61-годишният Веселин от Добрич е дарил кръв безвъзмездно 92 пъти
61-годишният Веселин Ганев от Добрич е рекордьор в доброволното кръводаряване. Зад гърба си мъжът има 92 безплатни кръводарявания, а си е сложил за цел през идващите четири години да увечили броя и кръводаряванията му да станат 100, заяви bTV.
Добричлията за първи път взе участие в акция по непринудено кръводаряване, до момента в който бил курсант във военното учебно заведение в София.
" За интервала на образование там, беше пет години, имам към три кръводявания във военното учебно заведение. И от там нататък, откакто отидох в строителни войски, с бойците по един, по два пъти в годината давахме кръв. Имаше такива акции, пролет и есен като дойдат новите бойци, се даряваше кръв. И ние, командирите, като персонален образец трябваше да тръгнем преди войската ", споделя Ганев.
Дори и след овакантяване на армията Веселин траял с даряването на кръв, тъй като, както споделя, " организмът му го желае ".
" В избран миг, откакто не си дарявал 4-5 месеца, започваш да усещаш некомфортност, от време на време главоболие. И съм забелязал персонално за себе си, че откакто даря кръв организимът ми някак си живва ", споделя той.
Досега в никакъв случай не е вземал пари за кръводаряване и се ядосва на тези, които са се трансформирали в търговци на кръв. Затова се отзовава, в случай че някой го потърси, тъй като негов непосредствен има потребност.
" Като ме попита някоя нова служителка за кого ще дарявате, споделям, че ще подарявам за себе си. Защото в последна сметка моята специалност е била рискова, със строителство съм се занимавал, в армията, водач съм, карам автомобил, не са знае по кое време какво ще се случи. А кръводаряването би трябвало да бъде един развой, при който да даряваш кръв когато имаш опция. Съответно да има какво да ти прелеят когато е належащо ", счита Ганев.
За страдание хората като Веселин Ганев са малко, споделят от отделението по трансфузионна хематология в Добрич. От началото на година доброволците са били едвам 60.
" 90% от кръводаряването при нас е роднинско. Това значи, че околните на пациентите в нашата болница обезпечават кръвта от която се нуждаят. Но това не е решение на казуса. За страдание кръвта е скъпа, тя няма аналог в света и единствено здрав човек може да подари кръв, с цел да помогне на непосредствен или на чужд ", споделя доктор Юлияна Димитрова.
А Веселин си е заречен: " Да ги направя най-малко 100, до момента са 92. До 65 години се надявам, че ще съумея ".
Добричлията за първи път взе участие в акция по непринудено кръводаряване, до момента в който бил курсант във военното учебно заведение в София.
" За интервала на образование там, беше пет години, имам към три кръводявания във военното учебно заведение. И от там нататък, откакто отидох в строителни войски, с бойците по един, по два пъти в годината давахме кръв. Имаше такива акции, пролет и есен като дойдат новите бойци, се даряваше кръв. И ние, командирите, като персонален образец трябваше да тръгнем преди войската ", споделя Ганев.
Дори и след овакантяване на армията Веселин траял с даряването на кръв, тъй като, както споделя, " организмът му го желае ".
" В избран миг, откакто не си дарявал 4-5 месеца, започваш да усещаш некомфортност, от време на време главоболие. И съм забелязал персонално за себе си, че откакто даря кръв организимът ми някак си живва ", споделя той.
Досега в никакъв случай не е вземал пари за кръводаряване и се ядосва на тези, които са се трансформирали в търговци на кръв. Затова се отзовава, в случай че някой го потърси, тъй като негов непосредствен има потребност.
" Като ме попита някоя нова служителка за кого ще дарявате, споделям, че ще подарявам за себе си. Защото в последна сметка моята специалност е била рискова, със строителство съм се занимавал, в армията, водач съм, карам автомобил, не са знае по кое време какво ще се случи. А кръводаряването би трябвало да бъде един развой, при който да даряваш кръв когато имаш опция. Съответно да има какво да ти прелеят когато е належащо ", счита Ганев.
За страдание хората като Веселин Ганев са малко, споделят от отделението по трансфузионна хематология в Добрич. От началото на година доброволците са били едвам 60.
" 90% от кръводаряването при нас е роднинско. Това значи, че околните на пациентите в нашата болница обезпечават кръвта от която се нуждаят. Но това не е решение на казуса. За страдание кръвта е скъпа, тя няма аналог в света и единствено здрав човек може да подари кръв, с цел да помогне на непосредствен или на чужд ", споделя доктор Юлияна Димитрова.
А Веселин си е заречен: " Да ги направя най-малко 100, до момента са 92. До 65 години се надявам, че ще съумея ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ