Студентите във Великотърновския университет използват масово изкуствен интелект, но две трети не познават регулациите, показва проучване
Близо 99 % от студентите във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “ употребяват принадлежности с изкуствен интелект, само че две трети от тях не знаят по какъв начин се контролира неговото потребление. Това демонстрират резултатите от онлайн изследване, извършено измежду студенти в границите на плана „ Образовани за образованието “, осъществен от Българското учебно заведение за политика „ Димитър Паница “ по стратегия Erasmus+.
Според данните 98,7 % от интервюираните употребяват принадлежности с изкуствен интелект, като 73 % го вършат постоянно, а 25,7 % – от време на време. В същото време 66,2 % показват, че не знаят по какъв начин се контролира изкуственият разсъдък.
Макар близо три четвърти от студентите да са чували за съществуването на регулации, единствено 14,9 % считат, че схващат изцяло по какъв начин тези правила ги засягат. Според създателите на проучването това демонстрира, че технологиите навлизат в образованието по-бързо, в сравнение с се развиват знанията за техните правила, опасности и етични измерения.
Повече от половината от интервюираните – 51,4 %, възприемат изкуствения разсъдък по едно и също време като опция и като източник на опасности. Други 35,1 % го дефинират като най-вече потребен, а 13,5 % – като рисков.
Свободните отговори демонстрират, че главните въпроси на студентите са свързани с потреблението на изкуствен интелект при изпити, академичната почтеност и справедливостта при оценяването. Част от интервюираните слагат въпроса по какъв начин технологията може да бъде интегрирана в образователния развой, без да обезсмисля независимата работа, както и дали потреблението на AI не основава неравнопоставеност сред студентите.
Проучването регистрира и сериозно отношение към обществените мрежи. Общо 73 % от студентите дефинират въздействието им върху образованието като негативно или по-скоро негативно.
Най-често посочваният проблем е зависимостта, маркирана от 77 % от интервюираните. Следват разсейването - с 51,4 процента; неналичието на надзор - с 40,5 %, и дезинформацията - с 23 %.
Общо 78,4 % от студентите поддържат въвеждането на избрани ограничавания при потреблението на обществените мрежи.
Най-категорично декларираната нужда в образованието остава практическата подготовка. Общо 81,1 % от интервюираните показват нуждата от повече на практика образци, а 56,8 % – от разбор на действителни проблеми.
Проучването открива и разминаване сред общата осведоменост и действителното схващане на просветителните политики. Макар 85,1 % от студентите да са чували за настоящи оферти за промени в образованието, единствено 5,4 % декларират, че ги схващат изцяло, а 58,1 % – единствено отчасти.
Данните демонстрират и лимитирана осведоменост за европейските просветителни политики. Общо 70,3 % от интервюираните показват, че са едва осведомени или въобще не ги познават.
Проучването регистрира и ниски равнища на гражданско присъединяване. Общо 70,3 % от студентите в никакъв случай не са взели участие в публични полемики, а 73 % показват неналичието на убеденост като съществена причина за това.
Резултатите от проучването ще бъдат употребявани при подготовката на просветителна среща във Великотърновския университет през есента на 2026 година Форумът е част от плана „ Образовани за образованието “ на Българското учебно заведение за политика „ Димитър Паница “.
Българска телеграфна агенция напомня, че такова изследване е направено още във във, както и в.
Според данните 98,7 % от интервюираните употребяват принадлежности с изкуствен интелект, като 73 % го вършат постоянно, а 25,7 % – от време на време. В същото време 66,2 % показват, че не знаят по какъв начин се контролира изкуственият разсъдък.
Макар близо три четвърти от студентите да са чували за съществуването на регулации, единствено 14,9 % считат, че схващат изцяло по какъв начин тези правила ги засягат. Според създателите на проучването това демонстрира, че технологиите навлизат в образованието по-бързо, в сравнение с се развиват знанията за техните правила, опасности и етични измерения.
Повече от половината от интервюираните – 51,4 %, възприемат изкуствения разсъдък по едно и също време като опция и като източник на опасности. Други 35,1 % го дефинират като най-вече потребен, а 13,5 % – като рисков.
Свободните отговори демонстрират, че главните въпроси на студентите са свързани с потреблението на изкуствен интелект при изпити, академичната почтеност и справедливостта при оценяването. Част от интервюираните слагат въпроса по какъв начин технологията може да бъде интегрирана в образователния развой, без да обезсмисля независимата работа, както и дали потреблението на AI не основава неравнопоставеност сред студентите.
Проучването регистрира и сериозно отношение към обществените мрежи. Общо 73 % от студентите дефинират въздействието им върху образованието като негативно или по-скоро негативно.
Най-често посочваният проблем е зависимостта, маркирана от 77 % от интервюираните. Следват разсейването - с 51,4 процента; неналичието на надзор - с 40,5 %, и дезинформацията - с 23 %.
Общо 78,4 % от студентите поддържат въвеждането на избрани ограничавания при потреблението на обществените мрежи.
Най-категорично декларираната нужда в образованието остава практическата подготовка. Общо 81,1 % от интервюираните показват нуждата от повече на практика образци, а 56,8 % – от разбор на действителни проблеми.
Проучването открива и разминаване сред общата осведоменост и действителното схващане на просветителните политики. Макар 85,1 % от студентите да са чували за настоящи оферти за промени в образованието, единствено 5,4 % декларират, че ги схващат изцяло, а 58,1 % – единствено отчасти.
Данните демонстрират и лимитирана осведоменост за европейските просветителни политики. Общо 70,3 % от интервюираните показват, че са едва осведомени или въобще не ги познават.
Проучването регистрира и ниски равнища на гражданско присъединяване. Общо 70,3 % от студентите в никакъв случай не са взели участие в публични полемики, а 73 % показват неналичието на убеденост като съществена причина за това.
Резултатите от проучването ще бъдат употребявани при подготовката на просветителна среща във Великотърновския университет през есента на 2026 година Форумът е част от плана „ Образовани за образованието “ на Българското учебно заведение за политика „ Димитър Паница “.
Българска телеграфна агенция напомня, че такова изследване е направено още във във, както и в.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ