77% от българите са за носенето на маски, а 50

77% от българите са " за " носенето на маски, а 50 на 100 са " за " имунизацията против коронавирус. Това демонстрира изследване на „ Алфа Рисърч “, извършено сред 11 и 18 декември сред1037 пълнолетни българи.

В същото време равносметката на множеството българи за 2020 година е по-скоро отрицателна. Голяма част от тях обаче чакат 2021 година с оптимизъм – за ваксина и икономическо възобновяване.

Равносметката за 2020 година демонстрира, че българите преживяхме една сериозна година, в която и персоналният, и публичният живот значително минаха под знака на COVID-19, означават социолозите. Както постоянно се случва след рецесии, упованията за 2021 година са оптимистични. Те отразяват увереността за превъзмогване на здравните и социално-икономическите последици от пандемията, за връщане към естествения темп на живот и другарство, показват социолозите.

Българските жители са поляризирани дали пандемията от COVID-19 е естествено зародила или изкуствено основана, демонстрират данните. Конспиративните настройки обаче остават на назад във времето, когато става въпрос за персоналния живот и сигурност - 77 на 100 са " за " носенето на маски, а всеки втори, въпреки внимателно и с известно изчакване, е " за " имунизация. Въпреки съществуващите към момента неясноти към имунизацията, тя се обрисува като един от факторите за оптимизъм през 2021 година, разясняват от „ Алфа Рисърч “.

Личната равносметка на българите за 2020 година е извънредно отрицателна (6 % положителни против 51 на 100 отрицателни оценки) като растежът в негативните оценки е над 3.5 пъти в границите на една година. За последните две десетилетия сходна е била обстановката единствено в разгара на световната финансова рецесия в интервала 2009 - 2011 година, когато оптимистите са били свити до 10 на 100, а песимистите са достигнали същите 51 на 100. Причините несъмнено могат да бъдат търсени в другите аспекти и резултати от пандемията, само че и в оценките за метода, по който България, както и обособените семейства, се оправят с нея, е мнението на социолозите.

По предписание, в рецесия най-тежките отблясъци са за най-уязвимите и актуалната обстановка не прави изключение - изключително неудовлетворени от 2020 година са хората с по-ниски приходи и безработните.

Анализаторите означават, че е забавна и внезапната смяна в равносметката на група, която по предписание се характеризира с по-високи равнища на оптимизъм - частните притежатели. Тежестта на икономическите последствия от COVID-19, която те понасят, затварянето на бизнеси и неяснотата към възобновяване на активността, трансформира мощно оптиката на техните оценки. Голямото предизвикателство е, дали този скептицизъм ще ревизира желанията им за стопанска интензивност през идната година, което би имало още по-негативни последици, показват от " Алфа рисърч ".

Равносметката в народен проект е още по-песимистична - за близо три четвърти годината е била по-лоша за България, а една пета не откриват особена смяна. Позитивните оценки са едвам три %, т.е. два пъти по-малко по отношение на тези в персонален проект. Тази настройка е явен знак за разбирането на хората, че рецесията визира цялото общество и нейните резултати от време на време засягат другите повече, в сравнение с самите нас, означават социолозите.

Въпреки тестванията на 2020 година, а може би тъкмо заради тях, персоналният оптимизъм продължава да е водещ за преобладаващата част от българите - 53 на 100 чакат идната година да е по-добра. Песимистите за 2021 година са 16 на 100, а 31 % не я свързват със съществени промени - било то за положително, или за неприятно.

Макар и в по-малка степен, оптимистични са и упованията за развиването на страната - 46 на 100 са уверени, че 2021г. ще е по-добра, 34 % - същата и 20 на 100 - по-лоша за България. Най-позитивни и в персонален, и в народен проект са настройките на високо образованите, стопански дейни поданици на огромните градове. Именно тези обществени групи се оформят като евентуален мотор на възобновяване след края на пандемията и при съществуването, несъмнено, на подобаващи стопански и институционални предпоставки, разясняват социолозите.

Според тях един от най-интересните обществени явления на 2020 година е бил по какъв начин пандемията е извадила на повърхността или най-малко е направила по-видими поредност от нови разграничителни линии в актуалните общества, в това число и в българското. Макар и подбудени от пандемията, тези разграничителни оси няма да изчезнат с нея и ще продължат да оказват значително въздействие върху публичното мнение, считат анализаторите.

Разбирането за появяването на COVID-19 поляризира българите, както и хората в други страни. Равни са дяловете на последователите на двете противоположните тези: пандемията е естествено зародила като доста други преди нея (43 на сто), пандемията е изкуствено провокирана (също общо 43 на сто). В мненията за зловредно човешко присъединяване съмненията са ориентирани към огромни стопански корпорации за добиване на крупни облаги (25 процента) и в по-малка степен - към геополитическите ползи и устрема за управление на популацията (18 на сто). Зад тайните теории застават най-младите, а зад тезата за естествения генезис на пандемията - столичани и хората с по-високи приходи.

Близо две трети от българите настояват, че до момента нито те, нито членове на тяхното семейство са проявявали признаци на инфекцията. На база самооценката на хората за заболеваемостта в фамилиите им, общо 13 % или почти 670 000 души (предимно 31 - 50 годишни поданици на огромните градове) са минали през ковид. Това е три пъти по-висок дял от публично доказаните с PCR тест случаи, което като обща картина е показателно за провокациите пред контрола върху разпространяването на вируса в страната, показват от " Алфа рисърч ".

В обществените мрежи има разгорещени полемики " за " и " срещу " носенето на маски, само че в българското общество консенсусът по този въпрос е доста висок - 77 на 100 са за тяхната приложимост. Едва 12 % са на мнение, че маската не служи за нищо друго, с изключение на да управлява хората. Тезата за контрола се поддържа по-силно от най-младите, които кардинално са най-критични към ограниченията, институциите и скептични към силата на пандемията. Най-силно изложените на риск (възрастните генерации и жителите на огромните градове) повече от всички останали възприемат маските като нужда в напъните за ограничение на заболеваемостта.

Предстоящото имунизиране също разделя публичното мнение, само че с прочут превес на последователите му. Нагласа за бърза имунизация показват 15 на 100 от интервюираните. По всяка възможност към 15-20 на 100 ще са и доброволците от първите групи, подлежащи на имунизиране, считат социолозите. Те означават, че този начален стадий е извънредно значим за превъзмогване на страховете и предразсъдъците, както и за триумфа на цялата акция, защото 40 на 100 избират да изчакат и да вземат решение точно според от резултата върху имунизираните. Ако тези 40 % бъдат уверени, те, дружно с 15-те на 100 твърди последователи на имунизацията, имат късмет да доближат до към 55-60 на 100 от популацията, показват от " Алфа рисърч ". Този предел, съгласно експертите, би бил основен за излаз от пандемията.

Противници на имунизирането против COVID-19 са 45 на 100. Анализаторите установяват, че има ясно изразена корелация сред оптимизма за идната година и позитивното отношение към имунизациите, т.е., без значение от всички съмнения и терзания, имунизацията против COVID-19 е един от факторите за оптимизъм през идната година.