва купата в Сърбия….
– Много добра година в действителност. “Партизан ” стана първенец и завоюва и купата на Сърбия. Много добре. “Реал ” завоюва Шампионската лига, стана първенец в Испания тъй че 2017 г е в действителност прелестна година за мен, тъй като аз съм почитател на “Партизан ” и на “Реал ” (Мадрид). Наистина прелестна година.
– Когато играехте в “Партизан ” можехте и да отидете в “Ювентус ” …Защо избрахте “Валенсия ”?
– Защото през 93-та, когато напуснах Югославия, желаех да намеря страна и клуб, където да мога да подвигна равнището си като състезател. И за мен е доста по-добре за един млад състезател да отиде в тим, който има име, има история, само че все още не е в Топ 10, не е в Голямата десетка. Защо? Защото в подобен клуб се предполагаше да имам повече благоприятни условия за изява по най-хубавия метод. И можех да прогресирам освен като футболист, само че и като персона. Да стана подготвен за „ Реал ” (Мадрид) или “Барселона ”… Днес доста футболисти вършат неточност отивайки непосредствено в огромен тим, където има убийствени условия и напън. И това ги погубва. Много по-интелигентно е за един млад състезател е да отиде в добър клуб, където да му разрешат да осъществя концепциите си.
– Можете ли да ни разкажете за вашето партньорство с Любо Пенев
– Любо Пенев ми даде в действителност доста, когато дойдох във Валенсия. През 1993-а година той към този момент се беше наложил като водач и беше най-хубавия състезател в тима. Аз пристигнах леко изплашен и непознаващ нищо в страната. Тогава той ме взе под крилото си като собствен роден брат. Той говореше на български, а аз на моя роден език и се разбирахме доста добре. Наистина ми оказа помощ доста тогава. Той е огромен футболист, само че е и неповторим човек и другар. Много го обичам.
– Кой вкарваше повече голове?
– Повече голове… Ами през тези 3 години във “Валенсия ” аз вкарвах повече голове, само че Любо имаше извънредно добър имидж и хората го обичаха доста. Той си беше спечелил достойнството да е звезда на тима няколко години преди аз да отида в клуба. И да – постоянно ще помня виковете на почитателите на Валенсия, които пееха: „ Лубо, Лубо, Лубо Лубо… ”. Аз вкарвах головете, само че и той също се разписваше постоянно.
– Тогава той пребори най-смъртоносната болест, поради която не отиде на Мондиала във Съединени американски щати. Вие и тима помагахте ли му в този интервал?
– Да. Беше сложен миг за него, само че той има доста мощен темперамент. Беше доста корав и пребори заболяването. Надделя в тази борба и това е още едно от нещата, поради които го обичам доста. Защото обикновенно, когато има толкоз сериозен проблем хората се затварят в себе си и потъват. Той обаче не направи това. Показа борбен дух, води люта борба и надви. И освен това, само че след завръщането си вкара още доста голове, отиде в “Атлетико ” и вкара още голове и завоюва трофеи и купи. Така, че Любо за мен е боец. Като всички нас, които идваме от Балканите.
– Играл сте доста пъти против Стоичков. Какви са мемоари те ви?
– Христо е топ. Велик състезател. Футболна институция. Обичан и боготворен в “Барселона ”, където бе един от най-големите играчи в света. Той е на едно последващо по-високо равнище от мен и от доста други. Уникален персонаж. Добър другар. Много го обичам. Нищо, че е толкоз вманиачен барселонист а аз съм за “Реал ”. Добър човек, прекрасен човек.
– Говорихте ли си на българо-сръбски по време на мачовете?
– Разбира се. Говорехме си на българо-сръбски. Няма метод.
– Как одобриха във “Валенсия ” прехвърлянето ви в “Реал ”?
– Беше много плевел и бих го нарекъл съвсем принудителен трансфер. Тогава за първи път в испанския футбол един клуб заплати толкоз огромна блокираща уговорка. По времето, в което прекосих от “Валенсия ” в “Реал ” това беше за най-голямата трансферна сума в историята на испанския футбол. Имаше в действителност огромен напън към прехвърлянето, само че аз бях спокоен. Освен това фактът, че “Реал ” заплати такава голяма сума за мен ме караше да се усещам добре. За мен това беше оценка, че съм в действителност стойностен футболист. Феновете на “Валенсия ” ми се наскърбиха и са ми ядосани и до ден сегашен. “ Да, Валенсия ” ми даде доста, само че не можеше да ми даде това, което ми даде “Реал ”. Винаги да съм в играта на върха, да спечелвам трофеи и да върша нещата добре.
– Разкажете ни за финала в Шампионска лига сред „ Реал ” и „ Ювентус “?
– Финалът през 98-а против “Ювентус ” в Амстердам се оказа най-важният мач в кариерата ми. В него вкарах и най-важният си гол като професионален футболист. Победния гол. Прекрасни моменти, които се изживяват единствено един път. С оня незабравим гол и всичко, което се случи във финала, съумях да вляза в историята на най-значимият клуб в историята на футбола. От 32 години не бяхме ставали първенци на Европа и аз имах шанса да играя и даже да вкарам гол в оня край. От 98-ма до през днешния ден “Реал ” завоюва още 6 шампионски купи на Европа. Но ние в онази звездна нощ счупихме неприятния шанс, който преследваше клуба цели 32 години. Наистина паметен миг. Най-красивият в кариерата ми.
– Във “Валенсия ” с Пенев, а в “Реал ” с Шукер. С кой беше по-лесно?
– И двамата бяха в действителност доста положителни другари. Любо беше първият ми контакт и индивидът който най доста ми оказа помощ, само че с него във “Валенсия ” не спечелихме купа и това е тъжно. Докато с Давор спечелихме доста. Бяхме съотборници и в националния тим на Югославия много дълго време и по този начин пристигнаха и взаимните ни триумфи.
– Отношения сред някогашните републики югославски обаче през днешния ден не са положителни?
– За страдание още съществуват сходни мнения и не знаем в действителност по какъв начин да ги надмогнем. Най-вече сред хървати и сърби. Балканите постоянно са били зона на напрежение и компликации и доста е комплицирано очевидно да намерим решение на този проблем. Аз чакам и се надявам връзките сред почитателите на страните от някогашна Югославия да еволюират както еволюира самият футбол. А и ще има повече просвета. Да обичаш тима си, само че и да се държиш добре и спортменски със противника. Това ще стане един ден, имам вяра го. Да, може и да не го забележим ние, само че спокойствието ще пристигна един ден.
– Дарко Панчев сподели в изявление пред нас, че в случай че не е била войната, Югославия е щяла да стане европейски първенец. Според него най-големият губещ от войната е футболът в някогашна Югославия.
– Бивша Югославия имаше в действителност огромни футболисти и в случай че в действителност бяхме останали дружно, сигурно щяхме да спечелим някой огромен футболен трофей като народен отбор. Никога човек не знае, без значение от положителните единици, дали ще завоюва обещано състезание, само че сигурно ние имахме огромни шансове с всичките тези славни играчи от Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Македония и Хърватия. Имахме популярен народен тим, само че се разпаднахме и се случи каквото се случи. Наистина страховит тим беше.
– Да се върнем малко на „Реал“. Каква е магията? Мислите ли, че това е най-великият клуб в историята на футбола?
– “Реал ” е нещо в действителност огромно, впечетляващо и историческо. Огромни условия, непрекъснато пресиране и напрежение върху играчите. Но монетата има и друга страна. Когато печелиш възприятието е неописуемо. Аз като почитател на “Реал ” несъмнено мисля, че това е най-великият футболен клуб. Не единствено поради сечелените трофеи, само че и поради неповторимият имидж, който има в целия свят. Разбира се, съществуват “Барселона ”, “Манчестър Юнайтед ” и “Байерн ” (Мюнхен), които заслужават да се отнасяш към тях с почитание, само че “Реал ” постоянно и във всичко ще бъде с мъничко над тях. Аз мисля, че всеки млад състезател, когато стартира кариерата си, мечтае един ден да играе в мадридския “Реал ”. Някои като мен да вземем за пример реализират фантазията си, а други не, само че … “Реал ” си остава популярен клуб.
– Защо останахте единствено три години там?
– Последната година пристигна треньор, с който не се разбирахме доста добре и след три години прекарани в клуба трябваше да си потегли. Имах шанс обаче и съумях да печеля всичко с “Реал ”. Тръгнах си след единствено три години, само че всички останаха с усещането, че съм бил в клуба доста повече време. Да, да. Само три години, само че три от най-хубавите години за “Реал ”. По-добре е да си единствено три хубави години, в сравнение с 10 слаби, нали?. По-добре е да останеш в историята с три паметни години, в сравнение с никой да не те запомни.
– Кой е обичаният ви треньор и кой повлия най-вече на вашата кариера?
– В кариерата ми имаше няколко треньори, които в действителност ми дадоха доста, с цел да се изградя като футболист и като човек. В Югославия това беше Милош Милутинович, който ми беше треньор в “Партизан ” и ми оказа помощ доста с цел да израсна като футболист. После в Испания беше холандеца Гус Хидинк – първият ми треньор във “Валенсия ”. Важна роля изигра и Луис Арагонес – огромен треньор и сериозен човек. След него пристигна и Юп Хайнкенс – всички те ми дадоха в действителност доста и ме научиха на доста значими неща. Не е допустимо да избера единствено един и по тази причина ще кажа, че всички те са били значими в кариерата ми и вечно ще им остана признателен.
– Бихте ли сравнили дербито „Звезда“ – „Партизан“ с „Ел Класико“ сред „Барса“ и „Реал“?
– Доста си наподобяват. Големи дербита с огромен заряд и напрежение, стадиона е постоянно цялостен, почитателите на Балканите са несъмнено …. По-луди сме и по-агресивни. Атмосферата на „Ел Класико“ е също неповторима, нещо доста красиво, прелестно. Всички ние които сме изживяли такива дербита на терена знаем какво е и сме разбрали, че всичко това е мъчно да се изясни с думи. Просто би трябвало човек да го види с очите си.
– Колко гола имате в тези дербита?
– Е, тук ме хванахте неопитен. От 14 години не играя към този момент футбол и малко съм занемарил статистиката. Но съм сигурен че съм вкарал много голчета, а и в мачовете “Партизан ” – “Звезда ” също.
– След „Реал“ отидохте във „Фиорентина“. Разкажете ни за този интервал.
– Не беше доста сполучливо. Вярно е че хората ме посрещнаха добре и имаше мощно начало. ентусиастите на “Фиорентина ” доста ненавиждат “Юве ” и тъй като им вкарах те ми посочваха обичта си даже и да не играех. А там… не играх доста. Останах три години, както в „ Реал “. После “Фиорентина ” беше застигната от финансови проблеми. Изобщо… Много комплициран се оказа престоят ми в Италия, само че си беше въпреки всичко хубаво преживяване.
– Вкарвал сте доста голове в кариерата си. Кой е обичаният ви?
– Вкарвал съм доста голове. Някои са били доста значими, а други – не толкоз. Не знам. Наистина мног пъти съм се разписвал, само че сякаш един гол, който постоянно ще помня и който е доста значим е на Световното за младежи през 1987 година в Чили. Тогава наказах Бразилия. Бях на 18 години и вкарах с глава, а аз като цяло нямам доста голове с глава. Но тогава забих с глава и изравних резултата, тъй като до този миг губехме. След мен вкара и Роберт Просинечки и по този начин спечелихме мача. Беше значим и хубав гол.
– Защо не започнахте да работите като треньор след края на кариерата ви?
– Когато свърши кариерата си на футболист човек има много варианти. Аз персонално не пожелах да ставам треньор, тъй като желаех да опозная една от другите страни на футбола. Да, футболът е нещо доста огромно и значимо, само че човек когато е професионален състезател опознава единствено една част от обкръжаващия го свят. Виждаш тренировките и мачовете, само че аз желаех да погледна от близко една друга част от най-великата игра. И тя е мениджментът на спортни планове. Това ме влечеше доста. Затова не избрах пътя на треньор, а повече този на шеф и управител с цел да се срещна с другата страна на футбола, която е също доста забавна. Естествено, не е толкоз хубава като тази на футболната звезда, само че е доста забавна и опитът ми като състезателен шеф на “Реал ” в границите на три години се оказа нещо доста хубаво и значимо за мен.
– Всички приказват за Роналдо и Меси. Според вас кой е по-добрият?
– Двама велики футболисти. Различни във всичко. Постигат отлични резултати в тимовете си. Меси е чист гений и нещо в действителност впечатляващо. Кристиано също има гений, само че при него има и доста труд. Аз като мадридист евентуално би трябвало да кажа, че Кристиано е с малко по-добър. Но… когато споделям по-добър не става въпрос за чисто футболна позиция, а по-скоро за това какъв брой е значим за той за “Реал ”. Всичко, което е направил до момента от статистиката му до излъчването му с бялата фланелка е в действителност фантастично и неповторимо. И мисля, че никой няма да успее да го повтори.
– Нормално ли е един футболист да коства милионите, които се заплащат през днешния ден. Колко би коствал Миятович, в случай че играеше в този момент?
– А вие представяте ли си какъв брой би коствал Стоичков през днешния ден? Например! Футболът еволюира и се трансформира и през днешния ден в света на футбола има доста пари. Никой действително не коства 120 или 200 милиона, само че значимото за футбола като шоу бизнес е че хората желаят да виждат нови лица, звездни попълнения. И клубовете, които имат финансова мощност и могат да си разрешат им ги дават като купуват на такива цени. И за какво не, в случай че имаш тези средства? Когато разполагат с огромни пачки клубовете се изкушават да си купят най-хубавото и най-лъскавото от пазара. А както знаем то постоянно коства доста пари.
– Вашият футбол е доста непосредствен до сръбския и черногорския, изобщо до югославския. Има доста дарования. Играчи с доста саморасъл гений. Българският народен тим през 90-те години реализира в действителност огромни триумфи. Играхте с триумф на международното, на европейското състезание. Играехте един прекрасен за окото футбол, в който основни настоящи лица бяха звезди, които оставиха следа в историята. Белязаха я със лична ера във футбола. Не говория единствено за Стоичков, само че също и за Бербатов, за Любо Пенев с изявите му най-много във “Валенсия ”. Българският футбол постоянно е бил атрактивен и на мен персонално постоянно ми е харесвал, тъй като се разпознавам с вашите футболисти. И това е по този начин, тъй като познавам метода им на мислене, което като югославските играчи.
– Помните ли ваши мачове против български тимове?
– В момента не се сещам за нещо съответно, само че постоянно съм ценял футбола на страната ви и футболистите ви, които са триумфирали в доста разнообразни шампионати – Испания, Англия, Германия … В тези страни са играли доста българи, които са правили разликата и са носили тимовете на раменете си. Нещо, което е в действителност значимо.
– Националният тим на Сърбия сякаш се възроди в последните години?
– Аз бях оптимист още при започване на акцията. И считам, че националният тим на Сърбия ще играе добре и на международните финали. Въпреки, че конкуренцията е зверска и въобще няма да бъде елементарно. В началото на квалификациите играхме доста добре с Уелс, само че за жалост не успяхме да победим. Но още тогава заявих, че имаме доста класен тим и сигурно ще покажем положителни игри на Мондиала.
– Сърбия постоянно е имала страхотни футболисти, само че без значение от наличието на Видич и Иванович задачите ви до неотдавна не успяваха…
– Да, сръбският народен тим има доста положителни играчи, само че в последните години не ни доближаваше работа в екип, бяхме слаби като отбор. В актуалния футбол самостоятелните качества на състезателите не са задоволителни с цел да има триумф тимът. Необходимо е отборът да е обединен, обединен и да работи като добре смазана машина. Според мен тъкмо това ни липсваше. Сега стоим доста по-добре като колектив и сме доста по-концентрирани, има доста повече позитивна сила. Добре са нещата и единствено би трябвало да се следва този сполучлив път. Класирането за Мондиала е огромен триумф за всеки футболист и достижение за Сръбската футболна федерация. Но сякаш е най-важно са ентусиастите, тъй като те със цялото си сърце желаеха да видят националния си тим да играе на международното.
– Живеете в Мадрид, само че сигурно следите какво става в Сърбия. Какви са проблемите на Балканите?
– Живея в Мадрид, където виждам най-хубавото състезание в света, тъй като единствено в Испания има такова скупчване на най-хубавите футболисти от целия свят. Уважавам и британския шампионат и немския, само че мисля че на никое място няма такава централизация на звездни футболисти както в Ла Лига. Тя е най-атрактивна от всички. Първенствата на Сърбия, на България… Проблеми… Отборите нямат средства и не могат да привлекат положителни играчи. Има и доста неща към футбола и тук и в Сърбия, и в Черна гора, които би трябвало да се изкоренят час по-скоро. Наистина доста са съществуващите проблеми, само че аз съм оптимист. Убеден съм, че и във нашите страни – в България, Сърбия, Черна гора, футболът ще се възроди и футболистите ни още веднъж ще са измежду най-атрактивните.
– Помагате ли на сръбската федерацията или на “Партизан ” като ваш някогашен клуб?
– Близък другар съм на президента на Федерацията на Черна гора Деян Савичевич и постоянно, когато има потребност от помощ, съм на негово разположение. Приятел съм и на президента на сръбската федерация, който стартира мандата си неотдавна и желае да направи доста хубави неща за играта. За да имаш триумфи в най-популярния спорт обаче би трябвало време. А прекомерно постоянно футболните хора не ти дават времето, което е нужно, с цел да направиш това, което искаш…
– 2017-а година бе щастлива за вас. “Реал ” победи в Шампионската лига и стана първенец шампион на Испания, Партизан завоюва купата в Сърбия….
– Много добра година в действителност. “Партизан ” стана първенец и завоюва и купата на Сърбия. Много добре. “Реал ” завоюва Шампионската лига, стана първенец в Испания тъй че 2017 г е в действителност прелестна година за мен, тъй като аз съм почитател на “Партизан ” и на “Реал ” (Мадрид). Наистина прелестна година.
– Когато играехте в “Партизан ” можехте и да отидете в “Ювентус ” …Защо избрахте “Валенсия ”?
– Защото през 93-та, когато напуснах Югославия, желаех да намеря страна и клуб, където да мога да подвигна равнището си като състезател. И за мен е доста по-добре за един млад състезател да отиде в тим, който има име, има история, само че все още не е в Топ 10, не е в Голямата десетка. Защо? Защото в подобен клуб се предполагаше да имам повече благоприятни условия за изява по най-хубавия метод. И можех да прогресирам освен като футболист, само че и като персона. Да стана подготвен за „ Реал ” (Мадрид) или “Барселона ”… Днес доста футболисти вършат неточност отивайки непосредствено в огромен тим, където има убийствени условия и напън. И това ги погубва. Много по-интелигентно е за един млад състезател е да отиде в добър клуб, където да му разрешат да осъществя концепциите си.
– Можете ли да ни разкажете за вашето партньорство с Любо Пенев
– Любо Пенев ми даде в действителност доста, когато дойдох във Валенсия. През 1993-а година той към този момент се беше наложил като водач и беше най-хубавия състезател в тима. Аз пристигнах леко изплашен и непознаващ нищо в страната. Тогава той ме взе под крилото си като собствен роден брат. Той говореше на български, а аз на моя роден език и се разбирахме доста добре. Наистина ми оказа помощ доста тогава. Той е огромен футболист, само че е и неповторим човек и другар. Много го обичам.
– Кой вкарваше повече голове?
– Повече голове… Ами през тези 3 години във “Валенсия ” аз вкарвах повече голове, само че Любо имаше извънредно добър имидж и хората го обичаха доста. Той си беше спечелил достойнството да е звезда на тима няколко години преди аз да отида в клуба. И да – постоянно ще помня виковете на почитателите на Валенсия, които пееха: „ Лубо, Лубо, Лубо Лубо… ”. Аз вкарвах головете, само че и той също се разписваше постоянно.
– Тогава той пребори най-смъртоносната болест, поради която не отиде на Мондиала във Съединени американски щати. Вие и тима помагахте ли му в този интервал?
– Да. Беше сложен миг за него, само че той има доста мощен темперамент. Беше доста корав и пребори заболяването. Надделя в тази борба и това е още едно от нещата, поради които го обичам доста. Защото обикновенно, когато има толкоз сериозен проблем хората се затварят в себе си и потъват. Той обаче не направи това. Показа борбен дух, води люта борба и надви. И освен това, само че след завръщането си вкара още доста голове, отиде в “Атлетико ” и вкара още голове и завоюва трофеи и купи. Така, че Любо за мен е боец. Като всички нас, които идваме от Балканите.
– Играл сте доста пъти против Стоичков. Какви са мемоари те ви?
– Христо е топ. Велик състезател. Футболна институция. Обичан и боготворен в “Барселона ”, където бе един от най-големите играчи в света. Той е на едно последващо по-високо равнище от мен и от доста други. Уникален персонаж. Добър другар. Много го обичам. Нищо, че е толкоз вманиачен барселонист а аз съм за “Реал ”. Добър човек, прекрасен човек.
– Говорихте ли си на българо-сръбски по време на мачовете?
– Разбира се. Говорехме си на българо-сръбски. Няма метод.
– Как одобриха във “Валенсия ” прехвърлянето ви в “Реал ”?
– Беше много плевел и бих го нарекъл съвсем принудителен трансфер. Тогава за първи път в испанския футбол един клуб заплати толкоз огромна блокираща уговорка. По времето, в което прекосих от “Валенсия ” в “Реал ” това беше за най-голямата трансферна сума в историята на испанския футбол. Имаше в действителност огромен напън към прехвърлянето, само че аз бях спокоен. Освен това фактът, че “Реал ” заплати такава голяма сума за мен ме караше да се усещам добре. За мен това беше оценка, че съм в действителност стойностен футболист. Феновете на “Валенсия ” ми се наскърбиха и са ми ядосани и до ден сегашен. “ Да, Валенсия ” ми даде доста, само че не можеше да ми даде това, което ми даде “Реал ”. Винаги да съм в играта на върха, да спечелвам трофеи и да върша нещата добре.
– Разкажете ни за финала в Шампионска лига сред „ Реал ” и „ Ювентус “?
– Финалът през 98-а против “Ювентус ” в Амстердам се оказа най-важният мач в кариерата ми. В него вкарах и най-важният си гол като професионален футболист. Победния гол. Прекрасни моменти, които се изживяват единствено един път. С оня незабравим гол и всичко, което се случи във финала, съумях да вляза в историята на най-значимият клуб в историята на футбола. От 32 години не бяхме ставали първенци на Европа и аз имах шанса да играя и даже да вкарам гол в оня край. От 98-ма до през днешния ден “Реал ” завоюва още 6 шампионски купи на Европа. Но ние в онази звездна нощ счупихме неприятния шанс, който преследваше клуба цели 32 години. Наистина паметен миг. Най-красивият в кариерата ми.
– Във “Валенсия ” с Пенев, а в “Реал ” с Шукер. С кой беше по-лесно?
– И двамата бяха в действителност доста положителни другари. Любо беше първият ми контакт и индивидът който най доста ми оказа помощ, само че с него във “Валенсия ” не спечелихме купа и това е тъжно. Докато с Давор спечелихме доста. Бяхме съотборници и в националния тим на Югославия много дълго време и по този начин пристигнаха и взаимните ни триумфи.
– Отношения сред някогашните републики югославски обаче през днешния ден не са положителни?
– За страдание още съществуват сходни мнения и не знаем в действителност по какъв начин да ги надмогнем. Най-вече сред хървати и сърби. Балканите постоянно са били зона на напрежение и компликации и доста е комплицирано очевидно да намерим решение на този проблем. Аз чакам и се надявам връзките сред почитателите на страните от някогашна Югославия да еволюират както еволюира самият футбол. А и ще има повече просвета. Да обичаш тима си, само че и да се държиш добре и спортменски със противника. Това ще стане един ден, имам вяра го. Да, може и да не го забележим ние, само че спокойствието ще пристигна един ден.
– Дарко Панчев сподели в изявление пред нас, че в случай че не е била войната, Югославия е щяла да стане европейски първенец. Според него най-големият губещ от войната е футболът в някогашна Югославия.
– Бивша Югославия имаше в действителност огромни футболисти и в случай че в действителност бяхме останали дружно, сигурно щяхме да спечелим някой огромен футболен трофей като народен отбор. Никога човек не знае, без значение от положителните единици, дали ще завоюва обещано състезание, само че сигурно ние имахме огромни шансове с всичките тези славни играчи от Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Македония и Хърватия. Имахме популярен народен тим, само че се разпаднахме и се случи каквото се случи. Наистина страховит тим беше.
– Да се върнем малко на „Реал“. Каква е магията? Мислите ли, че това е най-великият клуб в историята на футбола?
– “Реал ” е нещо в действителност огромно, впечетляващо и историческо. Огромни условия, непрекъснато пресиране и напрежение върху играчите. Но монетата има и друга страна. Когато печелиш възприятието е неописуемо. Аз като почитател на “Реал ” несъмнено мисля, че това е най-великият футболен клуб. Не единствено поради сечелените трофеи, само че и поради неповторимият имидж, който има в целия свят. Разбира се, съществуват “Барселона ”, “Манчестър Юнайтед ” и “Байерн ” (Мюнхен), които заслужават да се отнасяш към тях с почитание, само че “Реал ” постоянно и във всичко ще бъде с мъничко над тях. Аз мисля, че всеки млад състезател, когато стартира кариерата си, мечтае един ден да играе в мадридския “Реал ”. Някои като мен да вземем за пример реализират фантазията си, а други не, само че … “Реал ” си остава популярен клуб.
– Защо останахте единствено три години там?
– Последната година пристигна треньор, с който не се разбирахме доста добре и след три години прекарани в клуба трябваше да си потегли. Имах шанс обаче и съумях да печеля всичко с “Реал ”. Тръгнах си след единствено три години, само че всички останаха с усещането, че съм бил в клуба доста повече време. Да, да. Само три години, само че три от най-хубавите години за “Реал ”. По-добре е да си единствено три хубави години, в сравнение с 10 слаби, нали?. По-добре е да останеш в историята с три паметни години, в сравнение с никой да не те запомни.
– Кой е обичаният ви треньор и кой повлия най-вече на вашата кариера?
– В кариерата ми имаше няколко треньори, които в действителност ми дадоха доста, с цел да се изградя като футболист и като човек. В Югославия това беше Милош Милутинович, който ми беше треньор в “Партизан ” и ми оказа помощ доста с цел да израсна като футболист. После в Испания беше холандеца Гус Хидинк – първият ми треньор във “Валенсия ”. Важна роля изигра и Луис Арагонес – огромен треньор и сериозен човек. След него пристигна и Юп Хайнкенс – всички те ми дадоха в действителност доста и ме научиха на доста значими неща. Не е допустимо да избера единствено един и по тази причина ще кажа, че всички те са били значими в кариерата ми и вечно ще им остана признателен.
– Бихте ли сравнили дербито „Звезда“ – „Партизан“ с „Ел Класико“ сред „Барса“ и „Реал“?
– Доста си наподобяват. Големи дербита с огромен заряд и напрежение, стадиона е постоянно цялостен, почитателите на Балканите са несъмнено …. По-луди сме и по-агресивни. Атмосферата на „Ел Класико“ е също неповторима, нещо доста красиво, прелестно. Всички ние които сме изживяли такива дербита на терена знаем какво е и сме разбрали, че всичко това е мъчно да се изясни с думи. Просто би трябвало човек да го види с очите си.
– Колко гола имате в тези дербита?
– Е, тук ме хванахте неопитен. От 14 години не играя към този момент футбол и малко съм занемарил статистиката. Но съм сигурен че съм вкарал много голчета, а и в мачовете “Партизан ” – “Звезда ” също.
– След „Реал“ отидохте във „Фиорентина“. Разкажете ни за този интервал.
– Не беше доста сполучливо. Вярно е че хората ме посрещнаха добре и имаше мощно начало. ентусиастите на “Фиорентина ” доста ненавиждат “Юве ” и тъй като им вкарах те ми посочваха обичта си даже и да не играех. А там… не играх доста. Останах три години, както в „ Реал “. После “Фиорентина ” беше застигната от финансови проблеми. Изобщо… Много комплициран се оказа престоят ми в Италия, само че си беше въпреки всичко хубаво преживяване.
– Вкарвал сте доста голове в кариерата си. Кой е обичаният ви?
– Вкарвал съм доста голове. Някои са били доста значими, а други – не толкоз. Не знам. Наистина мног пъти съм се разписвал, само че сякаш един гол, който постоянно ще помня и който е доста значим е на Световното за младежи през 1987 година в Чили. Тогава наказах Бразилия. Бях на 18 години и вкарах с глава, а аз като цяло нямам доста голове с глава. Но тогава забих с глава и изравних резултата, тъй като до този миг губехме. След мен вкара и Роберт Просинечки и по този начин спечелихме мача. Беше значим и хубав гол.
– Защо не започнахте да работите като треньор след края на кариерата ви?
– Когато свърши кариерата си на футболист човек има много варианти. Аз персонално не пожелах да ставам треньор, тъй като желаех да опозная една от другите страни на футбола. Да, футболът е нещо доста огромно и значимо, само че човек когато е професионален състезател опознава единствено една част от обкръжаващия го свят. Виждаш тренировките и мачовете, само че аз желаех да погледна от близко една друга част от най-великата игра. И тя е мениджментът на спортни планове. Това ме влечеше доста. Затова не избрах пътя на треньор, а повече този на шеф и управител с цел да се срещна с другата страна на футбола, която е също доста забавна. Естествено, не е толкоз хубава като тази на футболната звезда, само че е доста забавна и опитът ми като състезателен шеф на “Реал ” в границите на три години се оказа нещо доста хубаво и значимо за мен.
– Всички приказват за Роналдо и Меси. Според вас кой е по-добрият?
– Двама велики футболисти. Различни във всичко. Постигат отлични резултати в тимовете си. Меси е чист гений и нещо в действителност впечатляващо. Кристиано също има гений, само че при него има и доста труд. Аз като мадридист евентуално би трябвало да кажа, че Кристиано е с малко по-добър. Но… когато споделям по-добър не става въпрос за чисто футболна позиция, а по-скоро за това какъв брой е значим за той за “Реал ”. Всичко, което е направил до момента от статистиката му до излъчването му с бялата фланелка е в действителност фантастично и неповторимо. И мисля, че никой няма да успее да го повтори.
– Нормално ли е един футболист да коства милионите, които се заплащат през днешния ден. Колко би коствал Миятович, в случай че играеше в този момент?
– А вие представяте ли си какъв брой би коствал Стоичков през днешния ден? Например! Футболът еволюира и се трансформира и през днешния ден в света на футбола има доста пари. Никой действително не коства 120 или 200 милиона, само че значимото за футбола като шоу бизнес е че хората желаят да виждат нови лица, звездни попълнения. И клубовете, които имат финансова мощност и могат да си разрешат им ги дават като купуват на такива цени. И за какво не, в случай че имаш тези средства? Когато разполагат с огромни пачки клубовете се изкушават да си купят най-хубавото и най-лъскавото от пазара. А както знаем то постоянно коства доста пари.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ