60% от българите смятат, че в сектор “здравеопазване“ има корупция,

60% от българите считат, че в бранш “здравеопазване “ има корупция, само че едвам 18 на 100 от станалите жертви или очевидци на сходни практики са подали сигнал. Това демонстрират данните от проучване на „ Глобал Метрикс “, извършено във втората половина на месец май, по поръчка на Българския институт за правни начинания. 

Темата разяснява в “Нашият ден “ Радостина Ангелова , шеф на организация „ Глобал Метрикс “.

“Корупцията в бранш “здравеопазване “ се свърза доста мощно както с публични поръчки, по този начин и с други форми. Свързва се както с ръководители и шефове на здравни заведения, по този начин и със експерти и ръководители на отделения. Изследването ни демонстрира, че има едно доста необятно публикувано мнение за навлизане на корупцията във всички равнища . Това значи, че самата организация на здравните услуги е основала предпоставки за разнообразни злоупотреби и нередности.

Изследването е извършено през месец май месец в интервал, в който втората вълна на Covid отшумяваше и няма директни обвързаности сред настройките и оценките. То обобщава едни дълго таили се проблеми в здравната система, които на процедура не са решени през последните 20-30 години . "

Доплащането

" Това точно е казусът и на самите пациенти, че самата система се финансира извънредно непрозрачно и безотчетно,  а те самите като пациенти страдат от това, че не могат да получат качествено опазване на здравето в границите на своите здравни осигуровки, а в противен случай се постанова да доплащат. България е една от страните с най-голям % доплащане, а сумите, които се доплащат от пациентите, са равни на импортираните здравни осигуровки. Имаме съвсем 50% доплащане, което е доста сериозна сума .

На 40% от пълнолетните българи се е налагало да доплащат за лекуване, а 20% от тях са доплащали, без да им бъде публикуван документ. Дори и при публикуван документ е допустимо част от тези доплащания да не бъдат регламентирани. "



Проблеми, споделяни от пациентите

" Това са назначението на ненужни прегледи или пък назначение на медикаменти, обвързани с избор на съответен производител или пък свързани със характерен интерес на самия доктор. "

Частни и държавни лечебни заведения

" Това разграничаване ни сподели разграничителната линия сред държавни и частни, което също демонстрира и каква е новата ниша на едно налично частно опазване на здравето, което би могло да запълни съществуващите дефицити при една допустима и налична цена. За наша изненада и частните лечебни заведения се обвързват в проучването с корупционни практики . "

Чуйте Радостина Ангелова в звуковия файл.


Темата разяснява в “Нашият ден “ Цветомир Тодоров от Българския институт за правни начинания, които са поръчители на проучването.

“В най-общи линии можем да кажем, че жителите са добре осведомени с проблемите в опазването на здравето .

60% от участниците в проучването считат, че в опазването на здравето има тежки корупционни проблеми. Това, което можем да изведем като извод, е, че има голямо съмнение към системата .

Ако има нещо позитивно в пандемията е, че тя ни дава късмет да създадем някаква рекапитулация – какво се случва в системата на опазването на здравето и може ли тя да бъде реформирана по някакъв метод. "

Възможни решения

" Големият проблем е, че ние към момента не сме провели дебата – какво е качеството на опазването на здравето, удовлетворени ли сме от него, в случай че не – за какво.

Имаме ли задоволително информация за хората, които ръководят системата и въобще може ли да им се доверим. "

Повече за високия % смъртност измежду популацията и слабата здравна просвета при профилактиката на разнообразни заболявания можете да чуете от Цветомир Тодоров в звуковия файл.
Снимки: Pixabay