Зрителите предлагат решения и нов финал в премиерния „Форум театър: Краят не е предизвестен!“
На 4 февруари 2026 година от 19 часа в Драматичен спектакъл „ Рачо Стоянов “ ще се състои премиерното зрелище на „ Форум спектакъл: Краят не е предупреден! “. Форматът е отдаден на познати ни обществени тематики, за които се търси друго позволение. За задачата се включва дейното присъединяване на феновете с отзиви и оферти за разнообразни дейности, които биха трансформирали развиването на дадената обстановка.
Събитието започва като ателие през септември с актьорите от трупата на спектакъл под управлението на Явор Костов - Йондин. Положителната противоположна връзка от актьорите и участниците провокира написването на план по стратегия, финансирана от Национален фонд „ Култура “. Одобреният план включва създаване на формата, прибавяне на нови обстановки и представянето им пред публиката в Габрово, Дряново, Севлиево, Трявна и село Зая. Участват актьорите: Ванина Попова, Дилян Николов, Любен Попов, Магдалена Славчева, Надежда Петкова, Радостина Ангелова, Светослав Славчев, Силвия Боева, Таня Йоргова.
От 26 до 28 януари екипът на форума работи по подготовката на първото зрелище. То ще бъде пред габровската аудитория. В началото на вечерта актьорите показват пред феновете няколко проблема от обществен или фамилен темперамент. Чрез гласоподаване феновете дефинират по кой проблем желаят да работят. Именно тогава започва същинския конгрес. Актьорите още веднъж изиграват сцената, като всеки един фен има право да я прекъсне в миг, в който мисли, че може да се постъпи по различен, препоръчан от него, метод. Така се тестват обстановките и развиването на проблема съгласно новите оферти. Публиката взе участие интензивно с гласоподаване, отзиви и насоки.
Обичайно място за разиграването на конгрес спектакъл е в учебни заведения, дневни и обществени центрове. Все места, на които пораждат проблеми и се опълчват позиции и персони.
За първи път в Габрово обаче форумът се случва на театралната сцена. Това е извънредно, само че в това време издирван резултат от екипа на театъра. Осъществяването на плана е опит да се насочат погледите към живота в неговата реалност от безвредното място на сцената, където могат да се вършат опити и да се тестват решения на проблеми в предпазена среда.
Форматът допуска среща на разнообразни генерации, обединени от желанието да се поддържа връзка и дебатира по значими за обществото тематики.
Ръководителят и така наречен медиатор сред изпълнителите и публиката е Явор Костов - Йондин, чиято работа през годините е надълбоко обвързвана със обществените театрални планове и стратегии, основно свързани с деца и младежи в риск от обществена изолираност. От 2012 година взе участие в създаването на Ателие „ Пластелин “ - неголямо галерийно пространство в центъра на София - като място за правене на без значение изкуство. От 2015 година работи върху Субтеатър – идейно естетическа платформа за неконвенционален спектакъл. Сред последните му театрални планове са моноспектаклите „ Сеч. Една възбуденост “ по Томас Бернхард и „ Детска история “ по Петер Хандке. Номиниран е за премия „ Аскеер “ 2025 за основна мъжка роля за функциите на Разколников в “Представление и наказване ” от Иван Станев по „ Престъпление и наказване “ на Ф.М. Достоевски и като Вершинин/Кулигин в “Три сестри ” от А.П. Чехов.
Ето част от противоположна връзка от зрителите/участници след пробното показване през септември:
„ Темите, с които се занимавахме, бяха сносно подбрани и моделирани в разказ, прочут на всички нас от всекидневието. Трудни и мъчителни тематики, в които обществото и индивида буксуват. Най-ценното за мен беше фактът, че няколко разнообразни генерации се опитваха да намерят решение и път дружно. И още повече - усетих грижа в гласа на всеки споделил своята концепция да развиване на историята. Намирам метода във конгрес театъра за доста потребен и съобразителен за развиването на общностно мислене по проблеми, които толкоз директно ни засягат. Един вероятен път за отваряне на разговор сред поколенията и извънредно пряк метод за всеки от нас да види гледната точка на другия. “
Гергана, сценограф
„ Форматът освен ангажира и предизвика размисъл по значими тематики, само че и в същото време сътвори чувство за общественост и съпреживяване. За мен чувството беше за една подкрепяща и отворена атмосфера, а публиката беше въвлечена с лекост към размисъл и интензивно взимане на решения. Оставам с положителни усещания и признателност за споделеното пространство. Очаквам с неспокойствие последващи дати и още забавни проблеми. “
Камелия, психолог
„ Щастлива съм, че „ влязох във вашите обувки “ най-малко за момент. Радвам се, че преодолях терзанието си и влязох в разговор с такава актриса като Надежда Петкова. Идеята да бъдем предизвикани да мислим доста ми хареса, както и това, да видя гледната точка на останалите фенове. “
Андреана, ученичка
„ За първи път бях на конгрес спектакъл и останах много очарован…
…Две тематики, които са развити единствено до половина, хиляди способи за доразвиване.
Tакъв тип спектакъл изисква в детайли мислене и обширен психически разбор на обстановките. Определено е нещо друго и може да накара много хора да се замислят дали намират някакви общи проблеми. “
Константин, ученик
Събитието започва като ателие през септември с актьорите от трупата на спектакъл под управлението на Явор Костов - Йондин. Положителната противоположна връзка от актьорите и участниците провокира написването на план по стратегия, финансирана от Национален фонд „ Култура “. Одобреният план включва създаване на формата, прибавяне на нови обстановки и представянето им пред публиката в Габрово, Дряново, Севлиево, Трявна и село Зая. Участват актьорите: Ванина Попова, Дилян Николов, Любен Попов, Магдалена Славчева, Надежда Петкова, Радостина Ангелова, Светослав Славчев, Силвия Боева, Таня Йоргова.
От 26 до 28 януари екипът на форума работи по подготовката на първото зрелище. То ще бъде пред габровската аудитория. В началото на вечерта актьорите показват пред феновете няколко проблема от обществен или фамилен темперамент. Чрез гласоподаване феновете дефинират по кой проблем желаят да работят. Именно тогава започва същинския конгрес. Актьорите още веднъж изиграват сцената, като всеки един фен има право да я прекъсне в миг, в който мисли, че може да се постъпи по различен, препоръчан от него, метод. Така се тестват обстановките и развиването на проблема съгласно новите оферти. Публиката взе участие интензивно с гласоподаване, отзиви и насоки.
Обичайно място за разиграването на конгрес спектакъл е в учебни заведения, дневни и обществени центрове. Все места, на които пораждат проблеми и се опълчват позиции и персони.
За първи път в Габрово обаче форумът се случва на театралната сцена. Това е извънредно, само че в това време издирван резултат от екипа на театъра. Осъществяването на плана е опит да се насочат погледите към живота в неговата реалност от безвредното място на сцената, където могат да се вършат опити и да се тестват решения на проблеми в предпазена среда.
Форматът допуска среща на разнообразни генерации, обединени от желанието да се поддържа връзка и дебатира по значими за обществото тематики.
Ръководителят и така наречен медиатор сред изпълнителите и публиката е Явор Костов - Йондин, чиято работа през годините е надълбоко обвързвана със обществените театрални планове и стратегии, основно свързани с деца и младежи в риск от обществена изолираност. От 2012 година взе участие в създаването на Ателие „ Пластелин “ - неголямо галерийно пространство в центъра на София - като място за правене на без значение изкуство. От 2015 година работи върху Субтеатър – идейно естетическа платформа за неконвенционален спектакъл. Сред последните му театрални планове са моноспектаклите „ Сеч. Една възбуденост “ по Томас Бернхард и „ Детска история “ по Петер Хандке. Номиниран е за премия „ Аскеер “ 2025 за основна мъжка роля за функциите на Разколников в “Представление и наказване ” от Иван Станев по „ Престъпление и наказване “ на Ф.М. Достоевски и като Вершинин/Кулигин в “Три сестри ” от А.П. Чехов.
Ето част от противоположна връзка от зрителите/участници след пробното показване през септември:
„ Темите, с които се занимавахме, бяха сносно подбрани и моделирани в разказ, прочут на всички нас от всекидневието. Трудни и мъчителни тематики, в които обществото и индивида буксуват. Най-ценното за мен беше фактът, че няколко разнообразни генерации се опитваха да намерят решение и път дружно. И още повече - усетих грижа в гласа на всеки споделил своята концепция да развиване на историята. Намирам метода във конгрес театъра за доста потребен и съобразителен за развиването на общностно мислене по проблеми, които толкоз директно ни засягат. Един вероятен път за отваряне на разговор сред поколенията и извънредно пряк метод за всеки от нас да види гледната точка на другия. “
Гергана, сценограф
„ Форматът освен ангажира и предизвика размисъл по значими тематики, само че и в същото време сътвори чувство за общественост и съпреживяване. За мен чувството беше за една подкрепяща и отворена атмосфера, а публиката беше въвлечена с лекост към размисъл и интензивно взимане на решения. Оставам с положителни усещания и признателност за споделеното пространство. Очаквам с неспокойствие последващи дати и още забавни проблеми. “
Камелия, психолог
„ Щастлива съм, че „ влязох във вашите обувки “ най-малко за момент. Радвам се, че преодолях терзанието си и влязох в разговор с такава актриса като Надежда Петкова. Идеята да бъдем предизвикани да мислим доста ми хареса, както и това, да видя гледната точка на останалите фенове. “
Андреана, ученичка
„ За първи път бях на конгрес спектакъл и останах много очарован…
…Две тематики, които са развити единствено до половина, хиляди способи за доразвиване.
Tакъв тип спектакъл изисква в детайли мислене и обширен психически разбор на обстановките. Определено е нещо друго и може да накара много хора да се замислят дали намират някакви общи проблеми. “
Константин, ученик
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ