770 хиляди българи живеят с болесттаЗагубата на 5 до 7

770 хиляди българи живеят с заболяването
Загубата на 5 до 7 на 100 от телесното тегло понижава риска с 58%

Дълги години нашата страна отсъства от Световния диабетен атлас, формиран от Международната диабетна федерация, заради липса на данни за заболеваемостта. Появяваме се измежду другите страни едвам през 2009 година със лични, национални данни за захарен диабет, с помощта на направени скринингови изследвания. Нещо повече – само ние през 2017 година представяме данни и за предиабет, споделя предисторията на изследванията на болестта у нас проф. доктор Анна-Мария Борисова, дълготраен ръководител на Българското сдружение по ендокринология (до тази година), шеф на Клиника по ендокринология в УМБАЛ „ Софиямед “.

Актуалните данни, с които България се показва в Световния диабетен атлас, са, че през 2024 година у нас с диабет са 16,5% от популацията, което се равнява почти на 770 хиляди души на възраст сред 20 и 79 година За съпоставяне – през 2006 година честотата на диабета е била 7,9%, 2017 година – 12,5%. За последните 18 години случаите на заболяването са се нараснали със 199%.

Положението в света е още по-лошо - честотата на диабета нараства с 218%  - от 246 милиона диабетика през 2007 година до 537 милиона през 2021 година (20-79 г). Зад тези сухи цифри се крие нещо още по-тревожно - половината от диабетиците не са диагностицирани и се считат за „ здрави “. Днес всеки трети над 60-годишна възраст е с диабет. Предиабетът е три пъти по-чест от диабета и се приема за главен негов рисков фактор. Половината от хората с предиабет след 5 година стават диабетици, демонстрира българско изследване.

„ От Световния диабетен атлас се вижда, че процентът на диабетиците в Съединени американски щати е същият като у нас – 16,5. Ето по какъв начин ги стигнахме американците… по диабет “, споделя проф. Борисова.

Мъжете диабетици са малко повече, само че след 60-годишна възраст случаите при дамите сензитивно нарастват. Това може да се дължи на хормоналните промени, които постоянно водят до внезапно напълняване. Влияние оказва и смяната в метода на живот след пенсионирането. Работете, моли проф. Борисова. Не е инцидентно, че арабските страни са първенци по диабет – дамите, които се забулват, не получават задоволително витамин Д, който подтиква секрецията на инсулин, а седенето у дома (т.е. обездвижването) и яденето на сладки храни са причина за развиването на диабет.

Според други критерии жителите боледуват по-често (вероятно също заради заседналия метод на живот). По възрастови групи младежите с диабет са 9%, на междинна възраст – 35,5%, в третата възраст – 55,5%. Рискови фактори за болестта са възрастта, наднорменото тегло, хипертонията, фамилната обремененост, както и гестационният диабет при дамите. Към тези критерии през последните години в Европа се добави и гликираният хемоглобин, който демонстрира равнището на кръвната захар през последните три месеца.

„ Ранната диагностика е от значително значение, тъй като дава опция за предприемане на ограничения, които могат да предотвратят или забавят развиването на диабет. За хората с предиабет е от решаващо значение да трансформират метода си на живот – здравословното хранене и постоянната физическа интензивност могат да имат забележителен резултат върху подобряването на метаболитния профил “, споделя проф. Борисова. Тя предлага всеки човек над 45 година и тези от рисковите групи – с наднормено тегло, фамилна обремененост, високо кръвно налягане или други сърдечносъдови болести, с ниски равнища на „ положителния “ холестерол и високи триглицериди - да вършат профилактични прегледи един път годишно. Загубата на 5% до 7% от телесното тегло може да понижи риска от развиване на диабет с 58%.